Решение № 206 от 14.09.2023, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. Бяла С., 14.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА С., I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Катя Н. Гердова при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Гражданско дело № 20231410100228 по описа за 2023 година

Постъпила е искова молба от „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, с ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр.с. - 1421, ул.”Д.Х.” № 52-54, представлявано от В. А. Г. и А.Ч.Д. – Изпълнителни директори, чрез пълномощника юрисконсулт М. Н., с която се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания срещу ответника Г. Щ. С. с ЕГН ********** от гр.Б.С., обл.В., ул.“Х.Д.“ № 49А , за сумата 129,43 лева, представляваща главница по договор за кредит № 4001507728/23.03.2020г., сумата 20,35 лева, представляваща договорна лихва за периода от 25.05.2022 г. до 25.09.2022 г., сумата 10,71 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 25.05.2022 г. до 13.10.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата, начиная от 21.10.2022 г.(датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда) до изплащане на вземането, както и направените съдебни разноски в заповедното и исковото производство, включително и юрисконсултско възнаграждение по чл.78,ал.8 от ГПК.

ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124,ал.1 от ГПК.

В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответника Г. Щ. С., чрез Адвокатско дружество „П. и Т.“ и адв.Д. П. от САК е депозирала писмен отговор във връзка с предявената искова молба, с който оспорила като нередовна и.м., респ.неоснователна по изложените в него съображения.

По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 1309/2022г. на РС-Б.С.. Приети са по делото СТЕ и ССчЕ, чиито заключения не са оспорени от страните и възприети от съда, като обективни и обосновани.

1

Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 1309/2022 г. срещу длъжника Г. Щ. С. с ЕГН ********** от гр.Б.С., обл.В., ул.“Х.Д.“ № 49А е издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК № 690/01.11.2022г. в полза на кредитора „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД и изпълнителен лист № 599/01.11.2022г. за сумата 129,43 лева, представляваща главница по договор за кредит № 4001507728/23.03.2020г., сумата 20,35 лева, представляваща договорна лихва за периода от 25.05.2022 г. до 25.09.2022 г., сумата 10,71 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 25.05.2022 г. до 13.10.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 21.10.2022 г.(датата на подаване на заявлението в съда) до изплащане на вземането, както и направените разноски по заповедното производство в размер на 25,00 лв. внесена държавна такса и 150,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта и изпълнителният лист по чл.417 от ГПК са били връчени лично на длъжника Г. Щ. С. с ЕГН ********** от гр.Б.С., обл.В., ул.“Х.Д.“ № 49А на 19.12.2022г., чрез ЧСИ И.Ц. с район на действие ОС-В., а възражението й по чл.414 от ГПК е подадено на 23.12.2022г., т.е. в законоустановеният едномесечен срок.

На заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си и такъв е предявен в законоустановеният срок, въз основа на който е образувано настоящето производство по гр.д.№ 228/2023г. по описа на БСлРС.

С исковата молба ищеца навежда доводи, че по силата на договор за потребителски кредит № 4001507728/23.03.2020г. сключен между страните по делото на ответницата Г. Щ.

С. е предоставена сума в размер на 488,90 лв. Сочи, че в чл. 7, ал.1 от Договора е посочен общият размер на кредита от 488,90 лв. Твърди че, съгласно чл. 7, т.2.1 от процесния договор, кредиторът трябвало да преведе средствата по кредита по сметка на продавача на стоката, избрана от потребителя, за заплащане на продажната цена. В настоящият случай това е сумата от 488,90 лв., която представлява стойността на закупеният телефон марка „HONOR“ модел „HONOR 9X DS BLUE“. С подписване на декларацията, находяща се на л.27 от делото, приложена към договора за потребителски кредит №

4001507728/23.03.2020г., ответницата декларирала, че е получила стоката, описана в чл. 8 от процесното съглашение, от продавача на стоката. Общото крайно задължение по Договора (чл.10 от Договора) възлизало на 629,76 лв., която сума била разсрочена, съгласно погасителния план, описан в чл. 11.2 от Договора, на 24 погасителни месечни вноски, всяка в размер на 26,24 лв.

Сочи че, уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент е в размер на 25,59 %.

Твърди, че предоставената сума кредитополучателят има задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и договорна лихва. Излага се, че длъжникът е преустановил плащанията по договора, като считано от 25.03.2022г. договорът е падежирал.

2

Към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК (21.10.2022г.-виж куриерското клеймо) задължението на Г. Щ. С. към кредитора „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД е било в общ размер от 149,78 лв. от който: 129,43 лева- главница, 20,35 лева - договорна лихва и 10,71 лева - мораторна лихва до 13.10.2022 г.

Поради неиздължаване на вноските от длъжника по кредита, за ищеца се породил правен интерес от търсената съдебна защита, обективирана в петитумната част на исковата молба.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата, чрез пълномощника си – адвокат, депозирала писмен отговор на исковата молба. Същата изразява становище за неоснователност на претенциите. На първо място, счита, че процесния договор е нищожен, поради противоречие с императивните правила на ЗПК, тяхното заобикаляне и поради противоречие с Д.те нрави, съобразно непредоставяне на стандартен европейски формуляр, начина на уговаряне на дължимата възнаградителна лихва. Освен това, се позовава на нищожност на клаузи на договора поради неравноправност; липсвала и методика относно ГПР, като единствено била посочена месечната вноска. ОУ към договора не били подписани от ответницата, поради което договорът е недействителен.

Моли, претенциите да бъдат отхвърлени, като неоснователни и да й се присъдят направените деловодните разноски.

Посочва, че ако все пак се дължат суми по договора, то те са погасени по давност.

В с.з. процесуалните представители на страните по делото не се явяват и не са представили допълнителни доказателства.

От допуснатата и приета по делото СТЕ, чието заключение не е оспорено от страните и възприето от съда, като обективно и компетентно изготвено се установява, че документите предмет на процесният договор за кредит № 4001507728/23.03.2020г. (заявление-декларация за установяване на договорни отношения, договор за потребителски кредит № 4001507728/23.03.2020г. и декларация от потребителя, че е получил стоката описана в чл.8 от договора) са подписани електронно с положени инициали за дистанционно потвърждение на документите, чрез платформата “Namirial CA Firma Qualificata” от Г. Щ. С..

С подписването на електронния документ (гореизброените документи) подписващия се идентифицира и съдържащата се в документа информация се защитава от последващи промени. Подписването на електронния документ има значенето на саморъчен подпис, когато това е уговорено между страните.

В случая ответницата С. не е подписала документите с електронен подпис, а чрез платформата която ищеца е изпратил за съгласие относно подписването на документите й е изпратен пин код, с който се потвърждава приемането и подписването на получените документи.

Представения по делото PDF файл „4001507728 Cоntraсt“ съдържа идентична информация с представените по делото документи на хартиен носител от стр. 8-27 3 включително, а именно: стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, заявление-декларация за установяване на договорни отношения, договор за потребителски кредит № 4001507728/23.03.2020г., декларация от потребителя, че е получил стоката описана в чл.8 от договора от продавача на стоката, уведомително писмо от „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, което да послужи пред „Технополис България“ ЕАД, като основание за предоставяне на клиента на желаната стока, обект на договора за кредит.

Експерта отговорил в с.з., че релевантните процедури при създаване на електронни документи са спазени, които подробно са описани в т.4 от заключението.

В случая няма данни за манипулиране на електронните документи, приложени във файлове: 1/ файл: „4001507728 Cоntraсt“ (съдържащ стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, заявление-декларация за установяване на договорни отношения, договор за потребителски кредит № 4001507728, декларация от потребителя, че е получил стоката описана в чл.8 от договора от продавача на стоката, уведомително писмо от „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, което да послужи пред „Технополис България“ ЕАД, като основание за предоставяне на клиента на желаната стока, обект на договора за кредит, 2/ файл: „4001507728 Idcard“ съдържа копие от личната карта на ответницата Г. Щ. С. и 3/ файл: „4001507728 Invoice“ съдържа фактура № 0900159413/24.03.2020г. с получател Г. Щ. С. с ЕГН ********** от гр.Б.С., обл.В., ул.“Х.Д.“ № 49А и доставчик „Технополис България“ ЕАД с наименование на стоката: закалено стъкло „HONOR“ модел „HONOR 9X на стойност 16,58 лв. и GSM модел „HONOR 9X DS STK-LX1 BLUE“ на стойност 390.84 лв., с начислен ДДС 81,48 лв. или общо 488,90 лв. и ЗАБЕЛЕЖКА: доставка до Г. Щ. С. лично на адрес: гр.Б.С., обл.В., ул.“Х.Д.“ № 49А, като в компакт диск на стр. 64 от делото, същата информация е идентична с информацията на хартиения носител приложен по делото.

От допуснатата и приета по делото ССчЕ, чието заключение не е оспорено от страните и възприето от съда, като обективно и компетентно изготвено се установява, че при извършена проверка счетоводството на ищеца „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД се води по българското законодателство, спазва се Закона за счетоводството и Националните счетоводни стандарти.

Ищецът „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД е превел на „Технополис България“ ЕАД на основание издадена фактура за закупена стока, чрез платежна система „Бисера“ сумата от 488,90 лв. на дата 25.03.2020г.

Ответницата С. е заплатила главница в размер на 359,47 лв. при дължима такава от 507,62 лв., заплатила договорна лихва в размер на 163,24 лв. при дължима такава от 188,66 лв., както и заплатила обезщетение за забава в размер на 7,78 лв. при дължимо такова от 18,51 лв., които суми са отразени в таблици 1 и 2 в заключението.

Въз основа на това ответницата останала задължена по сключеният договор за потребителки кредит № 4001507728 за закупуване на мобилен телефон, за сумата в общ размер на 160,42 лв., от която: главница в размер 129,43 лв., договорна лихва в размер на 4

20,34 лв. и обезщетение за забава в размер на 10,65 лв.

При така изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на исковете:

Исковете са предявени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по заявление на ищеца, в качеството му на кредитор срещу ответницата Г. Щ. С. в качеството й на длъжник, на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417,т.2 от ГПК № 690/01.11.2022г. и изпълнителен лист № 599/01.11.2022г. в полза на кредитора „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД след депозирано в срок възражение срещу заповедта. Претендира се установяване на вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение.

Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че исковете са допустими.

По основателността на исковете:

Съдът е сезиран с положителни установителни искове за признаване за установено, че съществуват вземания в полза на ищеца срещу ответницата, произтичащи от договор за кредит № 4001507728/23.03.2020г. Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение очертава пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на посочените в исковата молба вземания по заповедта за изпълнение.