Решение № 45 от 20.03.2025, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Разлог, 20.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана С. Павлова при участието на секретаря Е. Г. Ч., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Диана Павлова, Адм. нак. дело № 20241240200335 по описа за 2024 г.

Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба от „Ю.“АД, ЕИК*, с адрес: г.Б., у.„П.“№94, с управител М.В.Х., против НП №* от 22.04.2024 г. на Н-к о„ОД“-С. в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, във вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС, му е наложена „имуществена санкция“ от 1`000.00 лв.

С жалбата се иска НП да бъде отменено, като се твърди също, че процесното НП е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие на материалния закон.

В СЗ жалбоподателят - редовно уведомен, не се явява, представлява се от процесуален представител адв.П., който поддържа жалбата на всички основания, изложени в нея.

Депозира писмени бележки, в които подробно развива доводи в посока отмяна на процесното НП.

Въззиваемата страна - редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител.

Депозирани са писмени бележки от пълномощник, с които се изразява становище за неоснователност на депозираната жалба, становище по хода на делото, претендира се и юрк. възнаграждение.

РП-Б., ТО-Р. - редовно уведомена, не се явява и не изпраща представител.

Съдът като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 14-дневен срок от лице притежаващо активна процесуална легитимация. Независимо от основанията посочени от въззивника, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното НП, какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното: В адм. нак. производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН съдържа необходимите реквизити по чл.42 от ЗАНН, съставен е в присъствие на свидетел и е надлежно връчен. НП е издадено в рамките на законоустановения срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН, от компетентния АНО съобразно представената по делото заповед №*/27.02.2024 г. и е надлежно връчено. С оглед изложеното, съдът намира че в адм. нак. производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основания за отмяна на НП във формалноправен аспект.

По същество на визираното нарушение, съдът констатира следното:

На 16.03.2024 г., в 13:01 часа, свидетелите Н.В.М. и М.Я.В. – инспектори по приходите при ЦУ на НАП, извършили данъчна проверка в търг. обект – ресторант „Б.“, в г.Б., м. „Б.“, стопанисван от „Ю.“АД, ЕИК*, с адрес: г.Б., у.„П.“№94, с управител М.В.Х.. В хода на проверката на касовата наличност, установили че дневният оборот от монтираното, 1 въведено в експлоатация и фунциониращо по време на проверката ФУ, модел “DATECS” FP2000 с индивидуален №* на ФУи фискална памет №* , рег. в НАП №* от 12.09.2019 г. съгласно междинен „Х“ отчет №* от дата 16.03.2024 г. е от 1`292,00 лева. При преброяване на наличните парични средства в касата на обекта, проверяващите установили, че същите са 1`188,00 лева. Бил съставен Опис на паричните средства в касата към момента на проверката. Установено било, че е налице отрицателна промяна в касовата наличност от 104,00 лева. В следствие на това проверяващите приели, че дружеството-жалбоподател не е изпълнило задължението си да регистрира във ФУ всяка промяна на касовата наличност. На 27.03.2024 г. свидетеля Н.В.М., в присъствието на свидетеля М.Я.В. и упълномощен представител на наказаното лице, образувал процесното адм. нак. производство, като съставил АУАН №*, в който описал констатираното деяние и квалифицирал същото като адм. нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ. На 22.04.2024 г. било издадено НП №*/22.04.2024 г. от Н-ка на о„ОД„-С., Д„ОД“ в ГД „ФК“ в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя за констатираното нарушение, на основание чл.185, ал.2, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС, била наложена „имуществена санкция„ от 1`000,00 лв., след като АНО приел, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си да отразява всяка промяна в касовата наличност ч/з функциите „служебно изведени суми“ съгласно изискванията на Наредба Н18/13.12.2006 г. на МФ.

Разпитани в качеството на свидетели – актосъставителят Н.М. и свидетеля М.В. при констатиране на процесното нарушение потвърждават констатациите в АУАН и в НП.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите като логични, последователни и непротиворечиви с приложените по делото и кредитирани от съда писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: НП №*/22.04.2024 г. - оригинал; АУАН №*/27.03.2024 г. оригинал; Протокол №*/16.03.2024 г. - копие и копия на документи от проверката;

*/25.08.2020 г. – копие.

От правна страна: Съгласно чл.33, ал.1 от Наредбата „Извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ се регистрира във ФУ ч/з операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми.“ От друга страна съгласно санкционната норма на чл.185, ал.1 от ЗДДС и на чл.185, ал.2 от ЗДДС, за да се ангажира отговорността на едно лице на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, следва нарушението да е довело до неотразяване на приходи - факт, който е елемент от фактическия състав на адм. нарушение и който подлежи на установяване и доказване. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по чл.185, ал.1 от ЗДДС. АНО е следвало задължително да изложи съображенията си защо и въз основа на какви доказателства приема, че е налице отразяване или неотразяване на приходи.

Липсата на факти за обективен признак, а именно критерия за определяне на наказанието дали извършеното нарушение води или не води до неотразяване на приходи (липсата по отношение на фактите, водещи до извода, че нарушението води до неотразяване на приходи), не позволява да се извърши контрол правилно ли е определена имуществената санкция. Доколкото обжалваното НП не съдържа фактическата и правна рамка на обвинението, с посочване на всички съставомерни елементи от обективната страна на нарушението по чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.06 на МФ, предвид приложената санкционна норма, същото се явява незаконосъобрано.

Приложената санкционна разпоредба е неотносима към така описаното в обстоятелствената част на НП нарушение. Съгласно нормата на чл.185, ал.2 от ЗДДС, извън случаите по ал.1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 от ЗДДС, или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за ФЛ, които не са търговци, от 600.00 до 2`000.00 лв., или имуществена санкция - за ЮЛ и ЕТ от 6`000.00 до 20`000.00 лв.

Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1 - а именно: имуществена санкция - за ЮЛ и ЕТ от 1`000.00 до 4`000.00 лв. Анализът на разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС показва, че адм. нарушение се счита за осъществено и когато извършването му не води до неотразяване на приходи. При осъществяването на този последен резултат от деянието, който законът е въвел като елемент от фактическия състав на нарушението същият предвижда по-леки наказания, препращайки към нормата на чл.185, ал.1 от ЗДДС. Когато се прилага разпоредбата на чл.185, ал.2, изр.1 от ЗЗДС или чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗЗДС, която последна с оглед размера на предвидените санкции е по2 благоприятна, АНО следва да изложи съображенията си защо и въз основа на какви доказателства приема, че е налице отразяване или неотразяване на приходи.

В настоящия случай при индивидуализацията на наказанието, АНО не е изложил никакви мотиви за приложимост на чл.185, ал.2 от ЗДДС, въпреки че очевидно е приел ч/з посочване, че нарушението има за последица неотразяване на приходи от дейност. Тази непълнота на фактическото описание на нарушението води до противоречие м/у описаното като нарушение деяние и нарушената законова разпоредба, тъй като е налице неяснота по отношение на твърдяното деяние и вмененото нарушение. Очевидно е, че нарушение което има за последица неотразяване на приходи, не може да се аргументира с обстоятелство че не са представени доказателства, които да опровергават факта, че установената разлика м/у фактическата наличност и тази, разчетена от ФУ, представлява неотразени ч/з него приходи от продажби на услуги. Ето защо липсата на факти за обективен признак, а именно критерия за определяне на наказанието дали извършеното нарушение води или не води до неотразяване на приходи, не позволява да се извърши контрол правилно ли е определена имуществената санкция и съставлява съществено нарушение на процесуалните правила.

На следващо място съдът намира, че обжалваното НП е постановено при нарушение на материалния закон. Дружеството-жалбоподател не е извършило нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търг. обекти ч/з ФУ, издадена на основание чл.118, ал.4 от ЗДДС, за което е санкционирано с разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС.

Отговорността по смисъла на чл.83 от ЗАНН е обективна, т. е. налице е безвиновна отговорност. Достатъчно е само да бъде констатирано от съответните контролни органи извършването на адм. нарушение, за да бъде реализирана адм. нак. отговорност на съответното лице, като му бъде наложена предвидената в закона имуществена санкция.

Съставът на адм. нак. отговорност по чл.33, ал.1 Наредба №Н-18/13.12.06 на МФ, санкционира лица, които нарушат реда и начина на отчитане на ФУ. В процесната разпоредба на чл.33 от Наредба №Н-18 са регламентирани 2 начина за регистриране на промяната на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ, извън случаите на продажби. Тези 2 начина са алтернативни, изключват се един друг и са в зависимост от това дали ФУ притежава или не притежава операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Съгласно чл.33, ал.1 от Наредба №Н18, извън случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност на ФУ се регистрира във ФУ ч/з операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми, т. е. този начин на регистрация на промяната на касовата наличност на ФУ е задължителен във всички случаи, когато ФУ притежава /поддържа/ такива функции. В НП от фактическа страна е описано, че дружеството е осъществило вторият от двата състава на нарушение. Съгласно посочената за нарушена разпоредба на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г., издадена на основание чл.118, ал.4 от ЗДДС, извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ, се регистрира във ФУ ч/з операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. В случая няма спор, че ФУ което е технически изправно и функциониращо в процесния обект, стопанисван от дружеството, притежава посочените операции. При преброяването на наличните парични средства в касата, е установена фактическа касова наличност от 1`292.00 лв., а разчетената касова наличност от осъществени продажби от монтираното в обекта ФУ е 1`188.00 лв. Така е налице промяна в касовата наличност от 104.00 лв. Тази промяна, която представлява извеждане на пари в касата, не е отразена като "служебно изведена сума". Така е извършено нарушение на правилата за отчетност. Нарушени са изискванията за отразяване на изведени и въведени в касата суми, като това неотразяване е извършено във ФУ. Макар и разполагащо с техническа възможност за отразяване на извеждане и въвеждане на суми, както се установи, установената по-ниска реална наличност определя извод, че от страна на дружеството е извършено действие по намаляване на реалната наличност в касата на търг. обект. В конкретния случай, липсват каквито и да било доказателства, че установената сума явяваща се разлика, е приход, т. е. недоказано остава, че разликата м/у касовата наличност по ФУ и фактическата наличност е довела до неотразяване на приходи. Само фактът, че наличната сума е по-малка от отчетената, не е достатъчен да се приеме че това е в резултат на неотразени приходи. Наличието на такива не трябва да се предполага, а трябва да бъде доказано по безспорен начин. Още повече, че самият АНО е приел, че разликата се дължи на 3