Акт от 26.04.2017, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ гр. Варна,

...................... 2017 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН

СЪД, ГО, ІІ състав, в публичното заседание на дванадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана

Христова

ЧЛЕНОВЕ: Наталия Неделчева

Мл. съдия Пламен Т. при секретаря Г.С., като разгледа докладваното от мл. съдия Пламен Т. въззивно гражданско дело № 227 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 4253, постановено на 17.11.2016 год. по гр.д. № 8965/2016 год., ВРС, 8-ми състав, е уважил предявените от Б.М.Т. искове по реда на чл.

344, ал. 1, т.1 – 3 вр. чл. 333, ал. 3 вр. чл. 328, ал. 1, т.5 вр. чл.

225 КТ, като е признал за незаконно и е отменил уволнението на ищеца, извършено със заповед № 17 от 14.07.2016г. на представляващия „Градски транспорт” ЕАД, възстановил го е на заеманата преди уволнението длъжност „началник експлоатационно звено в транспорта – автобусна дейност” и е осъдил ответната страна да му заплати сумата от 3806,39 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа на работника, поради незаконното уволнение за периода от 14.07.2016г. – 03.11.2016г.

Недоволна от горното решение е останала ответната страна, която по реда на чл. 258 и сл. от ГПК го обжалва, като твърди неговата неправилност, незаконосъобразност, необоснованост, както и нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Сочи се, че районният съд неправилно е приел, че ищецът е „организационен секретар”, част от синдикалното ръководство на организацията, респ., че се ползва от закрилата при уволнение, уредена в чл. 333, ал. 3 КТ. Поддържа се, че избраните секретари в СО „Транспорт” – АДС са 10 на брой, като по никакъв начин не става ясно, кой от всички се ползва със законовата закрила при уволнение. Навежда се, че по този начин се заобикаля законът, като при нужда, всеки от секретарите на СО „Транспорт” АДС се ползва със специалната закрила. Твърди се, че преди избирането на Б.Т. за секретар, синдикалната организация вече е имала такъв, поради което и ищецът не се явява „първи” по смисъла на закона. Сочи се, че ищецът не е представял доказателства за принадлежността му към СО, поради което и работодателят е нямало как да знае за този факт и да изпълни задължението си по чл. 333, ал. 3 КТ. Освен горното, въззиваемата страна е посочила, че заповедта за уволнение е напълно мотивирана, като в нея са описани липсата на ръководни качества за справяне с възложените му функции и работа съгласно длъжностната характеристика, както и липсата на професионални знания, умения и навици. Моли се да бъде отменено постановеното решение като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да се постанови друго, с което предявените обективно съединени искове да бъдат отхвърлени. Моли се и за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски в двете инстанции.

Въззиваемата страна Б.М.Т., в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, чрез адв.

И.В., депозира писмен отговор, с който оспорва изцяло въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението в частта, с която се отменя уволнението на ищеца, като незаконно и се възстановява на заеманата длъжност преди уволнението. Навеждат се доводи за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение в тези му части. Моли се въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна.

В отговора на въззивната жалба е обективирана и насрещна въззивна жалба срещу атакуваното решение в частта, с която е присъдено обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа в резултат на уволнението си, поради изтичане на шестмесечния максимално предвиден срок за обезщетяване. Моли се да бъде присъдено обезщетение в максимален размер, като ответната страна се осъди да заплати разликата над присъдената сума до търсените 8578,32 лв. Моли се за измяна на решението в частта за разноски и присъждане на такива с оглед сторените разходи в двете инстанции.

В срок е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба, като се навеждат твърдения за нейната неоснователност и недоказаност. Поддържа се, че не са представени доказателства за оставането без работа на въззиваемия за целия шестмесечен срок. Сочи се, че сумата от 60,00 лв. на месец или общо 360,00 лв. за шест месеца следва да бъде приспадната от общо претендираната сума от 8578,32 лв., тъй като тя не е с постоянен характер и не е фиксирана в трудовия договор. Същото се поддържа и за сумата от 160,00 лв. месечно, която се изплаща за поевтиняване на храната. Моли се насрещната въззивна жалба да бъде оставена без уважение.

В о.с.з., въззивната страна „Градски транспорт” ЕАД, редовно уведомена, изпраща представител – юрисконсулт П. С.. Същият поддържа изцяло въззивната жалба, както и отговора по насрещната въззивна жалба.

Оспорва насрещната въззивна жалба. Не представя списък с разноски. Моли такива да бъдат присъдени, включително и за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер за настоящата инстанция. Прави възраждение за прекомерност на претендираните разноски от въззиваемата страна.

В о.с.з., въззиваемата страна, редовно призована, явява се лично и с адв. И.В..

Поддържа отговора на жалбата и насрещната въззивна жалба и представя списък със сторените разноски по реда на чл. 80 ГПК.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от Б.М.Т. против ”Градски Транспорт” ЕАД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т. 1, 2 и 3 от КТ във вр. с чл.225, ал.1 от КТ.

В исковата молба се твърди, че от шест години страните се намират в трудово правоотношение /ТПО/, като ищецът заемал длъжността ”Началник автобусна дейност” в ответното дружество ”Градски транспорт” ЕАД. Твърди се, че със Заповед №17 от 14.07.2016г. на управляващия ответното дружество, ТПО е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ. Сочи се, че същата е немотивирана и съдържанието ѝ не съответства на действителните факти. Поддържа се, че през периода на заемане на процесната длъжност, ищецът не е наказван за неизпълнение на трудовите си задължения и от работодателя не са предявявани претенции към работата му, както и че не са постъпвали оплаквания, за неизпълнение на служебните задължения. Твърди се, че не са отнемани функции, които са вменени на процесната длъжност и такива не са възлагани на друго лице. Навеждат се доводи, че ищецът е изпълнявал трудовите си задължения професионално и в съответствие с длъжностната си характеристика. Твърди се, че в заповедта за уволнение отсъстват мотиви за липсата на конкретни качества на работника за ефективно изпълнение на възложената му работа. Сочат се доводи, че освен притежаване на необходимите професионални и лични качества за изпълнение на възложената работа, ищецът е проявявал активност и многократно е подавал докладни до ръководството на предприятието за установени нередности в дейността на ответното дружеството, като е отправял предложения и искания за подобряване на работата в звеното, което ръководи и на предприятието като цяло. Поддържа се, че проявената активност от ищеца при изпълнение на работата, както и развиваната от него синдикална дейност, са причината за необоснованото му уволнение. Твърди се, че ищецът е избран за Секретар на синдикалната организация ”Асоциация на демократичните синдикати” /АДС/ в ”Градски транспорт” ЕАД - гр. Варна, т.е. е част от ръководството на организацията, който факт е известен на работодателя. Позовава се, че като част от ръководството на синдикалната организация в ответното дружество, ищецът се ползва от специалната закрила по чл.333, ал.3 от КТ и поради това, че ТПО е прекратено на основание чл.328 ал.1 т.5 от КТ, е било необходимо работодателят да изиска предварително съгласие от ръководството на синдикалната организация. Твърди се, че при извършване на уволнението на ищеца, работодателят не е искал и не е получавал предварителното съгласие за прекратяване на ТПО от определен от централното ръководство орган на синдикалната организация. Сочи се, че поради неспазване на изискването по чл.333, ал.3 от КТ, в случая следва да намери приложение чл.344, ал.3 от КТ, като процесната заповед се отмени без спора да се разглежда по същество. Твърди се, че в резултат от незаконното уволнение ищецът е останал без работа и на 20.07.2016г. се е регистрирал като безработен. Твърди се, че след прекратяване на ТПО ищецът не е започвал последваща работа по трудов договор, както и че последното брутно трудово възнаграждение, което му е изплатено е в размер на 1794.68лв.

В постъпилия отговор на исковата молба, се подържа становище за неоснователност на исковете и се оспорват фактическите твърдения на ищеца. Твърди се, че атакуваната заповед е мотивирана, като в същата подробно е описана липсата на ръководни качества у работника, довела до несправяне с поверените му функции, съгласно длъжностната характеристика и даващи основание за прекратяване на ТПО. Твърди се, че в подкрепа на фактите посочени в заповедта за уволнение, са изготвените и постъпили докладни от прекия началник на ищеца, които са резултат от преки наблюдения върху работата му, съответно допълнително сочат за липсата на качества у работника и за неизпълнение от същия на възложените му функции с длъжностна характеристика. Сочи се, че липсата на професионални качества на служителя за ефективно изпълнение на работата се изразява в това, че същият не притежава необходимите за изпълнение на работата организираност, диалогичност, умение за работа в екип, трудолюбие, дисциплинираност, самокритичност, инициативност, комуникативност, настойчивост и умение за работа с хора, което е пречка да изпълнява конкретната трудова дейност, а именно да контролира техническата изправност на автобусите за обезпечаване на ежедневния наряд, стопанисването и правилната им експлоатация, както и да контролира работата в поверения му отдел съобразно ВПРЗ и ПВТР, включително да прави обосновани предложения пред ръководството относно технологията на работния процес, предложения за наказания или поощрения съобразно КТ на подчинения му персонал. Поддържа се, че липсата на дисциплинарни наказания на ищеца не сочи на наличието на необходимите качества за изпълнение на възложената работа. Навежда се, че в процесната заповед, работодателят е посочил точно какви професионални и лични качества липсват у ищеца, за да изпълнява възложената му работа, като същите са съобразени изцяло с длъжностната му характеристика и са в причинно следствена връзка с неизпълнение на конкретни трудови задължения. Поддържа се, че прекратяването на ТПО не е свързано с извършваната от ищеца синдикалната дейност, а е обосновано единствено от липсата на качества у работника, които го препятстват да ръководи поверения му отдел и да се справя с възложените му задачи. Твърди се, че ищецът не се ползва с предварителната закрила по чл.333, ал.3 от КТ, тъй като уредената защита касае само двама членове от ръководството на синдикалната организация - председателят и един секретар, като останалите секретари не се ползват от защита при уволнение Поддържа се, че когато в ръководството са избрани повече от един секретари, със синдикална защита се ползва само ”първият” или така нареченият ”организационен” секретар, който изпълнява най-съществени функции. Сочи се, че съгласно Протокол от 05.08.2015г. на СО ”Транспорт”-АДС при ”Градски транспорт” ЕАД, секретарите на синдикалната организация, действаща на територията на ответното дружество, са десет на брой, което заедно с липсата на доказателства, че ищецът има качеството на ”оперативен секретар”, сочи, че в случая закрилата по чл.333, ал.3 от КТ се използва с цел заобикаляне на закона. На следващо място се поддържа, че претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за оставане без работа е необосновано завишена по размер, тъй като неправилно при формирането ѝ е включено допълнителното плащане за ваучери и храна, които не са с постоянен характер. Твърди се, че тези плащания зависят от обстоятелствата дали служителят е на работа, в болнични, платен или неплатен отпуск, поради което не следва да участват при определяне на обезщетението. Твърди се още, че тези плащания не са фиксирани в трудовия договор на ищеца и начинът за определянето им е на основание КТД, както и че те са с непостоянен размер и съставляват допълнително възнаграждение с непостоянен характер. В условията на евентуалност се прави възражение за прихващане на претендираното обезщетение за незаконно уволнение със сумата от 3102.29лв., която е формирана от сбора на изплатени на ищеца без основание обезщетение по чл.220 от КТ за неспазен срок на предизвестие в размер на 1429.72лв., обезщетение по чл.224 от КТ за неползван платен годишен отпуск за 2015г. в размер на 760.26лв. и за 2016г. в размер на 912.31лв.