Решение № 2024 от 24.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2024 гр. Варна, 24.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Магдалена Давидова Янева при участието на секретаря АНА В. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело № 20253110105131 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен от М. К. Р. срещу „Е. М.” ЕООД, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците не дължат сумата, предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 1108/2014г. на ЧСИ А. Б., рег. № *** на КЧСИ, образувано въз основа на изпълнителен лист от 24.04.2012г., издаден по ч.гр.д. № 12823/2011г., по описа на РС-Варна, а именно: 5720.00 лева, представляваща главница по договор за кредит от 25.01.2008г., ведно със законната лихва, считано от 29.08.2011г. до окончателното изплащане на сумата; 1984.86 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода 25.02.2008г. – 28.07.2011г.; 1413.06 лева, представляваща наказателна лихва за забава за периода от 25.02.2008г. до 23.08.2011г. и 232.38 лева, представляваща разноски за производството, на основание чл. 78 ГПК.

В исковата молба ищцата М. К. Р. твърди, че въз основа на издадения изпълнителен лист по горното ч.гр.д. № 12823/2011г. в полза на „Б. П. Б.“ ЕАД е образувано изпълнително дело № 1108/2014г. на ЧСИ А. Б., вземанията по който са прехвърлени на ответното дружество „Е. М.“ ЕООД с договор за цесия. Твърди, че последното изпълнително действие по образуваното изпълнително производство е от 16.08.2024г., когато са наложени запори по банкови сметки на Р. в „Б. Д.“ АД и „Б. П.

Б.“ ЕАД. След тази дата действия по принудително изпълнение не са предприемани, поради което счита, че правото на принудително изпълнение на вземанията по издадения изпълнителен лист е погасено. С оглед изложеното сезира съда с искане за установяване недължимостта им. Претендира и присъдените по делото разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество „Е. М.” ЕООД, депозира отговор на исковата молба, с който не оспорва, че последното действие, прекъсващо давността, е депозираната от дружеството молба от 16.08.2018г. по изпълнително дело № 1108/2014г. на ЧСИ А. Б.. Твърди обаче, че течението на давностния срок е прекъсван многократно с извършените в периода 25.01.2017г. – 15.11.2023г. от ищцата доброволни плащания за погасяване на процесното задължение. Поради това и счита, че от датата на последното плащане - 15.11.2023г. предвиденият в закона 5-годишен давностен срок не е изтекъл, поради което моли за отхвърляне на иска, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Със заповед № 7615/03.09.2011г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 12823/2011г., по описа на ВРС, 14-ти състав, е разпоредено длъжниците М. К. Р. и Б. А. Р. да заплатят солидарно на „Б. П. Б.“ ЕАД сумите, както следва: 5720.00 лева, представляваща главница по договор за кредит от 25.01.2008г., ведно със законната лихва, считано от 29.08.2011г. до окончателното изплащане на сумата; 1984.86 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода 25.02.2008г. – 28.07.2011г.; 1413.06 лева, представляваща наказателна лихва за забава за периода от 25.02.2008г. до 23.08.2011г. и 232.38 лева, представляваща разноски за производството, на основание чл. 78 ГПК. Посочено е, че горните задължения произтичат от договор за кредит.

Въз основа на заповедта е издаден изпълнителен лист от 24.04.2012г.

Въз основа на издадения изпълнителен лист и по молба на „Б. П. Б.“ ЕАД от 09.06.2014г., е образувано изпълнително дело № 1108/2014г. на ЧСИ А. Б., видно от материалите по което, че на длъжника М. Р. е връчена покана за доброволно изпълнение на 30.06.2014г., като в поканата е отразено, че към нея е приложено копие от подлежащия на изпълнение акт (л. 24-25).

На 21.10.2016г. е подадена молба от „Е. М.“ ЕООД, с която ЧСИ е уведомен за прехвърленото вземане в полза на ответното дружество с договор за цесия от 30.06.2016г. С молба от 07.08.2018г. дружеството е отправило искане за извършване на справки за съществуващи банкови сметки, разкрити на името на М. Р. и наличие на сключени трудови договори и/или доходи от пенсия и при наличие на такива – налагане на запори с цел удовлетворяване на вземанията, предмет на изпълнението. На 16.08.2018г. са изпратени запорни съобщения до „Б. Д.“ АД и „Б. П. Б.“ ЕАД.

Приета като доказателство по делото е служебна бележка изх. № 25-СБКД00177/29.07.2025г., изготвена от финансов директор на „Е. М.“ ЕООД, в която е посочено, че в счетоводната система на дружеството, в периода 25.01.2017г. – 15.11.2023г. са отчетени доброволни плащания от длъжника М. К. Р. по задължението, 2 произтичащо от Договор за предоставяне на потребителски кредит, сключен на 25.01.2008г. между М. К. Р. и Б. А. Р. и „Б. П. Б.“ ЕАД, което е прехвърлено на „Е. М.“ ЕООД с договор за цесия от 30.06.2016г., както следва: на 25.01.2017г. сума в размер на 100 лева; на 23.06.2017г. сума в размер на 30 лева; на 16.08.2017г. сума в размер на 20 лева; на 14.10.2019г. сума в размер на 30 лева; на 17.01.2022г. сума в размер на 50 лева; на 23.02.2022г. сума в размер на 50 лева; на 17.03.2022г. сума в размер на 50 лева; на 19.04.2022г. сума в размер на 50 лева; на 23.05.2022г. сума в размер на 50 лева; на 17.06.2022г. сума в размер на 50 лева; на 13.07.2022г. сума в размер на 50 лева; на 19.08.2022г. сума в размер на 50 лева; на 17.10.2022г. сума в размер на 50 лева; на 21.12.2022г. сума в размер на 50 лева; на 17.01.2023г. сума в размер на 50 лева; на 17.02.2023г. сума в размер на 50 лева; на 16.03.2023г. сума в размер на 50 лева; на 20.04.2023г. сума в размер на 50 лева; на 19.05.2023г. сума в размер на 50 лева; на 14.06.2023г. сума в размер на 50 лева; на 14.07.2023г. сума в размер на 50 лева; на 16.08.2023г. сума в размер на 50 лева; на 15.09.2023г. сума в размер на 50 лева; на 18.10.2023г. сума в размер на 50 лева и на 15.11.2023г. сума в размер на 50 лева.

Въз основа на горната фактическа установеност, съдът формира следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 439 ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основават на факти, настъпили след издаване на съдебния акт.

Между страните не е спорно и се установява от приобщеното изпълнително дело, че е налице образувано изпълнително производство с предмет оспореното вземане. Ищецът има качеството на длъжник в изпълнителното производство, а „Е.

М.“ ЕООД на взискател.

С оглед въведените от ищеца твърдения за погасяване на правото на принудително изпълнение, въпросът, който обосновава основателността на настоящия иск е свързан единствено с института на погасителната давност и наличието на основания за нейното спиране или прекъсване.

Между страните не се спори, че изпълнителното производство е инициирано въз основа на издаден изпълнителен лист, като спорното право, произтичащо от договор за банков кредит, е било удостоверено като изпълняемо и безспорен дълг в стабилизираната (предвид липсата на твърдения и данни за подадено възражение по чл. 414 ГПК) заповед № 7615/03.09.2011г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по ч.гр.д. № 12823/2011г., по описа на ВРС. С оглед действащата законодателна уредба относно издаването на изпълнителен лист въз основа на заповед за незабавно изпълнение, съдът намира, че същата има правните последици на съдебно решение, поради което за вземанията по същата следва да намерят приложение 3 правилата на чл. 117, ал. 1 и 2 ЗЗД.

С оглед горното становище на съда относно правните последици на влязлата в сила заповед, следва да се приеме, че давността е прекъсната с подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, от който момент е започнала да тече нова давност, чийто срок е 5 години за всички установени вземания. За да се прецени изтекъл ли е този срок, следва да се прецени прекъсвана ли е, респ. спирало ли е, течението на давностния срок.

С тълкувателно тълкувателно решение № 3/28.03.2023г. по тълк.дело № 2/2020г. на ОСГТК на ВКС е прието, че погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК.

Следователно, доколкото процесното изпълнително дело е образувано през 2014 г., до 26.06.2015г. погасителна давност за вземането не е текла. От тази дата е започнала да тече нова петгодишна давност, като между страните не е налице спор, че последното действие, прекъсващо давността е извършено на 16.08.2018г., на която дата са изпратени две съобщения за налагане на запор върху банкови сметки на ищцата.

Ответното дружество е въвело твърдения, че след горната дата давността е прекъсвана на основание чл. 116, б. „а“ ЗЗД с признаване на вземането от ищцата, изразяващо се в извършени доброволни погашения на задължението. За установява тези си твърдения ответникът е представил изходяща от него служебна бележка, който документ е оспорен от ищцата, както и твърденията на дружеството, че М. Р. и извършвала множество плащания за погасяване на задълженията си по процесния изпълнителен лист. Други доказателства относно подлежащия на доказване факт не са представи, поради което и извод за направено признание на дълга не може да бъде направен, а оттам течението на давността да се счита прекъсната. Дори обаче този извод да не бъде споделен и се приеме, че представената от ответника служебна бележка е годна да докаже извършени плащания по процесното задължение, то те са от естество да установят единствено вола на длъжника за признание съществуването на дълга до размера на изпълненото, която обаче не обхваща непогасената част от задължението. Следователно направеното от ответното дружество възражение за прекъсване на давността, на основание чл. 116, б. „а“ ЗЗД, е неоснователно.

Предвид изложеното, настоящият състав на съда намира, че давността за вземанията по изпълнителния титул е прекъсната, на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, с последното предприето действие, насочено към принудително удовлетворяване на дълга – 16.08.2018г. Новият петгодишен давностен срок, е изтекъл на 23.10.2023г. (при съобразяване, че давност не е текла в периода 13.03.2020 г. до 20.05.2020г., съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение), тоест преди 4 предявяване на иска. В заключение, предявения от ищеца отрицателен установителен иск, основан на твърдение за погасяване на вземането на взискателя, поради изтичане на погасителната давност за принудителното му събиране, се явява основателен и следва да бъде уважен.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски, в случая за заплатени държавни такси в размер на 203.50 евро и адвокатско възнаграждение в размер на 613.55 евро, което е под минимума, предвиден в чл. 7, ал.

2, т. 2 от Наредба № 1/2004г. за възнагражденията за адвокатската работа.

Видим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Е. М.“ ЕАД, ЕИК ***

(универсален правоприемник на „Е. М.“ ЕООД), със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. „М.“, ул. „Б. П. С.“ № ***, сграда ***, вх. ***, ет. ***, че е погасена по давност възможността за принудително изпълнение срещу М. К. Р., ЕГН **********, от гр. В., ж.к. „В. В.“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, на вземанията, предмет на изпълнително дело № 1108/2014г. на ЧСИ А. Б., рег. № *** на КЧСИ, образувано въз основа на изпълнителен лист от 24.04.2012г., издаден по ч.гр.д. № 12823/2011г., по описа на РС-Варна, а именно: 2924.59 евро (равняваща се на 5720.00 лева), представляваща главница по договор за кредит от 25.01.2008г., ведно със законната лихва, считано от 29.08.2011г. до окончателното изплащане на сумата;

1014.84 евро (равняваща се на 1984.86 лева), представляваща възнаградителна лихва за периода 25.02.2008г. – 28.07.2011г.; 722.49 евро (равняваща се на 1413.06 лева), представляваща наказателна лихва за забава за периода от 25.02.2008г. до 23.08.2011г. и 118.81 евро (равняваща се на 232.38 лева), представляваща разноски за производството.