Решение № 579 от 26.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 579 гр. Пловдив, 26.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно гражданско дело № 20225300502228 по описа за 2022 година Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба от ОБЩИНА ПЛОВДИВ, ЕИК

000471504; против решение № 260386/30,06,2022 г., постановено по гр. д. № 4665/2020 г. на РС Пловдив. С оплакване за незаконосъобразност на обжалваното решение поради наобснованост и противоречие с материалния закон, от въззивния съд се иска да го отмени и вместо това – да уважи предявения иск като признае за установено в отношенията между страните, че ищцовата община е собственик на поземлен имот с обща площ около 69 кв. м., който погрешно е заснет в кадастралната карта като част от имота на ответниците.

Ответниците Е. А. Д., ЕГН **********; и Н. Л. Д., ЕГН **********; заявяват становище за неоснователност на въззивната жалба и искат потвърждаване на обжалваното решение.

След преценка на събраните доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

1

Производството е образувано по субективно съединени искове с правна квалификация чл. 124 от ГПК вр. чл. 54 ал. 2 от ЗКИР. Предявено от Община Пловдив, ЕИК 000471504; против Е. А. Д., ЕГН **********; и Н. Л.

Д., ЕГН **********.

От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на недвижим имот с площ около 69 кв. м., разположен по протежение на имотната граница в северната, западната и южната част на поземлен имот с идентификатор *** между точки: 2 – 1 – 4 – 3 – (I-7) – (I-8) – (I-9) – (I-1) – (I-2) –(I-3) – (I-4) – 2 по Комбинирана скица (приложение 9) на л. 161 по въззивното дело (съгласно уточнение на исковата молба, допуснато в съдебно заседание на 31,01,2024 г.), която площ погрешно е включена в границите на собствения на ответниците поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Пловдив.

Като придобивно основание за правата си ищецът сочи, че спорната площ е отчуждена за новопроектирани улици (ул. В. и ул. В.-кл.I) по план за улична регулация от 1911 г., като през 1934 г. е проведено и отчуждително производство и е извършено оценяване на предназначените за улици площи.

Твърди се, че предвидената за новопроектираните улици спорна площ е станала държавна собственост по силата на регулационното отреждане, съгласно действащия към този период Закон за благоустройството на населените места в Княжество България (обн. ДВ бр. 67/1905 г., отм. ДВ бр.

117/1941 г.). Впоследствие – на основание чл. 2 ал. 1 т. 2 от ЗОС вр. пар. 7 ал.

1 т. 3 и 4 от ПЗР на ЗМСМА имотът е станал общинска собственост.

Ответниците оспорват исковете. Оспорват да са настъпили отчуждителните последици на сочените от ищеца регулационни отреждания, тъй като не е извършено надлежно отчуждително производство. Твърдят, че спорната площ не е завземана от държавата или общината и винаги е съставлявала част от собствения им имот и като такава е във владение на ответниците от повече от десет години. При условията на евентуалност – ако се приеме, че общината е придобила спорното право на соченото от нея основание, ответниците предявяват възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност.

С постановеното по спора първоинстанционно решение РС е 2 отхвърлил исковете като неоснователни. Приел е, че спорната площ не е станала държавна, макар да е отредена за новопроектирани улици по уличнорегулационния план на гр. Пловдив от 1911 г., тъй като не е установено заплащането на определеното за това обезщетение, което, според РС, е условие за настъпване на отчуждителния ефект на регулацията.

При извършената – в изпълнение разпоредбата на чл. 269 от ГПК и разясненията в ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, проверка на валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт не се констатираха основания за нищожност или недопустимост на същия. При проверката относно законосъобразността на първоинстанционното решение въззивният съд служебно следи за правилното приложение на императивни материалноправни норми, а по отношение на останалите пороци е ограничен от съдържанието на въззивната жалба. В тази връзка окръжният съд приема следното:

С въззивната жалба не се повдига спор относно фактите, приети за установени с обжалваното решение. Спорът пред настоящата инстанция е правен – оспорва се изводът на районния съд относно заплащането на обезщетение като условие за вещно-превърлителното действие на уличната регулация по плана от 1911 г. Жалбоподателят сочи, че по действащия към релевантния период ЗБНМКБ от 1905 г. уличната регулация има директно отчуждително действие.

Безспорно между страните е, че ответниците са собственици на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.

Пловдив, с административен адрес: гр. ***, с площ от 216 кв. м.; ведно с построените в имота: жилищна сграда с идентификатор *** със застроена площ 73 кв. м. и селскостопанска сграда с идентификатор *** със застроена площ от 6 кв. м. (скица на л. 7 по делото на РС).

Спорната площ е заснета като част от този имот, разположена е в северната, западната и южната част по протежение на имотната граница между точки: 2 – 1 – 4 – 3 – (I-7) – (I-8) – (I-9) – (I-1) – (I-2) –(I-3) – (I-4) – 2 по Комбинирана скица (приложение 9) на л. 161 по въззивното дело.

Пред РС е изготвена Съдебно-техническа експертиза за проследяване 3 регулационните предвиждания относно процесния имот в периода от 1911 г. до настоящия момент, а пред въззивната инстанция е допусната допълнителна СТЕ за изготвяне на комбинирани скици, съпоставящи отрежданията за имота по различните планове. От заключенията им се установява, че процесният имот е урегулиран за първи път с плана от 1911 г. От заключенията на съдебно-техническите експертизи и от обясненията на вещото лице пред въззивната инстанция (с. з. на 31,01,2024 г.) се установява, че този план не е съхранен в оригинал. Съхранено е копие (препис), изготвено през 1932 г. (л.

20а по делото на РС и л. 96 по въззивното дело), в което уличната и дворищната регулации са пренесени от оригиналното копие (вж. „забележка“ долу) и са отразени са актовете, с които планът от 1911 г. е утвърден (Указ № 36/22,03,1911 г. – за уличната регулация по сините черти; и Заповед № 460/28,03,1911 г. – за дворищната регулация по червените черти). Планът е с обърнати посоки – север е долу, юг – горе.

С плана от 1911 г. (в копие от 1932 г.) процесният имот е заснет като имот с пл. № 18 и за него е отреден парцел VIII-18 от кв. 202б. Нанесени са тънки линии (за които не може да се определи да са с червен или със син цвят), преминаващи през имота, с които части от него по протежение на северната, западната и югозападната граница, се отреждат за новопроектираните улици „В.“ и „В. – кл.1“. Не се спори, че именно площта между тези линии и имотните граници е спорната – вж. Комбинирана скица (приложение 9) на л. 161 по въззивното дело. Следователно спорната площ е отредена с улично-регулационния план от 1911 г. за обществени нужди – за новопроектирани улици.

С приложени на л. 42-61 по делото на РС Протоколи от заседания на Пловдивско градско общинско управление (общински съвет), проведени в периода 1933-1935 г. са разглеждани заявление и искания на собственици във връзка с изработвания план за улична и дворищна регулация и са определяни оценки на местата, отреждани за улиците на гр. Пловдив, съобразно категориите на имотите (процесният имот попада в зона – четвърта категория – вж. л. 45). Впоследствие, в производство по обжалване на определените оценки, с определение № 2547/17,06,1936 г. по гражданска преписка вх. д.

12253/1936 г. на Пловдивски областен съд (л. 19), са определените цени за „отчуждаемите се за под улица места“, като за четвърта категория имоти е предвидена оценка по 175 лв. за кв. метър. Липсват доказателства да е 4 заплатено обезщетение за отчуждаването на части от процесния имот.

Заплащането на обезщетение обаче не е условие за настъпване на отчуждителния ефект. Съгласно действащия към процесния период ЗБНМКБ от 1905 г., местата, отредени за нови улици, са от обществена полза и се оценяват и отчуждават, заедно с находящите се върху тях сгради (чл. 17).

Заплащането на определените цени обаче не е предвидено като условие за отчуждаването, а само за заемането на имотите (чл. 28 – част от глава 3, уреждаща прилагането на регулациите). Отчуждителният ефект на уличната регулация при действието на ЗБНМКБ настъпва по силата на самото отреждане, с влизане в сила на улично-регулационния план общината придобива предвидените за обществени нужди места, без значение дали е заплатено дължимото обезщетение, аргумент в тази насока от чл. 35 вр. чл. 13 ЗБНМКБ (изрично в този смисъл - решение № 1288/27,05,1960 г. по гр. д. № 2920/60 г. на ВС, 3 г. о.).

С последващия план от 1954 г. отрежданията на улично-регулационния план от 1911 г. не са възпроизведени. Процесният имот е заснет като имот пл.

№ 11, за който е отреден парцел ХХ-11 (скици на л.141, 142 по делото на РС е на л. 153 по въззивното дело). В този план регулационните линии съвпадат с кадастралните граници, като към имота са присъединени и части от съседен имот от изток. Според плана от 1954 г. улица „В.“ е прекъсната при имот № 17-стар (съседен на процесния), а продължение на улица „***“ (означено в предходния план като ул. „В. – кл.1“) не се предвижда, т. е. процесният имот не е засегнат от улично-регулационни предвиждания. От комбинираната скица, съпоставяща отрежданията за процесния имот по плана от 1911 и този от 1954 г. (на л. 157 по въззивното дело), се установява, че спорните площи са отразени като част от процесния имот и вече не се предвижда да попадат под улици.

С последващите планове от 1965 г. и от 1971 г. (скици на л.143, 144, 145 по делото на РС и л. 154,155 по въззивното дело) процесният имот е отразен само в кадастралните планове и за него няма регулационни отреждания. В границите му е включена и процесната площ.

Следващия план е от 1988 г. В него имотът е заснет с № 1170 в граници, включващи имота от 1911 г. и придаваемото място от съседния имот от изток. За имота е отреден парцел I-1170. Имотът отново не е засегнат от 5 уличната регулация – по този план ул. „***“ е задънена при съседния от север имот № 1169, а уличната регулация към ул. „***“ между осови точки 112-152 е отменена.

В обобщение: спорната площ, предвидена за новопроектираните улици по регулационния план от 1911 г., е станала общинска собственост по силата на регулационното отреждане при действието на ЗБНМКБ. Липсват данни да е заплатено дължимото за отчуждаването обезщетение. Безспорно е, установява се и от заключенията на вещите лица, че отчуждените за улици площи не са завзети от общината, нито впоследствие от държавата, до приемането на следващия регулационен план от 1954 г., както и след него. В последващия план от 1954 г. спорните площи не са предвидени за улици, а представляват част от процесния имот.

Следователно улично-регулационните отреждания, на които ищецът основава правата си, са отпаднали (отменени) с последващия план, без да са приложени – имотът не е заплатен и не е завзет от общината/държавата.

Впоследствие – с приемане на чл. чл. 74а от ЗПИНМ (Нов - Изв., бр. 54 от 1956 г.) с обратна сила е преуредено отчуждителното действие на уличнорегулационния план, тъй като същото е поставено в зависимост от заплащане на дължимото на собственика обезщетение, предвидено в чл. 39 от ЗПНМ като условие за преминаване на собствеността към държавата. И тъй като към посочения момент спорната площ не е заета и не се установява на собствениците да е заплатено дължимото обезщетение, следва да се приеме, че отчуждителният ефект на плана от 1911 г. е отпаднал. В този смисъл е установена и трайна съдебна практика по реда на чл. 290 от ГПК (напр.: Р.

823/31,08,2011 г. по гр. д. 1828/2009 г. на ВКС, 1 г. о.; Р. 300/28,06,2011 г. по гр. д. 3248/2008 г., на ВКС, 4 г. о.; Р. 217/23,03,2007 г. по гр. д. № 3163/2005 г. на ВКС, 1 г. о.; Р. 171/03,06,2011 г. по гр. д. № 312/2010 г. на ВКС, 1 г. о.).