Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 373 от 17.07.2025, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 551/2025
Вид
Решение № 373
Подписан
17.07.2025
В сила
17.07.2025
Състав
Станислав Стефански, Еманоел Вардаров, ЛЮБКА МИЛКОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 373 гр. Велико Търново, 17.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно гражданско дело № 20254100500551 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.258 от ГПК.

С Решение№471/28.04.2025г. по гр.дело№2930/2024г. на ГОРС, съдът е: -отхвърлил иска на М. Н. К. с ЕГН**********, от гр.Г.Оряховица ул.“В.Грънчаров“№2 против Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост с БУЛСТАТ:0001336731525, с адрес: с.Драганово ул.“Г.С.Раковски“№25 Общ.Г.Оряховица, представляван от Директор Анелия Димитрова, за заплащане на сумата 597.34лв. в брутен размер(455.30лв. - в нетен размер), представляваща допълнително трудово възнаграждение по чл.33 ал.4 КТ за дните 25.04.2024г.; 30.05.2024г.; 26.08.2024г.; 27.08.2024г.;

28.08.2024г.; 04.09.2024г.; 05.09.2024г.; 12.09.2024г.; 13.09.2024г. и 20.09.2024г. за положен от М. Н.

К. труд по вътрешно съвместителство и допълнително трудово възнаграждение за 21.09.2024г., ведно със законна лихва, считано от 16.12.2024г. до окончателно изплащане на вземането, като неоснователен; -осъдил М. Н. К. с ЕГН**********, от гр.Г.Оряховица ул.“В.Грънчаров“№2, да заплати на Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост с БУЛСТАТ:0001336731525, с адрес: с.Драганово ул.“Г.С.Раковски“№25 Общ.Г.Оряховица, представляван от Директор Анелия Димитрова, сумата 480.00лв., представляваща разноски(за адв.възнаграждение) по гр.дело№2930/2024г. на ГОРС.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена от М. Н. К.(чрез адв.М.С. от ВТАК) Решение№471/28.04.2025г. по гр.дело№2930/2024г. на ГОРС. Счита решението за неправилно. Неправилен бил изводът на ГОРС: „Предвид липсата на писмено съглашение между страните не би могла да бъде установена волята на страните за вътрешно съвместителство...“.

Волята на страните за вътрешно съвместителство(по-точно вътрешно заместване по чл.259 от КТ) се установявала от факта, че работодателят едностранно е възложил с писмени заповеди на ищцата изпълняване на функциите на отсъстващия директор, а М. Н. К. от своя страна е изразила 1 мълчаливо съгласие с това, като реално е изпълнила така възложените и допълнителни трудови задължения при отсъствие на директора, заедно със своите трудови задължения като психолог.

Така, че волята на страните е налице - на работодателя волята е изразена писмено и на работника чрез конклудентни действия. Писменото съглашение между страните за вътрешно заместване на отсъстващ служител не е форма за действителност - нито според чл.259 от КТ, нито според действащите между страните два последователни КТД. Неправилният извод довел до неправилни фактически и съответно неправилни правни изводи. Според чл.259 ал.1 от КТ допълнително трудово възнаграждение при вътрешно заместване се дължи, ако е уговорено. Двата КТД не поставяли такова условие, те създавали по- благоприятен режим, като създавали задължение на работодателя при вътрешно заместване да заплати на заместващия допълнително трудово възнаграждение в размер до 30% от трудовото възнаграждение на замествания независимо от това дали е уговорено писмено - на чл.33 ал.4 от КТД(от 30.04.2024г.) и чл. 28 ал.4 от КТД(от 20.05.2022г.). Нито в една от посочените два текста на КТД не се поставяло като условие за получаване на допълнителното трудово възнаграждение за вътрешно заместване постигнато съгласие между страните за неговия размер, който да е по-нисък от 30% от възнаграждението на замествания. Липсата на изрично индивидуално съгласие не означавало, че работникът, ползващ се от КТД, следва да извършва допълнително възложената му работа безплатно(не такъв бил смисълът на текстовете на КТД). Това, че е договорен в КТД само максимален размер, говори за непълнота, която се преодолява чрез търсене действителната воля на страните по КТД и в съответствие с основните принципи на правото. Ако действителната воля на страните по КТД била да се дължи допълнително възнаграждение само, ако е уговорено, то това щяло да е изрично вписано или изобщо да не се разглеждал въпроса за максималния размер на допълнителното трудово възнаграждение, предвид чл.259 ал.1 от КТ, който се прилага, ако не е договорен в КТД поблагоприятен за работника режим. Направеното от съда тълкуване на волята на договарящите по КТД противоречало и на: принципа за избягване на неоснователното обогатяване(всеки труд се заплащал), принципа за справедливостта; принципа, че никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение(ГОРС приел, че работодателят е злоупотребил с право, а въпреки това постановява решение в негова полза). Реално решението на ГОРС противоречало на всички тези принципи. Моли обжалваното решение да бъде отменено, като се постанови решение, с което се уважи(до справедлив размер) предявените в максимално допустимия според КТД размер претенции. В съдебно заседание М. Н. К.(чрез адв.М.С. от ВТАК)поддържа изцяло въззивната жалба и моли да бъде уважена. Претендира се присъждане на адв.възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост(чрез адв.В. Д.Л. от ВТАК) , с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, респ. обжалваното първоинстанционно решение потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно. Приетите Заповед№205/25.04.2024г., Заповед№269/28.05.2024г. и Заповед№337/09.07.2024г. били издадени на директора на ДПЛУИ с правно основание чл.120 от КТ, съгласно което работодателят в рамките на упражняване на работодателската си власт има право да възлага на работника без негово съгласие да извършва временно друга работа в същото предприятие, но в същото населено място, за срок до 45 календарни дни през една календарна година. Установени били 11 календарни дни, в които въззивницата е упражнявала част от функциите на директора на ДПЛУИ. От самото съдържание на заповедите било очевидно, че М. Н. К. не била упражнявала изцяло длъжността 2

„Директор на специализирана институция“, а единствено са и били възложени конкретно и изчерпателно посочени задължения от задълженията на същата тази длъжност(т.е. К. не замествала директора, а и е било възложено да изпълнява малка част от неговите функции в негово отсъствие). Това по своята функция не ограничавало К. в изпълнение на задълженията, дължими съгласно заеманата от нея длъжност „Психолог“, като в Заповед№337/09.07.2024г. било записано „при отсъствие на директор“, а не било посочено, че става въпрос за заместване. В раздел V Преки задължения т.13 от длъжностната характеристика за длъжността „Психолог“(връчена на 29.04.2024г.) било регламентирано да изпълнява и други задачи, поставени от директора на институцията, каквото били именно задачите, поставени с цитираните трите заповеди. ГОРС преценил, че не е налице хипотезата по чл.120 от КТ, а се касаело за чл.259 от КТ - извод, който продължавал да не се споделя от въззиваемия. Между страните по трудовото правоотношение липсвало допълнително споразумение, с което същите да са се договорили за вътрешно заместване.

ГОРС е преценил, че била налице едностранна промяна и допълнение на характера на изпълнена трудовата функция на К. чрез издадените от работодателя заповеди и е безспорно между страните, че между тях не е подписвано споразумение по смисъла на чл.259 от КТ. Предвид липсата на писмено съглашение между страните, не би могла да бъде установена волята на страните за вътрешно съвместителство, както и да бъде установен размерът на иска, доколкото уговорените размери в КТД давали възможност на страните по допълнителното трудово отношение да постигнат взаимна воля относно размерът на допълнителното трудово възнаграждение, варираща до 30% от възнаграждението на замествания. По делото се претендира максималния праг на ДТВ, уговорен в КТД, но пред първата инстанция не са представени доказателства за уговорен конкретен размер от 30% с работодателя, за воля на последния в посочения смисъл, за да се приеме доказаност на иска по размер. Според чл.259 ал.1 изр.посл. от КТ, ако работникът изпълнява през това време и своята работа или длъжност, има право и на допълнително трудово възнаграждение, което се уговаря между страните по трудовото правоотношение, което води до единствения възможен извод, че ДТВ се уговаря между страните. Устни договорки в трудовото право били недействителни по смисъла на чл.62 ал.1 от КТ, регламентиращ писмената форма за действителност на трудовия договор, както и по смисъла на чл.119 ал.1 от КТ писмената форма за действителност към допълнителните споразумения за изменение на индивидуалния трудовия договор, т.ч. касаещите уговорени допълнителни трудови възнаграждения. Според чл.259 ал.3 от КТ заместването по чл.259 ал.1 от КТ се извършва със съгласието на работодателя и работника или служителя, изразено в писмена форма. Липсата на писмена форма не е пречка работникът/служителят да получава възнаграждението за заместването.И в двата КТД(в сила в процесния период) били предвидени текстове почти огледални на регламентацията на КТ в чл.259 (чл.28 ал.4 от КТД от 20.05.2022г. и чл.33 ал.4 от КТД от 30.04.2024г.), в които било предвидено допълнително трудово възнаграждение да се дължи по споразумение между страните, а в случай, че не е определено, то да бъде в размер на до 30% от възнаграждението на замествания служител.

Но не било в правомощията на съда да замести преценката по целесъобразност на работодателя и да определя по справедливост евентуален дължим размер по заместване по чл.259 от КТ, съгласно разпоредбите на действащия КТД. Моли съда да потвърди решението на ГОРС. В съдебно заседание ДПЛУИ с.Драганово Общ.Г.Оряховица(чрез адв.В. Д.Л. от ВТАК) моли обжалваното първоинстанционно решение да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивното производство.

С въззивната жалба и отговора на въззивната жалба не са направени доказателствени 3 искания за въззивната фаза на производството.

Великотърновският окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

При извършване на служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл.272 от ГПК, препраща своята към нея.

Безспорно между Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост и М. Н. К. е съществувало и прекратено трудово правоотношение. Били са издадени от директора на дома:

Заповед№205/25.04.2024г. за дейности, които да се извършват на 26.04.2024г.;

Заповед№269/28.05.2024г. за дейности, които да се извършват от ищцата на 30.05.2024г. и Заповед№337/09.07.2024г. за действия при всяко отсъствие на директора.

Не се спори, че на 25.04.2024г.; 30.05.2024г.; 26.08.2024г.; 27.08.2024г.; 28.08.2024г.; 04.09.2024г.;

05.09.2024г.; 12.09.2024г.; 13.09.2024г. и 20.09.2024г. М. Н. К. изпълнявала едновременно и своите трудови задължения, и допълнително възложените и конкретни функции на директора със заповедите, с вписано основание чл.120 от КТ. М. Н. К. изпълнявала указаните функциите на директор и на 21.09.2024г.(официален празничен ден), предвид и възникнал инцидент в ДПЛУИ с.Драганово Общ.Г.Оряховица.

Не се установи уговорено от страните по трудовото правоотношение допълнително възнаграждение М. Н. К. във връзка с допълнително възложените и задължения от компетентността на директора.

Безспорен е сключеният КТД(от 30.04.2024г.) между ответника-въззиваем и работещите служители(в т.ч. и М. Н. К.), членуващи в синдикалната организация към КНСБ, произвеждащ действието си, считано от 01.05.2024г. със срок на действие от две години. М. Н. К. е член на КНСБ от м.март.2024г. и в този смисъл същата и е страна по КТД. С КТД се уреждат трудово-правните, социалните и осигурителните отношения, договарянето на работната заплата, социално битовото и културното обслужване в ДПЛУИ с.Драганово Общ.Г.Оряховица, които не са уредени с повелителни разпоредби на КТ и действащите нормативни актове, като съшият се прилага спрямо всички служители или работници, членове на синдикалната организация, които работят в ДПЛУИ с.Драганово Общ.Г.Оряховица. Съгласно чл.33 ал.4 от КТД „При вътрешно заместване по чл.259 ал.1 от КТ, заместващият работник или служител получава по-благоприятното за него трудово възнаграждение. Ако той изпълнява през това време и своята работа или длъжност има право на допълнително трудово възнаграждение в размер до 30% от възнаграждението на замествания, пропорционално на дните на заместване. Заместването се извършва със съгласието на работодателя и работника или служителя, изразено в писмена форма.“. Аналогична клауза съществува и в преходния КТД - чл.28 ал.4 от КТД(от 20.05.2022г.).