Определение № 8675 от 02.07.2026, Административен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8675

Варна, 02.07.2026 г.

Административният съд - Варна - XXIV състав, в закрито заседание в състав:

СЪДИЯ:

БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ като разгледа докладваното от съдията Борислав Милачков административно дело № 1928/2026 г. на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на Д. В. Д., [ЕГН] от [населено място], чрез адв. Д. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-0433-000161/16.06.2026 г. издадена от Началник 01 РУ Варна към ОД на МВР Варна, с която временно е отнето СУМПС на Д. до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 1 месец на основание чл.171 т.1, б. „з“ (аа) от ЗДвП.

С жалбата се иска отмяна на обжалваната заповед, като незаоконосъобразна. Релевирано е особено искане, на основание чл.166, ал.2 от АПК съдът да постанови спиране на предварителното изпълнението на обжалваната заповед.

По отношение искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, съдът намира, че е надлежно сезиран от страна, която има правен интерес. Съдът намира, че следва да разгледа искането по реда на чл.166, ал.4 от АПК, тъй като съгласно чл.172, ал.6 от ЗДП, подадената жалба срещу заповедта за налагане на ПАМ не спира изпълнението на приложената административна мярка. Съгласно чл.166, ал.4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. В тази връзка съдът намира, че не е необходимо да обсъжда възраженията на жалбоподателя наведени в жалбата относно липсата на мотиви в разпореждането за допускане на предварително изпълнение на заповедта по чл.60 от АПК, тъй като подобно разпореждане липсва.

Съдът, като съобрази доводите и твърденията в жалбата, преценява искането за спиране на изпълнението на Заповед за налагане на принудителна административна мярка №26-0433-000161/16.06.2026 г. като неоснователно.

Съображенията за това са следните:

Съгласно общото правило на чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от АПК, съдът може да спре изпълнението на оспорения административен акт, ако то би могло да причини на оспорващия значителни или трудно поправими вреди. За да бъде уважено подобно искане не е достатъчно само твърдение на оспорващия, а е необходимо представянето на доказателства за вида на твърдените вреди, както и за това, че вредите са настъпили или съществува възможност да настъпят, ако обжалваният административен акт бъде изпълнен. В производството по чл.166, ал.4 вр. ал.2 от АПК, доказателствената тежест е променена и жалбоподателя е този, който трябва да докаже, при условията на пълно доказване, че предварителното изпълнение на административния акт не преследва целите на закона и би му причинило трудно поправими вреди.

В настоящия случай това условие не е изпълнено. В жалбата до съда се сочи, че отнемането на СУМПС на жалбоподателя ще го лиши от възможност да работи, както и да изплаща вноските по заема си в размер на 287,90 лева месечно. Представени са копия от страница от Софтуерен инженер ІІІ и договор за потребителски кредит.

На първо място, съдът намира, че от представената страница от анекс към трудов договор не може да се направи заключение, че СУМПС е необходимо на Д., за да изпълнява трудовите си функции. От представения документ не може да се направи заключение, че дружеството за което жалбоподателя работи изобщо има офис в [населено място], до който Д. ежедневно да трябва да се придвижва. Притежаването на СУМПС не е предпоставка за изпълнение на длъжността софтуерен инженер, а и времето за което СУМПС е отнето е само 1 месец и не би могло да се отрази до степен, която да доведе до непоправими вреди жалбоподателя. Същото важи и за възможността му да изплаща задълженията по банковия си кредит. Липсата на СУМПС, действително би могла да доведе до затруднения и неудобства за жалбоподателя и семейството му, но по никакъв начин не би могло да се противопостави на онези обществени интереси, посочени в чл.60, ал.1 от АПК, чиято защита е преследвал законодателя предвиждайки предварително изпълнение на заповедите по чл.172, ал.1 от ЗДП.

По така изложените съображения искането за спиране следва да бъде оставено без уважение.

Същевременно съдът намира, че не са налице пречки делото да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Водим от горното, Варненският административен съд, ХХІV - ти състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. В. Д., [ЕГН] от [населено място], за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-0433-000161/16.06.2026 г. издадена от Началник 01 РУ Варна към ОД на МВР Варна, с която временно е отнето СУМПС на Д. до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 1 месец на основание чл.171 т.1, б. „з“ (аа) от ЗДвП.

КОНСТИТУИРА страните по адм.д. №1928/2026 г. – жалбоподател Д. В. Д., [ЕГН] ответник Началник 01 РУ Варна към ОД на МВР Варна.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответната страна в 14 - дневен срок от получаване на съобщението да представят писмен отговор по жалбата.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателя да представи писмените доказателства, с които разполага и да формулира доказателствените си искания.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 05.10.2026 г. от 10,10 часа за когато да се призоват страните.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта с която искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта е оставено без уважение подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на РБ, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�