Решение № 184 от 21.03.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. София, 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно търговско дело № 20221001000231 по описа за 2022 година

Производството е по чл.294 от ГПК и чл.267 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба „Строително-предприемачески холдинг“ ЕООД, ЕИК 130917415 против решение № 1559 от 02.09.2019г., допълнено с определение № 5909/05.11.2019г., постановени по т.д. № 233/2018г., по описа на СГС, т.о. VI-12 състав, в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на - „Хидрострой-София“ ЕООД, ЕИК 831105411, сумата от 100 000 лева, по допълнително споразумение от 04.02.2013г., ведно със законната лихва от 02.02.2018г. и сумата 4 254,19 лева разноски по делото.Подържа се в жалбата,че в обжалваната част първоинстанционното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и е необосновано. Подържа се,че решението е постановено в нарушение на чл. 20 и чл. 79, ал. 1 ЗЗД, поради това,че в допълнителното споразумение от 04.02.2013г., страните са договорили цена, която включвала стойността на материала и неговото полагане, както и не било установено точното изпълнение на доставката. В допълнителното споразумение е била фиксирана стойност на материала, но със спогодба от 21.11.2013г. това било променено и договорената цена включвала доставка и полагане на материала, което не било извършено от ищеца.Подържа се,че решението е постановено в нарушение на чл. 202 ГПК, защото неотразяването в счетоводния регистър на ответника, на задължение за неустойка към възложителя по основния договор било защото последния не е издал фактури за нейното начисляване.По делото било установено неточно изпълнение във времево отношение от ищеца, което ангажирало отговорността му по раздел V, чл. 8 от 1 споразумението от 25.05.2009г. – за възстановяване на понесени от възложителя загуби в резултат на претенции на трета страна. Аналогична уговорка имало и в § 4 на допълнително споразумение от 04.02.2013г. Подържа се, че вследствие виновната забава на ищеца била начислена неустойка на ответника от основния възложител в размер на 972 035,26 евро, представляваща 15% от договорената цена. Подържа, че ищецът дължи тази неустойка на ответника, която била погасена от последния, чрез удържането й от възложителя по основния договор. Иска се решението в обжалваната му част да бъде отменено и бъде постановено решение, с което предявения иск бъде отхвърлен изцяло.

Въззиваемият по жалбата „Хидрострой-София“ ЕООД е представил писмен отговор,в който подържа,че въззивната жалба е неоснователна,поради това,че първоинстанционният съд правилно тълкувал волята на страните по допълнително споразумение от 04.02.2013г. и спогодба от 21.11.2013г.

По делото е подадена и въззивна жалба от „Хидрострой-София“ ЕООД срещу решение № 1559 от 02.09.2019г., допълнено с определение № 5909/05.11.2019г., постановени по т.д. № 233/2018г., по описа на СГС, т.о. VI-12 състав, в частта, с която е отхвърлен искът срещу „Строително-предприемачески холдинг“ ЕООД за сумата до пълния предявен размер от 550 765,93 лева и е осъден да заплати на ответника сумата от 8 675,41 лева, представляващи направени разноски по делото.Подържа се,че решението в обжалваната му част е незаконосъобразно.Първоинстанционният съд правилно установил наличието на всички факти и обстоятелства, относими към спорното право, с изключение на направеното от ответника признание за съществуване на задължение в исковата молба от 12.02.2018г., по арбитражно дело № 21/2018г., с което се прекъсвала давността за остатъка от процесното вземане в размер на 450 765,93 лева и започвала да тече нова давност, на основание чл. 116, б. „а“ ЗЗД. Иска се решението в обжалваната му част да бъде отменено и вместо него бъде постановено решение,с което предявения иск бъде уважен в пълен размер.

Въззиваемият е представил в срок писмен отговор,в който подържа,че решението в тази му обжалвана част е правилно и законосъобразно.Според въззиваемия предметът на иска пред арбитражния съд и предметът на иска по настоящото дело не са идентични и не било налице признание на вземането на ищеца.

Софийският апелативен съд , като взе предвид подадените въззивни жалби, съдържащите се в тях оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна:

По делото е безспорно, че на 22.05.2007г. страните сключили договор за консорциум, който от своя страна сключил с Министерството на околната среда и водите(МОСВ) на 30.12.2008г. - Договор за външни дейности на Европейски съюз, финансирани от общия бюджет на ЕС за реализация на Проект „Закриване и рекултивация на осем стари сметища, Кърджали, България Мярка по програма ISPA 2003/BG/16/P/PE/019. Със споразумение от 09.12.2008г., към договора за създаване на консорциум, ответникът е възложил на ищеца изпълнението на СМР на стойност 2 784 809,35 евро без ДДС, като част от изпълнението на поръчката. Видно от двустранно подписани от страните - протокол № 3.2./27.09.2012г. и 2 протокол № 4/04.10.2012г./подписан от ответника на 06.11.2012г./ за изпълнени и приети работи по договора за консорциум, се установява, че ищецът е изпълнил задължението си по договора на стойност 797 582,89 евро с ДДС. Ищецът е издал фактура № 00003130/04.10.2012г. за 1 193 723,26 лева с ДДС и фактура № 00003160/06.11.2012г. за 366 213,29 лева с ДДС или в общ размер на 1 599 936,55 лева, която е левовата равностойност на 797 582,89 евро. Видно от сключено между страните допълнително споразумение с нотариална заверка на подписите от 04.02.2013г., се установява, че изпълнителят се е задължил да превози на обекта в град Кърджали всички материали, фигуриращи като доставки в протоколи 3.2. и 4, които не били доставени на обекта и се намирали в неговите складове. Видно от двустранно подписан от страните приемо-предавателен протокол за доставка на стока/извършена услуга от 11.03.2013г., се установява, че са били доставени: дрениращ материал – 184 рула х 266 кв.м.= 48 944 кв.м. и геомембрана – 81 рула х 600 кв.м.

= 48 600 кв.м. Страните са посочили, че количество и качеството на стоката отговарят на изискванията на техническите спецификации и предварителните условия за качество и срок на доставка. Страните са уговорили в § 1., чл. 3 от допълнителното споразумение, че след доставянето на изолационните материали на обекта в посоченото количество и съответно пригодност за влагане при изпълнение на предвидените в проекта видове работи, възложителят ще заплати тяхната стойност, след приспадане на съответната удръжка от 10% за добро и срочно изпълнение. Страните са уговорили в § 1, ал. 3, т. 1 и т. 2, че първото плащане в размер на 281 602,15 евро с ДДС, представляващо 50 % от стойността на материалите, описани в констативния протокол, ще бъде заплатено от възложителя на изпълнителя след точно изпълнение от негова страна на половината от изолационния екран, закриващ старото сметище в Кърджали и всички останали, включени в количественостойностната сметка работи в съответствие с актуализирания проект. Второто плащане в размер на 281 602,15 евро с ДДС, представляващо останалата половина от стойността на материалите, следвало да се извърши след цялостното завършване на изолационния екран, закриващ старото сметище в Кърджали и всички останали, включени в количественостойностната сметка работи в съответствие с актуализирания проект .В § 1., чл. 4 от това споразумение страните уговорили изпълнението на гореописани работи да се удостовери по реда на основния договор. Страните не спорят, че изпълнението на СМР по полагането на половината изолационен екран е приключило на 05.06.2013г. Ответникът е отстранил от обекта ищеца, като му е връчил нотариална покана на 25.06.2013г. и последният е напуснал обекта на 28.06.2013г. На 01.07.2013г. е бил сключен договор между „Строителнопредпримачески холдинг“ ЕООД и „Гимекспорт“ АД, с който ответникът е наел нов изпълнител за обекта. Видно от Акт обр. 10 от 19.12.2013г. за установяване състоянието на строежа, подписан от възложителя - МОСВ, възложителя по ЗУТ - Община Кърджали, консултанта провеждащ строителния надзор, проектанта и ответника, се установява, че били компрометирани приети и изпълнени СМР в следствие на свличане на част от земното покритие. Видно от сключена между страните спогодба с нотариална заверка на подписите от 21.11.2013г., се установява, че от чл. 1 до чл. 5 се уреждат задълженията на страните по § 1, ал. 3, т. 1 от споразумение от 04.02.2013г., а в чл. 6 са предвидили да встъпят в преговори 3 за сключване на споразумение по § 1, ал. 3, т. 2 и ал. 4 от споразумение от 04.02.2013г.В заключението на назначената по делото техническа експертиза вещото лице е установило какви са задължителните техонологични условия за изпълнение на процесната геомембрана, съгласно метеорологичната справка на НИМХ при БАН относно атмосферните условия за периода м.12.2012г. – 15.03.2013г. Според вещото лице са били подходящи за работа дните 26, 27 и 28 на месец декември 2012г., не е имало подходящо метеорологично време за работа през месец януари на 2013г., били са подходящи за работа дните 5, 6 и 24 на месец февруари 2013г. и са били подходящи за работа дните 1, 2, 5, 6 и 16 от месеца март 2013г. Съгласно заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза за извършените СМР по протокол 3.2. в размер на 610 341,01 евро била издадена фактура № 0000003130/04.10.2012г. на стойност 1 193 723,26 лева, която е левовата равностойност на сумата по протокол 3.2. Вещото лице установило, че тази фактура е осчетоводена от страните по делото. За извършени СМР по протокол 4 в размер на 187 241,08 евро била издадена фактура № 0000003160/06.11.2012г. на стойност 366 213,29 лева, която е левовата равностойност на сумата по протокол 4. Вещото лице установило, че тази фактура е осчетоводена от ищеца, но не е отразена в счетоводството на ответното търговско дружество. В допълнителното заключение вещото лице установило, че общият размер на задължението по протоколи и фактури е в общ размер на 797 582,89 евро, с равностойност 1 559 936,52 лева. Вещото лице установило, че неиздължената сума по фактура 0000003130/04.10.2012г. е в размер на 184 747,36 лева и нямало плащане на задължението по фактура № 0000003160/06.11.2012г. на стойност 366 213,29 лева Вещото лице установило, че ответникът е заплатил на ищеца сума в общ размер на 1 008 975,90 лева, която е равностойността на 515 881,19 евро. Счита, че остатъкът за доплащане по допълнителното споразумение е 281 602,15 евро, с равностойност 550 765,93 лева. Вещото лице установило, че общата стойност на доставения изолационен материал по протоколи 3.2 и 4 е 1 620 128,30 лева с ДДС, която е с равностойност 828 358,44 евро. Стойността на материалите доставени с приемо-предавателен протокол от 11.03.2013г. била 563 240,30 евро.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приел,че участниците в гражданското дружество уговорили насрещни задължения, за които важат правилата на договора за изработка. Ищецът е приел да достави необходимите материали и да изпълни уговорените СМР, а ответното дружество да ги заплати. В изпълнение на § 1 ал.

2 от допълнителното споразумение от 04.02.2013г., ищецът доставил на обекта всички материали, фигуриращи като доставки, но които до момента на практика не били доставени на обекта. За доставените материали страните са подписали приемо-предавателния протокол от 11.03.2013г. Доставени били дрениращ материал и геомембрана, които по количество и качество отговаряли на изискванията на техническите спецификации и предварителните условия за качество и срок на доставка. Общата стойност на доставените материали, подлежащи на заплащане от възложителя била в размер на левовата равностойност на 563 204,30 евро с ДДС. Заплащането следвало да стане с две равни погасителни вноски от по 281 602,15 евро с ДДС при установени в § 1, ал. 3, т. 1 и т. 2 условия: първо плащане в 4 размер на половината от стойността на материалите в размер на 281 602,15 евро с ДДС, след изпълнение на половината от изолационния екран, закриващ старото сметище и второ плащане в размер на 281 602,15 евро с ДДС, след цялостното завършване на изолационния екран, закриващ старото сметище и всички останали, включени в количественостойностната сметка работи в съответствие с актуализирания проект. Първоинстанционният съд приел, че прекратяването на договора по отношение на СМР нямало правно значение, защото ищецът е изпълнил половината изолационен екран и е доставил необходимите материали. Съдът е изложил съображения, че са налице предпоставките за извършване на второто плащане по § 1, ал. 3, т. 2 от допълнителното споразумение, защото ищецът е доказал изпълнението на задължението си за доставка, поради което ответникът дължал плащане на процесните материали. Приел е за неоснователно възражението на ответника, че поради забава за изпълнение на СМР за първия етап сумата не се дължала, защото кредиторът приел изпълнение на задължението за предоставяне на материалите и дължал насрещната престация. Разгледал е възражението на ответника за погасителна давност и приел, че петгодишната погасителна давност е започнала да тече от 19.12.2013г. и е изтекла на 19.12.2018г. Исковата молба по предявения частичен иск била подадена на 02.02.2018г. и вземането за 100 000 лева не било погасено по давност. Изменението на иска посредством неговото увеличение е било предприето с молба от 31.01.2019г., което било след изтичане на давностния срок и не подлежало на принудително изпълнение, съгласно ТР № 3/22.04.2019г. на ОСГТК на ВКС. Приел е за неоснователни твърденията на ищеца, че са били налице условия за прекъсване и спиране теченето на давностния срок, защото след решението по арбитражното дело щяло да възникне вземането на ищеца към ответника.