Определение № 392 от 13.05.2024, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 392 гр. ХАСКОВО, 09.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20245600500288 по описа за 2024 година Производството е по чл. 248 ал. 3 във връзка с чл. 274 чл.279 от ГПК.

Образувано е по жалба от „Вива Кредит“ АД – София ответник в първоинстанционното производство. Обжалва се определение № 195/19.02.2024 година, постановено по реда на чл. 248 от ГПК по гр.д. № 875/2023 година по описа на Районен съд – Димитровград, с което дружеството-ответник е осъдено да заплати на адв. Б. Б. – процесуален представител на ищеца по делото Д. Х. Т., - възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв в размер на 400 лева. Въвежда се единствено оплакване за прекомерност на така определеното и присъдено от съда адвокатско възнаграждение. Прави се искане за отмяна на определението в частта над 100 лева.

Постъпил е отговор от адв. Б. Б., с който се заема становище за неоснователност на частната жалба и се прави искане за потвърждаване на атакуваното определение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Исковото производство е образувано по искова молба, подадена от адвокат Б. Б. в качеството му на процесуален представител на Д.

Х. Т., против „Вива Кредит“ АД – София, с правно искане за прогласяване нищожността на отделни клаузи по сключения на 06.12.2022 година между страните договор за паричен заем. Едновременно с това, адв. Б. е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗАдв за осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца в исковото производство. Първоначално делото е било образувано в Пернишкия районен съд, а след изпращането му по правилата за местна компетентност е било образувано гр.д. № 875/2023 година, по което е постановено атакуваното определение.

1

В преклузивния срок, ответникът е предявил насрещен иск, основан на твърдение за неизпълнение от страна на заемополучателя да плаща в размера и сроковете, уговорени в погасителния план към договора за паричен заем. С насрещната ИМ заемодателят е обявил кредита за предсрочно изискуем и е поискал заемополучателят - ищец да бъде осъден да му заплати непогасен остатък на падежиралите главници и на възнаградителната лихва, ведно със законните лихви.

С решение № 385/01.12.2023 година, постановено по гр.д. № 875/2023 година, РС-Димитровград е уважил двата главни иска, предявени в условията на обективно кумулативно съединяване, като е обявил нищожността на клаузите по чл. 4 ал. 2 във вр. с чл. 4 ал. 1; и чл. 1 ал. 3 от процесния договор за паричен заем, с аргументи за нарушение на разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т. 10 ЗПК, водещо до прилагане на чл. 22 от ЗПК, както и за заобикаляне на закона – чл. 33 ал. 1 от ЗПК. Едновременно с това е уважил частично предявения насрещен иск, като е осъдил ищеца Д. Т. да заплати на дружеството-заемодател сумата 172,73 лева – договорна главница, ведно със законната лихва. С оглед изхода на делото, първоинстанционният съд е осъдил „Вива Кредит“ АД да заплати на адв. Б. деловодни разноски (под формата на ДТ), но е пропуснал да се произнесе по искането му за присъждане на адвокатско възнаграждение.

В срока за обжалване на решението е постъпила молба, подадена от ищеца Д. Х. Т. и адв. Б. Б., с искане за изменение на решението в частта за разноските, а именно - държавната такса да бъде присъдена на ищеца (вместо на адвоката), а на адв. Б. да бъде присъдено адвокатското възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗАдв в размер на 2000 лева. С определението, предмет на обжалване в настоящото производство, първоинстанционният съд е уважил частично исканията, като е осъдил „Вива кредит“ АД да заплати на адв. Б. сумата 400 лева – възнаграждение за положен труд по делото, а на ищеца Т. – сумата в размер на 100 лева платена държавна такса. Районният съд е приел, че не е обвързан с определените в Наредба № 1 минимални размери на адвокатските възнаграждения, доколкото делегирането на правомощия на Висшия адвокатски съвет по определянето им представлява нарушение на правилата за свободната конкуренция, закрепени в чл.101 и чл.102 от Договор за функциониране на ЕС/ДФЕС/.

Поради това съдът е счел, че присъденото от него възнаграждение в размер на 400 лева е адекватно на правната и фактическа сложност на делото – едно от многото еднотипни в цялата страна и, в частност, по които адв. Б. представлява ищците.

Частната жалба срещу постановеното от РСДимитровград по реда на чл. 248 от ГПК определение е постъпила в срока за обжалване, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна. ХОС споделя становището на първоинстанционния съд за това, че не е обвързан с размери на минималните адвокатски възнаграждения, определени с Наредба № 1. В тази насока РС-Димитровград е изложил подробни съображения, които настоящият състав споделя изцяло, без нужда да бъдат преповтаряни. Правилно е отчетено обстоятелството, че делото, за участие в което адв. Б. претендира адвокатското възнаграждение по реда на 2 чл. 38 ал. 2 от ЗАдв, е едно от множество еднотипни дела, с хомогенна позиция както на страните по него, така и вече формирана устойчива съдебна практика. Това го прави като такова без затруднения при доказването, с ясен отговор, който съдът ще даде по правни въпроси, т.е. рутинно. Ето защо присъденото от РС-Димитровград възнаграждение в размер на 400 лева е адекватно на правната и фактическа сложност на делото. В същото време, не са налице основания и за намаляване на адвокатското възнаграждение. Адв.

Б. е положил труд, изразяващ се в изготвяне и подаване на исковата молба, предявяването на исковете пред съда, а след това защита и процесуално представителство пред РС-Димитровград, в това число и при отстояване правата на ищеца да му бъде възстановена заплатената от него държавна такса, по реда на чл. 248 от ГПК. Определеното от първоинстанционния съд възнаграждение на този труд е напълно съразмерно и не следва да бъде намалено до размера 100 лева, както претендира частният жалбоподател.

РС-Димитровград стигнал до същите изводи, поради което атакуваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 195/19.02.2024 година, постановено по реда на чл. 248 от ГПК по гр.д. № 875/2023 година по описа на Районен съд – Димитровград.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3