Определение № 242 от 10.03.2025, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 242 гр. ХАСКОВО, 10.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20255600500102 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. чл. 248, ал.

3 от ГПК.

С определение № 2272/13.12.2024 г., постановено по гражданско дело № 647/2024 г., Районен съд – Хасково е оставил без уважение като неоснователни направените с молба вх. № 13513/26.08.2024 г. от ищцата К. Г.

А., чрез пълномощника й адв. А. Д. от САК, и с молба вх. № 14237/09.09.2024 г. от ответника „СИТИ КЕШ“ ООД, чрез пълномощника му адв. Х. М. от САК, искания за изменение на постановеното по гр.д. № 647/2024 г. по описа на РС Хасково Решение № 686/23.08.2024 г. в частта за разноските.

А. Д., като пълномощник на К. Г. А., обжалва горното определение като неправилно с искане за отмяната му и присъждане на възнаграждение на адвоката в размер на 1 317,12 лева с ДДС за оказана правна помощ в режима на чл. 38 от ЗАдв по двата предявени иска, като се излагат подробни доводи.

Насрещната страна „СИТИ КЕШ“ ООД представя отговор на частната жалба. Излага аргументи в насока нейната неоснователност.

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок, и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, съгласно нормата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК. Пред първата инстанция са установени всички относими към предмета на произнасянето по чл. 248 от ГПК обстоятелства по надлежен ред. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

1

Първоинстанционното производство е завършило с решение № 686/23.08.2024 г., постановено по гражданско дело № 647/2024 г. по описа на РС - Хасково, с което съдът е обявил за нищожен Договор за потребителски кредит № *** към искане № ***, сключен на 27.07.2023 г. между К. Г. А. с ЕГН: ********** от ***, и „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представляван от управителя Н. П. П., на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр чл. 143 и чл. 146, ал.

1 ЗЗП, и поради нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК.

С решението „СИТИ КЕШ“ ООД е осъдено да заплати на К. Г. А., на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД сумата от 100 лв., представляваща недължимо платени суми по недействителен договор за потребителски кредит № *** към искане № ***, сключен на 27.07.2023 г. между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда - 11.03.2024 г., до окончателното изплащане, както и направените разноски за държавна такса в размер на 230 лв.

С решението „СИТИ КЕШ“ ООД е осъдено също така да заплати на адв. А. Д., член на САК, личен № 1000768210, с адрес гр. София, район ***, ж.к. ***, ул. ***, на основание чл. 38 от ЗАдв адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС.

Постановеното определение в режима на чл. 248 от ГПК е изцяло правилно и е адекватно приложение на относимите правни норми. Решение на Съда на ЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 г. е обосновано приложено по делото, като първата инстанция е съобразила единствено правно релевантните в случая критерии - фактическата и правна сложност на делото. В случая е намерен балансът с правото на адекватно възнаграждение на положения труд на адвоката - защита по два отделни и самостоятелни иска, които обаче са идентични с други многобройни производства, вкл. и водени от същия адвокат и страна, които са завършили с еднакъв правен резултат, което води до значителен автоматизъм на работата на защитата.

Съдът е определил дължимото възнаграждение в размер, съобразен с правната и фактическа сложност на исковете и съответно с техния размер. Не са налице основания за изменение на постановеното решение в частта на разноските, в която съдът е определил адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв в 2 адекватен размер, върху който е начислен и дължимият ДДС предвид данъчния статут на бенефициента на сумата по възнаграждението.

Обжалваното определение съдържа подробни и законово обосновани мотиви, към които на основание чл. 272 вр. с чл. 278 ал. 4 от ГПК въззивният съд препраща.

Предвид на изложеното атакувания акт на РС - Хасково е правилен и следва да се потвърди.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2272/13.12.2024 г., постановено по гражданско дело № 647/2024 г. по описа на Районен съд - Хасково.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3