Решение № 1 от 02.01.2025, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Ямбол, 02.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петранка П. К.а при участието на секретаря В. Г. Г. като разгледа докладваното от Петранка П. К.а Административно наказателно дело № 20242330200703 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на Н. А. К. от гр. Ямбол против Наказателно постановление № 23-0813-002084/08.05.2024г., издадено от Началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР - Ямбол, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, са му наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят претендира за отмяна на НП по съображения за субективна несъставомерност на деянието, като излага, че не е знаел за служебно прекратената регистрация на управлявания автомобил.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от редовно упълномощен адвокат, който пледира за отмяна на оспорения акт и за присъждане на направените по делото разноски.

Чрез процесуалния си представител АНО оспорва жалбата, като я намира за неоснователна. Издаденото НП намира за съобразено с материалния и с процесуалния закон и пледира да бъде потвърдено. Също претендира 1 присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 23.12.2023 г. в гр. Ямбол жалбоподателят управлявал л.а. „Пежо 308“, с рег. ***, който бил с регистрационни табели, поставени на определените за това места. Около 15:01 часа, при движението си по ул. „Граф Игнатиев“ до № 143, бил спрян за проверка от екип на РУ – Ямбол, в състав свидетелите С. Ж. и Д. Д.. След справка посредством работна станция за отдалечен достъп свидетелите установили, че от 05.12.2023г. автомобилът е със служебно прекратена регистрация на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. За констатациите при проверката св. Ж. съставил на водача АУАН серия GА, № 873784/23.12.2023г. за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

В последователност - на 08.05.2024г., при идентично на посоченото в акта фактическо и юридическо описание на нарушението, срещу жалбоподателя е издадено оспореното НП.

Видно от приложеното по делото известие за доставяне № ИД PS 8600 0126АР 3, собственикът на управлявания от жалбоподателя автомобил бил уведомен за служебно прекратената регистрация повече от месец след извършване на деянието - на 31.01.2024г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите Ж., Д. и П., както и от писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, и затова се кредитират изцяло.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима - подадена е в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН и от лице, имащо право и интерес да обжалва един неблагоприятен за него акт.

По същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

В конкретния случай страните не спорят, а и от показанията на разпитаните по делото свидетели безспорно се установява, че към момента на проверката управлявания от жалбоподателя автомобил е бил със служебно 2 прекратена регистрация. При това положение, релевантно за спора е да се установи дали към този момент същият е знаел за прекратената регистрация обстоятелство, относимо към субективната съставомерност на извършеното.

В рамките на съдебното оспорване АНО не ангажира доказателства в тази насока. Напротив, от приложеното по делото известие за доставяне по безспорен начин се установява, че към момента на извършване на деянието собственикът на автомобила не е бил уведомен за прекратената регистрация и липсват данни жалбоподателят или собственикът да са узнали за това по друг начин. Нещо повече, видно от показанията на свидетелите Д.и П., както собственика, така и жалбоподателя са разбрали за прекратената регистрация едва след извършване на проверката. Т.е., в случая липсва т. нар. интелектуален момент, характерен за умишлените форми на вината и за престъпната самонадеяност. А доколкото незнанието на обстоятелството, че автомобилът е с прекратена регистрация не е резултат от неполагане необходимите усилия или от неизпълнение на нормативно установено задължение, не може да се приеме, че е налице и престъпна небрежност. А след като това е така, се налага извод, че деянието не е извършено виновно, и респ. не представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН. Като е приел противното, АНО е издал несъобразен с материалния закон акт, който подлежи на отмяна на това основание. В този смисъл е Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023г. по т.д. № 3/2022г. на ОСС от НК на ВКС и ВАС, според което не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл.

143, ал. 10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство.

По въпроса за размера на претендираното адвокатско възнаграждение от 720 лева с ДДС и доколкото насрещната страна е направила възражение за прекомерност на същото, съдът счита, че следва да съобрази Решението на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024г. по дело С-438/22, постановено във връзка с преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, тъй като то е задължително за съдилищата. Според посоченото решение, размерите на договорените адвокатски възнаграждения, основани на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не съответстват на правото на ЕС и наредбата не следва да се прилага, а 3 определените в нея размери следва да служат единствено като ориентир при определяне на възнаграждението, без да са обвързващи за съда. Т.е., тези размери подлежат на преценка от съда, с оглед цената на предоставените услуги в зависимост от вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа, и преди всичко от фактическата и правна сложност на делото. Съобразявайки изложеното, и като взе предвид, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, съдът намери, че на адвоката следва да се присъди възнаграждение към минимума в размер на 400 лева.

Поради изложеното, и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0813-002084/08.05.2024г., издадено от Началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР - Ямбол, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, на Н. А. К. от гр. Ямбол, ***ЕГН **********, са наложени административни наказания глоба в размер на 200 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Ямбол ДА ЗАПЛАТИ на жалбоподателя Н. А.

К., с посочени по-горе данни, сумата 400 (четиристотин) лева, представляваща възнаграждение за един адвокат.

Р е ш е н и е т о ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред

Административен съд - Ямбол в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________ 4