Решение № 158 от 28.05.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Варна, 28.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20233001000677 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба вх. № 4876/17.11.2023 г. по описа на Окръжен съд - Разград от ищците Б. А. К., ЕГН ********** и А. А.

Х., ЕГН **********, двамата с адрес гр. Цар Калоян, обл. Разград срещу решение № 148/12.10.2023 г. постановено по гр. дело № 308/2022, по описа на Окръжен съд – Разград в частта, в която са отхвърлени исковите претенции съответно на Б. А. К. за сумата над присъдените 40000 лв. до претендирания пълен размер от 100000 лв. и на А. А. Х. за сумата над присъдените 30000 лв. до претендирания пълен размер от 100000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от смъртта на техния съпруг и баща А И К при ПТП от 12.11.2017 г., причинено от водач на л.а. „Хонда“ с рег. № ХХ ХХХХ ХХ, застрахован при „ЗК Лев Инс“ АД, ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от 25.11.2021 г. до окончателното им изплащане.

Във въззивната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на съдебното решение и неправилно определяне на размера на дължимата 1 обезвреда. Сочи се, че решаващият съд не е оценил в пълен размер неимуществените вреди претърпени от родствениците на пострадалия.

Основните възражения на жалбоподателите се свеждат до неправилно приложение на принципа за справедливост при определяне на дължимото обезщетение, както и завишен размер на приетото за установено съпричиняване на увреденото лице. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и присъждане на обезщетение в съответствие с претендирания с исковата молба размер.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен. Намира, че правилно е отчетено съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия и в съответствие с тези си изводи съдът е определил справедлив размер на парично обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Сочи, че с оглед момента на настъпването на вредите, възрастта на пострадалия, както и неговото поведение към процесния момент присъденото обезщетение съответства на реалните претърпени болки и страдания на ищците, както и на техния интензитет. Претендираният с исковата молба размер на обезщетението намира за недоказан.

Третото лице- помагач на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно пътно управление гр. Разград изразява становище за законосъобразност на обжалваното решение като постановено в съответствие с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение. Иска потвърждане на същото.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Предявеният иск е с правно основание чл.432 КЗ.

Ищците Б. А. К. с ЕГН ********** от гр.Цар Калоян, обл.Разград, ул.“Черно море“ № 33 и А. А. Х. с ЕГН ********** от гр.Цар Калоян , ул.“Ч Л“ № 1 А претендират от ответното дружество ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, гр.София заплащане на обезщетение в размер на по 100 000лв. за всяка от тях за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на техния наследодател – съпруг и баща А И К, настъпила в резултат на ПТП с участието на л.а., застрахован със застраховка „ГО“ при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 25.11.2021г. до 2 окончателното заплащане на задължението. Размерът на претендираните обезщетения, очертаващ предмет на въззивното производство, е посочен в жалбата.

Преди разглеждане на жалбата по същество следва да бъде отчетен факта, че първоинстанционният съдебен акт е влязъл частично в законна сила в осъдителната си част, в която на всеки от ищците е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер съответно на 40 000 лева (за ищцата Б. К.) и обезщетение в размер на 30000 лв. (за ищцата А. Х.). Влязлото в сила решение в разглежданата част произвежда предвидените в чл. 299, ал.1 ГПК правни последици. Спорът относно наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; причинната връзка с настъпилото увреждане, наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност”; настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя е разрешен с формираната сила на пресъдено нещо по частично уважената с влязло в сила решение претенция, поради което този спор не може да бъде пререшаван в настоящото производство.

Въззивните възражения са сведени до размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди, както и преценката за наличие на съпричиняване на вредата, съответно несъгласие с размера на съответния принос. В сочените предметни предели следва да се произнесе въззивната инстанция /чл. 269 ГПК/.

Ищците обосновават активната си легитимация от водене на производството с оглед настъпилата смърт на А К (техен наследодател), който се е возил в процесния автомобил при реализиране на произшествието.

Въззивният съд съобразява изготвената пред първата инстанция, въз основа на представените като писмени доказателства медицински документи проследяващи здравословното състояние на А К, комплексна съдебномедицинска експертиза. Според заключението на експерта причина за смъртта на пострадалото лице е травматичния шок, получен при ПТП на 12.11.2017 г.. Злощастният инцидент е настъпил след изписването на пациента от болничното заведение на 12.11.2017 г., като съгласно медицинската документация той е бил в общо увредено, но стабилно 3 състояние и е отчетено подобрение на болковия синдром. В конкретния случай е налице механизъм на странично плъзгане на автомобила по пътната настилка и последващо напречно преобръщане, при което пострадалото лице е получило травма на глава, гърди и корем.

Все пак следва да се отчете, че произшествието се е развило на терена на придружаващи тежки заболявания (напреднал стадий на карцином на белия дроб). Диагнозата била поставена през месец юли 2017 г. в МБАЛ“Света

София“АД, впоследствие е провел лечение в

УМБАЛ“Александровска“ и в УБ“Аджибадем сити клиник“ (видно от епикризите от посочените лечебни заведения). Дни преди инцидента наследодателят на ищците е провеждал поддържащи курсове по радиотерапия в КОЦ гр. Шумен, където е постъпил на няколко пъти, веднъж за период от 27.10.2017 г. до 3.11.2017 г. и втори път от 7.11.2017 г. до 12.11.2017 г..

Отново от представената медицинска документация става ясно, че пострадалото лице е боледувало от злокачествено образование, което към момента на ицидента е развило усложнения, изразяващи се в множествени разсейки в мозъка, черен дроб, лява надбъбречна жлеза, кости и лимфни възли, а също и плеврални, ретроперитонелни и перитонелни метастази.

Заболяването е стадирано като IV клиничен стадий, заради развилите се костни и мозъчни метастази. Общото състояние на пациента е преценено к а т о ECOG 2 (описва нивото на дейност на пациента по отношение способността му да се грижи за себе си), т.е. с инвалидизиращи туморни прояви, но под 50 % от времето на легло.

Тези обстоятелства около здравословното състояние на пострадалото при ПТП лица са били известни на ищците, както и на неговите близки. Това се установява и от механизма на настъпване на вредите, станали непосредствено след изписването му от медицинско заведение, където е лекувал заболяването си. Лицето е провеждало системна химиотерапия, по време на която са установени и множество мозъчни метастази. В КОЦ Шумен, болният е постъпил в клиниката по лъчетерапия за поддържащ курс радиотерапия. Установява се състояние на пациент с локално авансирало и метастазирало заболяване. Следва да се отчете, че месец преди процесния инцидент, поради влошаване на здравословното състояние, изразяващо се в коремни болки е било необходимо провеждане на компютърна томография на 4 корем. Чрез специализирания метод за образна диагностика се откриват данни и за чернодробни метастази. Именно по повод на новодиагностицираните чернодробни метастази придружени с болков синдром, пациентът е насочен за следваща хоспитализация в КОЦ Шумен.

Така на 07.11.2017 г. е приет в клиниката по лъчелечение за обезболяваща лъчетерапия на черен дроб с оплакване от гадене, главоболие и безапетитие. В проведеното открито съдебно заседание по изслушване на вещото лице медик, то пояснява, че проведените курсове на лечение и терапия са само за облекчаване на симптомите на заболяване, което е в напреднал стадий.

Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Поначало, причинените неимуществени вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени или поправени, а само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага, което придава на обезщетението характер не на компенсаторно, а на заместващо такова. Тази заместваща облага във всеки конкретен случай е различна, зависеща от характера и степента на конкретното субективно увреждане, поради което причинените вреди следва да бъдат определени по тяхната афектационна стойност.

Съгласно ППВС № 4 / 1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които при телесни увреждания биха могли да са свързани с начина на причиняване, характера на увреждането, произтичащите от него физически и психически последици, личността на пострадалия – възраст, неговото обществено и социално положение, среда и занятия. Понятието „неимуществени вреди“ включва всички онези телесни и психически увреждания на лицето претендиращо обезщетение и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние.

5

Наследодателят на ищците е бил на 63 години към датата на инцидента, активен и социално ангажиран, полагат е труд до преди диагностицирането му със заболяването на белия дроб (в този смисъл гласните доказателства, свободния разказ на Ф К.). Когато се е стигнало до промяна в здравословния статус на пострадалото лице преди момента на ПТП, от значение е дали това състояние е трайно, каква е медицинската прогноза за развитие на заболяването. В настоящия случай, пострадалият е имал придружаващи заболявания, диагностициран е с карцином на бронхите и левия дроб в IV, стадий, развили се и усложнения (разсейки в мозъка и плеврални и перитониални метастази). От заключението на вещите лица и медицинската документация се установява, че това състояние се е задълбочавало с времето.

Няма данни за неговото отшумяване. Близките на пострадалия (ищци в производството) са знаели за здравословното му състояние, за предприетото лечение и прогнозите за оздравяване, те са съпровождали лицето при болничното му лечение (както и по време на процесния инцидент). По отношение на наследодателя на ищците е предприето интензивно и продължително лечение, прилагана му е тежка терапия, с оглед и вида, характера на заболяванията му. Трудно е да се говори за възстановителен период, доколкото (както сочи вещото лице в проведеното съдебно заседание) болестта е в напреднал стадий, а проведените курсове на лечение и терапия са само за облекчаване симптомите на заболяването.

Безспорно ищците са имали близка емоционална връзка със своя родственик. Следва да се отчете обстоятелството, че А. Х. вече е създала собствено семейство – има съпруг и деца, които ще я подкрепят занапред в страданията , причинени от загубата на нейния баща. Семействата на ищците живеят в отделни къщи, но те се намират в един двор (гласните доказателства, разпита на Ф К.), което способства за събирането на роднините, сплотяването им в една общност и рефлектира върху възстановителния процес.