Присъда № 73 от 11.12.2024, Районен съд - Кърджали

МОТИВИ към Присъда № 73 от 11.12.2024г. на КжРС по НЧХД № 464/ 2024г.

С тъжба е повдигнато обвинение срещу О. С. М. за извършено престъпление по чл.130 ал.2 от НК на 27.12.2023г. в ***. Съвместно в наказателното производство е предявен и приет за разглеждане граждански иск от Ч. Д. Ж. срещу подсъдимия М. за сумата от 5000лв. за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл.130 ал.2 от НК ведно със законната лихва считано от 27.12.2023г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по делото.

Представителят на тъжителя счита, че от обективна и субективна страна по един безспорен и категоричен начин се установило извършеното от подсъдимия престъпление. Моли съда да го признае за виновен в това, че на 27.12.2023г. около 22,15ч. в *** причинил на тъжителката Ч. Д. Ж. лека телесна повреда изразяваща се в оток и кръвонасядания по лицето и крайниците, довели до болка и страдание, което е престъпление по чл.130 ал.2 вр.ал.1 от НК, за което да му се наложи предвиденото от закона наказание. На основание чл.84 и сл. от НПК настоява да се осъди подсъдимия да заплати направените по делото разноски, както и обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в размер на 5000лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането, а именно 27.12.2023г. до окончателното им изплащане.

Тъжителката Ч. Ж. изразява съгласие с казаното от нейния повереник.

Подсъдимият О. М. не се признава за виновен и дава подробни обяснения по делото, в които твърди, че вечерта на 27.12.2023г. бил пиян, когато синът му Е. се обадил на баба си, която е тъжителката по делото, да дойде при тях в апартамента. Тя се отзовала и при влизането й в жилището му, в което той живеел, тя го хванала за гушата, при което той я побутнал. През това време свидетелката Й. В. била в другата стая с децата. В своя защита подсъдимият О. М. изразява съгласие с казаното от защитника му, а при последна дума настоява, че не е виновен. Защитникът на дееца счита, че заведената тъжба не е доказана по безспорен и категоричен начин.

Обвинителната теза била частично подкрепа от свидетели, които взаимно си противоречали- Й. Ж. и А. И.. В обратна посока са свидетелските показания на непредубедените- полицейските служители и съседката, тъй като първите двама не са видели наранявания по тъжителката, а последната установява факти настъпили в доста по- ранен час от случилото се на инкриминираната дата. Настоява, че не можело категорично да се отговори и дали нараняванията по тъжителката са непосредствено причинени, тъй като свидетелят А. И. ги е възприел едва след като е напуснал жилището. Отделно от това по делото имало доказателства, че за същото нещо, при същата фактическа обстановка, е било инициирано дело по Закона за защита от домашно насилие, което е приключило с решение, с което подсъдимият е 1 признат да е извършил домашно насилие и му е наложена „глоба“ по чл.5 ал.4 от ЗЗДН. Тази глоба имала само репресивен характер и е наложена, за да се въздържа от извършване на подобни прояви за в бъдеще. В момента по силата на тълкувателно решение от 2015г. за „non bis in idem“ подсъдимият е в положение на подвеждане за втори път под отговорност за едно и също.

Поради това моли съда да прекрати производството на основание на двойната наказуемост. Алтернативно защитникът моли съда да постанови съдебен акт, с който да оправдае дееца поради недоказаност на обвинението. Ако все пак подсъдимият бъде признат за виновен, то настоява да му се наложи наказание в законов размер. Моли да се отхвърли предявения граждански иск като недоказан.

Съдът като обсъди всички доказателства, събрани по делото, прие за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Подсъдимият О. С. М., роден на ****, живущ в ***, български гражданин, неженен, с основно образование, безработен, осъждан, с ЕГН **********.

Подсъдимият и свидетелката Й. В. се познавали от около 10 години и живеели във фактическо съпружеско съжителство, през което време им се родили три деца. Всички те живеели в общинско жилище намиращо се в *** **********************. На 27.12.2023г. подсъдимият О. М. се прибрал пиян вечерта в семейното жилище и започнал да псува и бие свидетелката Й. В..

Виждайки това синът им Е. около 22ч. пуснал съобщение по телефона на баба си- тъжителката Ч. Ж., да дойде, защото баща му биел майка му. Пострадалата Ч. Ж. дошла веднага в апартамента, в който живеела дъщеря й, и влязла през входната врата, която била отворена, през което време подсъдимият О. М. се намирал в кухнята, а свидетелката Й. В. била в хола с децата си. Тъжителката Ж. се отправила към дееца О. М. и го попитала защо удря дъщеря й.

Подсъдимият М. започнал да й крещи, при което свидетелите Й. В. и А. И. излезли от хола, за да разберат какво става. И двамата видели как подсъдимият О. М. удрял тъжителката Ч. Ж. с юмруци и шамари в областта на главата и тялото. Двамата свидетели Й. В. и А. И. застанали между подсъдимия и тъжителката, при което последната успяла да напусне апартамента. От там пострадалата Ч. Ж. веднага се насочила към съседката В. М. и позвънила на входната й врата. След като тя й отворила, тъжителката Ж. я помолила да позвъни на ЕЕН 112 и да съобщи за скандал в дома на дъщеря й, която живеела в същия вход. Свидетелката В. М. се отзовала на молбата и от собствения си мобилен телефон с номер *********** позвънила на ЕЕН 112, където съобщила, че съседката й има нужда от помощ поради проблем в семейството и й подала телефона, за да обясни тя за случилото се. Тогава тъжителката Ч. Ж. поискала съдействие от органите на реда, поради това че мъжът на дъщеря й, който бил пиян, ги нападнал всички и тя също била потърпевша от това. Преди това и свидетелката Й. В. се обадила два пъти на ЕЕН 112, където съобщила, че майка й била набита от мъжа й О. М. и ухото й било насинено. По този повод на место били изпратени полицейските 2 служители Д. К. и К. К., които този ден били на работа като полицаи в Районно управление- Кърджали. Пред блок ** на кв.********* в *** те били посрещнати от пострадалата Ч. Ж., която им обяснила, че по повод конфликт между дъщеря й и подсъдимия О. М., тя отишла в апартамента, в който те живеели с децата си, където между нея и деецът М. също възникнал скандал.

Тя завела полицейските служители до жилището, където им отворил подсъдимия О. М., който установили, че бил видимо употребил алкохол и говорел на висок тон с жена си Й. В.. Тогава свидетелите Д. К. и К. К. съставили Протоколи за предупреждение и срещу тримата възрастни- О. М., Ч. Ж. и Й. В.. Двамата полицейски служители установяват, че и друг пъти били ходили на този адрес по повод на искане за съдействие за упражнено домашно насилие от страна на подсъдимия.

На следващият ден- 28.12.2023г., тъжителката Ч. Ж. посетила съдебен лекар в *** по повод на което било издадено Съдебно- медицинско удостоверение № ***/ 2023г., видно от което при нейния преглед се установили оток и кръвонасядания на лицето и крайниците, които увреждания били получени при действието на твърд тъп предмет и по време и начин било възможно да са възникнали така, както обяснявала освидетелстваната, а именно на 27.12.2023г. около 22,15ч. била бита с юмруци и ритници от познато й лице.

На 29.12.2023г. в Районен съд- Кърджали тъжителката Ч. Ж. депозирала молба по Закона за защита от домашното насилие по повод на извършен акт на домашно насили на 27.12.2023г. около 22,15ч. в *** срещу нея, поради което било образувано гражданско дело № ****/ 2023г. и била издадена Заповед за незабавна защита № */ 02.01.2024г. С нея били наложени мерки за незабавна защита в полза на Ч. Ж. до произнасяне на съда с краен акт по делото. По делото е бил постановен и окончателен съдебен акт, а именно Решение № *** от 24.04.2024г., по силата на което е наложена мярка за защита от домашно насилие в полза на Ч. Ж. срещу О. М. със съответни мерки, както и му е наложена „глоба“ в размер на 500лв. Глобата била платена на 20.05.2024г.

Тази фактическа обстановка се установи от свидетелските показания по делото дадени от Й. В., А. И., В. М., Д. К. и К. К., които са последователни, подробни, непротиворечиви, логични, и всички те взаимно изграждат една житейска ситуация, тъй като взаимно се допълват. Първите двама свидетели Й. В. и А. И., освен това са и очевидци на инкриминираното деяние, и въпреки че са заинтересовани от изхода на делото, то на тях бе дадена вяра, тъй като са изключително подробни, взаимно се допълват, а и при извършената проверка с производните такива се допълват и си съответстват, а именно с показанията дадени от другите свидетели, изготвеното съдебномедицинско удостоверение № ***/ 2023г. и резултатът по образуваното гражданско дело № ****/ 2023г. по описа на РС- Кърджали, по което е наложена мярка за защита от домашно насилие в полза на Ч. Ж. срещу О. М. със съответни мерки и е издадена Заповед за защита № * от 24.04.2024г. по 3 повод на домашно насилие от 27.12.2023г. Всички тези косвени доказателства установяват събитията случили се след деянието на инкриминираната дата, при което са едно логично негово продължение, няма данни да са заинтересовани по някакъв начин свидетелите В. М., Д. К. и К. К., при което също бяха кредитирани от настоящата инстанция. Този изброен доказателствен материал се подкрепя и от вещественото доказателство предявено по надлежния ред представляващо запис от подаден сигнал на ЕЕН 112. Освен това всички те не бяха оборени от обясненията на подсъдимия О.

М., на които не бе дадена вяра, а бяха приети като защитна версия на дееца, тъй като не бяха събрани никакви други доказателства, които да подкрепят тази версия на дееца. Освен това самият той заявява, че е бил пиян същата вечер и е възможно да не си спомня всичко от случилото се. Неговите обяснения се опровергават както от гласните доказателства, така и от подадените сигнали на ЕЕН 112, на издадената заповед за защита, на издаденото съдебно- медицинско удостоверение за причинените телесни увреждания на тъжителката.

Вярно е, че има разминаване между показанията на свидетелката В.

М., която твърди, че пострадалата Ч. Ж. я е потърсила преди обяд на инкриминираната дата, за да я помоли да се обади на ЕЕН 112, с показанията на другите свидетели по делото, че деянието е извършено вечерта след 22ч., както и със записите от ЕЕН 112, тъй като е нормално тя да не си спомня точно за този факт, защото от тогава е изминал голям период от време, а и това обстоятелство е извън главния факт на доказването по предявеното обвинение на подсъдимия касаещ нанасяне на телесни увреждания на пострадалата.

Вярно е, че е налице незнание за следи от наранявания по тъжителката Ч. Ж. от страна на полицейските служители отзовавали се на сигнал подаден на ЕЕН 112, което също не се отразява на приетата фактология, поради следните съображения: самите те свидетелстват, че е било тъмно същата вечер; логично е самата пострадала Ж. да не им е споделила, че е била бита от подсъдимия, защото тя е отишла да защити своята дъщеря Й.

В., а и своите внуци, които са присъствали на конфликта между техните родители.

Фактът на причинената телесна повреда на частния тъжител Ч. Ж. от страна на подсъдимия О. М. съдът установи от следните доказателства: 1.от свидетелските показания на Й. В. и А. И., които не са вътрешно противоречиви, изцяло кореспондират с издаденото съдебно- медицинско удостоверение и с издадената Заповед за защита по повод депозирана молба от пострадалата по Закона за защита от домашното насилие. Вярно е, че те са заинтересовани от изхода на делото поради това, че са съответно дъщеря и внук на пострадалата, но това не е основание те да бъдат изключени от доказателствения материал, поради съображенията изложени по- горе; 2.от представеното по делото Съдебномедицинско удостоверение № ***/ 2023г. за извършен на тъжителката преглед още на следващия ден след 4 инкриминираното деяние, при които се установили оток и кръвонасядания на лицето и крайниците, като тези увреждания били получени при действието на твърд тъп предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така, както съобщава освидетелстваната, а именно била бита с юмруци и ритници от познато й лице; 3.косвено от действията на тъжителката, която е отишла при съседката В. М., за да подаде сигнал за помощ и съдействие от органите на реда на ЕЕН 112, както и от подадената молба за защита от домашно насилие до Районен съд- Кърджали, която касае същия инцидент; 4.от подадените два сигнала от свидетелката Й. В. до ЕЕН 112, в които съобщава, че мъжът й О. е набил майка й.