Определение № 288 от 29.04.2025, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 288 гр. Кюстендил, 29.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Йоана Н. Такова Въззивно частно гражданско дело № 20251500500160 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1, вр. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

Образувано е по частна жалба и допълнение към нея на Н. П. Л., подадена чрез пълномощника адв. М. П.-А., насочена против протоколно определение от 27.02.2025 г., постановено по гр.д. № 2043/2024 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е спряно производството по делото, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, до приключване на производството по НЧХД № 197/2022 г. по описа на РС-Дупница.

Частният жалбоподател оспорва правилността на атакуваното определение, считайки, че не са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, предвид различния предмет и страни на приетите за обусловено и обуславящо дела. Сочи се, че предмет на гражданското дело е осъществен от ответника побой над ищцата на 22.08.2020 г., който е различен от този на наказателното производство, образувано по тъжба на съпруга на ищцата и за нанесена му лека телесна повреда от ответника на същата дата. Искането в частната жалба е за отмяна на определението за спиране на производството по делото и за връщането му на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск с правно основание чл. 45 ЗЗД.

Ответникът по частната жалба Ю. В. Ч. не е подал писмен отговор на частната жалба в законоустановения срок.

Настоящият съдебен състав, след като взе предвид доводите на жалбоподателя, съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в 1 законоустановения срок от лице, което има правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Производството по гр.д. № 2043/2024 г. по описа на Районен съдДупница е образувано по подадена от Н. Л. П.-Ч. против Ю. В. Ч. искова молба, с която е предявен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, за присъждане на сумата от 10 000 лева, частична претенция от 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на извършени от ответника деликтни действия в периода 04.09.2019 г. до 04.09.2024 г.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който е изложил съображения за нередовност на исковата молба, изразяваща се в липса на конкретизация на датите и точните деяния, за които се търси обезщетение, както и за недопустимост на исковата претенция за претърпени от други лица неимуществени вреди. Направено е искане за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, поради наличие на друго висящо дело с преюдициално значение, а именно – НЧХД № 197/2022 г. по описа на ДнРС.

Производството по НЧХД № 197/2022 г. на Районен съд – Дупница, е образувано по частна тъжба на Г. Д. Ч. против Ю. В. Ч. за извършено от последния на 22.08.2020 г. престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК – нанесена лека телесна повреда.

Първоинстанционният съд, с обжалвания съдебен акт, е спрял производството по гр.д. № 2043/2024 г. на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до приключване на НЧХД № 197/2022 г. по описа на РС-Дупница, като е развил доводи, че е налице идентичност между деликта, от който се претендира обезщетение за неимуществени вреди с предявения иск по чл. 45 ЗЗД и деянието, заради което се провежда наказателното производство.

Преценявайки изложеното, окръжният съд намира от правна страна следното:

Въззивният съд, анализирайки изложените в исковата молба по гр. д.

№ 2043/2024 г. твърдения намира, че към настоящия момент същата е нередовна. Разпоредбата на чл. 127, ал. 1 ГПК формулира изискванията към съдържанието на предявения иск. Исковата молба е формален акт, който следва да съдържа ясно и непротиворечиво изложение на обстоятелствата, на които се основава иска /чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК/ и конкретен петитум /чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК/. В конкретния случай, исковата молба съдържа изложение на множество факти и обстоятелства, без да е изяснено колко деликта ищецът твърди, че са извършени /кога, къде и от кого са извършени/ в рамките на посочения в петитума на исковата молба период, какви вреди са произлезли от всеки деликт и какъв е размерът им, като това се отнася както за обстоятелствената част, така и за петитума на исковата молба. Налице е неяснота и по отношение на начина, по който е формиран размера на обезщетението от 10 000 лева, частично от 30 000 лева за неимуществени вреди, респ. дали се касае за такива, които ищецът твърди да е претърпял 2 лично или такива, претърпени от членовете на семейството му, доколкото за това обстоятелство се констатират противоречиви твърдения в исковата молба. Ето защо и не може да се приеме, че първоинстанционният съд е сезиран с редовна искова молба, доколкото липсва точно и ясно посочване на фактите и обстоятелствата, на които се основава претенцията. Последното не позволява да се очертае предмета на търсената защита от ищеца, съответно и предмета на спора.

Според чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК производството се спира, когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на предявения иск. Хипотезата на цитирания законов текст е налице, когато предмет на обуславящото дело е правоотношение, чието съществуване или несъществуване се явява предпоставка за съществуването на правоотношението, предмет на обусловеното дело. Тъй като към настоящия момент предметът на гр. д. № 2043/2024 г. на ДнРС, сочено като обусловено не е индивидуализиран, то същото не може да бъде спряно, доколкото няма как да бъде направена преценка дали са налице основания по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

С оглед изложеното по-горе обжалваното определение се явява незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

Настоящото определение, като непреграждащо по-нататъшното развитие на производството не подлежи на обжалване.

Така мотивиран, Кюстендилският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 214 от 27.02.2025 г., постановено гр. д. № 2043/2024 г. по описа на Районен съд-Дупница, с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е спряно производството по делото до приключване с влязло в сила решение на производството по НЧХД № 197/2022 г. по описа на РСДупница.

ВРЪЩА делото на Районен съд-Дупница за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3