Решение № 40 от 19.03.2026, Окръжен съд - Разград
- Съд
- Окръжен съд - Разград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 508/2025
- Вид
- Решение № 40
- Подписан
- 19.03.2026
- В сила
- 19.03.2026
- Състав
- Валентина Петрова Димитрова, ЦВЕТАЛИНА МИХОВА ДОЧЕВА, Ирина Миткова Ганева
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.1-3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.1-3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.1-3 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 40 гр. Разград, 19.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Валентина П. Димитрова
Членове:
Ирина М. Ганева
ЦВЕТА.НА М. ДОЧЕВА при участието на секретаря Светлана Л. Илиева като разгледа докладваното от ЦВЕТА.НА М. ДОЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20253300500508 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба от А. Б. и Г. Г. срещу Решение № 109/23.05.2025 г. по гр. д. № 527/2024 г. на РС - Исперих, с което съдът е признал за установено спрямо тях, че 1009/2153 ид.ч. от Поземлен имот № *******, находящ се в ***, с площ 2153 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м), при граници и съседи: поземлени имоти с №№ *******, ********, *******, ********, ********, без право на собственост върху построените върху имота сгради, са собственост на И. А. Е., и Г. А. Е., по давностно владение, като е отхвърлил иска за частта над 1009/2153 ид.ч., до първоначално претендираните 1024/2153 ид.ч., като недоказана. Осъдил е Г. Б. Г. да предаде владението и собствеността върху описания имот, представляващ 1009/2153 ид.ч. от Поземлен имот № *******, находящ се в ***, с площ 2153 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване ниско застрояване (до 10 м), при граници и съседи: поземлени имоти с №№ *******, ********, *******, ********, ********, без право на собственост върху построените върху имота сгради, на И. А. Е. и Г. А. Е.. С решението съдът се е произнесъл по разноските.
Въззивниците считат, че решението е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон и е необосновано. Сочат, че исковата молба е нередовна, което основание е зачетено от въззивнат аинстанция, като с определение № 643/27.10.2025г.
1 по настоящото дело на въззиваемите ищци са дадени указания за отстраняване на нередовността на исковата молба.
С молба вх.№4969/10.11.2025г. ищците са представили молба, с която отстраняват констатираната от въззивната инстанция нередовност. Исковата претенция е за 1009 кв.м., реална част от недвижимия имот с идентификатор *******, целият от 2153кв.м., като реалната част е описана в осем координатни точки,посочени на л.43 от делото. Изложил е твърдения,че той владее процесната частт от имота от 2005г. и я е придобил по давност, а това владение е продължило до 2024г., когато отв.Г. не е допуснала негов представител да окоси засятата от него люцерна. По силата на полицейско разпореждане е отстранен от имота. Представя удостоверение за сключен граждански брак с ищцата, от което е видно че двамата са съпрузи от 13.03.1988г.
Жалбоподателката Г. Г. е депозирала отговор по поправената искова молба, като изтъква отново довод за нередовност на поправената искова молба, тъй като счита,че отново не е индивидуА.зирана процесната реална част от имота.. Ищците не са посочили правата си в съсобствеността, която са придобили по давност, като според нея частите им не може да са разни, тъй като И. Е. е придобил по наследство една част. В условията на евентуалност за неоснователност на иска.
В с.з. се явява пълномощникът на Г. Г.,който отново излага доводите си.
Жалбоподателят А. Б. също е депозирал отговор по поправената искова молба, който счита,че е недопустим иск за собственост на реална част от имот,поради което производствоо следва да бъде прекратено. По основателността, счита че ищците не са доказА. да са придобили имота по давност. Твърди, че от закупуването на имота през 2008г. неговия баща е гледал пчели в целия имот с площ от 2153 кв.м. Счита,че е недопустимо един имот да се владее на различни правни основания. Не е възможно да е нА.це намерение за своене на недвижим имот с намерение същият да бъде придобит по давност и едновременно с това същият имот да се владее със съзнанието,че вече е придобит по наследство,след смъртта на съответния наследодател.
Въззиваемите И. Е. и Г. Е. не са депозирА. писмен отговор. Не се явяват и не се представляват в с.з.
Разградският окръжен съд намира, че районният правилно е установил всички факти по делото, установява същата фактическа обстановка, като не намира за необходимо да я приповтаря. Пред въззивната инстанция е установен един нов факт, а именно, че ищците са съпрузи от 13.03.1988г.
Наведените от жалбоподатебите възражения за нередовност на исковата молба при описанието на реалната част и недопустимост на ревандикационен иск за реална част от недвижим имот са неоснователни.
В допълнителната искова молба ищците са описА. подробно претендираната от тух реална част от 1009кв.м. от имот с идентификатор № *******, находящ се в ***, с площ 2153 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско 2 застрояване (до 10 м), при граници и съседи: поземлени имоти с №№ *******, ********, *******, ********, ********, без право на собственост върху построените върху имота сгради. Посочили са заснети координатни точки /Х и Y/, които напълно описват претендираната част от имота.
Относно допустимостта на иска за собственост на реална част: Иск за собственост на реална част от недвижим имот е допустим, при нА.чието на няколко предпоставки: 1. Пълна и точна индивидуА.зация на спорната част,ведно с приложена скица; 2.Претендираната реална част да може да съществува като самостоятелен имот /площ и лице, съгласно ЗУТ/ или да може да се придаде към съседен такъв. В случая искът е процесуално допустим.
Възраженията посъщество относно липсата на доказателства, че наследодателят С.Й. е притежавал претендираната част съдът намира за неоснователни.
От представените пред районния съд писмени доказателства-удостоверения за наследници се установява, че наследодателят С.Й. /СА. Х./ е починал на 13.06.1986г., като е оставил наследници по закон три дъщери/ А.,починала през 1999г., А.,починала през 2005г. и Д.,починала през 2001г. Наследници на А. са нейните четири деца: И.,ищец по делото, Р.свидетел, Е. /починал на 02.08.1986г., след общия наследодател/ и А. /починал през 2001г./.
АнА.зът на събраните гласни доказателства, налагат извода,че наследодателят на ищеца е „закупил“ през 1950г. около 1000кв.м. от дворно място, цялото от около 2000кв.м.,ведно с построената в тази част къща. Местонахождението на процесните 1000кв.м. е безсповвно установено в хода на делото. След като е закупил имота като се е нанесъл да живее със семейството си до 1986г.,когато е починал. Тогава в имота е продължила да живее неговата съпруга и едната му дъщеря- А., майка на ищеца, последната починала през 2005г. Относно тези факти са събрани непротиворечиви гласни доказателства. От показанията на свидетелите Р. И., Р.С. и Е.Е. се установява, че докато С. е живял със семейството си в имота, никой не е имал претенции към него. Следователно към момента на неговата смърт през 1986г. наследодателят вече станал собственик въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност, на която се позовава ищеца. Твърдения и доказателства в обратния смисъл няма. Следователно ищецът е придобил по наследство 1/12ид.ч. от имота, извод до който е достигнал и районния съд.
Възражението на жалбоподателя Б., че И. Е.ов не може да владее едновременно на две основания имота- на давностно владение на наследствен имот, принципно е правилно. В случая ищецът твърди,че е придобил имота по давност на изцяло ново основание /а не чрез наследяване/, което ново основаноие е започнало през 2005г. Това необезпокоявано и непрекъснато владение на цялата процесна част е станало съвместно с неговата съпруга и е изтекло през време на брака им, поради което същото е СИО. Жалбоподателите считат, че намерението за своене на И. и на неговата съпруга не е сведено до знанието на останА.те наследници на С.Й., като считат показанията на свидетелите Р. И. /сестра на И. Е.ов и наследник на имота/ и Р.С. за недостатъчни. Действително единствено с тези показания не може да се установи твърдяната промяна в намерението. Факта, че ищците са обработвА. имота, че останА.те наследници не са го ползвА., не са и пречили на ищците да упражняват 3 фактическа власт не означава, че са се отказА. от правата си. Основният факт, който доказва по категоричен начин установява промяна в намерението е събарянето през 2008г. на съществуващата в реалната част стара къща и разчистването на терена. С това си действие ищецът, който е бил в брак с втората ищца са демонстрирА. неограничена фактическа власт върху имота. Когато един сънаследник унищожава наследствена къща и променя предназначението на имота, той извършва актове на разпореждане, които са несъвместими с ролята на държател. Като начало на давностното владение върху останА.те 11/12ид.ч. за първия ищец и за цялата реална част за втората ищца, следва да се приеме годината, в която двамата са съборили старата къща, разчистили са имота и са го засяли. Това е станало през 2008г., като в следващите 10 години никой от другите наследници не се е противопоставил на действията на ищците. През този период ищецът е ходил да бароти в Турция, но неговата съпруга е била в България, поради което владението не е прекъсвано.
Същото е оспорено от трето лице за пръв път през 2024г. когато вече имотът е станал собственост на ищците. Оспорването от страна на първия ответник е при снабдяването му с констативен нотариален акт за собственост върху процесната част и разпореждането с нея.
Твърдението на отв.Б., че е владял и процесната част от имота е недоказано. Безспорно установен факт е,че в имота има изградена от бащата на ответника плътна ограда, която го разделя на две части, като в едната част бащата на ответника е отглеждал пчели, а другата част ищците са обработвА.. Безспорно установаният факт,че в имота има изградена плътна ограда,без отвори и врати, която го разделя на две части, обособени като две дворни места, всяко от които има достъп от улицата, но нямат достъп едно от друго налага извода,че ищците, а не първият ответник са владели имота. Дори водените от ответниците свидетели, които са били и свидетели по обстоятелствена проверка сочат, че имота на А. Б. граничи с този на И. Е., което сочи, че тези свидетели реално не познават имота, което пък поставя под съмнение достоверността на показанията им. Първият ответник е прехвърлил права, които няма, поради което втората ответница владее процесната реална част без основание.
Недопускането на ищеца в неговото място от страна на втората ответница през 2024г. и изпълнението на полицеско разпореждане да не влиза в имота, установяват загубата на фактическа власт върху имота от страна на ищците.
Районният съд е достигнал до същите правни изводи, че ищците са собственици на процесната част,че втората ответница владее имота и владението е без основание, поради което е уважил предявения иск.
Предвид факта, че се е произнесъл по нередовна искова молба, чиято нередовност е отстранена от въззивната инстанция, решението следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго за претендираната реална част.
За разноските: Неоснователността на жалбите прави неоснователна претенцията на жалбоподателите за разноски.
Воден от горното,съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 109/23.05.2025 г. по гр. д. № 527/2024 г. на РС - Исперих, с което съдът е признал за установено спрямо А. П. Б. и Г. Б. Г., че 1009/2153 ид.ч. от Поземлен имот № *******, находящ се в ***, с площ 2153 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м), при граници и съседи: поземлени имоти с №№ *******, ********, *******, ********, ********, без право на собственост върху построените върху имота сгради, са собственост на И. А. Е., и Г. А. Е., по давностно владение, като е осъдил Г. Б. Г. да предаде владението и собствеността върху описания имот, представляващ 1009/2153 ид.ч. от Поземлен имот № *******, находящ се в ***, с площ 2153 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване ниско застрояване (до 10 м), при граници и съседи: поземлени имоти с №№ *******, ********, *******, ********, ********, без право на собственост върху построените върху имота сгради, на И. А. Е. и Г. А. Е., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ: