Определение № 2600 от 29.07.2024, Районен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2600 гр. Перник, 29.07.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло Юл. Колев като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело № 20241720103063 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени от „Ултра медия“ ЕООД срещу Областна администрация, гр. Перник искове.

Производството по делото е оставено без движение, като на ищеца е указано, че следва да заплати държавна такса в общ размер на 450,00 лева по предявените искове.

Съдът се е постарал да разясни защо определя държавната такса в такъв размер.

Страната не е възприела обосновката и съзнателно не е изпълнила в цялост указанията, ръководена от вътрешното си убеждение, че предявява различни искове и държавната такса не е в размер, определен от съда.

Представено е доказателство за заплатена държавна такса в размер на 100,00 лева, в която връзка е дадено повторно указание за довнасяне на държавна такса в размер на 350,00 лева.

Страната е останала недоволна от дадената от съда правна квалификация, определена и посочена за удобство на ищеца на по – ранен етап, с единствената цел да разбере защо държавната такса е определена в такъв размер. Страната не е изпълнила указанията, поискала е отвод на съдебния състав с твърдения за пристрастност и предубеденост, без да се сочи конкретна такава.

Съдът заявява в прав и ясен текст, че не е пристрастен, нито предубеден, поради което не следва да се отвежда и тази молба следва да се остави без уважение.

Поради неизпълнение на указанията исковата молба следва да се върне, а производството по делото прекратено.

Отново, с цел ищецът да осъзнае есенцията на правния спор, който е инициирал, ще бъде направен кратък правен анализ.

В исковата молба по това дело ищецът е посочил изрично, че е собственик на ********** марка ********** и желае да „защити собствеността си“. С цел изясняване на спора, а и като задължителен реквизит по иск за собственост (винаги когато страна твърди, че е такава), на ищеца са дадени указания да посочи основание, на което твърди, че е такъв – фактите и обстоятелствата, които следва да докаже след като му бъде разпределена доказателствена тежест, а не за да бъде подведен от съда.

1

Разясненията са били кратки, тъй като съдът не е счел, че по този въпрос може да възникне спор - Владението - като правомощие, произтичащо от правото на собственост, когато се упражнява от собственика на вещта може се защитава с иск за собственост чл. 124 ал.1 ГПК, чл. 108 ЗС чл. 109 ЗС. Владението /идентично по съдържание на вещното правомощие/, когато се упражнява от лице, което не притежава самото право е обект на искова защита по чл. 75 ЗС и чл. 76 ЗС, т.е. посесорна защита.

Ищецът е посочи и стойността на антената - цената на иска, доколкото е специфична вещ – 10 000,00 лева.

Важно е да се отбележи, че след служебна справка съдът установи, че между същите страни е висящ и друг спор – гр.д. № 3125/2024 г. по описа на Районен съд Перник, по който същият ищец отново е посочил, че е собственик на ********** марка **********.

Тезата на ищеца е ясна, последователна и непроменена – той твърди, че е собственик, а при тези твърдения, защита по реда на чл. 76 ЗС е неприложима. С тази защита разполага единствено владелеца и/или държателя, който не е собственик, както е разяснено в разпореждането от 14.06.2024 г.

Цитираната от ищеца съдебна практика в молбата му от 24.06.2024 г. е неотносима. Така в решението по гр.д. № 6031/2014 г. на ВКС (преди да се стигне до извода, изваден от контекста и цитиран от ищеца) се отговаря на въпроса - приложима ли е разпоредбата на чл. 75 ЗС към отношения, свързани с осъществяване права по разрешение за ползване на воден обект. В решението на ВКС е направен анализ на приложимото право и се прави разграничение между защитите по чл. 75 и чл. 76 ЗС като се отговаря – „Защитата на нарушено владение като фактическо състояние се осъществява по исков ред с посесорните искове по чл. 75 и 76 ЗС. С иска по чл. 75 от ЗС се дава защита на владението на недвижим имот или вещно право върху такъв имот (извън настоящата хипотеза), което е продължило повече от шест месеца.

Владението по легалното определение на чл. 68 ЗС представлява упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Лицето, което упражнява фактическа власт върху един имот въз основа на разрешително от държавен орган, без да твърди, че е променил намерението си, не е владелец, защото той упражнява само субективното право, произтичащо от издадения акт. … Ищецът по делото твърди в исковата молба, че в резултат на извършения въвод е отнет достъпът му до водите на язовир „**** и с това се препятства възможността да реализира дейността, за която има издадено разрешение по реда на чл. 50 от Закона за водите, от което следва, че той претендира възстановяване на отнетото държане.“.

В решението, постановено по гр.д. № 1000/2011 г. на ВКС се прави разграничение между исковете по чл. 75 и 76 ЗС и този по чл. 38а ЗЖСК.

В решението, постановено по гр.д. № 2188/2016 г. на ВКС се разяснява, че (цитат от ищеца) „При защита на владението със владелчески иск, избрана като форма на защита на владение като фактическо състояние, чия е собствеността и влязлото в сила решение, с което същата е установена със сила на пресъдено нещо, е без значение за установения от законодателя фактически състав на исковете по чл. 75 ЗС и чл. 76 ЗС и тяхната допустимост по см. на чл. 130 ГПК.“. Този извод обаче е във връзка с предходния абзац на решението, в което се пояснява допустими ли са искове по чл. 75 ЗС и чл. 76 ЗС, след като е налице приключило производство по чл. 108 ЗС.

Основното произнасяне в това решение, е че въззивният съд не може да обезсили първоинстанционно решение поради дадена неправилна правна квалификация. В това решение се прави и разграничение между защитата на владението като 2 фактическо състояние и владението като елемент от правото на собственост.

Тънката разлика е ясно и разбираемо посочена в Решение № 169 от 30.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4377/2016 г., I г. о., ГК. В това решение се разяснява – „Посесорните искове имат за цел да се възстанови владението върху вещта. С тях се защитават фактически отношения. При предявяване на искове по чл. 75 и 76 ЗС в предмета на иска и във фактическия състав на нормата, подлежащ на установяване, се включва и конкретния времеви момент, в който е отнето или нарушено владението, тъй като с този момент се свързват както сроковете за предявяване на иска, така и годността на владението да бъде защитавано по съдебен ред. Тъй като предмет на тези искове е едно фактическо състояние, каквото е владението, целта е да се възстанови владението върху вещта.

Правомощието владение е най-характерният белег на правото на собственост и другите вещни права. Затова лишаването на титуляра от правната възможност да упражнява фактическа власт подлежи на защита чрез ревандикационния иск по чл. 108 ЗС. Съгласно тази разпоредба собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Защитата на правото на собственост се постига чрез защита на правото на владение като едно от основните правомощия на собственика. Крайната цел е да се възстанови на собственика владението, когато то е отнето от лице, което упражнява фактическа власт, без да има право на това.

При тези правни изводи и съзнателното неизпълнение на указанията за отстраняване на нередовностите, връчени на **** г., налага исковата молба да бъде върната, а производството по делото прекратено.

В светлината на гореизложеното съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата ищеца за отвод на съдебния състав.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 3063/2024 г. по описа на Районен съд Перник.

ВРЪЩА искова молба с вх. ********** депозирана от „Ултра медия“ ЕООД срещу Областна администрация.

Определението, в частта с която делото е прекратено, може да се обжалва пред Окръжен съд Перник в ЕДНОСЕДМИЧЕН срок от връчването му.

Препис от определението да се ВРЪЧИ на ищеца.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

3