Решение № 2515 от 16.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2515 гр. София, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Д. К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско дело № 20251100509228 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 7087/22.04.2025г., постановено по гр.д. № 15203/2024 г. на Софийски районен съд, 90 състав, съдът е осъдил Г. П. Г., ЕГН **********, да заплати на Н. Ж. Ж., ЕГН **********, сумата от 3000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от публично разпространени от Г. П. Г., ЕГН **********, обиди и клевети по време на интервю, дадено пред „Дарик” и dsport със заглавие „Г.: присъствието на Н. Ж. в екипа на Б. е пагубно”, както и в статия със заглавие „Г. Г. пред Нострабет: Кандидатирам се, защото клубовете не вярват на екипа на Б.”, публикувана на уебсайт nostrabet.com на 17.01.2024 г. За горницата над сумата от 3000 до сумата от 5000 лева, частичен иск от общата сума в размер на 15 000 лева, претенцията е отхвърлена.

Със същото решение съдът е осъдил Г. П. Г., ЕГН **********, да заплати на Н.

Ж. Ж., ЕГН **********, сумата от 1137,93 лева, представляващи разноски по делото.

Съдът е осъдил също така Н. Ж. Ж., ЕГН **********, да заплати на Г. П. Г., ЕГН **********, сумата от 700 лева, представляващи разноски по делото.

Срещу частта от първоинстанционното решение, с която е отхвърлена претенцията, е постъпила въззивна жалба от Н. Ж. Ж.. Поддържа се, че решението е неправилно в частта, в която е отхвърлен искът. Твърди се, че СРС не е съобразил, че изразите „По мое мнение аз лично свързвам с черното тото в България. Когато говорим за морален компас, трябва да се разграничава точно от такива хора, за да убеди хората, че моралният му компас гледа в правилната посока“, „Не съм съгласен с присъствието на една определена личност в екипа, която за мен е деструктивна и няма място в екипа“, „Неговото присъствие в екипа на Б., както и в онзи УС, който посочи, 1 е огромна грешка“ са насочени именно към Н. Ж.. Поддържа се, че ищецът се разпознава в думите на ответника, защото името му е казано с това на други лица и съвпада с цялостното мнение на ответника за него. Поддържа се, че е неправилен изводът на СРС, че под лице, свързано с черно тото, се визира г-н М., тъй като ответникът говори за няколко лица. Твърди се, че освен това близки и приятели на ищеца са го разпознали в интервюто. Сочи се, че изразите не трябва да се разглеждат извън контекста на цялото интервю. Твърди се, че с думите „Такива хора нямат място в българския футбол“ отново се визира Н. Ж.. Сочи се, че ответникът поставя под съмнение личностните качества и професионализма на ответника. Твърди се, че претърпените от интервюто неимуществени вреди са доказани чрез показанията на разпитаните по делото свидетели. Излагат се съображения, че не следва да се кредитират показанията на свид. И.Г., защото съществуват съмнения за това, че същият е уговарян да се яви пред съда, като е разказал за това на ищеца и на други лица.

Поддържа се, че освен това показанията на свид. Г. са противоречиви. Поддържа се, че свободата на словото не е абсолютна и се разпростира до пределите да не се засягат правата на другите граждани. Твърди се, че в случая обидните и клеветнически думи и изрази надхвърлят рамките на добрия тон. Предвид изложеното се моли за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на иска. Претендират се разноски по делото.

В установения за това срок е постъпил отговор от Г. П. Г., с който се оспорва жалбата на Н. Ж.. Твърди се, че първоинстанционното решение е правилно в отхвърлителната си част. Поддържа се, че думите и изразите не са насочени към ищеца, а към лицето М. М., за когото било публично известно, че е участвал в опит за уреждане на мачове. Твърди се, че името на ищеца не е споменато никъде в интервютата като лице, което ответникът свързва с черно тото. Твърди се, че дори и изнесените твърдения да се отнасят до ищеца, то не е доказано той да е претърпял вреди. Твърди се, че не следва да се носи отговорност за изнесени субективни интерпретации или мнения. Сочи се, че оценъчните съждения не се проверяват, тъй като те представляват един коментар. Поддържа се, че думите на ответника не са обида, а критика към поведението на ищеца. Излагат се съображения, че ищецът е обществена личност в областта на спорта, а даденото интервю от ответника касае важен обществен въпрос. В тази връзка се поддържа, че ищецът следва да има поголям праг на търпимост към критики спрямо обикновените граждани. Твърди се, че изнесените от ответника думи и изрази не са обидни или клеветнически. Поддържа се, че в първоинстанционното производство са събрани доказателства, установяващи негативното мнение на ответника. Заявява се, че показанията на свид. Г. са последователни и логични и следва да бъдат кредитирани от съда. Предвид изложеното се моли да се потвърди първоинстанционното решение в отхвърлителната му част. Претендират се разноски по делото.

Срещу частта от първоинстанционното решение, с която е уважен искът, е постъпила въззивна жалба от Г. П. Г.. Поддържа се, че е погрешен изводът на СРС, че изразите „много деструктивна личност” и „доказан интригант” са обидни. Твърди се, че не следва да се носи отговорност за субективни интерпретации или за мнения.

Поддържа се, че тези оценъчни съждения не подлежат на проверка за вярност, защото те са коментар във връзка с изградено мнение на ответника за Н. Ж.. Твърди се, че с тези изрази не се възпроизвеждат обстоятелства от обективната действителност.

Твърди се, че изразът „неговото поведение в екипа на Б. е пагубно” е оценъчно съждение. Твърди се, че изразите „навсякъде, където ходи, сее раздори”, „създава интриги, сее раздор сред клубовете” не са клеветнически. Поддържа се, че пред СРС са събрани доказателства за обстоятелствата, предпоставка за изграденото мнение на ответника. Твърди се, че ищецът е обществена личност в областта на спорта, а 2 изказванията са по важен обществен въпрос. В тази връзка се заявява, че е налице поголям праг на търпимост в сравнение с обикновените граждани. Твърди се, че е доказано, че ищецът е изпращал статии по адрес на ответника до други членове от екипа на Д. Б.. Твърди се, че съдът не е изследвал обстоятелството, че допълнително основание за негативното мнение на ответника е поведението на ищеца, видно и в първоинстанционното производство. Сочи се, че в нито един момент ищецът не се е възползвал от правото си на отговор по ЗРТ. Предвид изложеното се моли първоинстанционното решение да се отмени в частта, в която е уважен искът на Н. Ж.

Ж.. При условията на евентуалност се моли да се намали присъденото обезщетение, тъй като не е доказан интензитетът на твърдените неимуществени вреди и тяхната продължителност. Претендират се разноски по делото.

В установения за това срок не е постъпил отговор от Н. Ж. Ж. на жалбата на Г.

П. Г.. В проведеното открито съдебно заседание жалбата е оспорена от процесуалния представител на Н. Ж. Ж.. Моли се първоинстанционното решение да се потвърди в обжалваната от Г. П. Г. част. Претендират се разноски по делото.

Въззивните жалби са подадени в установените за това срокове, от легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същите са процесуално допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.

За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази от фактическа страна следното:

По делото е представен препис от статия, публикувана на електронна страница dsport.bg, озаглавена: „Г.: Присъствието на Н. Ж. в екипа на Б. е пагубно”. Статията е публикувана на 16.01.2024 г.

Представен е препис от статия, публикувана на електронна страница nostrabet.com, озаглавена: „Г. Г. пред Nostrabet: Кандидатирам се, защото клубовете не вярват на Б.”. Статията е публикувана на 17.01.2024 г.

По делото е представен препис от статия, публикувана на електронна страница novsport.com, озаглавена: „Г. Г. пред Nostrabet: Кандидатирам се, защото клубовете не вярват на Б.”. Статията е публикувана на 19.01.2024 г. и преповтаря интервюто, дадено от Г. П. Г. пред „Нострабет“.

По делото е представен препис от статия, публикувана на електронна страница narod.bg, озаглавена „Сигнал до Narod.bg: Измислен адвокат, изгонен от БФС, смуче финанси в спорта – поредната жертва е плувецът А.И.”. Статията е публикувана на 15.12.2023 г.

Пред първата инстанция ищецът Н. Ж. е дал обяснения по реда на чл. 176 ГПК, като е признал, че с ответника Г. Г. са били част от екипа на Д. Б.. Признал е, че след напускането на Г. Г. от екипа е разменяна информация за ответника, намерена в различни сайтове.

По делото е разпитан свид. М.С.Г., който познава ищеца от 10-15 години, като двамата са в близки приятелски отношения. Свидетелят твърди, че не се познава лично с ответника, но знае кой е. Посочва, че е слушал последното интервю на Г. Г. по „Дарик радио”, докато бил в колата си. После това интервю го имало в много сайтове, 3 където било отпечатано. Това се случило покрай „сагата с конгреса на БФС“.

Свидетелят си спомня този факт, защото се чул след интервюто със споменатите в него лица. Там били посочени Ж., М. М. и П.. Свидетелят твърди, че било типично в стила на Г. да обяснява, че Ж. няма място във футбола, че хора като него нямат място в екипа на Б.. Свидетелят чул да се казва, че Ж. е част от „черно тото”, но дефиниция за това определение нямало. Според свидетеля цялото интервю било, за да се компрометира екипът около Б.. Свидетелят посочва, че е чул Г. да хвърля обвинения към Ж., че е деструктивна личност. Чул изказвания и за М. и П., че хора като тях нямат място във футбола. Основната идея била според свидетеля да се обясни на футболната общност, че хора като Ж. нямат място във футбола и че се занимават с криминални дейности. Свидетелят признава, че има приятелски отношения с ищеца и че се чуват всеки ден. Заедно са в групи във „Вайбър“ и общуват по цял ден. Свидетелят посочва, че според него Ж. не е деструктивна личност. Ищецът създал семейство, имал бизнес от 20 години, работел като агент и продавал футболисти в страната и чужбина. Според свидетеля хората се отнасяли към Ж. с голямо уважение. Свидетелят посочва, че в негово присъствие се е случвало да се обаждат на ищеца за съвет. Преди ситуацията с Г. ищецът бил жизнерадостен, весел, излъчвал уважение, смеел се всекидневно.

Според свидетеля Ж. чул интервютата, поради което бил афектиран. След като развил диабет, Ж. започнал с проблеми с кръвното. Ищецът започнал да избягва приятелите си, поради което свидетелят се принудил да търси контакт със съпругата на Ж..

Свидетелят твърди, че Г. е известен като хвърлящ думи в публичното пространство за кратковременен ефект, но без истина за твърденията. Свидетелят твърди, че от трето лице знае, че Г. е изгонен от Б. от екипа му. Свидетелят посочва, че журналистите, които водят спортното предаване от 5 до 6 часа по „Дарик радио”, оперират сайта „Дспорт“. Всичко от предаването се качвало и в електронната страница. Свидетелят твърди, че било коректно публикувано интервюто на електронната страница.

Свидетелят посочва, че Ж. вече не е същият човек. Свидетелят твърди също, че има подкаст, където му гостувал член от екипа на Б., който разказал за интересни случки. В нито един момент не било споменато името на Г., но той се разпознал сам и започнал да „бълва” във „Фейсбук“. Гостът бил П.В.. Свидетелят посочва, че не е част от групи във „Вайбър“ на членове от екипа на Б.. Не знае какво са си изпращали в тези групи.