Решение № 227 от 06.06.2023, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 227 гр. Кърджали, 06.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Грета Денчева при участието на секретаря Константина Кирева като разгледа докладваното от Грета Денчева Гражданско дело № 20225140101032 по описа за 2022 година

Ищецът „Йеттел България“ ЕАД гр.София е предявил обективно кумулативно съединени установителни искове по чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК за признаване на установено по отношение на ответника Л. Р. Ю. съществуването на вземания в общ размер на 565,11 лв. (петстотин шестдесет и пет лева и единадесет стотинки), представляващи неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг с предпочетен номер +************* за устройство ALCATEL U5 White, неплатени месечни абонаменти такси и неустойка по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*************; неплатени абонаментни такси и използвани услуги, дължима сума за мобилно устройство и неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*************** и неплатени лизингови вноски по Договора за лизинг за устройство NOKIA 2.2 Dual Black, неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг с предпочетен номер +*************** за пакет базови аксесоари към него, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 323/2022 г. по описа на Районен съд - Кърджали, ведно със законната лихва, от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането, като се претендира за направените разноски в заповедното и исковото производство. Обстоятелствата, на които се основава иска са във връзка със сключени договори за мобилни услуги и договори за лизинг, като се твърди, че по отношение на лизинговите вноски е налице обща изискуемост, поради изтичане на срока на договорите за лизинг, а по отношение на вземанията за мобилни услуги е настъпил падежа, с оглед на издадените фактури, приложени по делото, с които са индивидуализирани вземанията.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника чрез назначения 1 му особен представител, с който не се оспорват обстоятелствата по подаване на заявление по чл. 410 от ГПК и издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 323/2022 г. по описа на РС-Кърджали, както и връчването на заповедта на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Останалите обстоятелства се оспорват изцяло. Излага възражения, че ответницата не се е запознала лично и подробно с всички клаузи в процесните договори и със задълженията по тях, както и с общите условия на „Теленор България“ ЕАД. Оспорва обстоятелствата, че изявленията на ищеца за прекратяване на договорите са достигнали до ответника. Сочи, че не са налице индивидуално уговорени клаузи между страните. Оспорва ответникът да е получил на хартиен носител издадените фактури за дължими от него суми. По изложените съображения моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен.

Районният съд като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

Съгласно разпределената доказателствена тежест ищецът следва да докаже в условията на пълно и главно доказване сключването на процесните договори за предоставяне на мобилни услуги и лизинг на вещи, настъпването на падежа на вземанията по всеки от договорите, изпълнение на задължението на ищеца по сключените договори в това число и предоставяне на посочените услуги, изискуемостта на всяко вземане и неговия размер. В тежест на ответника е да установи възраженията си срещу иска, както и че е платил изцяло или частично претендираните вземания.

Следва да се отбележи, че ответникът не оспорва сключването на процесните договори и предоставянето на услуги по тях, както и размера на вземанията, поради което съдът приема тези факти за доказани.

Съдът намира за несъстоятелно възражението, че ответницата не се е запознала лично и подробно с всички клаузи в процесните договори, със задълженията по тях, както и с Общите условия. Наличието на валидна облигационна връзка се установява от представените в оригинал договори за мобилни услуги, допълнително споразумение и договори за лизинг. Същите носят подписа на ответницата, като последната е изписала саморъчно и трите си имена на страниците на договорите и съпътстващите ги документи.

По този начин се удостоверява изразеното от ответника съгласие за обвързване в облигационно правоотношение с ищцовото дружество по отделните договори и при уговорените условия и срок. Полагането на подписите и саморъчното изписване на имената от ответницата установява по категоричен начин изразеното от нея съгласие и поемането задълженията по сключените договори. Положените подписи не са оспорени от ответницата по отношение на тяхната автентичност. Във всеки от договорите за мобилни услуги, респ. допълнителното споразумение, е посочен избраният от потребителя абонаментен план и дължимата месечна абонаментна такса. Ответницата е подписала и ценова листа, съгласно която се таксуват мобилните услуги, като в договорите за мобилни услуги е посочен идентификационният номер на активните СИМ карти, които Л. Ю. е получила при сключването, даващи достъп до мобилната мрежа па оператора. От това следва, че мобилният оператор е изпълнил задълженията си по договорите, респ. допълнителното 2 споразумение за мобилни услуги, като с осигурил достъп на потребителя до своята мобилна мрежа и предлагани далекосъобщителни услуги.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че не е запозната с Общите условия. Същите са приети от ответницата чрез подписване на изрични Декларации-съгласие към всеки отделен договор. Съгласно т. 23, б. ,.б" от Общите условия на „Йеттел България" ЕАД, месечният абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съгласно избрания от него абонаментен план. Следователно, месечните абонаментни такси се дължат по силата на самото сключване на договорите за мобилни услуги, след като ответницата е получила достъп до мрежата на оператора.

Установява се, че ищцовото дружество е изпълнило и задълженията си по договорите за лизинг, като е предало устройствата на ответника. Съгласно чл. 4 от договорите за лизинг, с подписването му лизингополучателят декларира, че получава описаното в чл. 4 устройство вън вид, годен за употреба и изрядно функциониращо, заедно с цялата документация, включително гаранционна карта. В тази част договорите имат характер на разписка за получената вещ, носеща подписа на ответника и тя му е непропротивопоставима, а доказателствената им сила не е опровергана. Поради това съдът счита, че страните по делото са били валидно обвързани по сключените договорори за лизинг и лизингополучателят дължи заплащането на лизинговите вноски по тях. В договорите за лизинг е уговорена общата лизингова цена на устройствата, както и размерът и броят на лизинговите вноски. Договорите за лизинг са сключени за срок от 23 месеца, като с изтичането на уговорения срок падежът на всички лизингови вноски е настъпил и те са изискуеми на общо основание.

Установява се, че е настъпил падежа и за вземанията за предоставени мобилни услуги, тъй като е изтекъл срокът за заплащане на месечните фактури, в които процесните вземания са индивидуализирани. Поетите договорни задължения на ответника имат характер па периодични плащания, за които мобилният оператор издава месечна фактура. Съгласно т.27 от Общите условия на мобилния оператор, ,,Плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й.“ Ответникът не представя доказателства да е платил дължимите суми по фактури, нито да ги е оспорил. В т. 31 от Общите условия на мобилния оператор е предвидена възможност, чрез вътрешна процедура пред мобилния оператор, в 6-месечен срок, потребителят да оспори месечната сметка и мобилният оператор да преразгледа фактурата.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че липсват доказателства да е получил хартиени фактури. Видно от отбелязването в Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *************** от дата 07.10.2019г., ответникът се е отказал от хартиена фактура. Независимо от това следва да се отбележи, че фактурите не са основание на вземанията, а такива са самите договори. С подписването на последните ответникът е 3 поел договорни задължения с характер на периодични плащания. Ноторно известно е, че задълженията към мобилните оператори са с характер на периодични плащания - дължи си престания всеки месец. Получаването на фактурата не е обстоятелство от значение за възникване на вземането и неговата дължимост.

Претендираните от ищеца парични неустойки са уговорени между страните в хипотеза на прекратяване на договорите и за ищеца е възникнало вземане за неустойка при прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на три стандартни месечни абонаментни такси и вземане за неустойка в размер на разликата между стандартната цена по ценова листа без абонамент и общата лизингова цена по погасителен план с абонамент за ползване на техническо устройство, защото с уговорените неустойки е обезпечено неизпълнението на поетите от потребителя задължения чрез обезщетяване на оператора за претърпените от неизпълнението вреди, без да е нужно същите да се доказват.

С оглед на горното следва да се признае в отношенията между страните съществуването на парични задължения на ответника към ищеца, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

При този изход на делото, отговорността за разноски както в настоящото, така и в заповедното производство, е в тежест на ответника, който съгласно чл.78, ал.1 от ГПК следва да заплати направените от ищеца разноски в общ размер в исковото производство от 1075 лв., от които 375 лв. за държавна такса, 300 лв. за възнаграждение за особен представител и 400 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, а в заповедното производство са дължими разноски в общ размер от 385 лв., от които 25 лв. за държавна такса и 360 лв. за адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното, Районният съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1, т.

2 от ГПК по отношение на Л. Р. Ю., с ЕГН ********** , с настоящ адрес: общ. Кърджали, *************, че дължи на "ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД / с предишно наименование "Теленор България" ЕАД/, с ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, п.к. 1766, представлявано заедно от изп. директори Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, действащо чрез пълномощник адв. В.

Н.-САК, сума в общ размер на 565.11 лв. (петстотин шестдесет и пет лева и единадесет стотинки), представляваща неизпълнени парични задължения по Договор за лизинг към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*************; Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер + **********; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*************** и Договор за лизинг към него за устройство ALCATEL U5 White; Договор за лизинг с предпочетен номер +*************** за базови аксесоари, от която:

1 . / п о Договор за лизинг /за предоставено ползването на мобилно устройство АLCATEL U5 White/ към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************* сума в размер на 20,97 лв. - главница з а дължими и незаплатени лизингови вносни за отчетен период 18.02.2020г. - 17.05.2020г.

2. / по допълнително споразумение от 02.03.2020 г. към Договор за мобилни услуги с 4 предпочетен номер +*************.- главница в размер на 65,06 лв., лева за незаплатени абонаментни такси и потребление на мобилни услуги за периода 18.02.2020г.-17.04.2020 година и сума в размер на 89.96 лева-неустойка, начислена във фактура № **********/18.06.2020г.;

3. / по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер + *************** - главница в размер на 32,85 лв. за незаплатени абонаментни такси и потребление на мобилни услуги за периода 18.02.2020г.-17.04.2020 година и сума в размер на 52.35 лева-неустойка, начислена във фактура № **********/18.06.2020г.