Определение № 796 от 20.08.2024, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 796 гр. С.З., 20.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., IА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Атанас Д. Атанасов

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Орлин Н. Летов Въззивно частно гражданско дело № 20245500500451 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 413, ал. 1 ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба на „В.И.К.“ ЕООД – С.З. срещу разпореждане № 3106/11.07.2024 г. по ч. гр. д. № 1768/2024 г. на Районен съд – К. в частта, с която е отхвърлено като неоснователно заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу Й. К. Д. за сумата от 400 лева – разноски в производството пред Районен съд – К., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 25.06.2024 г. За останалите претендирани суми /включително и за 25 лева – заплатена държавна такса в заповедното производство/ заявлението е уважено, като за тях районният съд е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Настоящият съдебен състав изоставя досегашната си съдебна практика, формираната с определение № 784/13.08.2024 г. по в.ч.гр.д. № 452/2024 г. на Окръжен съд – С.З., I a граждански с-в, постановено по сходен правен казус, съгласно която производството се развива по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК. В тази връзка следва да бъдат взети предвид разясненията, дадени с ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно които в случай, че заповедният съд се е произнесъл по релевирано искане за разноски погрешно – т.е. несъобразено с правилата на чл. 78 ГПК, включително когато не са присъдени всички направени разноски в полза на страната, която има на такива, заинтересуваната страна разполага с изрично уредената в чл. 413, ал. 1 ГПК възможност да подаде частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските.

В подадената от заявителя жалба се твърди, че адвокатското възнаграждение е било заплатено по банков път още преди подаване на 1 процесното заявление по чл. 410 ГПК, като за установяване на това обстоятелство жалбоподателят представя писмено доказателство - заверено копие от авизо за преводно нареждане. Предвид изложеното, моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт, като постанови издаване на заповед за изпълнение за процесното вземане за заплатено адвокатско възнаграждение.

При преценка на допустимостта на жалбата съдът констатира следното:

Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано лице и срещу съдебен акт, за който изрично в чл. 413, ал. 1, in fine ГПК е предвидено, че подлежи на обжалване. Въпреки това администрирането и изпращането на жалбата на въззивния съд за произнасяне се явява преждевременно. Съгласно разясненията, дадени в мотивите към т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д.

№ 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, ако пред съда в заповедното производство е подадена частна жалба по реда на чл. 413 ГПК срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските, същата не се администрира до изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. При подадено възражение и образувано исково производство по реда на чл. 415, ал. 1, респ. чл. 422 ГПК, администрирането и разглеждането на частната жалба е обусловено от решението по установителния иск. Ако производството по установителния иск приключи с влязло в сила решение, частната жалба е без предмет и следва да се върне поради произнасяне от съда в исковото производство по разноските, направени по издаване на заповедта за изпълнение. Ако производството по установителния иск приключи с определение за прекратяване на делото и за обезсилване на заповедта за изпълнение и на изпълнителния лист, частната жалба по чл. 413 ГПК следва да се върне. Частната жалба се администрира, както и се разглежда от въззивния съд, ако производството по установителния иск приключи с определение за прекратяване на производството по установителния иск, но в хипотези, при които заповедта за изпълнение влиза в сила, както и ако в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК не е подадено възражение или то е оттеглено по чл. 414, ал. 1 ГПК.

Видно от приложения по ч.гр.д. № 1768/2024 г. на Районен съд - К. надлежно оформен отрязък от съобщение, изпратено на длъжника Й. К. Д. на 29.07.2024 г., същата е получила лично съобщението и приложената към него заповед за изпълнение на 31.07.2024 г. Следователно към настоящия момент едномесечният срок за възражение, уреден в разпоредбата на чл. 414, ал. 2 ГПК, не е изтекъл, като по делото не са налице данни длъжникът да е упражнил правото си да подаде възражение срещу заповедта до момента на постъпване на делото в Окръжен съд – С.З.. Предвид изложеното в случая не може да бъде извършена и преценка относно евентуалното образуване и краен изход на исково производство по чл. 422 ГПК с предмет предявените от заявителя „В.И.К.“ ЕООД – С.З. вземания. Ето защо, доколкото този въпрос има обуславящо значение за разглеждането и произнасянето по процесната частна жалба по чл. 413, ал. 1 ГПК, нейното изпращане на Окръжен съд – С.З. се явява преждевременно, поради което въззивното производство следва да се прекрати, а делото да се върне на Районен съд – К..

2

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д. № 451/2024 г. на Окръжен съд – С.З., Ia граждански състав.

ВРЪЩА делото на Районен съд – К., 6-ти граждански състав, по съображенията, изложени в мотивната част на настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3