Решение № 895 от 08.07.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 895 гр. Варна, 08.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Ил. Писарова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно гражданско дело № 20223100501059 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по ВЖ на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО

ОЗК

ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК 121265177 , София, чрез адв.Т.С., с р е щ у решение №718/17.03.2022г., постановено по ГД №7991/2021г. на РС -Варна, XLI състав, с което съдът е уважил частично предявения иск като осъдил застрахователното дружество ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, гр.София, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Д. Г. Г., ЕГН **********, гр.Варна, сумата от 1 682.74 лв. /хиляда шестстотин осемдесет и два лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща застрахователно обезщетение за настъпили имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на собствения на ищеца л.а.Ситроен С4 с ДК№ ***** /двигателя на автомобила/, в резултат на застрахователно събитие на 04.06.2018г., ведно със законната лихва от 04.06.21г. до окончателното изплащане на задължението. В останалата част, в която е отхвърлен иска за разликата над 1 682.74 лева до претендираното обезщетение в размер на 2 521.50 лева, решението на ВРС не е предмет на обжалване.

С жалбата се твърди, че решението на ВРС в осъдителната му част е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в разрез с доказателствения материал.

В жалбата се твърди, че съдът неправилно приел, че не е налице основание за ответното дружество да откаже изплащане на застрахователно обезщетение. Достигнал до 1 неправилен извод, че увредите по автомобила на ищцата са настъпили от хидравличен удар, който не е резултат от неспазване на техническите и технологични правила за експлоатация на МПС от ищеца. Поддържа, че доколкото договорът е сключен при действието на Общи условия, приложение следва да намери чл.5, ал.2, б.“о“ от същите, съгласно която клауза, не се покриват щети, причинени от воден удар в двигателя с вътрешно горене и щетите, пряко или косвено причинени от него.

Въззивникът поддържа наличие на изключено застрахователно покритие по това събитие. Не се оспорва наличието на застрахователен договор по цитираната полица, подаденото уведомление за щета от ищцата на 05.06.2018г., извършения оглед на автомобила, причината за увреждането – хидравличен шок, отказа на застрахователя.

Според въззивника, ищцата претендирала обезщетение единствено за увредата на двигателя, а не за констатираните по автомобила външни увредени детайли, за които било прието, че са съществували към датата на подписване на полицата и не са били отремонтирани. Въззивникът прави анализ на изслушаните по делото две автотехнически експертизи – основна и повторна /на две различни вещи лица/ като твърди, че съдът неправилно е кредитирал изводите на повторната експертиза без да обоснове поради каква причина не дава доверие на първоначалната. Въз основа на изложеното въззивникът поддържа, че вредите по двигателя на автомобила са настъпили действително от хидравличен удар, но поради недоброто поддържане на автомобила и наличието на откачена тръба, в каквато насока е първото заключение на в.л.М.. Ако се възприеме тази фактология, е налице изключен покрит риск, изрично предвиден в ОУ на застрахователя – процесното събитие попада изцяло в хипотезата на чл.5, б.“о“ ОУ. Въззивникът сочи, че цитираната клауза, предвиждаща изключени рискове, сред които и процесното събитие, не е нищожна и неравноправна, а цели единствено да лимитира договорната свобода на страните съгласно чл.9 от ЗЗД. Сочи, че застрахованото лице по доброволната имуществена застраховка не е имало задължение да подпише полицата при тези условия, а щом се е съгласил с тях без възражения, същите го обвързват. Моли за отмяна на решението в осъдителната му част и отхвърляне на иска ведно с присъждане на сторените разноски по делото.

В срока за отговор не е постъпило становище на насрещната страна Д. Г. Г., ЕГН **********, Варна.

В съдебно заседание пред въззивния съд, адв.Т.С., пълновощник на въззивника, поддържа жалбата.

В съдебно заседание не се явява въззиваемата Д.Г. и не изразява становище по жалбата.

За да се произнесе по спора съдът съобрази, че производството е било образувано по искова молба на Д.Г. като собственик на увреденото МПС Ситроен С4 с ДК №*****, и застраховано лице по имуществена застраховка Каско на МПС по полица №0020090201700813, с покритие към датата на застрахователното събитие 04.06.2018г., срещу застрахователя за изплащане на обезщетение в размер на понесените от ищцата 2 вреди, изразяващи се в увреждане двигателя на автомобила. Твърди се, че произшествието е настъпило при попадане на МПС по време на движение в необозначена дупка на пътното платно на бул.Сливница, посока центъра на гр.Варна, която е била пълна с вода от проливния дъжд. Твърди се, че след спиране на червен светофар пред бензиностанция Шел, от ул.Иван Церов придошла голяма водна маса /вълни/, които обляли автомобила и двигателят изгаснал. Ищцата не направила опит да запали, тъй като била информирана, че двигателят може да засмуче вода. Обадила се на Пътна помощ и на застрахователя си.

Твърди, че МПС било преместено от пътя с Пътната помощ и откарано в сервиз. Твърди регистриране на събитието пред ответното дружество с подадено уведомление. На автомобила бил извършен оглед от отвеника и с писмо от 13.06.2018г. последният отказал да изплати обезщетение за щетите. В писмото си застрахователят се позовал на изключен риск съгласно действащите към договора Общи условия, в частност предвидени в чл.5, ал.2 от същите. Твърди се, че застрахователят неоснователно отказал да изплати обезщетение за увреждания, които били в пряка причинна връзка със застрахователното събитие. Твърди се извършен ремонт на двигателя на автомобила в размер на 2 471.50 лева съгласно приложена фактура и разход от 50 лева по договор за покупка на бракуван двигател. Претендира се обезщетение в размер на 2 521.50 лева и законна лихва върху сумата, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението.

С отговор на исковата молба ответното дружество оспорва основателността на иска.

Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка Каско на МПС спрямо процесния автомобил Ситроен С4 Пикасо, с покритие към датата на ПТП на 04.06.18г., но противопоставя възражение за наличие на изключен риск, съответна отговорност за застрахователя, съгласно приложимите към договора Общи условия и чл.5, ал.2, б.“о“ от същите, съгласно която не се покриват щети, причинени от воден удар в двигателя с вътрешно горене и щетите, причинени пряко или косвено от него. Твърди се, че поради това не е възникнал правопораждащ факт за изплащане на застрахователно обезщетение на ищеца. Не се оспорва подаването на уведомление за щета от последната на 05.06.2018г. когато при спряло на светофар положение за МПС, същият бил облян от голямо количество вода откъм ул.Иван Церов поради обилен дъжд. Установени били настъпили вреди по предна броня и преден ляв калник. Твърди се извършен оглед от застрахователя на 06.06.2018г. и съставен опис за щети, който бил подписан от застрахованото лице.

Констатирани били същите щети по автомобила. Излага се, че за събитието не бил съставен протокол за ПТП от органите на МВР. В хода на проверката се установило, че е настъпил хидравличен удар, което не представлява покрит от ответника риск по застрахователния договор, поради което било отказано изплащане на обезщетение на 13.06.2018г. Прави се довод, че тъй като се касае за доброволна застраховка, при несъгласие на застрахованото лице с Общите условия и в частност, с изключените рискове, то може да не подпише договора. С подписването на полицата на 08.06.17г. ищецът е потвърдил, че е съгласен с условията на договора, вкл. изключените рискове по ОУ на застрахователя.

Евентуално, ако съдът приеме, че е налице покрит застрахователен риск, то се 3 оспорват дейностите, посочени в ремонтна карта от 09.01.19г. и връзката им с процесното събитие, оспорва се стойността от 1230 лева. Твърди се, че евентуално в тази сума са включени ремонтни дейности и за други детайли от автомобила, които са увредени впоследствие. Представеният договор за изкупуване на бракуван двигател не удостоверява разход от процесния инцидент. В уведомлението за щета не е била посочена такава щета, съотв. не е включена в описа на застрахователя. Освен това, видно от талон 0078782/08.06.17г., повредите на преден ляв калник и предна броня са били налични преди събитието като застрахованият е подписал талона.

Твърди се, че искът е недоказан по размер. Твърди се, че предявеният размер е прекомерен на действителните вреди от събитието. В договора застрахованото лице се е съгласило на определяне на обезщетението въз основана експертна оценка или извършване на ремонт в доверен сервиз, което изявление обвързва страните. Оспорва се и акцесорния иск за законна лихва от подаване на исковата молба като се твърди, че ищецът не е посочил начин на изплащане на обезщетението както и в исковата молба не е представил банкова сметка, поради което ответникът не е в забава. Претендира се отхвърляне на иска като недоказан и неоснователен.

Съдът, въз основа на събраните доказателства, твърденията, възраженията и доводите на страните, съобразно пределите на въззивното производство, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

При преценка редовността на ВЖ съдът констатира, че същата е подадена от легитимирана страна, чрез упълномощен проц.представител, в преклузивния срок и при интерес от обжалването.

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта в обжалваната част; по отношение на правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

Решението е обжалвано единствено в осъдителната му част, поради което в останалата е влязло в законна сила. С жалбата не се твърдят процесуални нарушения на първата инстанция; не се правят нови твърдения и нови доказателствени искания.

Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка Каско на МПС за процесния автомобил, а това се установява и от приложената застрахователна полица №0020090201700813, с покритие към датата на застрахователното събитие 04.06.2018г. В договора като начин на обезщетяване е посочено чрез експ.оценка и в доверен сервиз. Посочена е оценка на застрахованото имущество към датата на полицата в размер на 7300 лева.

Видно от писмо до застрахованото лице от 13.06.2018г., застрахователят е отказал изплащане на обезщетение поради констатиран воден удар в двигателя на автомобила, 4 което съгласно ОУ представлява изключен риск за него.

По делото е представена ремонтна карта за извършено възстановяване на автомобила в частен сервиз, на стойност 2 471.50 лева за материали и труд, ведно с издадената за това фактура №20/10.01.2019г. Приложен е касов бон за заплащане на сумата по фактурата в полза на сервиза.

Приложен е договор за продажба на двигател от бракувано МПС, сключен на 08.11.2018г. от застрахованото лице и трето лице с предмет: покупка на двигател, снет и бракуван на 12.12.2016г., за сумата от 50.00 лева, изплатени в брой на продавача П. Г. от купувача Д.Г.. Договорът е с нот.заверка на подписите на двете страни по него, рег.

№13082/08.11.2018г.

По делото са приложени Общи условия на застрахователя към датата на ПТП, видно от които в чл.5, ал.2, б.о, не се покриват щети от воден удар в двигателя с вътрешно горене и щетите, пряко или косвено причинени от това.

В приложеното уведомление за щета от 05.06.2018г., подписано от ищеца, се установява, че са заявени щети предна броня и преден ляв калник. /л.43/ Същите детайли са описани и в опис на застрахователя от 06.06.18г.