Решение № 13961 от 15.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13961 гр. София, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Д.СТ.В при участието на секретаря И.Д.К като разгледа докладваното от Д.СТ.В Гражданско дело № 20221110128146 по описа за 2022 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ЗАД „****“ АД да заплати на ЗАД „****“ АД сумата от 6016.11 лева, представляваща регресно суброгационно вземане, възлизащо на половината от изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „***“ за вреди по лек автомобил „*** ***“ с рег. № СВ *** РК вследствие на ПТП от 31.07.2021г., настъпило на пътя София- ***, до с. ***, по вина на водача на лек автомобил „*** ***“ с рег.

№ СВ *** РК, както и на водача на лек автомобил „*** ***“ с рег. № СВ **** СК, чиято деликтна отговорност в това му качеството била застрахована по силата на сключен със ЗАД „****“ АД договор за задължителна застраховка „***“ на автомобилистите, в т. ч. ликвидационни разноски в размер на 15.00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 30.05.2022г., до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 153.76 лева, представляваща обезщетение за забава върху регресното вземане за периода от 25.02.2022г. до 29.05.2022г.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена застраховка „Каско“ на МПС- на 31.07.2021г., на пътя София- ***, до с. ***, настъпил пътен инцидент между застрахования при него по силата на договор за имуществено застраховане „Каско“ лек автомобил „*** ***“ с рег. № СВ *** РК и лек автомобил „*** ***“ с рег. № СВ **** СК, гражданската отговорност на водачите на който била обезпечена от ответника по силата на договор за имуществено застраховане „***“ на автомобилистите. В резултат от ПТП на лек автомобил „*** ***“ били причинени увреждания на обща стойност 12 032.21 лева, която сума била изплатена от ЗАД „****“ АД в полза на правоимащото лице. Ищецът поддържа, че вина за настъпване на инцидента носят и двамата водачи, поради което отправил до ответното дружество покана да му бъде възстановена половината от заплатеното застрахователно обезщетение и от сторените за определянето му разходи в общ размер на 15.00 лева, което ответникът отказал да стори. По изложените съображения в настоящия процес ищецът претендира половината от изплатеното от него застрахователно 1 обезщетение, обезщетение за забава, законна лихва, както и разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, с който ответникът оспорва исковете, поддържайки, че от представените по делото доказателства не се установява водачът на застрахования при него по застраховка „***“ лек автомобил „*** ***“ с рег. № СВ **** СК да е предприел виновно и противоправно поведение, което да е довело до настъпване на инцидента. Счита, че изключителна причина за последния е поведението на водача на сочения за увреден автомобил, който предприел маневра изпреварване на място, където това било забранено, както и в неподходящ и несъобразен с пътната обстановка момент, докато водачът на попътно движещия се лек автомобил „*** ***“ вече бил предприел маневра ляв завой, за да навлезе от лената си за движение в отбивката за с. *** вляво от пътя. Поддържа наред с това, че лек автомобил „*** ***“ се движил с превишена и несъобразена с пътните условия скорост, както и че водачът му не предприел спиране, въпреки възникналата опасност на пътя. В условията на евентуалност така описаното поведение на водача на увреденото МПС се сочи като съпричиняващо в значителна степен вредоносния резултат. Ответникът оспорва да е налице и причинно- следствена връзка между всички обезщетени от ищеца увреждания по лек автомобил „*** ***“ и ПТП, като счита, че част от тях са съществували отпреди инцидента.

Оспорва и размера на изплатеното от ищеца обезщетение, считайки го за завишен с оглед средните пазарни цени към датата на ПТП. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Основателността на регресната претенция по чл. 411 КЗ предполага установяване от ищеца при условията на пълно и главно доказване съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ наличие на валидно и действащо застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на увреденото МПС; 2/ реализиране на застрахователно събитие- ПТП, в срока на действие на застрахователното покритие, за което вина носи водачът на ППС, чиято *** е застрахована при ответното дружество (на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага оборимо); 3/ настъпване на вреда вследствие на осъществения застрахователен риск; 4/ причинноследствена връзка между ПТП и вредата; 5/ размер на вредата; 6/ заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ в полза на правоимащото лице в размер на действителните вреди.

Не са спорни между страните, поради което с доклада по делото на основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и поради това ненуждаещи се от доказване са отделени следните правнорелевантни обстоятелства: че към датата на ПТП между ищеца и собственика на увредения лек автомобил е имало сключен договор за застраховка „Каско“ с предмет този автомобил; че гражданската (деликтната) отговорност на водача на лек автомобил „*** ***“ с рег. № СВ **** СК е била обезпечена по силата на сключен с ответника договор за задължителна застраховка „***“ на автомобилистите; че ищецът е заплатил в полза на правоимащото лице по застраховка „Каско“ застрахователно обезщетение в размер на 12 032.21 лева, като е сторил и ликвидационни разноски в размер на 15.00 лева. Независимо от това, за установяване на посочените обстоятелства с правно значение по делото са надлежно приобщени писмени доказателства, както следва: застрахователна полица за застраховка „Каско“ № BG/01/120003221724 от 19.11.2020г., фактура № 1100054535/29.10.2021г. и дебитно известие № **********/25.11.2021г., издадени от „Дженеръс Ауто“, извършило ремонта на соченото за увредено МПС след процесния пътен инцидент, преводно нареждане от 16.05.2022г. за извършено плащане от ищеца в полза на дружеството, отремонтирало процесния лек автомобил, в размер на 12 032.21 лева.

2

Спорните по делото въпроси се свеждат до действителния механизъм на ПТП, в частност до конкретно осъщественото от всеки от водачите поведение и степента, в която то е допринесло за настъпване на пътния инцидент, както и до действителния размер на обезщетението, дължимо за репариране на настъпилите в причинна връзка с ПТП увреждания по лекия автомобил.

Съгласно надлежно приобщения и неоспорен от страните двустранен констативен протокол за ПТП- л. 71 от делото, ПТП настъпило на 31.07.2021г. на пътя между гр. София и гр. ***, в посока към гр. ***, в близост до отбивката за с. ***, като лек автомобил „*** ***“ с рег. № СВ **** СК се движил в дясната лента и предприел маневра завой наляво към отбивката за с. ***, а лек автомобил „*** ***“ с рег. № СВ *** РК извършвал маневра по изпреварване на движещото се пред него МПС „***“, движейки се в тази връзка в съседната лента, предназначена за насрещно движение.

Съгласно адресираното от водача на МПС „*** ***“ до ищеца в качеството му на застраховател по застраховка „Каско“ на този автомобил уведомление за настъпило застрахователно събитие инцидентът настъпил на пътя между гр. София и гр. *** на дълъг прав участък с прекъсната маркировка, при липса на знаци, вкл. за предстояща отбивка, като водачът на лек автомобил „*** ***“ предприел маневра по изпреварване на двама мотористи, след което водачът на МПС, движещо се непосредствено пред мотористите, предприел рязко завиване вляво, поради което и поради невъзможност на водача на изпреварващия автомобил да завърши изпреварването, като се прибере в дясната лента за движение, с оглед предприетия завой наляво от другия лек автомобил, между двата автомобила настъпил сблъсък.

В показанията си пред настоящия съдебен състав водачът на лек автомобил „*** ***“ В. Г. твърди, че движейки се с автомобила си в посока от гр. София към с. ***ски бани, обл.

***, намалил скоростта си на движение, за да завие наляво към разклона за с. ***, като при извършване на завоя настъпил пътен инцидент с лек автомобил, който го изпреварвал в лентата за насрещно движение. Изяснява, че първоначално изпреварващият го автомобил се движил в дясната лента за движение, зад лек автомобил „***“, като помежду им нямало други превозни средства, като свидетелят го видял в огледалото си за обратно виждане.

ПТП настъпило при извършване на левия завой от л. а. „***“, когато същият вече бил навлязъл в завоя. Свидетелят уточнява, че когато намалявал скоростта си, преди и за да извърши завоя наляво, другият автомобил вече се намирал в съседната лента за насрещно движение. Твърди, че табелата на пътя за с. *** била импровизирана, не се виждала, нова била поставена годината преди разпита му пред съда, както и че самата отбивка към селото също трудно се виждала, тъй като на това място пътят има изкачване. Пояснява, че на пътния участък, където настъпил инцидентът, нямало пътни знаци, касаещи позволената скорост, както и възможността да се извършва изпреварване.

Водачът на лек автомобил „*** ***“, от своя страна, заявява, че ПТП настъпило на пътя между с. *** и с. *** баня, на който той предприел изпреварване на двама движещи се пред него мотористи, при което автомобилът пред тях рязко намалил скоростта си на движение и предприел завой наляво, в резултат на което настъпил сблъсък с намиращия се вече в лявата лента за насрещно движение лек автомобил „***“. Свидетелят изяснява, че на мястото на инцидента имало отбивка, но тя не се виждала от пътя, не била регламентирана и не била обозначена със знак. Твърди, че преди да предприеме изпреварването се движил с около 65 км/час, а при изпреварването- с около 90 км/час, като предприел спиране, щом видял, че водачът пред мотористите предприема завой наляво и намалява скоростта.

Уточнява, че ударът настъпил в лявата лента за движение, в която извършвал изпреварването, на самото кръстовище между пътя и отбивката, като към момента на ПТП другият автомобил вече също се намирал в лентата за насрещно движение. В резултат, управляваният от него автомобил бил ударен в предната дясна част, а другият- в задната му 3 лява част, след задната врата. Пояснява, че не опитал да предприеме завой надясно, за да предотврати удара, тъй като двамата мотористи, които изпреварвал, се намирали вдясно.

Съгласно представеното от ответника въз основа на издаденото му съдебно удостоверение писмо от Агенция „Пътна инфраструктура“ на процесния пътен участък към датата на ПТП- 31.07.2021г., не е имало хоризонтална пътна маркировка, както и вертикална сигнализация в посока към гр. ***, а такава е имало единствено в обратната посока- към гр.

София, както следва: А27, В26 (60 км/час) и Ж7 (*** 1). В идентичен смисъл са и констатациите на вещото лице в писменото му заключение на съдебно- автотехническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи.

Съгласно доказателствените (фактическите) изводи на вещото лице- автотехник от техническа гледна точка причина за настъпване на процесния пътен инцидент е поведението на водача на лек автомобил „*** ***“, който е предприел маневра за завой наляво, без да се съобрази с разположението на изпреварващия го в същия момент от лявата му страна лек автомобил „*** ***“.

Въз основа на така възпроизведената доказателствена съвкупност- протокол за ПТП, уведомление за щета от водача на лек автомобил „*** ***“, показанията на свидетелите, кото са идентични в частите, касаещи предприетите от всеки от водачите маневри, момента на извършването им и разположението на МПС непосредствено преди и при настъпване на ПТП, поради което и доколкото същите са житейски логични и последователни, а и подкрепени от писмените доказателства по делото, съдът, преценявайки ги по реда на чл.