Решение № 1334 от 12.03.2020, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 16209/2019
- Вид
- Решение № 1334
- Подписан
- 12.03.2020
- В сила
- 28.10.2020
- Състав
- ДЕНИЦА ДИМИТРОВА СЛАВОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 176 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 178 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 178 ал. 1 т. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187 ал. 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 140 ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 143 ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 9, ал. 2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
Р Е Ш Е Н И Е
№… гр. Варна, 12.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в открито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА при секретаря Антоанета
Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 16209 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск от М.С.С. срещу ГД*****, с правно основание чл. 140 ал.1 във вр. с чл. 143 ал. 1 от КТ във вр. с 187 ал. 6 от ЗМВР да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 723.41 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 116,68 часа за периода от 01.05.2018г. до 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд от 816 часа в дневен с коефициент 1,143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, и сумата от 100лв., представляваща общ размер на обезщетението за забава върху дължимите плащания, в размер на мораторната лихва, считано за периода от датата на падежа на задължението за заплащане на извънредния труд – първо число на месеца, следващ изтичането на всеки един тримесечен период на отчитане, до датата на подаване на исковата молба в съда – 09.10.2019г.
Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното право са:
Твърди се, че през периода от 01.05.2018г. до 30.09.2019г. ищецът е полагал труд на длъжност „полицай“ в Г.*****, която е на структурно подчинение към ГД*****.
Съгласно ЗМВР ищецът е със статут на държавен служител. За процесния период ищецът е полагал труд на 8, 12 или 24 часови смени при сумирано изчисляване на работното време. Съгласно чл.
176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Съгласно чл. 178 ЗМВР към основното месечно възнаграждение се изплаща и допълнително възнаграждение за извънреден труд.
Нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5 дневна работна седмица. От 14.10.2016г. работното време на държавни служители се изчислява в работни дни сумирано за тримесечен период, а преди това – ежемесечно. Работата извън работното време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд. Съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефицент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време. Самият коеф. е 1.143. За процесния период ищецът е положил 816 нощен труд, който преизчислен с коеф. 1,143 възлиза на 932,68 часа.
Т.е. разликата от 116,68 часа следва да бъде допълнително заплатен. Размерът е 723,41 лв., като е изчислен на база основното месечно възнаграждение на ищеца, увеличено с 50 %, съгласно чл. 187 ал. 6 от ЗМВР.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника.
В него се сочи, че искът е неоснователен,. Не се спори, че ищецът през процесния период е бил държавен служител и че работата му е изпълнявана на смени при сумирано изчисляване на работното време. Твърди обаче, че целият положен от ищеца извънреден труд му е бил заплатен своевременно, на основание чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР, доколкото приложимите за ищеца, като държавен служител в МВР, норми са тези по ЗМВР.
Сочат, че съгласно чл. 31 ал. 2 от Наредба 8121з-407 от 11.08.2014г. /в сила до 02.08.2016г./, часовете нощен труд са се умножавали по коеф. 0,143, но съгласно Наредба 8121з-776 от 29.07.2016г. и Наредба 8121з-908 от 02.08.2018г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, т.е. за периода след 02.08.2016г. не се предвижда преизчисляване на нощния труд. В чл. 187 ал. 3 от