Решение № 571 от 04.12.2017, Районен съд - Търговище

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 571 04.12.2017 г. гр.

Търговище

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Районен съд – Търговище Девети състав

На осми ноември 2017 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРАСИМИРА КОЛЕВА

Секретар: Валентина Войникова

Като разгледа докладваното от

Председателя

Гр. дело № 797 по описа за

2017 година,

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.357 ал.1 и сл. от КТ.

Предявени са кумулативно обективно съединени искове – за неизплатено трудово възнаграждение за периода от 10.04.2014г. до 06.10.2016г. – общо в размер на 11000 лв., с правно основание чл.270 от КТ; за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в периода от 2014г. до 2016г.

– в размер на 1000 лв. на осн. чл.224 ал.1 от КТ.

Ищцата - М.И.Б. *** твърди в исковата си молба, че работила на длъжност

„п.к.“ по трудово правоотношение при ответника, като основното и трудово възнаграждение били в рамките на минималната работна заплата за страната. След влошаване на отношения с работодателя през м. 09.2016г., трудовият договор на ищцата бил прекратен на

06.10.2016г. За периода от 10.04.2014г. до 06.10.2016г. ищцата не е получила трудовото си възнаграждение. При прекратяване на трудовото правоотношение не и е изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Ищцата моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да и заплати сумата от 11000 лв. - за неизплатено трудово възнаграждение за периода от

10.04.2014г. до 06.10.2016г. и сумата от 1000 лв. - за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в периода от 2014г. до 2016г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 17.05.2017г. до окончателното изплащане, както и разноските по делото. Редовно призована ищцата се яви лично във второто по ред открито заседание и с пълномощник а.. Р.М. *** и след оспорване истинността на документите, а именно автентичността на подписите на ищцата , съдът откри по реда на чл.193 от ГПК производство по оспорване истинността на документи - ведомостите за заплати за цялата 2014г. – от м.І. до м. ХІІ.2014г., представени от ответника с молба Вх.рег.№ 8262/16.08.2017г. по делото, досежно автентичността на подписа на ищцата. Редовно уведомена ищцата не се яви в третото по ред открито заседание и се представлява от пълномощника – а..***, който поддържа иска и моли съдът да съобрази решението си с първата – съдебна счетоводна експертиза.

Ответникът – „Мръвка“ ООД-Търговище, представлявано от управител – Д.Т. Е., редовно уведомен за исковата молба подаде в срока и по реда на чл.131 от ГПК писмен отговор, видно от който счита исковете за неоснователни. Редовно призован в открито заседание, ответникът няма процесуален представител.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от трудов договор № 2 , сключен на 04.10.2012 г., считано от 04.10.2012 г. , на осн. чл.67 ал.1 т.1 от КТ и във вр. чл.70 ал.1 от КТ ищцата е била назначена на длъжност “продавач-консултант“ с място на работа : Магазин месо и месни продукти към“Мръвка“ ООД гр. Търговище, с работно време – 8 часа; с основно трудово възнаграждение – 430 лв. и допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер 0.60 % клас, със срок на изпитване до 06.04.2013 г. Съгласно допълнително споразумение № 1 , сключено на 01.04.2016г., считано от 01.04.2016г. към визирания горе трудов договор, на осн. чл.119 от КТ страните са се споразумели за следното: на същата длъжност „п.к.“ работникът да работи на непълно работно време – 4 часа и с основно месечно трудово възнаграждение 220 лв. Със заповед № 2 от 06.10.2016г. , на осн. чл. 325 т.1 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, считано от 06.10.2016 г. , поради причини – взаимно съгласие на страните, изразено писмено. В заповедта не е отбелязано, че на работника следва да се изплати обезщетение на осн. чл.224 ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск. Безспорно се установи от писменото заключение по съдебна счетоводна експертиза на вещото лице Н.Н. , потвърдено в първото открито съдебно заседание и възприето без възражения от страните и от съда, че : т. 1. Съгласно представената ведомост за 2014г. заплатите са напълно изплатени.; За

2015г. няма подписи срещу името на ищцата на ведомостта и след приспадане на дължимите осигурителни вноски и данък общ доход от осчетоводени 5227.08 лв.

БТР остава нетно възнаграждение в размер на 4091.36 лв.; За 2016г. също няма подписи на ведомостта срещу името на ищцата и и след приспадане на дължимите осигурителни вноски и данък общ доход от осчетоводени 2689.05 лв. БТР остава нетно възнаграждение в размер на 2102.36 лв.; т.2. За 2014г. заплатата е получавана срещу подпис ежемесечно, като не е отбелязана конкретна дата; за 2015 г. и за 2016г. заплатата е осчетоводена по ведомост без подпис.; по т.3. Отпуски – за 2014г. са изплатени 24 дни отпуск, от които 13 дни през м. VІІІ. И 11 дни през м. ХІІ, като има положен подпис във ведомостта и за двата месеца; за 2015г. полагаемият се годишен отпуск е 20 дни, левовата равностойност е 437.74 лв. и след приспадане на 10 % ДОД дължимото обезщетение е 393.97 лв.; за 2016г. пропорционално на отработеното време от годината полагаемия се отпуск е 15 дни, при 223.96 лв. работна заплата се приспада само ДОД 10 % или дължимото обезщетение е в размер на 201.56 лв. Заключението на ССЕ е, че общо дължими трудови възнаграждения за периода 2015-2016г. са в размер на

6194.18 лв., общо дължими обезщетения за неизползван платен годишен отпуск за 2015-2016г. са в размер на 595.33 лв. Несъмнено и категорично се установи от писменото заключение по съдебна почеркова експертиза на вещото лице инж. Д.Д., потвърдено в третото открито заседание и възприето без възражения, следното: 1.

Подписите , положени във ведомости за изплатени заплати за периода от м.

І.2014г. до м. ХІІ.2014г. от името на М.И.Б. са положени от лицето М.И.Б., ЕГН **********.; 2. Подписите-обект на експертизата , са изпълнени с еднаква по цвят и цветови нюанс химикална паста.

Предвид установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Ответникът като работодател не е изпълнил своите задължения, регламентирани в чл.270 от КТ за изплащане на трудово възнаграждение така, както е уговорено в трудовия договор – в срок: окончателно до края на месеца, следващ отчетения месец, за който се дължи, както и по чл.224 ал.1 от КТ – при прекратяване на трудовия договор / в конкретния случай 06.10.2016г./ да изплати на работника обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск. Тъй като до момента на предявяване на исковете на 17.05.2017г. ответникът не е изплатил паричните си задължения е изпаднал в забава, за което дължи обезщетение на осн. чл.86 от ЗЗД. Точният размер на исковете претенции се доказа от писменото заключение по ССЕ, поради което и исковете следва да бъдат уважени, както следва: сумата от 6194.18 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.01.2015г. до 06.10.2016г., като иска в останалата част – за 2014г. и над

6194.18 лв. до пълния претендиран размер от 11000 лв. следва да се отхвърли като неоснователен; сумата от

595.33 лв., представляваща неизплатено обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение за периода от 01.01.2015г. до 06.10.2016г., като иска в останалата част над 595.33 лв. до пълния претендиран размер от 1000 лв. следва да се отхвърли като неоснователен. Съдът следва на осн. чл.194 ал.3 и във вр. чл.193