Решение № 110 от 10.04.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. София, 09.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Владимир Астарджиев

Величка Цанова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева в присъствието на прокурора Ю. М. Х. като разгледа докладваното от Величка Цанова Въззивно частно наказателно дело № 20241000600332 по описа за 2024 година

Производството е по гл.ХХІ от НПК.

С определение № 54 от 12.02.2024 год. по НЧД № 32/24 год. на Окръжен съд-Кюстендил,на основание чл.306,ал.1,т.1 от НПК във вр. с чл.25,ал.1 във вр. с чл.23,ал.1 от НК на осъдения А. А. Д. е определено едно общо най-тежко наказание по осъжданията му по НОХД № 344/20 год. на КнОС,НОХД № 355/19 год. на КнРС,НОХД № 1408/19 год. и НОХД № 605/22 год. на същия съд в размер на пет години лишаване от свобода,което е увеличено на основание чл.24 от НК с две години при първоначален строг режим на изтърпяване,определен на основание чл.57,ал.1,т.2,б.“а“ от ЗИНЗС.

На основание чл.25,ал.2 от НК изцяло е приспаднато изтърпяното наказание по НОХД № 355/19 год. на КнРС от една година лишаване от свобода за времето от 28.03.2019 год. до 19.03.2020 год.

На основание чл.59,ал.1 от НК е приспаднато и задържането на А. А. Д. по ЗМВР,с прокурорско постановление и с МНО“Задържане под стража“,считано от 17.02.2019 год. до 27.03.2019 год. и от 20.02.2020 год. до влизане на определението в сила.

В срока за обжалване е постъпила въззивна частна жалба от защитникът на осъдения в частта,с която е увеличено общото му наказание с две години лишаване от свобода и в частта,с която съдът е приспаднал времето на задържането му или е търпял наказание лишаване от свобода.

1

Намира съображенията на съда в тази част за неправилни поради противоречие със закона и необосновани,тъй като и четирите престъпления,включени в съвкупността,са извършени преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях и поради това няма как да се направи извод,че което и да е от наложените му наказания не е изиграло своята роля и не е изпълнило целите на чл.36 от НК.

Поддържа още,че съдът не е изложил никакви съображения защо счита,че само с определеното общо наказание не могат да се постигнат целите на наказателната репресия,в която насока изтъква,че осъденото лице е в млада възраст и от момента на задържането му не е създавал никакви проблеми в местата за лишаване от свобода,което е показателно,че наказателната репресия постига целите си.Излага,че по НОХД № 344/20 год. на КнОС му е наложено възможно най-тежкото наказание според приетата от съда правна квалификация,а наказанията по останалите му осъждания са изключително тежки спрямо правната квалификация на престъпленията,като са определени по настояване на подзащитният му със споразумения.

Що се касае до приспадане на времето,през което той е бил задържан или е изтърпявал наказание лишаване от свобода счита,че съдът не е съвсем прецизен,тъй като от приложената справка се установява,че същият е бил задържан под стража през периода от 20.03.2020 год. до 02.05.2022 год.,както и че от 03.05.2022 год. до момента търпи наказание лишаване от свобода в размер на три години и шест месеца,наложено му по НОХД № 605/22 год. на КнРС.

С оглед на изложеното прави искане определението в частта,с която общото му наказание е увеличено на основание чл.24 от НК с две години да бъде отменено и изменено същото в частта относно приспадане на времето на фактическото му задържане и изтърпените наказания лишаване от свобода.

В съдебно заседание защитникът поддържа подадената жалба по изтъкнатите в нея съображения.

Представителят на САС счита жалбата за неоснователна,тъй като съдът е извършил групиране на наказанията в съответствие с материалния закон,правилно е увеличено общото наказание на осъдения по реда на чл.24 от НК,а приспадането е извършено въз основа на установеното от справките по делото.

В правото си на лична защита осъденият Д. поддържа становището на защитникът си и моли да му бъде сметнато правилно лежаното и да бъде намалено завишението на кумулацията,защото е подписал споразуменията поради това,че е бил заключен сам в една килия,изолиран и за да бъде с другите лишени от свобода.

В последната си дума моли да му се намали присъдата.

Съдът,като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото приема за установено следното:

С атакуваното определение Окръжен съд-Кюстендил е приел,че по отношение на Д. може да бъде извършено групиране на наложените му наказания по НОХД № 344/20 год. на 2

КнОС,НОХД № 355/19 год. на КнРС,НОХД № 1408/19 год. и НОХД № 605/22 год. на същия съд,тъй като престъпленията по тях са извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях,в която насока е съобразил разпоредбите на чл.25,ал.1 във вр. с чл.23,ал.1 от НК и отразеното в справката му за съдимост и е определил едно общо най-тежко наказание в размер на пет години лишаване от свобода.

Съдът е приложил разпоредбата на чл.24 от НК,като е увеличил общото най-тежко наказание с две години,в подкрепа на което е изтъкнал,че независимо от младата възраст на осъденото лице,е налице усложнена престъпна дейност и извършените от него престъпления са в две посоки-хулиганство и незаконно държане на оръжие,т.е. свързани са с нарушаване на обществения ред и общественоопасно престъпление,както и престъпления срещу личността.Отчел е,че осъждането по НОХД № 355/19 год. е за две престъпления,второто от които за тежко умишлено престъпление по чл.339,ал.1 от НК и е продължавано,а осъждането му по НОХД № 605/22 год. също е за две престъпления против личността,извършени на една и съща дата спрямо две лица-по чл.131,ал.1,т.4,пр.3,т.12 във вр. с чл.130,ал.1 и чл.129,ал.2 във вр. с ал.1,като второто престъпление е тежко умишлено.

Посочил е,че престъпната дейност на Д.,свързана с извършване на престъпления срещу личността,не е била преустановена след извършване на престъплението по НОХД № 605/22 год.,а е градирала във възходящ ред и очевидно трите първоначални осъждания не са изпълнили целите на наказанието по чл.36 от НК ,по който начин се е стигнало да извършване на последното тежко умишлено престъпление,преквалифицирано от САС в такова по чл.119 във вр. с чл.116,ал.1,т.4 във вр. с чл.115 във вр. с чл.18,ал.1 от НК.Съдът е изложил,че е налице висок интензитет във времето на извършване на престъпления-първото от тях е извършено на 30.09.2017 год.,а последното на 17.02.2019 год. или за период помалък от две години той е извършил общо пет отделни престъпления,свързани и с посегателства върху телесната неприкосновеност и човешкия живот.

В резултат на това съдът е приел,че определеното общо наказание е несправедливо и несъответно на съвкупността от престъпните деяния и че с него не могат да се постигнат целите на наказателната репресия.Предвид и личността на Д.,характеризираща се с повишена степен на обществена опасност,съдът е преценил за абсолютно необходимо приложението на разпоредбата на чл.24 от НК и е увеличил с две години лишаване от свобода определеното общо наказание от пет години лишаване от свобода.

На основание чл.25,ал.2 от НК съдът е приспаднал изцяло изтърпяното наказание по НОХД № 355/19 год. по описа на КнРС за срок от една година за времето от 28.03.2019 год. до 19.03.2020 год.,а на основание чл.59,ал.1 от НК е приспаднал и времето на задържането на Д. по ЗМВР,с прокурорско постановление и с мярка за неотклонение „Задържане под стража“,считано от 17.02.2019 год. до 27.03.2019 год. и от 20.02.2020 год. до влизане на определението в сила.

След като провери изцяло законосъобразността на атакуваното определение настоящият съдебен състав намира жалбата за частично основателна и съображенията за това са 3 следните:

А. Д. е осъждан както следва:

1.Със споразумение № 37 от 22.03.2019 год. по НОХД № 355/19 год. на Районен съдКюстендил,влязло в сила на 22.03.2019 год.,за деяние извършено на 06.06.2018 год.,на основание чл.325,ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.31,ал.2 във вр. с чл.63 от НК и по чл.339,ал.1,пр.2 във вр. с чл.31,ал.2 във вр. с чл.63,ал.1,т.3 във вр. с чл.26,ал.1 от НК,извършено в периода от 06.06.2018 год. до 07.06.2018 год. му е определено общо наказание лишаване от свобода за срок от една година при първоначален общ режим на изтърпяване,което е изтърпяно на 19.03.2020 год.

2.Със споразумение №26 от 20.04.2022 год. по НОХД № 1408/19 год. на Районен съдКюстендил,влязло в сила на същата дата,за деяние извършено на 30.09.2017 год.,на основание чл.325,ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.31,ал.2 във вр. с чл.63,ал.1,т.4 във вр. с чл.20,ал.2 от НК му е определено наказание лишаване от свобода за срок от една година и единадесет месеца при първоначален общ режим на изтърпяване.

С определение по същото дело съдът е групирал наказанията му по последното и по НОХД № 355/19 год.,като е определил едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от една година и единадесет месеца при първоначален общ режим на изтърпяване и на основание чл.25,ал.2 от НК е приспаднал времето,през което търпял наказание лишаване от свобода по всяка от присъдите.Определението е влязло в сила на 06.05.2022 год.

3.Със споразумение №5 от 16.01.2023 год. по НОХД № 605/22 год. на Районен съдКюстендил,влязло в сила на същата дата,за деяния извършени на 13.10.2018 год., на основание чл.131,ал.1,т.4,пр.3,т.12 във вр. с чл.130,ал.1 във вр. с чл.31,ал.2 във вр. с чл.63,ал.1,т.4 от НК и за деяние по чл.131,ал.1,т.12 във вр. с чл.129,ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.31,ал.2 във вр. с чл.63,ал.1,т.3 от НК му е определено общо най-тежко наказание в размер на три години лишаване от свобода при общ режим на изтърпяване.

С определение по същото дело,влязло в сила на 01.02.2023 год., на Д. е наложено едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от три години по осъжданията му по НОХД № 605/22 год.,НОХД № 355/19 год. и НОХД № 1408/19 год. ,и двете на КнРС,което на основание чл.24 от НК е увеличено с шест месеца при първоначален общ режим на изтърпяване.Зачетено е времето на задържането му и е приспадната изтърпяната част от наказанията.

4.С присъда от 19.02.2021 год. по НОХД № 344/20 год. на Окръжен съдКюстендил,изменена с решение по ВНОХД № 899/21 год. на САС,потвърдено с решение от 03.01.2024 год. по н.д. №819/23 год. на ВКС,за деяние извършено на 17.02.2019 год.,на основание чл.119 във вр. с чл.116,ал.1,т.4 във вр. с чл.115 във вр. с чл.18,ал.1 от НК,на Д. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет години,което е кумулирано с наказанието по НОХД № 355/19 год. на Районен съд-Кюстендил и е определено едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от пет години,което е увеличено на основание чл.24 от НК с една година при първоначален строг режим на изтърпяване.

4

На основание чл.25,ал.2 от НК е приспаднато изтърпяването на наказанието по НОХД № 355/19 год. на КнРС за времето от 28.03.2019 год. до 19.03.2020 год. и на основание чл.59,ал.1 от НК е зачетено времето,през което е бил задържан,считано от 17.02.2019 год. до 27.03.2019 год. и от 20.03.2020 год. до влизане на присъдата в сила.

От справка от ГД „ИН“ е установено,че наказанието по НОХД № 355/19 год. е изтърпяно за времето от 28.03.2019 год. до 19.03.2020 год.,от която дата е задържан като обвиняем по НОХД № 344/20 год. на ОС-Кюстендил.

На 03.05.2022 год. е поставено началото на изтърпяване на групираното наказание с определение по НОХД № 605/22 год. на РС-Кюстендил за срок от три години и шест месеца,а на 11.01.2024 год. е започнал да търпи наказанието по НОХД № 344/20 год. на ОСКюстендил,групирано с това по НОХД № 355/19 год. на Районен съд-Кюстендил с определено общо наказание за срок от пет години,което е увеличено по реда на чл.24 от НК с една година.Срокът на задържането му по НОХД № 344/20 год. е изчислен от 17.02.2019 год. до 28.03.2019 год. и от 19.03.2020 год. до 03.05.2022 год.

С оглед на тези данни САС счита за правилна преценката на първостепенния съд,че са налице условията на чл.25,ал.1 във вр. с чл.23,ал.1 от НК за групирането на наказанията по посочените по-горе осъждания на Д.,тъй като деянията по тях са извършени преди да е бил осъден за което и да е от тях.