Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 12 от 08.01.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 2083/2023
Вид
Решение № 12
Подписан
08.01.2024
В сила
08.01.2024
Състав
Невин Реджебова Шакирова, Николай Свиленов Стоянов, мл.с. Виляна Николаева Михалева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Варна, 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Виляна Н. Михалева при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20233100502083 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Б. П. Ц., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител М. Б. С., ЕГН **********, срещу Решение №135/26.07.2023г. по гр. дело №353/2023г. на ДРС , в частта с което е отхвърлен искът за увеличаване на размера на присъдената с Решение от м.11.2018г. по в.гр.д.№1957/2018г. на ВОС, издръжка, дължима от бащата П. Г. Ц., ЕГН **********, в полза на детето Б. П. Ц., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител М. Б. С., ЕГН **********, за разликата над 230.00лв. до претендираните 600.00лв. на месец, с падеж 5-то число от месеца, за който се дължи, считано от датата на предявяване на исковата молба – 19.04.2023г. до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена месечна вноска до изплащането й, както и е съответно осъден ищецът за разноски пред ДРС.

Решението не е обжалвано в частта по увеличението на издръжката за над 180.00лв. до 230.00лв. на месец.

Във въззивната жалба се твърди, че решението, в обжалваните му части, е неправилно и необосновано. Първоинстанционният съд не е взел предвид, че майката, която отглежда сама детето, е безработна. Не е отчел и че 1 ответникът и баща на детето работи трайно във Великобритания, където заплащането на труда е значително по-високо от България, като дори при сезонна работа ще се генерират доходи от около 1667.20 паунда на месец.

Данните за безработица в България, в този смисъл, изобщо не следва да се зачитат. Към това бащата не участва по никакъв друг начин в живота на Б.. От друга страна нуждите на детето като ученик в пети клас и като активно трениращ футбол, ведно и с постоянните разходи за екипировка, лагери и пътувания за турнири, и другите от ежедневието на момчето, са значително нараснали. Поради това се моли за отмяна на решението в обжалваната част и цялостно уважаване на иска, както и за разноски. В о.с.з. поддържа аргументите и искането си до съда.

В срока по чл.263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с който оспорва жалбата. Счита решението на ДРС за правилно и обосновано в обжалваните му части, за което излага съображения. Твърди, че трудовата му ангажираност втв Великобритания е само сезонна в земеделието, която не му осигурява редовно възнаграждение. Правилно РС не е кредитирал показания на свидетеля на ищеца в тази връзка. А всички нужди на детето са посрещани успешно от майка му. Моли за потвърждаване на решението в обжалваните му части и за разноски, които искания поддържа и в о.с.з.

Контролиращата страна ДСП-Девня изразява мнение за основателност на жалбата, а преценката за точния размер на издръжката предоставя на съда.

Контролиращата страна ДСП-Плевен изразява становище за решение по жалбата, което да защитава по най-добър начин интересите на детето.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:

Производството пред ДРС е образувано по иск с правно основание чл.150 от СК на Б. П. Ц., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител М. Б. С., ЕГН **********, за изменение на присъдената с влязло в сила Решение от м.11.2018г. по в.гр.д.№1957/2018г. на ВОС, издръжка, дължима от бащата П. Г. Ц., ЕГН **********, в полза на детето Б. П. Ц. чрез майката М. Б. С., чрез увеличаването й от 180.00лв. на 600.00лв. на месец, с падеж 5-то число от месеца, за който се дължи, считано от предявяване на исковата молба – 19.04.2023г. до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена месечна вноска до изплащането й.

В исковата молба се твърди, че М. С. и отв. П. Ц. са родители на детето Б. П. Ц., родено на ********* С решение от 29.09.2015г. по гр.д. №246/2015г. на ДРС родителските права върху детето са предоставени на майката, а на бащата е определен режим на лични контакти и е осъден той за издръжка. С 2 влязло в сила решение от м.11.2018г. по в.гр.д.№1957/2018г. на ВОС е увеличен размерът на издръжката на 180лв.

Поддържа се, че от предходното съдебно решение са изминали вече пет години, през които икономическите условия в страната са се променили, детето е пораснало, нуждите му и разходите за посрещането им са нараснали.

Детето е ученик в четвърти клас и има нужда от тетрадки, учебници и помагала, храна, дрехи, облекло. Б. посещава и спортни лагери и тренира футбол в ДФК, което налага да се закупуват спортни облекла, маратонки, бутонки, екипи и др., да се заплаща членски внос на ДФК и да се отделят средства за състезания и турнири. Цялата издръжка на момчето е поета от майка му, а тя изпитва големи финансови трудности да се справя. От друга страна се твърди, че ответникът не се вижда често със сина си и не полага редовни грижи за него, но в същото време работи редовно във Великобритания, където изкарва солидни доходи, а в България демонстрира висок стандарт на живот.

С оглед на изложеното присъдената издръжка се счита за недостатъчна и подлежаща на увеличаване до търсения по делото размер, който се твърди ответникът да може да поеме според възрастта и имущественото му състояние.

По същество се моли за уважаване на иска и за присъждане на разноски, като в о.с.з. се поддържат твърденията и искането до съда.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който не оспорва, че е баща на детето; не оспорва осъждането му,със сочения от ищеца съдебен акт, за издръжка в полза на детето в твърдяния размер; не възразява и срещу нуждата от увелиение на издръжката; и дори признава иска до размер от 200.00лв. на месец.

Излага обаче, че размерът на претендираната издръжка е завишен, като за горницата над 200.00лв. до 600.00лв. не отговаря на реалните и доказаните по делото потребности на детето и е непосилна за ответника, предвид неговите доходи и имущество. Поддържа, че има и друго родено през 2019г. дете и към него има безусловно задължение за издръжка. Издържа още и жената, с която живее на семейни начала, която има сериозни заболявания.

Оспорва в чужбина да работи редовно, а поддържа да е сезонно и при невисоки доходи, а когато е в България е трайно безработен и не може да си намери работа. Няма и свое собствено жилище. Въпреки това от м.05.2021г. превежда издръжка от 200лв. на сина си, над която не може да плаща.

По същество моли за уважаване на иска до 200.00лв. и за отхвърлянето му над тази сума до 600.00лв., при съответно присъждане на разноските, като в о.с.з. поддържа възраженията и искането си до съда.

Контролиращата страна ДСП-Девня изразява становище, че нуждата от увеличение на издръжката на детето е налице, но относно точния размер на задължението оставя на преценката на съда.

3

Контролиращата страна ДСП-Плевен не изразява становище по иска.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Няма спор и е видно от представеното удостоверение за раждане, че детето Б. П. Ц. е родено на *********, като негов баща е П. Г. Ц., а негова майка - М. Б. С..

Безспорно е и се потвърждава от представения препис от съдебен акт, че с решение от 29.09.2015г. по гр.д. №246/2015г. на ДРС родителските права върху детето са предоставени на майката, а на бащата е определен режим на лични контакти и е осъден той за издръжка.

Безспорно е и се потвърждава от представения препис от съдебен акт, че с решение от 2018г. по в.гр.д.№1957/2018г. на ВОС е увеличен размерът на издръжката на 180лв.

Приети по делото са декларация за семейно и материално положение на М. Б. С., част I на свидетелство за регистрация на МПС и служебна бележка от Бюроъо по труда относно М. С., които са без пряко отношение към предмета на делото.

Не е спорно и се потвърждава от свидетелите и социалния доклад, че момчето е ученик в четвърти / пети клас в СУ в гр. Девня.

От приложената служебна бележка от 20.03.2023г. от ДФК „Лъвчетата„ е видно, че детето Б. тренира футбол в детския футболен клуб и заплаща месечен членски внос от 30.00лв.

Представен е трудов договор от 24.01.2021г., по силата на който П. Г. Ц. е работил по ТПО с месечно възнаграждение 650лева.

Видно от служебна бележка с изх. № от 02.05.2023г. на Бюрото по труда гр. Левски, П. Г. Ц. е регистриран като търсещо работа лице в Бюро по труда от 03.11.2022г.

В приета декларация за семейно и материално положение от 28.06.2023г отв. П. Г. Ц. декларира доходи от 0 (нула) лева за една година назад, но и собственост върху МПС „Хонда Сивик“.

От представените с отговора платежни нареждания се видни преводите от П. Ц. на М. С. за издръжка на детето им в размер от 200лв. до 220лв., в периода от м.05.2021г. до м.05.2023г.

Видно прието от удостоверение за раждане от 19.03.2019г. детето Д. П.

Ц.а е родено на ********* от майка Кр.К.Р. и баща П. Г. Ц..

Представени са писмени документи за влошено здравословно състояние на Кр.К.Р., които са без пряко отношение към делото.

От представения социален доклад от ДСП - Девна се изяснява, че детето Б. се отглежда от майка си и нейните родители, като потребностите му са задоволени в добра степен. Бащата почти не участва в отглеждането му и момчето рядко общува с него, тъй като често П. Ц. работи и живее в чужбина.

Когато се прибере в България бащата се обажда на детето и го взема за по 4 няколко часа, без преспиване при него.

От приетото пред ВОС удостоверение от ОД на МВР се установява, че по справка от масивите на ГД Гранична полиция, от 19.04.2022г. до 15.11.2023г. П. Ц. е напускал четири пъти границите на България, като единият път се е върнал след около три месеца, а последният път – след повече от пет месеца и то в периода 05.05.2023г. – 17.10.2023г. (голяма част от който е след устните състезания пред РС).

Показанията на св. Б. Ив. (дядо на детето по майчина линия) съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, но и като базирани на лични впечатления за част от обстоятелствата. От тях се изяснява, че Б. е ученик в четвърти за пети клас, тренира футбол и ходи на турнири всеки месец. За тренировките на сезон са необходими два екипа, освен това се плащат такса за треньор и разходи за транспорт, за лагери по една седмица, за участие в турнири в ежеседмични мачове на различни места в областта, като общо разходите за футбол са около 600лв. на сезон. Отделно при започване на училище са необходими нови дрехи и помагала за училище на стойност около 1000лв. за годината. Бащата не помага при допълнителните разходи извън определената му издръжка.

Свидетелят посочва, че разбрал от чичото на детето, че бащата бил получавал около 8000лв. Англия, защото чичото и бащата работели заедно (в тази част показанията се ценят корективно от съда, защото са опосредени и не подкрепени от други доказателства).

Показанията на св. Кр.Р. (майка на второто дете на ответника и актуална негова партньорка) съдът възприема по реда на чл.172 от ГПК, но и като базирани на лични впечатления за част от обстоятелствата. От същите се изяснява, че П. Ц. работи в земеделието във Великобритания, но само сезонно за по 2-3 месеца на година и срещу заплата от 900лв. на месец (в тази част показанията не се кредитират от съда поради очевидна житейска нелогичност). Когато се върне в България се записва в Бюрото по труда, но не получава покани за работа и се налага да му помагат майка му и баща му. Тъй като скоро била диагностицирана с автоимунно заболяване свидетелката също не работи. Въпреки това с оглед стандарта на живот П. Ц. изплаща между 200лв. и 220лв. за издръжка на сина му, въпреки че бил осъден само за по 180лв. Към това всяка година П. Ц. изпраща на сина си тениски, екипи и бутонки за футбол. Рускова не знае ответникът да получава 8000лв. на месец във Великобритания. Последно Б. се е видял с баща си през май месец 2023г.