Присъда № 1 от 19.03.2025, Окръжен съд - Ямбол

Мотиви на въззивна присъда № 1/ 19.03.2025г.постановена по внохд № 86/2025г.по описа на ОС-Ямбол:

Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия Р. В. Г. депозирана, чрез защитника му адв.Р. Ж., против присъда № 162/ 11.12.2024г.постановена по нохд № 627/2023г.по описа на Районен съд- Ямбол.

С посочената присъда въззивникът- подсъдим Г. е признат за виновен, в това че на **.**.**** г. в дома си в с. *****, обл. *****, ул. „****** *****” № **, държал акцизни стоки - 1178,70 грама фино нарязан тютюн за пушене на стойност 235,74 лв., без акцизен бандерол, когато такъв се изисква по чл. 28, ал. 1 от ЗТТИ и чл. 2, т. 2, чл. 4, т. 7 и чл. 100 от ЗАДС, като случаят не е маловажен и деянието е извършено повторно - престъпление по чл.

234, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1, пр. 2 вр. чл. 28, ал. 1 от НК, поради което и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК му е наложено наказание 5 месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален общ режим.

На основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наказанието от три месеца лишаване от свобода, наложено със споразумението по нохд № ****/**** г. на ЯРС.

Определен е първоначален общ режим на изтърпяване на това наказание.

На основание чл. 234, ал. 5 от НК, предметът на престъплението - 1178,70 грама фино нарязан тютюн за пушене е отнет в полза на държавата.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 229,80 лв., вносими в приход на Републиканския бюджет и по сметката на ОД на МВР-Ямбол.

В жалбата на въззивника- подсъдим Г. се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционната присъда. Твърди се, че вината на подсъдимият не е доказана по безспорен и категоричен начин, както и се сочи, че писмените доказателства възоснова на които е постановена осъдителната присъда не са изготвени по съответния процесуален ред и поради това са негодни. На това основание се иска въззивният съд да отмени присъдата и да постанови нова , с която въззивника да бъде изцяло оправдан.

Въззивникът- подсъдим Г. участва в съдебно заседание лично и чрез защитник адвокат П. М. от АК ****, чрез който поддържа жалбата си по изложените в нея съображения.

Излагат се подробни съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на първата инстанция. Сочи се, че показанията на служителите на полицията следва да бъдат изключени от доказателствената съвкупност, тъй като същите са участвали в разследването и като такива не би следвало да бъдат разпитвани в качеството на свидетели.

Негодността на приложените по делото писмени доказателства- протокол за извършена проверка в помещение без съгласието на собственика и протокол за доброволно предаване се обосновава с това, че същите са част от разследването и не са извършени по правилата на НПК. На това основание се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която въззивника да бъде оправдан.

Участващият по делото прокурор пледира да се потвърди обжалваната присъда, тъй като не са налице основания за нейното изменение или отмяна.

ОС- Ямбол след като обсъди доводите в жалбата и заключенията на защитника на подсъдимия и на прокурора, съгласно правомощията си по чл.313 и чл.314 от НПК извърши цялостна служебна проверка на обжалваната присъда приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.319 ал.1 от НК и от страна имаща право и интерес да обжалва. Разгледана по същество същата се явява основателна по следните съображения:

1

За да постанови присъдата си въззивната инстанция приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Р. Г. живее в с.*****, обл.****, ул. „****** *****” № **.

На **.**.****г.след обяд, около 14часа в дома на подсъдимия пристигнали И. П., Х.

Х. и Р. К.- ***** на РУ „Тунджа“- Ямбол и му съобщили, че ще извършат проверка на дома му. Подсъдимият след като се убедил, че служителите на полицията нямат разрешение да претърсват дома му първо се обадил на адвокат, а след това по негов съвет и на ЕЕН 112.

Обаждането на спешния телефон е фиксирано на **.**.****г.в 14,13 часа, като подсъдимият се представил и обяснил, че в дома му са дошли трима полицаи и ровят в къщата му без заповед. И. П.- **.***** при РУ „Тунджа“ – Ямбол е съставил протокол за извършена проверка в помещение без съгласието на собственика, в който е отразено, че е съставен на **.**.****г.в 14 часа. В протокола е записано, че проверката се извършва в помещение в с.*****, обл.****, ул. „****** *****” № **, собственост или обитавано от Р. Г. и е по повод получена оперативна информация за лицето, че държи в имота тютюн. Отразено е че при проверката е намерена кутия с надпис „ОСВ“ , съдържаща кафява, тревиста маса. Записано е и обяснение от подсъдимия „Нямам възражение, но заявявам, че този тютюн е забравен от миналия път.“ Протоколът не е връчен на подсъдимия. Съставен е и протокол за доброволно предаване от И. П. с дата **.**.****г., без посочване на час , като в същия е отразено, че Р. Г. доброволно предава картонена кутия с надпис „ОСВ“, със съдържание на суха, кафява, тревиста маса с неуточнено количество и тегло, както и прозрачен найлонов плик със съдържание суха, кафява, тревиста маса с неуточнено количество и тегло. Има и обяснение от подсъдимия „Тютюна е мой, но съм го забравил, че го имам в дома си.“ На същата дата е съставен и протокол за доброволно предаване, с който И. П. предава на разследващ полицай найлонов пакет и картонена кутия съдържащи суха, кафява, тревиста маса, като се сочи, че процесните вещи са били предадени доброволно от Р. Г., който им заявил, че това е тютюн за пушене за негова лична употреба.

От заключението на химическата експертиза е видно, че предадената за изследване листна маса представлява тютюн, който може да се пуши и е годен за консумация. Общото тегло е 1178,70грама. Стойността на процесния тютюн е 235,74лв. , а дължимия акциз е 58,94лв.

На съдебното следствие пред първата инстанция са разпитани в качеството на свидетели Х. Х., Р. К. и И. П.- ***** на РУ „Тунджа“- Ямбол, извършили проверката в дома на подсъдимия.

Районният съд за да постанови осъдителната си присъда е приел за установено по несъмнен и безспорен начин, че служителите на полицията са действали в кръга на своите правомощия по ЗМВР, подсъдимият е дал своето съгласие същите да огледат дома му, както и че той доброволно е предал процесния тютюн. В тази насока е направен анализ на поведението на подсъдимия, като е прието, че той в 14 часа на **.**.****г.е бил съгласен служителите на полицията да направят оглед на дома му, след това е оттеглил съгласието и затова се обадил за съдействие на ЕЕН 112, като не става ясно в кой момент той отново е съдействал на полицията като е предал доброволно процесния тютюн. За да приеме тази фактическа обстановка решаващата съдебна инстанция напълно безкритично е дала вяра на показанията на свидетелите Х., П. и К. и съответно не е кредитирал обясненията на подсъдимия.

Проверяващата въззивна инстанция не споделя тези изводи на районния съд, тъй като същите не се основават на събраните доказателства и на правилата на НПК.

Изложените фактически положения са приети за установени при съществени нарушения при събирането, проверката и оценката на доказателствените материали. Изводите за авторството на деянието и предмета на престъплението са направени на негодни доказателствени източници – показания на полицейски служители и приложените 2 документи протокол за извършена проверка в помещение без съгласието на собственика и протокол за доброволно предаване.

Категорично не се споделя становището на първоинстанционния съд за извънпроцесуалния характер на осъществените на **.**.****г.от полицейските служители П., Х. и К. действия, с което е обоснована допустимостта на свидетелските им показания.

За да се отговори на този въпрос следва да се установи какъв е характера и естеството на осъществените от тях действия – дали те спадат към действия по разследването, извършени в рамките на наказателния процес, или представляват извън процесуална дейност предшестваща образуването и провеждането на наказателното производство.

Дейността по разследване се осъществява от разследващи органи при условията и реда на НПК. Полицейските правомощия пък се осъществяват в изпълнение на преследваните от ЗМВР цели за пресичане, преустановяване и разкриване на престъпления.

Те не се дублират с действията по разследване, регламентирани в НПК, и не са основание полицейския орган да изземва правомощия, присъщи на други органи и да осъществява действия по доказване на извършено престъпление и реализиране на отговорност от гражданите за евентуално извършено от тях престъпление. Дейността на полицейските служители по ЗМВР, макар и свързана с наказателното производство, не е част от него и не се осъществява от служители на полицията, които нямат качеството на разследващ орган по смисъла на чл.194 и чл.194а от НПК, не са ангажирани с разследването по наказателното производство и не извършват процесуални действия по НПК. В тези случаи полицейските служители не попадат в кръга на лицата по чл.118, ал.2 от НПК и чрез техните показания в процеса може да бъде възпроизведена информация за факти и обстоятелства от значение за делото. Съставените за извършените полицейски действия протоколи не са писмени доказателствени средства за извършване на съответните действия, реда за извършването им и за събиране на доказателства по смисъла на чл.131 от НПК. По правната си природа тези документи представляват писмени доказателства, удостоверяващи факти и обстоятелства във връзка с редовността и наличието на специалните предпоставки на ЗМВР за осъществяването на полицейските правомощия, лицата, които са ги осъществили и лицата, спрямо които са приложени. Ако обаче полицейските органи са осъществили действия по разследването, регламентирани в НПК, свързани с доказването на извършено престъпление, тяхната дейност не може да бъде определена като „извънпроцесуална“, включително и в случаите, когато дейността им е опорочена.

За установяването на допустимостта на свидетелите полицейски- служители, на първо място следва да се определи кога и по какъв начин е било образувано досъдебното производство.

В тази насока не се споделят изводите на районния съд, че полицейските служители е допустимо да бъдат разпитани като свидетели, тъй като същите са извършили предварителна проверка, а не действия по разследване. Този извод не отговаря на фактите по делото, тъй като процесните служители на РУ „Тунджа“ Ямбол са действали на практика като разследващи органи, но не по правилата на НПК. На практика досъдебното производство е било образувано с първото действие по разследването, а именно протокола за извършване на проверка в помещение. Същия формално е изготвен на основание чл.83, ал.1 от ЗМВР, без да е налице нито едно от законовите основания за това, а именно да се предотврати непосредствено предстоящо или започнало тежко престъпление, да са налице данни, че в помещението се укрива лице, извършило тежко престъпление или ако е необходимо оказване на неотложна помощ на лица, чиито живот, здраве или лична свобода се намира в опасност, както и в други случаи на крайна необходимост. В конкретния казус нито едно от тези хипотези не е бил налице, като на практика служителите на полицията са извършили оглед местопроизшествие и изземване без разрешението или одобрението на 3 съда и без да са спазени правилата на НПК, а именно процесуално- следственото действие да е извършено от разследващ орган, както и да присъстват и поемни лица. Това изискване не е формално, а е гаранция за спазването и гарантирането правата на гражданите.

Обстоятелството, че в случая тези основни изисквания при провеждането на огледа на местопроизшествието не са спазени, не превръща дейността на свидетелите полицейски служители в „извънпроцесуална“. Характерът на извършените от тях действия не зависи от това дали са процесуално законосъобразно извършени или не. Естеството им на действия по разследването се определя от тяхното съдържание – дали чрез тях се събират доказателства. Целта на разследването е да съберат и проверят всички доказателства за разкриване на престъплението и да се повдигне обвинение пред съда. При осъществяване на полицейските правомощия не са релевантни разпоредбите на НПК, защото с тях не се събират доказателства. В случая действията на служителите на полицията се е изразявала в това да се съберат доказателства за извършено престъпление, чрез използване на извън процесуални способи.