Решение № 1082 от 14.07.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1082 гр. Пловдив , 14.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на пети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20215330202867 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на А.Х.А. против Наказателно постановление № РД-И-007/16.03.2021 г, издадено от

Изпълнителен директор на

Изпълнителната агенция по лекарствата, с което на А.Х.А. е наложена глоба в размер на 1000.00 лева на основание чл. 294 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.

С жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни възражения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Претендира разноски.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че по делото е приложено известие за доставяне, от което е видно, че процесното НП е 1 връчено на дата 07.04.2021г. на жалбоподателя. Че с въпросното известие е връчено именно НП се установява от изричното отбелязване на номера на НП-РД-И-007/16.03.2021 върху известието. Жалбата е входирана на 14.04.2021, поради което седемдневния преклузивен срок се явява спазен.

За избягване на объркване следва да се отбележи, че по делото са приложени още две известия за доставяне от 29.03.2021г., носещи подписа на жалбоподателя. От отбелязването върху тях е видно обаче, че те са не за връчването на НП, а за връчването на поканата за явяване за лично получаване на НП № ИАЛ 15138/25.03.2021, на която жалбоподателката е отговорила с молба ИАЛ -16409.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

АУАН и НП са издадени за нарушение констатирано при следните обстоятелства:

При извършена проверка от служители на ИАЛ на 24.02.2021 г. в аптека на „ФРАМАР 3“ ЕООД, с Разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти № АП- 1677/14.05.2018 г., находяща се на адрес: гр. Пловдив, ул.

„Полковник Сава Муткуров“ № 89, е установено, че:

При контролна покупка на инспектор от ИАЛ. ******* А.Х.А. е отпуснала (продала) лекарствен продукт с режим на отпускане „по лекарско предписание“ Dipperam 5 mg/160 mg film-coated tabl. x 28, c партиден номер BUF29, годен до: 06.2023, SN: 10542164748431, PS: 07612797408520 - 1 опаковка, без да изиска и без да й бъде представена рецепта /лекарско предписание/.

Продажбата е извършена е фискален бон номер 0040922 от 24.02.2021 г., издаден от „ФРАМАР 3“ ЕООД, гр. Стара Загора, ул. „Отец Паисий“ 92, ЕИК: 200138359, аптека „ФРАМАР 21“, гр. Пловдив, ул. „Полковник Сава Муткуров“ № 89

2

Горната фактическа обстановка съдът прие, че съответства на действителността въз основа на събраните по делото доказателства:

-показания на актосъставителя, който в съдебно заседание изцяло потвърди констатациите в АУАН и

-приложените по делото писмени доказателства сред които Констативен протокол от 24.02.2021 г., фискален бон номер 0040922 от 24.02.2021 г., разрешение за употреба на лекарствен продукт от 18.09.2017г., кратка характеристика на продукта, разрешение за търговия на дребно.

Посочената фактическа обстановка всъщност не се й оспорва от жалбоподателя, а не се й опровергава от доведените от жалбоподателя свидетели, доколкото техните показания са насочени към установяване на обстановката, в която е извършено деянието, но не и към оборване на фактическите параметри, описани в АУАН и НП.

П р и правилно установена фактическа обстановка контролните органи неправилно са приложили процесуалния и материалния закон.

ПО ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ПОРОЦИ ПРИ ИЗДАВАНЕ НА НП

Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН и НП са

1. описание на фактическите признаци на нарушението;

2. посочване на нарушените правни норми, а конкретно за НП (като властнически санкционен акт) и на санкционната норма, въз основа на която се налага наказанието.

В същото време е безспорно, както в теорията, така и в съдебната практика, че АУАН е акта в административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на административно-наказателен процес, т.е. от момента на съставяне и 3 предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1).

В този смисъл са и задължителните указания на имащото базисно значение за наказателния процес Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, в което е прието, че сред задължителното съдържание на обвинителния акт е пълното, точно и ясно посочване на всички съставомерни фактически обстоятелства и на правната квалификация. Пороците при словесната или юридическа формулировка, водещи до неяснота в описанието на фактическите и/или правните рамки на повдигнатото обвинение са винаги съществени и непоправимо накърняват правото на защита на наказаното лице.

Доколкото с АУАН реално се повдига и предявява административното обвинение, гореизложените стандарти от практиката на ОСНК на ВКС, следва на основание 84 ЗАНН да бъдат съотнесени и към неговото съдържание.

Наказателното постановление от своя страна е властническия правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в административно наказателния процес на присъдата от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към АУАН.

В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.

От всичко гореизложено следва, че АУАН и НП ще отговарят на изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42, т.5 и чл. 57, т.6 ЗАНН ако в тях са надлежно описани по един небудещ никакво съмнение, както за дееца, 4 така и за съда начин всички правни норми (предписващи конкретно материално правило за поведение), които според контролните органи са нарушени.

В обратния случай, ако в АУАН и НП:

- изобщо не са посочени нарушените материално правни норми;

- или посочването им не е достатъчно пълно, точно и ясно, така че нарушителят реално да бъде запознат с правните рамки на повдигнатото му административно обвинение;

- или посочените правни норми не въвеждат достатъчно конкретно по съдържание позитивно правило за поведение, включително и когато като нарушена е посочена бланкетна правна норма, без бланкета да е запълнен с посочването на конкретните разпоредби, към които препраща;

- или за преценка за съставомерността на деянието на съда се налага сам да издири и приложи допълнителни правни норми, които не са надлежно предявени на дееца.

НП следва безусловно да се отмени, доколкото съществено е накърнено правото на защита на наказания субект да разбере кои са правните норми, които квалифицират извършеното от него като противоправно и наказуемо деяние.

Точно такъв е и процесния случай:

На първо място в АУАН и НП като нарушена е посочена нормата на чл.

23, ал.3 от Наредба № 28 от 9 декември 2008 г. за устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти. Видно от текста на нормата тя въвежда принципа, че за неправилно приготвен и/или отпуснат лекарствен продукт и за настъпилите последици носи отговорност фармацевтът, който го е приготвил и/или отпуснал.

Нормата обаче не съдържа конкретни позитивно правни правила за приготвяне и отпускане на лекарствените продукти. От гореизложеното следва, че тази норма няма самостоятелен характер. Тя определя само легитимирания субект да носи отговорност за цяла група от нарушения.

Кои са обаче тези нарушения и кои са конкретните правила за поведение нормата не урежда и за тях препраща към други законови и подзаконови 5 норми. Поради това и отговорността на дееца не може да се ангажира само въз основа на нормата на чл. чл. 23, ал.3 от Наредба № 28 от 9 декември 2008 г., без да е осъществена необходимата привръзка с друга норма, която въвежда конкретно правило за поведение.

На следващо място като нарушена се сочи нормата на чл. 25, ал.2 от Наредба № 28 от 9 декември 2008 г., съгласно която изпълнението на рецептите в аптеката се извършва по реда на Наредбата по чл. 221 ЗЛПХМ. От текста на тази норма е видно, че тя отново е препращаща и сама по себе си не въвежда позитивно правило за поведение, което да бъде нарушено от дееца. В същото време, нито в АУАН, нито в НП не е посочено, кое от конкретните правила на приетата по реда на чл. 221 ЗЛПХМ Наредба се твърди да е нарушено, нито е посочено коя въобще е тази Наредба..

Не на последно място като нарушена се сочи нормата на чл. 2 от Наредба № 4 от 4 март 2009 г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти, като същата гласи, че режимът на предписване на лекарствените продукти е определен в разрешението за употреба на лекарствения продукт. Отново е видно, че нормата има препращащ, бланкетен характер. От нея се разбира, че има различни видове предписване на лекарствени продукти, но не става ясно какви са те, и каква е връзката не режима на предписване с режима на отпускане, за който е наказан жалбоподателя.

От гореизложеното е видно, че от посочените като нарушени норми в АУАН и НП не може да се изведе конкретно правило на поведение, което жалбоподателят като легитимиран субект-фармацевт да е нарушил във връзка с отпускането на лекарствените продукти. Тоест за преценка за съставомерност на деянието съдът следва да съобрази и други правни норми, непосочени в АУАН и НП , каквато се явява на първо място нормата на чл. 171. (1) ЗЛПХМ, според която в зависимост от начина на отпускане лекарствените продукти се класифицират като: 1. лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание; 2. лекарствени продукти, отпускани без лекарско предписание. На следващо място ирелевантни са нормите на чл.

172-175 ЗЛПХМ, в които са уредени подгрупите лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание.

От изложеното следва, че именно нормата на чл. 171, ал.1 ЗЛПХМ:

-урежда конкретните видове начини на отпускане на лекарствени 6 продукти;

-урежда формата на изпълнителното деяние на допуснатото нарушение, като свързва режима отпускане на лекарствените продукти, с режима на тяхното предписване.

Позоваване на същата обаче не се съдържа нито в АУАН, нито в НП.

В случая констатираните пороци при описания на нарушението в АУАН и НП няма как да бъдат санирани на етап съдебно следствие, доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а за ненадлежно предявено обвинение, което накърнява правото на защита на наказания субект, като този порок не е от естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни доказателства.

Следва да се отбележи и че за съда не съществува процесуална възможност за първи път да издири и да приложи сам коректната материално правна, обуславяща противоправния характер на извършеното от дееца, ако тя не е надлежно очертана или е погрешно посочени в АУАН и НП. Изискванията за реквизити на АУАН и НП са императивни и те не могат да бъдат извличани по тълкувателен или дедуктивен път от доказателствата по делото.