Определение № 319 от 11.08.2026, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно търговско дело 395/2026
- Вид
- Определение № 319
- Подписан
- 11.08.2026
- В сила
- 09.09.2026
- Състав
- Галина Грозева Арнаудова, Миглена Площакова, Антония Кирова Роглева
Цитирани разпоредби
- чл. 115, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 119, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 120 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 121 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 374 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 319 гр. Пловдив, 11.08.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Галина Гр. Арнаудова
Членове:
Антония К. Роглева
Миглена Площакова като разгледа докладваното от Миглена Площакова Въззивно частно търговско дело № 20265001000395 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 121 и чл. 274, ал. 1 и сл. от Гражданскопроцесуалния кодекс.
Образувано е въз основа на частна жалба с вх. № 7003/17.06.2026 год. по входящия регистър на ОС - Х., подадена от адвокат М. И., пълномощник на ищцата в първоинстанционното производство К. М. М., против определение рег. № 160/08.06.2026 год., постановено по т.д. № 148/2025 год. по описа на Окръжен съд – Х., с което е прекратено производството по делото пред ОС – Х. и същото е изпратено по подсъдност на ОС – Пловдив.
Частният жалбоподател счита, че атакуваното определение е неправилно. Акцентира, че ищцата е родена в село Я. и понастоящем живее там, като повод да се регистрира в гр. П. е сключването на граждански брак.
Съпругът й работел в района на село Я.. След завръщането на М. от Г. и след подаването на исковата молба в съда ищцата се е регистрирала в с. Я..
Здравословното й състояние било тежко, нуждаела се от помощта на майка си, при която живеела. В случай, че трябва да се яви по делото и да бъдат изготвени експертизи, за нея по-близкото разстояние било това до гр. Х..
Настоява оспореното определение да бъде отменено, като бъде прието, че делото е подсъдно на ОС – Х..
Препис от частната жалба е връчен на ответното дружество ЗК „Лев инс“ АД на 20.07.2026 год., като в указания му едноседмичен срок, изтекъл на 1
27.07.2026 год., а и до настоящия момент, не е постъпил отговор на жалбата.
По така постъпилата частна жалба Апелативен съд - Пловдив намира следното:
Същата е подадена от легитимирано лице – пълномощник на ищцата, упълномощен с надлежна представителна власт съобразно представеното с исковата молба пълномощно. Жалбата е подадена при наличие на правен интерес от обжалване срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, в съответствие с изричната разпоредба на чл. 121 ГПК. Подадена е в рамките на указания на жалбоподателя едноседмичен срок от връчването на определението. Внесена е дължимата за производството държавна такса.
Жалбата е надлежно администрирана от първоинстанционния съд. Поради това същата подлежи на разглеждане по същество.
Производството по т.д. № 148/2025 год. е било образувано пред ОС – Х., въз основа на искова молба, подадена от името на К. М. М. на 11.12.2025 год. С нея е предявен иск срещу ЗК „Лев инс“ АД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата вследствие на пътнотранспортно произшествие, осъществило се на 11.11.2024 год. в Г.. Искът правилно е квалифициран от ищцата по чл. 432 от Кодекса за застраховането.
С уточняваща молба от 14.01.2026 год., в изпълнение на указания на съда по чл. 129, ал. 2, вр. чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК, ищцата е посочила, че според данните в лична й карта постоянният й адрес е в гр. П., но поради влошеното здравословно състояние се намира на настоящия си адрес в с. Я., общ. Д., обл.
Х.. Впоследствие е представила доказателства, че считано от 05.02.2026 год. е регистрирала за свой настоящ адрес с. Я., община Д..
След провеждането на процедура по размяна на книжа, при подготовката на делото в закрито заседание по чл. 374 ГПК, съдът е извършил проверка в национална база ГРАО за постоянния и настоящия адрес на ищцата към 11.11.2024 год. и е установил, че към тази дата както настоящият, така и постоянният адрес на ищцата са в гр. П.. С разпореждане от 15.05.2026 год. докладчикът е дал указания на ищцата да посочи кой съд измежду изброените в чл. 115, ал. 2 ГПК избира – съдът, в чийто район се намира постоянния и настоящия адрес към 11.11.2024 год. или съда по местонастъпване на застрахователното събитие. С молба от 05.06.2026 год. пълномощникът на ищцата е заявил, че към момента на произшествието тя е била с адрес за кореспонденция и призоваване в с. Я., което било видно от представената с исковата молба документация във връзка със здравословното й състояние; наред с това към настоящия момент ищцата била с адрес в с. Я.. Поради това е застъпила становище, че компетентен да разгледа делото е ОС – Х..
На 08.06.2026 год. ОС – Х. е постановил обжалваното в настоящото 2 производство определение рег. № 160/08.06.2026 год., с което е приел, че не е местно компетентен да разгледа спора, с който е сезиран. Посочил е, че за спазването на специалната местна подсъдност по застрахователни дела съдът следи служебно. Отчел е, че според разпоредбата на чл. 115, ал. 2 ГПК искът следва да се предяви пред съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие е постоянният или настоящият адрес на ищеца или по местонастъпване на застрахователното събитие. И като е приел, че към момента на настъпване на застрахователното събитие постоянният и настоящият адрес на ищцата е в гр. П., а деликтът е извършен на територията на Република Г., ОС - Х. е приел, че делото е подсъдно на ОС – Пловдив и е прекратил производството пред себе си и е изпратил същото на ОС – Пловдив, в чийто район са постоянният и настоящият адрес на ищеца.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, като разгледа доказателствата по делото и взе предвид доводите, изложени в частната жалба, намери следното:
Атакуваното определение е обосновано и напълно съобразено със законовата регламентация на местната подсъдност при искове с основание по КЗ.
Според новата разпоредба на чл. 115, ал. 2 ГПК в редакцията й, публикувана в ДВ бр. 65/2018 год., исковете за обезщетение по КЗ на увреденото лице срещу застраховател се предявяват пред съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца или по местонастъпване на застрахователното събитие. Подсъдността е изборна, като изборът принадлежи на ищеца. Съобразно чл. 119, ал. 3 ГПК въпросът за неподсъдността на дело по чл. 115, ал. 2 ГПК може да се повдига както с възражение от ответника, така и служебно от съда.
В случая от данните по делото е видно, че произшествието е настъпило извън пределите на РБ. Подавайки исковата молба пред български съд, ищецът е направил своя избор, отказвайки се от възможността претенцията му да бъде разгледана от съд по местонастъпване на застрахователното събитие, от съд в Г.. Следователно за ищеца остава възможността да предяви иска си пред съда по постоянния или по настоящия си адрес, като според изричната регламентация на чл. 115, ал. 2 ГПК това следва да са адреси не към произволен момент, а конкретно и само към момента на настъпването на застрахователното събитие.
От служебно направените справки и представените от самия ищец доказателства се установява, че към 11.11.2024 год. както постоянният, така и настоящият адрес на К. М. са в гр. П.. Обстоятелството, че впоследствие, на 05.02.2026 год. /след настъпване на събитието и след подаването на исковата 3 молба/ ищцата е променила настоящия си адрес в с. Я., попадащо в района на ОС – Х., е без правно значение при определянето на местната подсъдност, тъй като от една страна законодателят придава значение единствено на адресите на ищеца към момента на настъпването на застрахователното събитие, посочвайки това изрично в текста на чл. 115, ал. 2 ГПК, а от друга страна, според чл. 120 ГПК настъпилите след подаването на исковата молба промени във фактическите обстоятелства, обосноваващи местната подсъдност, не са основание за препращане на делото.
Доводите на ищцата, изложени в частната жалба, съдържащи по-скоро житейска и практическа обосновка на искането делото да се разгледа от ОС Х., са свързани с улеснения в процеса на събиране на доказателства. Въз основа на тях съдът не може да обоснове основан на закона извод за наличие на основание за разглеждане на делото от ОС – Х.. Настоящият и постоянен адрес на физическо лице подлежат на регистрация в съответната общинска служба, те не следват автоматично фактическото пребиваване на лицето на определено място, а изискват проявяването на активност от негова страна и отправянето на искане към съответните компетентни органи. Според чл. 92 от ЗГР адресната регистрация се извършва от кмета на общината, на района или на кметството или от определени от тях длъжностни лица при заявяване от лицето. Посочената в жалбата субективна причина, поради която ищцата е променила постоянния и настоящия си адрес от с. Я. в гр. П. след сключване на граждански брак през 2015 год., са без правно значение при определянето на местно компетентния съд. Нормата на чл. 115, ал. 2 ГПК е императивна и може да се прилага само стриктно, тя не подлежи на разширително или корективно тълкуване.
Ето защо, тъй като както постоянният, така и настоящият адрес на М. към датата на събитието – 11.11.2024 год. е в гр. П., който попада в района на ОС – Пловдив, на основание чл. 115, ал. 2 ГПК компетентен да разгледа спора е именно ОС – Пловдив. Последващата промяна на настоящия адрес на ищцата, извършена в хода на делото, не рефлектира върху законово определената местна подсъдност. Съобщеният от пострадалата пред немските здравни служби адрес в района на ОС – Х. не променя извода за това кои са надлежно регистрираните по законовия ред, установен в ЗГР, настоящ и постоянен адрес на М. към релевантния момент - 11.11.2024 год.
Поради изложеното подадената частна жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Ето защо, съдът
4
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 7003/17.06.2026 год., подадена от адвокат М. И., действащ в качеството на пълномощник на ищцата в първоинстанционното производство К. М. М., против определение рег. № 160/08.06.2026 год., постановено по т.д. № 148/2025 год. по описа на Окръжен съд – Х., с което е прекратено производството по т.д. № 148/2025 год. по описа на ОС – Х. и делото е изпратено по подсъдност на ОС – Пловдив.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните. Същото подлежи на връчване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5