Определение № 1125 от 17.07.2025, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1125 гр. Шумен, 17.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Атанас Д. Христов

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Петранка Б. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20253600500391 по описа за 2025 година

Производство по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. №3825/20.05.2025 г. /товарителница от 19.05.2025 г./ от „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, чрез пълномощника М.П.Д. – юрисконсулт, против определение №342/25.04.2025 г. по гр. д. №510/2025 г. на РС – Нови пазар, с което на основание чл. 130 от ГПК е прекратено частично производството - по предявения от ищеца „Банка ДСК“ АД срещу ответника С. К. С. ЕГН ********** от гр. Нови пазар, иск по чл. 56, ал. 1 от ЗН за унищожаване на вписан отказ на ответника от наследството на Н.Д.Г. с ЕГН **********, б.ж. на гр. Нови пазар, обл. Шуменска, починала на 05.03.2017 г..

Частният жалбоподател заявява, че не е съгласен с това определение, тъй като съдът неправилно е квалифицирал предявения иск като такъв по чл. 56 от ЗН за унищожаване на вписан отказ на ответника от наследството на Н.Г. Заявява се, че е предявен иск за прогласяване на нищожност на отказа, извършен от ответника от наследството, останало след смъртта на Н.Г. вписан в особената книга на НПРС по ЧГД №169/2021 г., с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 44 ЗЗД и чл. 26 във вр. с чл. 52 от ЗН – иск за прогласяване на нищожност на отказа от наследство поради липса на предмет. Развиват се подробни доводи, че е налице разлика между защитата, която предоставя производството за унищожаване на отказа от наследство по реда на чл. 56 от ЗН и тази по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД.

В случая, от обстоятелствената част и петитума на исковата молба не можело да се изведе, че е предявен иск по чл. 56 от ЗН, поради което било налице недопустимо произнасяне по непредявен иск. Иска се от съда отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендират се присъждане на разноски.

Съдът, след като се запозна с изнесените доводи в жалбата, материалите по делото и като съобрази закона, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на 1 обжалване първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима, разгледана по същество е основателна.

Производството по гр.д. №510/2025 г. по описа на РС – Нови пазар е образувано по искова молба на „Банка ДСК“ АД срещу С. К. С.. В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че Н.Г. починала 05.03.2017 г., е имала парични задължения към банката. След смъртта на Г. банката образувала производство по чл. 51 от ЗН за приемане или отказ от оставеното наследство срещу законните наследници на починалата Г.

– Ж.К.П. - загубила правото да приеме оставеното наследство /ЧГД №344/2021 г. на НПРС/ и С. К. С. – заявил отказ от наследството на майка си /ЧГД 169/2021 г. на НПРС/. Твърди се, че С. е приел наследството с конклудентни действия – същият продължил да обслужва кредита на своя наследодател в периода 03.11.2017 г. до 18.12.2018 г., поради което вписаният в последствие отказ от наследство е нищожен. Поддържа се, че С. отговаря за целия размер на дълга след загубване правото на другия наследник да приеме оставеното наследство.

Банката предприела действия за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу С. С. в качеството му на наследник на кредитополучателя Н.Д.Г. за непогасения остатък. По образуваното ЧГД №1323/2024 г. заявлението на банката било отхвърлено и с разпореждане №486/08.03.2025 г. заповедният съд дал указания за предявяване на осъдителен иск. Предвид горното и във връзка с дадените указания моли съда да осъди ответника да заплати на банката сумите, претендирани по заповедното производство и да бъде признато за установено, че извършеният от ответника отказ от наследство, останало след смъртта на Н.Д.Г. е нищожен.

При проверка на редовността на исковата молба и допустимостта на претенциите, първоинстанционният съд констатирал, че са предявени искове по чл. 422 вр. чл. 415, ал. 3, пр. 2-ро от ГПК за осъждане на ответника да заплати сумите, претендирани по заповедното и освен тези осъдителни претенции ищецът е направил искане и за унищожаване на вписания отказ от наследство. Намерил исковете за предявени при условията на обективно съединяване съгласно чл. 210, ал. 1 от ГПК, а самото съединяване за евентуално доколкото при наличието на направен отказ и вписан от ответника отказ от наследство, следва да се разгледа първо искът по чл. 56, ал. 1 от ЗН, който се явява главен. Останалите осъдителни искове за всяко от предявените вземания се явявали евентуално съединени с главния иск. От служебно изисканото ЧГД №169/2021 г. на НПРС, съдът констатирал, че в откритото съдебно заседание от 05.04.2021 г. настоящият ответник се явил и е заявил, че се отказва от наследството на майки си Н.Д.Г. като отказът от наследство бил вписан под №47/05.04.2021 г. в нарочната книга на съда. При тези данни, НПРС приел, че главният иск по чл. 56, ал. 1 от ЗН е предявен след изтичането на преклузивните срокове по чл. 56, ал. 2 от ЗН, след изтичане на едногодишния срок от узнаването, както и на 3 години от вписването на отказа, поради което същият се явява недопустим и с атакуваното определение прекратил производството относно този иск.

Настоящият въззивен състав намира определението за неправилно.

Отказ от наследство, предшествуван от приемане на същото наследство, е 2 недействителен, защото както приемането, така и отказът са дефинитивни действия. Ако наследникът се е отказал валидно от наследство, той не може да го приеме след това, защото липсва предмет на приемане. Според чл. 26, ал. 1 ЗЗД нищожни са договорите, които имат невъзможен предмет, а според чл. 44 ЗЗД правилата относно договорите намират съответното приложение към едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения. Отказът от наследство прекратява правата на отказалия се по отношение на включените в наследството права и задължения и по силата на чл. 53 ЗН уголемява дяловете на другите наследници.

Затова отреклият се от едно наследство не може след това да го приеме - липсва предмет за приемане. Точно същото важи и за случая, когато едно наследство е изрично или мълчаливо прието. Последвалият приемането на наследство отказ е недействителен, защото няма предмет на отказ - Решение № 80 от 29.01.1992 г. по гр. д. №1206/1991 г. на ВС, I г. о..

Нищожността поради невъзможен предмет, на основание чл. 26, ал. 2, предл. 1-во от ЗЗД, може да се прогласи инцидентно в исково производство, чрез предявяване на инцидентен установителен иск или чрез възражение. Видно е от исковата молба, че ищецът е навел твърдения, че ответникът С. е наследник по закон на починалата Н.Г. която е имала парични задължения към ищеца. Твърди се, че мълчаливо, извършвайки действия по чл. 49, ал. 2 от ЗН, ответникът е приел наследството, оставено от Г., като след приемането е вписан отказ от наследството в особената книга по чл. 49, ал. 1 от ЗН на НПРС. Ищецът счита за нищожен извършения отказ от наследство поради предхождащо го конклудентно приемане на наследството и е формулирал съответно искане за установяване на неговата нищожност.

Ето защо съдът приема, че е предявен иск с правна квалификация чл. 26, ал. 2, пр. 1-во от ЗЗД за признаване за установено, че вписаният по реда на чл. 51 от ЗН в производството по ЧГД №169/2021 г. в особената книга по чл. 49 от ЗН отказ на С. К. С. от наследството на Н.Д.Г. е нищожен, поради невъзможен предмет. Предвид изложеното, доводите на НПРС, че в случая се касае за главен иск с правно основание чл. 56 от ЗН, са неправилни. Искът по чл.

56 ЗН е предоставен за кредитори на наследник, а не за кредитори на наследодател.

Цитираният текст урежда относителната недействителност спрямо кредитор на наследник – случай, който предполага валидно извършен отказ от наследство, какъвто настоящият не е.

Предвид изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното определение на НПРС, с което е прекратено частично производството - по предявения от ищеца иск за установяване, че направеният от ответника отказ от наследство е нищожен, следва да бъде отменено и делото да се върне на НПРС за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

По искането за разноски: Съгласно чл. 81 ГПК съдът е длъжен да се произнесе и по искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция.

Разноски се следват и по частните производства, когато те самите слагат край на делото по материалноправния спор, или макар и да не са такива, след тях не следва продължаване на съдопроизводствените действия. В останалите случаи, когато няма разрешение по същество, съответно когато следва да се извършват съдопроизводствени действия /какъвто е и 3 настоящият случай/ разноските по развилите се частни производства се вземат предвид и се възлагат между страните в зависимост от това в чия полза е решението по материалния спор.

Водим от горното, Шуменският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №342/25.04.2025 г. по гр. д. №510/2025 г. на РС – Нови пазар, с което на основание чл. 130 от ГПК съдът прекратява частично производство по предявения от ищеца „Банка ДСК“ АД с ЕИК 121830616, представляван от юрисконсулт М.П. иск по л.

56, ал. 1 ЗН срещу ответника С. К. С. с ЕГН ********** от гр. Нови пазар иск по чл. 56, ал.1 ЗН, за унищожаване на вписан отказ на ответника от наследството на Н.Д.Г. с ЕГН **********, б. ж. на гр. Нови пазар, обл. Шуменска, починала на 05.03.2017 г.

ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4