Решение № 254 от 28.07.2023, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. Шумен, 28.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XV-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламена К. Недялкова при участието на секретаря Ц.В.К. като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно наказателно дело № 20233630201027 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА, серия „К” №

6861895 на ОДМВР - Шумен, с който на И. Б. Б., ЕГН ********** от гр.Варна, на основание чл.189 ал.4, във вр. с чл.182 ал.4 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 лева, за извършено нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли съда да отмени издадения електронен фиш като незаконосъобразен на процесуално и материално основание. Излага доводи, че в издадения ЕФ не било отразено достатъчно подробно мястото на извършване на нарушението, не била посочена посоката на движение и не ставало ясно по категоричен начин къде точно е извършено нарушението. Също така в процесния ЕФ не бил индивидуализиран ЕФ обуславящ повторност на нарушението, тъй като не била посочена дата и година на издаване и на влизане в сила, както и нарушението, за което е бил издаден, поради което не можело да бъде направена преценка дали деянието е извършено при условията на повторност, което нарушавало и правото на защита на жалбоподателя. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява.

Процесуалният представител на ОД на МВР – гр.Шумен - административнонаказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалвания ЕФ да бъде потвърден. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП, поради което е процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

На 21.12.2022г. в 14.42 часа на гл.път І – 2 км.112+737 / бензиностанция Шел/ със стационарна радарна система тип “MULTA RADAR” №00209D32D447 била засечена скоростта на движение на МПС - л.а. „Мерцедес С 63 АМГ 4МАТИК“ с рег. № В 6336 ТС като била отчетена скорост на движение от 75 км/ч., при максимално допустима – 60км/ч., въведена с пътен знак В26. При направена справка било установено, че собственик на автомобила е И. Б. Б., ЕГН ********** от гр.Варна. За заснето със стационарна радарна 1 система нарушение бил издаден електронен фиш серия „К” № 6861895 на ОДМВР - Шумен, в който при текстовото описание на нарушението е посочена установена скорост на движение от 72 км/ч., тъй като била отчетена допустимата грешка при измерването, превишение 12 км/ч.,. Посредством същия, на И. Б. Б., в качеството му на собственик, на основание чл.189 ал.4, във вр. с чл.182 ал.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева, за извършено нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП като е прието, че същото е извършено в условията на повторност, в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К №4662324. В срока по чл.189 ал.5 от ЗДвП Б. не е представил в ОДМВР – гр.Шумен писмена декларация с данните на друго лице, което е извършило нарушението.

Описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото писмени доказателства, както и изготвеното с техническото средство веществено доказателство - снимка. Съгласно чл. 189 ал. 15 от Закона за движението по пътищата снимковия материал, изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В ЕФ правилно при текстовото описание на нарушението е посочена установена скорост на движение, превишението, като е била отчетена допустимата грешка при измерването. Посочена е също така максимално допустима скорост – 60км/ч., както и пътният знак, с който е въведена. Нарушението е фиксирано със стационарна радарна система тип “MULTA RADAR”, за която по делото са представени писмени доказателства, установяващи по категоричен начин изправността на техническото средство, установило и заснело извършеното нарушение. По делото е приложен протокол за проверка № 97 – СГ – ИСИС/07.07.2022г., изготвен от Български институт по метрология, от който е видно, че видео – радарната система за наблюдение и регистрация на пътните нарушения, отговаря на метрологичните изисквания. С оглед гореизложеното съдът намира, че доказателствата по делото безспорно установяват противоправно управление на МПС в посочения пътен участък, респективно факта на извършване на нарушението, санкционирано с процесния електронен фиш.

Съдът намира, че правилно е определен и субектът на нарушението. Процесният автомобил е собственост на жалб. Б. и предвид чл. 188 ал. 1 от ЗДвП, жалбоподателят в качеството му на собственик се явява наказателноотговорното лице, чиято отговорност следва да бъде ангажирана. Същият не е посочил пред административно-наказващия орган лице, на което е предоставено управлението на МПС. Не са направени и възражения в срока по чл.189, ал.6 от ЗДвП.

Не е налице твърдяната неяснота, относно мястото на извършване на нарушението.

В ЕФ ясно е посочено, че нарушението е извършено на път І -2. Списъкът на републиканските пътища в Република България е приет с РЕШЕНИЕ № 945 на МС от 1.12.2004 г., общодостъпен е, и съгласно него това е път първи клас – Русе – Варна.

Посочен е и конкретния километър – 112 от пътя, където е извършено нарушението с точност до съответните метри – 737.Конкретизирано е и ,че намира в област Шумен, в района на бензиностанция Шел.

Действително в издадения ЕФ не е отразено посоката на движение на МПС, но това обстоятелство не възпрепятства жалбоподателя да упражни правото си на защита. Дори МПС в този ден да е било управлявано в различни посоки в посочения пътен участък, доколкото е посочен конкретния час на извършване на нарушението, това не е възпрепятства възможността на жалбоподателя да разбере каква е била посоката на движение на автомобила при извършване на нарушението. От изисканата и приета от съда схема на участък от път I-2 от км.112+347 до км.113+771,актуална към 21.12.2022г., с пътни знаци В26 е въведена максимално допустима скорост на движение – 60км/ч. в двете посоки.

За движещите се в посока Шумен пътният знак е поставен на км.112 +347 с допълнителна табела указваща дължина от 1000 метра на пътния участък, за който важи пътния знак, а за движещите се в посока Русе, пътният знак е поставен на км.113 +058 с допълнителна табела указваща дължина от 500 метра на пътния участък, за който важи пътния знак. Процесното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателя е извършено на км.112+737, т.е. в зоната на действие и на двата пътни знака В26. От изготвеното с техническото средство 2 веществено доказателство – снимка се установява, че скоростта на движение е засечена, когато МПС се е приближавало към техническото средство, от което следва, че автомобилът се е движил в посока Русе и е нарушил въведеното ограничение с пътният знак В26 поставен на км.113 +058.

Правилно е квалифицирано нарушението, което е било осъществено по чл.21 ал.2 от ЗДвП.

Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.182 ал.4 от ЗДвП в условията на повторност. Тази приложена разпоредба предвижда в случаите на извършено повторно нарушение по чл.182 ал. 1, т. 1 – т. 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 – т. 5 налагане на предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а в случаите на извършено повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6, налагане на предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява МПС за срок от три месеца. Според разпоредбата на § 6 т.33 от ДР на ЗДвП, "повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.

В процесния ЕФ серия „К” № 6861895 на ОДМВР - Шумен изрично е посочен ЕФ обосноваващ повторността, а именно нарушението е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К №4662324. Същият е отразен в приложената и приета от съда справка за нарушител, а в хода на съдебното производство бе изискан и приет от съда и ЕФ серия К №4662324. От представените и приети от съда писмени доказателства се установява, че ЕФ серия К №4662324 е издаден от ОДМВР - Варна. В представените разпечатки от АИС АНД са отразени дата на съставяне, дата на връчване и влизане в сила на 02.09.2022г., както и че наложената санкция е платена на 23.08.2022г. Предвид представените писмени доказателства, съдът намира за доказано, че посоченият ЕФ обуславящ повторността е бил издаден и връчен на жалбоподателя. Доказва се съставомерно спрямо процесното нарушение обстоятелство по делото. С ЕФ серия К №4662324 на ОДМВР – Варна жалбоподателят е бил санкциониран на основание чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП. Процесния ЕФ серия „К” № 6861895 на ОДМВР - Шумен е издаден за нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП извършено на 21.12.2022г., т.е. в едногодишен срок от влизане в сила на серия К №4662324 на ОДМВР – Варна, като и двата ЕФ касаят нарушения на скоростния режим, установен в чл.21 от ЗДвП. За да е налице повторност законът не изисква двете нарушения да са еднакви - с една и съща правна квалификация. Достатъчно е те да са същите по вид, както е в случая, т.е. квалификацията на процесното нарушението е правилна, извършено е при условията на повторност. Действително в процесния ЕФ не е посочено ЕФ серия К №4662324, кога е влязъл в законна сила и за какво нарушение е бил издаден, но това не нарушава правото на защита на лицето, защото санкционираното лице е наясно срещу какви факти следва да организира защитата си, доколкото изрично е посочено, че се касае на нарушение извършено в условията на повторност, в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К №4662324. Последният е бил връчен на жалбоподателя, също така наложената с него глоба е била платена, преди влизането му в сила, поради което жалбоподателят е бил наясно за какво нарушение е бил санкциониран с него и кога е влязъл в сила, доколкото съпоставяйки датата на връчване и датата на влизане в сила, същият не е бил обжалван в законоустановения срок, поради което след изтичането му е влязъл в сила.

Пропускът не във всички случаи съставлява съществен процесуален порок на производството. Процесният ЕФ съдържа данни за мястото на извършване на нарушението, разрешената скорост, скоростта, с която се е движело МПС / след приспадане на допустимата грешка при измерването/ , установеното превишение – 15 км/ч., обстоятелството, че се касае за повторно нарушение и серията и номера на ЕФ обуславящ повторността. Горното обуславя извода за присъствие на всички основни съставомерни елементи, даващи възможност на наказаното лице да разбере какво е вмененото обвинение, респ. какъв и дали правилно е определен размера на санкцията.

Конкретното нарушение попада в хипотезата на чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП, която разпоредба предвижда глоба в размер на 50 лева при превишение на разрешената максимална скорост извън населено място от 11 до 20 km/h. При отчитане на конкретно 3 установеното превишение, мястото на извършване на нарушението и съобразявайки правилото на чл.182 ал.4 от ЗДвП правилно е определен и двойния размер на наложената с фиша глоба, а именно 100 лева.

Въз основа на тези констатации съдът намира, че жалбата е неоснователна.

Основателно се явява искането на административно наказващият орган за присъждане на юрисконсултско възнагражение. Съгласно чл.63д ал.3 от ЗАНН, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. В конкретното производство е осъществено процесуално представителство в две открити съдебни заседания от юрисконсулт, поради което на ОДМВР- Шумен следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 80 лева.