Решение № 417 от 15.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 417 гр. София, 07.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ралица Манолова

Членове:

Петър Стоицев

СИЛВИЯ В. Т.А при участието на секретаря Ивайла Кр. Желязкова в присъствието на прокурора А. Ст. В. като разгледа докладваното от Ралица Манолова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211100604895 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 21.06.2021 г., постановена по н.о.х.д. № 4915/2020 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 110-ти състав, подсъдимият Н. Р. И. е признат за виновен в това, че на 22.04.2019 г. около 23:00 часа в гр. София, кв. „ЛевскиВ“, ул. ****, в казино „Палмс“, чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на лицето на В. Г. Г., му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата скулна (яблъчна) кост с кръвонасядане и отток под лявото око, реализираща медикобиологичния признак счупване на челюст, поради което и на основание чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс. Н. И. е осъден да заплати направените по делото разноски – сумата от 250,90 (двеста и петдесет лева и деветдесет стотинки) лева по сметка на СДВР за направените на досъдебното производство разноски и сумата от 100,00 (сто) лева по сметка на СРС за направените пред първата инстанция разноски.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от подс. Н. И. чрез защитника му, с която се прави искане за нейната отмяна като неправилна и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото обвинение.

Постъпила е и жалба от повереника на частния обвинител в частта относно наложеното наказание, което счита, че е явно несправедливо. Излагат се доводи, че СРС не е отчел като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства 1 извършването на деянието на публично място и при ясното съзнание, че в обекта има видеокамери, както и престъпната упоритост на подсъдимия, който е проявил особена агресия спрямо очевидно лишено от възможност за самоотбрана лице.

В проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на подсъдимия, както и събирането на други доказателства.

В хода на въззивното производство е допуснат допълнителен разпит на свидетеля В. М. Т. и са приобщени показанията му от досъдебното производство на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.

В хода на съдебните прения повереникът на частния обвинител прави искане за увеличаване размера на наложеното наказание на подсъдимия към средния размер.

Счита, че така определеното наказание е занижено и не отговаря на обществената опасност на деянието и дееца. Излага съображения, че в останалата част присъдата е правилна, като първоинстанционният съд законосъобразно е достигнал до извод, че в случая не е налице неизбежна отбрана или състояние на физиологичен афект.

Защитникът на подс. Н. И. поддържа въззивната жалба и прави искане за оправдаване на подзащитния му по повдигнатото обвинение. Алтернативно, прави искане за потвърждаване на атакуваната присъда, в случай че въззивният съд приеме обвинението за доказано по несъмнен и категоричен начин.

Представителят на Софийска градска прокуратура счита атакуваната присъда за правилна и прави искане за нейното потвърждаване. Посочва, че по делото са събрани категорични доказателства, че подсъдимият е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението, по което му е повдигнато обвинение. Изтъква, че от показанията на св. В. Т. в хода на въззивното съдебно следствие се установява, че на процесните дата и място подсъдимият е нанесъл удар на пострадалия и се съобщава за втори такъв. По отношение на спорния момент дали констатираните травматични увреждания на пострадалия са вследствие падане излага доводи, че в заключението на изготвената по делото видео-техническа експертиза вещите лица са онагледили действия, наподобяващи нанасяне на удар с ръка към лицето на лице № 2, а от заключението на съдебномедицинската експертиза се изяснява, че констатираното счупване може да се получи при удар с всеки тъп предмет, но при падане на терен ще се получи охлузване, каквото няма констатирано при пострадалия. Счита, че обвинението е доказано от обективна и субективна страна и наложеното на подсъдимия наказание е правилно индивидуализирано, с оглед на което прави искане за потвърждаване на обжалваната присъда.

Подс. Н. И. поддържа казаното от защитника си и посочва, че в конкретния случай е бил нападнат от В. Г. и се е защитавал от неговото нападение, а в последната си дума моли да бъде оправдан.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VI-ти въззивен състав, след като обсъди доводите във въззивните жалби, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното.

Жалбите са подадени в законоустановения срок от надлежно легитимирани страни срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което са допустими.

Разгледани по същество жалбите са неоснователни.

Подсъдимият Н. Р. И. е роден на 08.12.1984 г. в гр. Перник, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, трудово 2 ангажиран.

На 22.04.2019 г. около 20:00 часа св. В. Г. отишъл в казино „Палмс“, находящо се в гр.София, ж.к. „Левски-В“, ул. ****. Там започнал да залага на игралните автомати, като през това време употребявал и алкохол. Около 23:00 часа св. Г. отишъл до тоалетната. След като се върнал видял, че на игралния автомат, на който е седял, се е настанил друг клиент на казиното – св. И. Г.. Св. Г. се ядосал и попитал св. В. Т. – крупие в казиното, защо на неговото място е седнала св. Г.. Св. Т. му обяснил, че вече е приключил с играта си на тази машина, защото му е изплатена печалбата, поради което няма пречка на нея да играе друг клиент. Св. Г., обаче, настоявал, че той е прав, поради което св. Т. потърсил съдействие от друг свой колега – подс. Н. И., който бил охрана в казиното. Последният заявил на Г., че се бърка и че последно е играл на друг автомат. Между св. Г. и подс. И. започнал словесен конфликт и малко след това подс.

И. избутал с ръце св. Г., а след това го ударил с юмрук в областта на лицето. Св. Г. паднал на земята, но се изправил и двамата с подс. И. започнали да разменят удари помежду си, като подсъдимият нанесъл повечето и по-значимите от тях.

В този момент на място пристигал св. Г. Г., който видял паднал на земята св. Г..

Попитал подс. И. защо го е ударил, при положение, че е пиян, на която последният отговорил, че пострадалият му скочил на бой.

Вследствие на нанесените удари с ръце, свити в юмрук, подс. Н. И. причинил на св. В. Г. следното травматично увреждане: лицева травма, изразяваща се в счупване на лявата скулна (яблъчна) кост с кръвонасядане и оток под лявото око, реализираща медикобиологичната характеристика „счупване на челюст“, довело до трайно затруднение в дъвченето и говоренето за период, по-дълъг от 30 дни.

За да постанови присъдата, първоинстанционният съд е събрал следния обективно съществуващ и относим към предмета на делото доказателствен материал: гласни доказателствени средства: обясненията на подсъдимия Н. Р. И. (л. 51 от съд. д.) и показанията на свидетелите В. М. Т. (л. 27-28 от съд. д.), В. Г. Г. (л. 34-35 от съд. д.), И. С. Г. (л. 35-36 от съд. д., вкл. приобщените на основание чл. 281,ал. 5, вр. ал. 1, т.

2, пр. 2 от НПК – л. 82 от ДП), Г. С. Г. (л. 50-51 от съд. д., вкл. приобщените на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК – л. 133 от ДП); писмени доказателства и доказателствени средства: протокол за доброволно предаване от 30.04.2019 г. (л. 12 от ДП), писмо от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД с приложени медицински документи по отношение на В. Г. Г. (л. 17-63 от ДП), копие от трудов договор № М00073/04.12.2017 г., длъжностна характеристика и работен график за м.

04.2019 г. (л. 71-76 от ДП), копие на лист за преглед на пациент в КДБ/СО (л. 79 от ДП), справка за съдимост на подс. Н. И. (л. 109, 111, 113 от ДП, л. 11 от съд. д.), протокол за разпознаване на лица от 01.11.2019 г. (л. 85 от ДП); веществени доказателствени средства: оптичен носител с образни изследвания на В. Г. Г. (л. 18 от ДП), оптичен носител със заснети кадри от видеокамера (л. 95 от ДП), албум за разпознаване на лице, извършено на 01.11.2019 г. (л. 24 от съд. д.); способи на доказване: техническа експертиза по протокол № 213/2019 г. (л. 92-94 от ДП) и съдебномедицинска експертиза по писмени данни (л. 99-107 от ДП).

Във въззивното производство е проведено съдебно следствие, в хода на което е разпитан допълнително свидетелят В. М. Т. (л. 37-39 от въззивно дело) и са приобщени показанията му, дадени в хода на досъдебното производство, на основание чл. 281, ал.

4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК – л. 81 от ДП.

Въззивният съд констатира, че първоинстанционната присъда е постановена при напълно изяснена фактическа обстановка, а при обсъждане на доказателствената съвкупност не са допуснати съществени процесуални нарушения. Настоящата инстанция не откри основания за ревизиране на приетата от първия съд фактология, 3 която е изяснена съобразно точния смисъл на доказателствените материали без да са допуснати логически грешки при обсъждането им или превратно тълкуване.

При установяване на решаващите факти, свързани с въпроса извършено ли е инкриминираното деяние от подс. Н. И., контролираният съд е анализирал подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от кредитираните гласни доказателствени средства и заключенията на назначените в хода на досъдебното производство експертизи.

Всички свидетелски показания са еднопосочни и непротиворечиви относно обстоятелството, че на инкриминираните време и място е възникнал конфликт между подс. Н. И. и св. В. Г..

Извършвайки своя доказателствен анализ, въззивният съд, подобно на първоинстанционния, установи условното обособяване на доказателствата на две групи, даващи противоречива информация относно инициатора на физическото съприкосновение между подс. И. и св. Г. и последващите събития. Както е изяснил СРС, в едната група попадат обясненията на подс. Н. И. и показанията на свидетелите В. Т. и И. Г., а другата група – показанията на св. В. Г., заключенията на изготвените по делото техническа експертиза по протокол № 213/2019 г. и съдебномедицинска експертиза по писмени данни, приложената по делото медицинска документация и протокола за разпознаване на лице.

Доколкото св. В. Г. е пострадал от извършеното деяние и е конституиран в качеството на частен обвинител в производството, съдът подходи внимателно при анализа на показанията му, доколкото у него съществува заинтересованост от изхода на делото. При извършването на този анализ настоящият въззивен състав установи, че показанията на свидетеля кореспондират на обективни доказателства, чието съществуване не зависи нито от неговата воля, нито от тази на подсъдимото лице, поради което им даде вяра.

Предадения с протокол за доброволно предаване от 30.04.2019 г. оптичен носител, съдържащ записи от видеокамерите на процесното казино „Палмс“, е бил обект на техническа експертиза по протокол № 213/2019 г., съгласно която кадрите са заснети за времето от 23:19:46 часа на 22.04.2019 г. до 00:04:25 часа на 23.04.2019 г. От заключението на изготвената техническа експертиза се установява, че в част от кадрите на изследваните видео файлове се наблюдава лице от мъжки пол, облечено със синя риза и тъмен панталон, вероятно охранител на обекта („ЛИЦЕ 1“), което избутва с ръце лице, носещо тъмна шапка с козирка, тъмно яке и маратонки с бели подметки („ЛИЦЕ 2“), което минава покрай него, след което охранителят извършва действие, наподобяващо нанасяне на удар с ръка към лицето на „ЛИЦЕ 2“ и то пада на земята, където като че ли е ударено с крак в областта на главата. Впоследствие двете лица извършват действия по размяна на удари помежду си, като лицето със синята риза „ЛИЦЕ 1“, нанася видимо повечето и по-значимите от тях. Първоинстанционният съд обосновано е заключил, че „ЛИЦЕ 1“ е подс. Н. И., а „ЛИЦЕ 2“ (падналият на земята) – св. В. Г..