Решение № 78 от 02.06.2021, Районен съд - Девня

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Девня , 26.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА Гражданско дело № 20203120100933 по описа за 2020 година

Предявени са искове от „Енерго – Про Продажби“АД, ЕИК:

103533691 със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик" №258, „Варна Тауърс - Г", представлявано от П. С., Я. Д., Д. Д., чрез пълномощник юрисконсулт П. И. срещу В. Д. Х., ЕГН: ********** с адрес: *** с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК.

Твърди се в исковата молба, че ответницата е потребител на ел. енергия с клиентски №1100245661 във връзка с продажба на ел. енергия за обект на потребление, заведен под абонатен №1719043, находящ се на адрес:

***, като отношенията между страните се регламентират от ОУДПЕЕ на „Енерго – Про Продажби“АД. Излага се, че съгл. чл. 17 т. 2 от ОУДПЕЕ в сроковете, регламентирани в чл. 26 от ОУДПЕЕ „потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия". Твърди се, че потребителят не е заплатил стойността на потребената ел. енергия по фактури, издадени в периода 06.04.2020 г. - 08.05.2020 г., вследствие на което е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забавата в размер на законната лихва за всеки просрочен ден - така чл. 32 от ОУ ДПЕЕ. Сочи се, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 507, 62 лева, 1 представляваща главница за незаплатена ел. енергия по фактури, издадени за периода от 06.04.2020 г. до 08.05.2020 г. за обект с абонатен № 1719043, находящ се на адрес: *** с клиентски номер № 1100245661 и сумата от 11, 26 лева, представляваща мораторната лихва на фактура

№

0292540298/06.04.2020 г. от падежа й 27.04.2020 г. до 16.07.2020 г. Твърди се още, че по издадена по ч. гр. дело № 602/2020 г. по описа на ДРС заповед за изпълнение длъжникът е подал възражение с мотива, че не дължи изпълнение на вземането. С оглед на изложеното ищецът предявява своята претенция с настоящия иск и моли за неговото уважаване. Претендира разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответницата оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Оспорва твърдението, че е клиент на ищцовото дружество, като сочи, че титулярът на партидата с посочените в исковата молба клиентски и абонатен номер е „Влавес - В” ЕООД. Твърди, че не й е доставяно посоченото във фактурата количество ел. енергия, респ. не е потребявала такава. Счита, че отчитането на битови абонати става по две тарифи - дневна и нощна, а не по три, както е отразено във фактура № 0292540298/06.04.2020 г. Твърди, че отчитането по тази фактура е направено от негодно СТИ, на което не е извършвана предходна проверка и сертифициране, отразена с метрологичен протокол от акредитирана специализирана лаборатория, по реда на Закона за измерванията. Оспорва дължимостта и по фактура № 3227365703/08.05.2020 г., а по съображения за неоснователност на главните искове оспорва и дължимостта на мораторна лихва. По тези съображения моли за отхвърляне на исковата претенцията и за присъждане на разноски по делото.

В с.з. ищецът, редовно призован не се представлява. Чрез проц. представител представя писмено становище по съществото на спора, като моли исковата претенция да бъде уважена изцяло, както и да му бъдат присъдени разноските по исковото и заповедното производство. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

Ответницата, редовно призована се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, чрез който моли искът да 2 бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан и да му бъдат заплатени направените по делото разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа страна.

По ч. гр. дело №602/2020 г. на РС – Девня в ъз основа на депозирано от ищеца заявление е издадена Заповед № 350 от 17.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която е разпоредено длъжникът В. Д. Х., ЕГН: ********** да заплати на „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК 103533691 претендираните с исковата молба суми.

В срока по чл. 414 ал.2 от ГПК, длъжникът е възразил срещу заповедта, като е навел твърдения, че не дължи посочените суми.

В срока по чл. 415 от ГПК, заявителят е депозирал исковата си молба в съда.

Предвид изложеното, същата се явява подадена в срок и допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество.

По делото са представени писмени доказателства само от ищеца.

Към доказателствения материал са приложени и приобщени Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на „Енерго – Про Продажби”АД, Решение на ДКЕВР за тяхното одобряване, както и доказателства за публикацията им и влизането им в сила.

По делото е прието извлечение от сметка към 16.07.2020 г., издадено от „Енерго - Про продажби” АД по кл .№1100245661, аб. № 1719043 за сумата от 507, 62 лева и лихва в размер на 11, 26 лева върху главниците, както и справка за консумирана електроенергия по кл. №1100245661 към дата 14.10.2020 г. и справка за платени и неплатени фактури.

Приети по делото са и констативни протоколи за монтаж на СТИ от дати 12.11.2014 г. и 02.04.2020 г.; протоколи от последваща проверка на СТИ по заявка №134/04.06.2020 г.; справка от АВ за вписванията, отбелязванията и заличаванията във всички СВ на името на ответницата; заявление от 3 ответницата за встъпване в договорни отношения с ищцовото дружество с дата 31.03.2020 г.; искания за разсрочване на задълженията.

От заключението на вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза, неоспорена от страните и приета от съда като обективно и компетентно дадена се установява, че в счетоводството на ищеца е установена една фактура за консумирана и незаплатена към датата на проверката ел. енергия - фактура № 0292540298/06.04.2020 г. за периода 22.04.2020 г. до 02.04.2020 г. на стойност 506, 82 лева. Изчислена от вещото лице мораторната лихва върху дължимата по фактурата сума от датата на падежа – 27.04.2020 г. до 16.07.2020 г. възлиза на 11, 26 лева. Установява се също от заключението на ССчЕ, че количествата ел. енергия по процесната фактура е правилно остойностена, съобразно утвърдените от ДКЕВР за съответния период цени на електроенергията.

Предвид възражението от страна на ответницата, че фактурираното количество ел. енергия е доставено, потребено и правилно отчетено, по искане на ищеца депозирано в молба вх. № 534/17.02.2021 г. по делото е назначена и извършена съдебно – техническа експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и е прието от съда. Същото установява, че начисленото количество ел. енергия за периода от 22.02.2020 г. до 02.04.2020 г., за което е издадена процесната фактура ***/06.04.2020 г. е действително потребена ел. енергия, отчетена с годно СТИ от одобрен тип.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Исковете с правно основание чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 ал. 1 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД са предявени в рамките на предвидения в закона преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 от ГПК от заповедния съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.дело №602/2020 г. на ДРС , поради което се явяват процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск ищецът да докаже възникването и размера на спорното вземане, а ответникът да докаже фактите, които 4 изключват, унищожават или погасяват това вземане.

Основният спорен въпрос между страните в настоящия случай е дали към датата на начисляване на задълженията по процесните две фактури фактура между „Енерго - Про Продажи“АД от една страна и В. Д. Х. – от друга е имало договорни отношения за доставка на електроенергия за обект на потребление с адрес: ***

От приетата по делото справка от АВ е видно, че на 23.04.2014 г. чрез покупко – продажба ответницата Х. придобива от „Влавес-В”ЕООД сграда, пл. № II, предназначение – Сграда за търговия, находяща се в ***. В ССчЕ вещото лице сочи, че за периода от 20.05.2007 г. до 02.04.2020 г. в информационната система на ищеца партидата се води на името на продавача – „Влавес-В”ЕООД. От 03.04.2020 г. до момента на проверката партидате се води на ответницата – В. Д. Х., като за промяната на партидата е представен НА за обекта от 23.06.204 г.

Съгласно разпоредбата на чл.4 ал.1 от ОУ на Договора за снабдяване и разпределение на ел. енергия, потребител на ел. енергия за битови нужди е физическо лице - собственикът или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „Енерго про-мрежи” АД, което ползва ел. енергия за домакинството си и е снабдявано и закупува същата от „Енерго Про-продажби“ АД. Т.е. принципът е, че потребената в обекта ел. енергия се заплаща от собственика, но само ако са налице всички предпоставки, посочени в Общите условия.

Съгласно чл. 17 т. 3 от ОУДПЕЕ потребителят се задължава да съобщава на ищцовото дружество в 30 - дневен срок в писмена форма за всяка промяна в данните по чл. 12 ал. 1 от общите условия, както и за промени, свързани със собствеността относно обекта, в който се доставя електрическа енергия.

С решение №205 от 28.02.2019 г., постановено по гр. дело №439/2018 г. по описа на ВКС, постановено по реда на чл. 290 и сл. От ГПК, върховния съд е дал отговор на въпроса „кой, съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката дължи цената на доставената електрическа енергия за битови нужди в периода след прехвърляне на собствеността върху имота – 5 старият или новият собственик, когато за същия имот няма сключен договор за електроенергия за битови нужди между крайния снабдител и ползвател на договорно основание?“, като е приел, че при действието на Закона за енергетиката, когато правото на собственост върху електроснабден имот е прехвърлено, старият собственик на имота, на когото е била доставяна електрическа енергия за битови нужди, не дължи цената на доставената енергия за периода, който следва изгубването на собствеността. Съгласно чл.

97 ал. 1 т. 4 от ЗЕ длъжник на цената е новият собственик, без значение дали е битов или небитов клиент по смисъла съответно на § 1 т. 2а или т. 33а от ДР на ЗЕ.

Следователно, независимо на чие име се води партидата в електро снабдителното предприятие, дори да не е изпълнено задължението по чл. 17 от Общите условия, новият собственик дължи заплащане на начислената ел. енергия за периода, следваш датата, на която е станало прехвърлянето на собствеността. В настоящия случай това е станало още на 23.06.2014 г., от който момент ответницата е собственик на обекта, в който е била доставено процесното количество ел. енергия. Съответно периодът, за който е начислена енергия по процесната фактура №0292540298/06.04.2020 г. за този обект е от 22.02.2020 г. до 02.04.2020 г., поради което и задължение за плащането му има собственика към този момент, а именно ответницата В. Д. Х..

Неизпълненото задължение по чл. 17 т. 3 от ОУ не квалифицира бившия собственик на имота като длъжник на вземането за цена на доставената в имота електроенергия. След изгубването на собствеността, тази доставка обективно не обслужва „собствените битови нужди“ на бившия собственик, а тези на новия.

С оглед гореизложеното претенцията на ищцовото дружество, насочена към ответницата за заплащане на сумата по фактура №0292540298 от 06.04.2020 г., възлизаща съгласно доказателствата по делото в размер на 506, 82 лева е основателна. Следователно основателна е и акцесорната претенция за заплащане на мораторна лихва върху тази сума, считано от падежа - 27.04.2020 г. до 16.07.2020 г., чийто размер съгласно ССчЕ съвпада напълно с претендирания от ищеца.

Възраженията на ответницата, изложени в писмения й отговор по 6 отношение на претендираната от ищеца сума от 0, 80 лева, представляваща по негови твърдения неплатена ел. енергия по издадена фактура ЛП №3227365703 от дата 08.05.2020 г. съдът приема за основателни, доколкото действително не става ясно нито за какво, нито за кой период е начислена сумата. Дължимост на такава сума по посочената фактура не се установява от заключението на ССчЕ. Посочената фактура не фигурира и в представената по делото справка за поттребената ел. енергия в процесния обект към 14.10.2020 г. В тази й част претенцията на ищеца се явява неоснователна и недоказана, поради което и следва да бъде отхвърлена.