Решение № 640 от 30.10.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 640 гр. София, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова при участието на секретаря Теодора К. Иванова като разгледа докладваното от Гергана Никова Касационно гражданско дело № 20228002104910 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 290 ГПК.

С постановеното по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК Определение № 2493 от 30.08.2023 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно Решение № 504 от 10.04.2022 г. по в.гр.д.№ 1239/2021 г. на Софийски апелативен съд, г.о., ІІ състав в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса „Може ли да се приеме, че е налице приключена реституционна процедура по ЗСПЗЗ в хипотеза, когато възстановяването на собствеността е постановено с решение на органа по поземлена собственост след влязло в сила съдебно решение по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, предхождано от издадено удостоверение по чл. 13, ал. 5 ППЗСПЗЗ и скица към него, ако не е изработен помощен план по чл. 13а ППЗСПЗЗ (в редакцията след ДВ, бр. 31 от 2003 г.)?“.

С обжалваното въззивно решение е потвърдено Решение № 262017 от 23.12.2020 г. по гр.д.

№ 13427/2016 г. по описа на Софийски градски съд, І г.о., І-6 състав, с което, по иск, предявен от „Радиоизотоп” ЕООД (в несъстоятелност), представлявано от синдика Е. Т., е признато за установено, че ответниците М. И. А., Ц. И. А., В. С. К., Й. Б. С., Н. Л. И., В. Л.

И., Г. К. К. и Н. П. В. не са собственици на поземлен имот с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-35 от 09.06.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № 18-10958 от 08.08.2014 г. на Началника на СГКК София, с адрес на поземления имот: [населено място], район М., НПЗ „И.”, п.з. „Г.” с площ 1 от 2 056 кв.м., стар идентификатор № ***, номер по предходен план: бивш 26002-част, квартал 2а, при съседи: ПИ с идентификатори №№ ***, ***, ***, ***, ***, *** и ***.

В подадената от Й. Б. С. чрез адвокат И. О. от САК касационна жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като при постановяването му са допуснати нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Въззивният съд е приел за основателно възражение за нарушаване на чл. 13а ППЗСПЗЗ (ред. ДВ, бр. 31/2003 г.), което не е заявено своевременно по делото (не е известно кога е направено и дали изобщо е приемано за разглеждане). Изводите на САС, че не е доказано при възстановяване на собствеността да са били спазени особените процедури за индивидуализиране на границите на процесния имот и на това основание липсва пълно и главно доказване на принадлежността на правото на собственост, не кореспондират със събраните по делото доказателства. Съгласно СТЕ за територията на процесния имот е било прието частично изменение на ПУП от 1998 г., съобразно което бивш имот 26002 попада в УПИ * от кв. 2а, като с частично изменение, одобрено със Заповед № РД-09-50-583 от 20.10.1998 г.

(препотвърдено от СОС през 2003 г.), е образуван кв. 2а в рамките на УПИ * в който попада и процесният имот. Според касаторката при сравнителното тълкуване на разпоредбите на чл.

13, ал. 5 и ал. 6 и чл. 13а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ се налага извод, че чл. 13 се прилага в случаите, в които претендираният имот е нанесен в одобрения кадастрален план и може да бъде успешно идентифициран от техническите органи с всички данни, подлежащи на отразяване в удостоверението и скицата; процедурата по чл. 13а, ал. 1 ППЗСПЗЗ (изработване на помощен план) следва да се изпълни, когато имотът не е нанесен в одобрения кадастрален план и съществуват затруднения при идентифицирането му. От скицата, приложена към решение на СРС, 26-ти състав, е видно, че имот пл.№ * е дигитализиран от ортофотоплан и съвместен със съществуващия кадастрален план на к.л. 652, поради което изводите на въззивната инстанция са напълно погрешни и постановени в противоречие със събраните по делото писмени доказателства. По делото е доказано, че собствеността е възстановена с Решение № 392 от 05.02.2007 г на ОЗСГ – Панчарево при действието на чл. 11 ППЗСПЗЗ, съгласно който поземлената комисия постановява решение за възстановяване правото на собственост върху имоти в строителните граници на населените места, които не са застроени със сгради, нито представляват дворове или складови помещения към такива сгради, въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ. Въпросът за собствеността на процесния имот и правото на ответниците да претендират неговото възстановяване по реда на ЗСПЗЗ е решен с влязъл в сила съдебен акт и неговото пререшаване е недопустимо.

На следващо място - въззивната инстанция не е обсъдила нито един от доводите във въззивната жалба, което води до неяснота относно тяхното значение за правния спор.

Първоинстанционният съд е приел, че ищецът „РАДИОИЗОТОП“ ЕООД (н) е доказал, че е собственик на процесния имот на основание чл. 17а ЗППДОбП (отм.), но такъв извод не може да се направи при събраните писмени доказателства и заключение на съдебносчетоводна експертиза. Според касаторката е погрешен изводът на първоинстанционния съд, че при откритата процедура за приватизация на държавното предприятие „Електрон“, органът по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ не е имал правомощието да издаде 2 решение за възстановяване на собствеността върху бившата земеделска земя, собственост на наследодателя на ответниците, включена в капитала на приватизиращото се предприятие, а е следвало да издаде решение за обезщетяване на предишните собственици по реда на § 6, ал.

6 ЗППДОбП (отм.) или § 11 от ДР на ЗПСК. Заявено е искане да бъде отменено атакуваното въззивно решение. Касаторката претендира да й бъдат присъдени разноските по воденето на делото пред всички съдебни инстанции.

Ответникът по касация „Радиоизотоп” ЕООД (н), представлявано от синдика Е. Т., не е подал отговор на касационната жалба. В проведеното о.с.з. е заявил становище чрез процесуалния си представител адвокат Е. Д. от САК, обективирано и в писмени бележки.

Във връзка със значимия за спора правен въпрос счита, че в случая не може да се говори за незавършена процедура по възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ. Уредената административна процедура включва два етапа, в първия от които се установява правото на възстановяване, а във втория етап се извършва индивидуализация на имота, подлежащ на възстановяване спрямо днешните му характеристики. В случая се преценява дали е осъществено възстановяване на собствеността върху бивш земеделски имот, но сега находящ се в строителните граници. Във фазата по установяване на правото на възстановяване са постановени отказ на ПК, който е обжалван и отменен със съдебно решение по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, признаващо правото на възстановяване.

Индивидуализацията на имота се извършва по особен ред от друг орган - техническите органи на общината, като резултатът от тази индивидуализация е задължителен и обвързващ органа по поземлената собственост. В случая във фазата по индивидуализация на имота са постановени заповед на кмета на района по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, както и удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 ППЗСПЗЗ, въз основа на които е издадено Решение № 392 от 05.02.2007 г на ОЗСГ – Панчарево, с което административната процедура е завършена. Във фазата по индивидуализация обаче е нарушен закона. Съгласно чл. 13а ППЗСПЗЗ, там където няма картна база (одобрен кадастър или кадастрална карта), индивидуализацията се извършва чрез създаване и одобряване на помощен план. Такъв план не е изработен, а индивидуализацията е извършена по ортофото заснемане без одобряване на каквато и да било процедура. Незаконосъобразността на този основен елемент от фактическия състав на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ води до незаконосъобразност на целия административен акт - крайното решение, поради което не може да се говори за незавършен фактически състав (защото е проведена цялата процедура от начало до край), но един елемент е извършен в противоречие с конкретни разпоредби на закона и правилника за неговото приложение. Подчертава, че останалите оплаквания в касационната жалба касаят легитимацията на дружеството, а не обосновка на легитимацията на ответниците, какъвто е предмета на спора по отрицателния установителен иск. Счита, че въззивното решение е законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Претендира присъждането на разноски.

Отговор е депозиран от името на ответниците по иска М. И. А., Ц. И. А., В. С. К., Н. Л. И., В. Л. И. и Г. К. К. чрез адвокат Н. Х. от САК. Поддържат доводите на касаторката и молят въззивното решение да бъде отменено.

Препис от касационната жалба е връчен и на ответницата по иска Н. П. В., от която не е 3 постъпил отговор.

Състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, след преценка на заявените основания за отмяна и в правомощията си по чл. 290 и чл. 293 ГПК, намира следното:

Въззивният съд се е произнесъл по отрицателен установителен иск за собствеността на посочения по-горе имот при заявено от ищеца твърдение, че същият се явява част от поголям терен, придобит от дружеството (обявено в несъстоятелност през 2006 г.) при условията на чл. 17а ЗППДОбП (отм.). През 2014 г. се установило, че е внесено изменение в КККР, в резултат от което процесният имот е нанесен като самостоятелна кадастрална единица и е записан като собственост на наследниците на Й. К. М.. С отговора на исковата молба ответниците са се позовали на приключила в тяхна полза процедура по реституиране на земеделска земя.

Първоинстанционният съд е приел, че с Решение № 392 от 05.02.2007 г. на ОСЗГ Панчарево е признато и възстановено правото на собственост на ответниците по иска в качеството им на наследници на Й. К. М. в съществуващи (възстановими) стари реални граници по отношение на имот - нива от 2,262 дка, пета категория, находящ се в строителните граници на Г., в местност „П.“, имот № *, кад.лист № 652, при граници съгласно означение на вещото лице по гр.д.№ 8470/2005 г. на СРС, 26 състав, направено върху скица към удостоверение по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 ППЗСПЗ на район М. № * от 28.10.2004 г. Предявената от „Радиоизотоп” ЕООД (н) претенция е намерена за основателна по съображения, че в полза на ищеца са осъществени елементите от фактическия състав на придобивното основание по чл. 17а ЗППДОбП (отм.) досежно територия с площ 12 992 кв.м. и стар идентификатор ***, част от която е процесният ПИ № *** с площ 2 056 кв.м.

Постановеното в полза на ответниците решение за възстановяване на собственост по ЗСПЗЗ не е противопоставимо на ищеца по силата на § 6, ал. 6 от ПЗР на ЗППДОбП (отм.), сега - § 11 от ДР на ЗПСК. С посочените норми е уредена колизията на двете групи права - тези на правоимащите по ЗСПЗЗ и тези, които произтичат от приватизационна сделка, като е дадено предимство на процеса на приватизация, който не може да бъде възпрепятстван от реституционни претенции, ако те не са били уважени до този момент. Нормите регламентират още една пречка за реално възстановяване на собствеността, аналогична на тази по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, при която бившите собственици получават обезщетение, но не и реална собственост върху притежаваните в миналото земи. Възстановяването на собствеността по ЗСПЗЗ настъпва с решението на поземлената комисия (сега ОСЗ), на което е придаден конститутивен ефект и то не може да бъде зачетено, ако към момента на постановяването му земята е в процес на смяна на собствеността или този процес вече е приключил с приватизационна сделка.

Сезиран с въззивна жалба срещу решението на първата инстанция, апелативният съд е приел за неправилен акцента, поставен в двете въззивни жалби на ответниците по иска върху недоказаност на принадлежността на правото на собственост на ищеца. Посочено е, че същото се изследва само в рамките на процеса относно процеса при установяване на оспорената от ответниците положителна процесуална предпоставка – правен интерес от търсената защита. СГС е изследвал принадлежността на правото на собственост за ищеца, 4 тъй като е основал изводите си на конкуренция между два придобивни способа – по ЗСПЗЗ и по ЗППДОбП (отм.) и се е позовал на създадената за решаване на тази конкуренция разпоредба, действала към момента на проявление на придобивните основания за двете страни. Според въззивния съд за ответниците е валидна обратната хипотеза– те в условията на пълно и главно доказване е следвало да установят надлежното възникване в тяхна полза на правото на собственост над спорния имот. Като основателно е прието възражението на ищеца, заявено в отговора на въззивните жалби, че е нарушено изискването на чл. 13а ППЗСПЗЗ (в редакцията към изменението, осъществено с ДВ, бр. 31 от 2003 г.). Въззивният съд е приел, че в случая в кадастралната карта са липсвали граници на подлежащия на възстановяване в полза на наследниците на Й. К. М. имот. Поради това, с оглед коректното определяне границите на имота, следвало е да се изработи помощен план, скица от който да съпътства удостоверението по чл. 13, ал. 5 ЗСПЗЗ. Приетата по делото техническа експертиза е категорична, че помощен план не е бил изработван. Действащ и понастоящем е ПУП от 1983 г. Идентификацията на имота, предмет на възстановителното Решение № 392 от 05.02.2007 г. на ОСЗ Панчарево, е на база изработен ортофото план за територията по летене от 50 г. и анкетиране от фирма, извършваща земеразделяне. Прието е, че в случая липсва ясна индивидуализация на реституирания имот, което не позволява да се провери дали, след като той попада в урбанизирана територия, не е изцяло или частично застроен, а свободните от застрояване площи дали не са с естество на обслужващи спрямо сгради, застроени в имота или в непосредствена близост с него. Така САС е аргументирал извода си, че ответниците не са доказали при възстановяването на земеделската земя да са били спазени особените процедури, регламентирани от специалния закон за индивидуализиране на границите на имота. На това основание е прието, че липсва пълно и главно доказване на принадлежността на право на собственост върху процесния имот с идентификатор ***.