Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 389 от 30.01.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 16615/2024
Вид
Решение № 389
Подписан
30.01.2025
В сила
14.03.2025
Състав
ГЕОРГИ СТОЯНОВ ГЕОРГИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.58д, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.2, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.174, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.5, ал.3, т.1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 389 гр. София, 30.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 104 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Г.СТ. Г. при участието на секретаря И. Р. А. като разгледа докладваното от Г. СТ. Г. Административно наказателно дело № 20241110216615 по описа за 2024 година

РЕШЕНИЕ№ гр.София, 30.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104 състав, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г.Г. при участието на секретаря И. А. като разгледа докладваното от съдия Г.

АНД №16615 по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

1

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз основа на подадена чрез административно-наказващия орган до съда жалба срещу наказателно постановление №24-4332-022905/01.10.2024 г. на началник група в СДВР, отдел ”Пътна полиция” СДВР, с което на П. А. А. са наложени следните административни наказания: глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП.

С депозираната пред съда жалба П. А. А. иска отмяна на постановлението и претендира направените по делото разноски.

Жалбоподателката П. А. А., редовно призована, не се явява лично, но се представлява от адв.М., който поддържа жалбата.

Административно-наказващият орган не е изразил становище по жалбата и не изпраща представител в съдебно заседание.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:

На 09.09.2024 г. около 01:15 часа в гр.С. по ул.”Б. Ч.” с посока на движение от бул.“В.“ към бул.“П.Ю.Т. П. А. А. управлявала л.а.“Ауди А4“ с рег.№*******, като свидетелите П. и С. спрели за проверка управлявания от А. автомобил и тя била изпробвана с техническо средство за употреба на алкохол, като резултатът бил положителен 0,98 промила в издишания въздух.

П. А. А. не е дала кръв за химическо изследване.

Съставен е акт на жалбоподателката, в който тя е посочила, че има възражения.

Въз основа на съставения акт наказващия орган в качеството си на оправомощено от министъра на вътрешните работи длъжностно лице е издал обжалваното наказателно постановление.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите П. и С. и от писмените доказателства по делото.

Страните не са посочили други доказателства и съдът не е констатирал служебно наличието на такива.

Ето защо поради липса на други доказателства и с оглед на непротиворечивостта на събраните по делото, съдът го счете за изяснено в достатъчна степен, за да постанови решение.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

2

Жалбата е допустима като подадена в законния срок, видно от разписката за получен препис от наказателното постановление, и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване.

Съдът счита, че жалбата е неоснователна, поради следното:

Жалбоподателката е нарушила чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, защото н а водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.

По чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП на жалбоподателката е наложено съответното наказание - лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца и глоба в размер на 1000 лв.

Съдът счита, че описаната в АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление фактическа обстановка е правилно отразена.

Нарушената материалноправна норма е посочена точно, нарушението е словесно правилно посочено и отговаря на установената фактическата обстановка, както в АУАН, така и в наказателното постановление.

По делото не са установени данни за нарушаване правото на защита или друга незаконосъобразност на акта и постановлението.

Размерът на глобата и наказанието „лишаване от право да управлява МПС” са съобразени с характера на нарушението и вината на жалбоподателката и с предвиденото в закона наказание за съответното нарушение.

Нито АУАН, нито наказателното постановление страдат от съществени пороци.

С оглед на гореизложеното съдът счита, че нарушението е доказано и постановлението като законосъобразно следва да бъде потвърдено.

По тези мотиви съдът

РЕШИ:

На основание чл.63, ал.2, т.5 вр. чл.58д, т.1 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №24-4332-022905/01.10.2024 г. на началник група в СДВР, отдел ”Пътна полиция” СДВР като законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София град на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния 3 кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Районен съдия:

Г.Г.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4