Решение № 51 от 28.05.2024, Районен съд - Мездра

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 28.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Димитрова при участието на секретаря Е. М. Д. като разгледа докладваното от Анелия Димитрова Административно наказателно дело № 20241450200145 по описа за 2024 година ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 4846752/15.05.2021 год. на ОД на МВР гр.В., с който на нарушителя А. И. Т. от с. С. обл. В., е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 400 /ЧЕТИРИСТОТИН/ ЛЕВА, за нарушение на чл.21 ал.1, вр. с чл.189 ал.4, вр. с чл.182 ал.2 т.5 от ЗДвП, като законосъобразно на основание чл.63 ал.2 т.5 вр. с чл.58д т.4 от ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

1

МОТИВИ:

А. И. Т. от с. С., обл. В. чрез пълномощника си Б. А. Т. е обжалвал в срок Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,установено с автоматизирано техническо средство или система серия К №

4846752/15.05.2021 год. на ОД на МВР гр.В.

Жалбоподателят редовно призован не се явява, а се представлява от пълномощника си Б. А. Т. Видно от приложените по делото писмени документи се установява, че пълномощникът на жалбоподателя е негов син, като това се установява от удостоверение за раждане издадено на 22.12.1970год.От приложеното по делото

Експертно решение

0221/27.02.2006г. на ТЕЛК се установява, че жалбоподателят е с влошено здравословно състояние, което му е попречило да се яви в съдебно заседание.

От депозираната по делото жалба и от взетото на съдебното следствие становище от страна на пълномощника на жалбоподателя се иска отмяна на атакувания ел. фиш, тъй като последният е издаден в нарушение на материалния и процесуалния закон. Акцентира се, че скоростта е била измерена и нарушението е било установено и заснето с автоматизирано техническо средство, за което няма данни, че е от одобрен тип. Визира се, че по делото няма приложен снимков материал и приложена справка за собственост. Твърди се, че не жалбоподателят е управлявал процесното МПС тъй като здравословното му състояние е влошено и автомобилът се предоставя от собственика на много различни хора, защото е признат с Решение на ТЕЛК с 90% нетрудоспособност. Подчертава се, че е спорен въпросът дали засечената скорост е на процесното МПС или на друго МПС , което го е изпреварвало. Акцент се поставя и за нарушение на разпоредбата на чл.34 ал.1 от ЗАНН, тъй като не е съставен АУАН в продължение на 3 месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла 1 година от извършване на нарушението. Твърди се, че ел. фиш е връчен на 12.03.2024г., което е почти 3 години след извършване на нарушението. Прави се извод, че погасителната давност е изтекла и ел. фиш е неоснователно издаден. На съдебното следствие основен акцент в пледоарията на пълномощника на жалбоподателя е, че протокола от проверката на преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации е негодно доказателство и не следва да се приеме като такова, 2 тъй като от описаните в протокола стикери за извършване на технически преглед не било ясно за кои от тях се отнася, поради което се прави извод, че не може да бъде индивидуализирано техническото средство.

Ответникът ОД на МВР гр.В. редовно призован, представител не е изпратил и не е ангажирал становище по делото.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима и разгледана по същество се явява неоснователна.

Съдът след като се запозна с депозираната по делото жалба, изложените в нея доводи и материалите по делото, намира за установено следното от фактическа срана:

На 15.05.2021 год. в 13:59 часа в област В., община М., на ПП І-1 /Е-79/, км.159+000 / разклон с. М./, извън населено място, с посока на движение към гр.М., техническо средство – стационарно преносим уред за осъществяване на контрол на пътното движение /СПУКС/, тип „ARH CAM S1” с фабричен № 11743ВС заснело лек автомобил „БМВ 520 И” с рег.№ ... със скорост от 135 км/ч при разрешена скорост от 90 км/ч. Същият не е спрян, като използваното по време и място техническо средство работи в автоматичен и автономен режим, без участие и намеса от служител. Измерва скоростта на преминаващите автомобили, като заснема само тези, движещи се с превишена скорост и автоматично разпознава регистрационния номер на МПС-то.

Преносът на информация от АТСС „ ARH CAM S1” с фабричен № 11743ВС към автоматизираната система за управление на административнонаказателната дейност също се извършва автоматично, посредством 3G мрежа. СПУКС работи напълно автоматично като стационарна камера за контрол на скоростта, като служителят на реда само разполага техническото средство, въвежда необходимите параметри за контрол и изключва същото при приключване на работа. Безспорно служителя не стои до техническото средство и не наблюдава установяването на нарушения от него. В отсъствие на жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП е издаден процесния Електронен фиш на собственика на автомобила, в случая това е жалбоподателката.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: Удостоверение 3 за раждане на Б. А. Т., Експертно Решение №0221/27.02.2006г. на ТЕЛК издадено от МБАЛ К., Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 4846752/15.05.2021г., Снимка № 11743ВС/0227360 от 15.05.2021 г., Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на ИД Председател на Български институт по метрология,Заповед под № 8121з931/30.08.2016 год. на Министъра на вътрешните работи, ведно с приложение към посочената заповед, Протокол от проверка № 71-СИСИС/15.10.2020 г. на Началник отдел ИСИС към Български институт по метрология гр.С., Справка под вх. №20-00-99- 2/27.11.2020г. на Главен секретар на БИМ, Справка по история за пътно средство с рег.№ ....., Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система под рег.№ 967р-2563 от 17.05.2021 г., снимка за временно монтиране на ATCC „ARH CAM S1” №111743ВС, касателно 15.05.2021 г., Справка от Началника на Сектор ПП към ОД на МВР гр. В. под вх. №2026/30.04.2024г., ведно с Заверено копие на Разпечатка от паметта на техническо средство ATCC „ARH CAM S1” №111743ВС, касателно 15.05.2021 г. и Ясна снимка на извършеното нарушение.

Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП.

По делото няма данни кога е връчен атакувания Електронен фиш на жалбоподателя.Със съпроводителното писмо ответника е посочил, че жалбата е входирана пред ответника на 26.03.2024 год.Съдебният състав е задължил страните по делото да представят доказателство в насока кога е връчен Електронния фиш, като в тази насока е Справка от Началника на Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР гр.В. под рег.№ 967000-6274/29.04.2024 год. От посочената справка съдебния състав е уведомен от ответника по делото, че няма доказателства, удостоверяващи връчването на обжалвания Електронен фиш, като считат, че същият не е влязъл в законна сила и е обжалван в законоустановения 14-дневен срок. В тази насока нямат възражения, относно даване ход на делото.

Изложената до тук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по-горе, както и приложения снимков материал от заснет клип № 4

11743ВС/0227360 с техническо средство АТСС „ ARH CAM S1” с фабричен № 11743ВС. Така приложения снимков материал, съгласно чл.189 ал.15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова е приобщено по съответния ред по делото.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в км/ч, които за пътно превозно средство от Категория В за населеното място е 50 км/ч, извън населено място – 90 км/ч, а по автомагистрала – 140 км/ч, а според ал.2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. По силата на чл.182 ал.2 т.5 от ЗДвП, в редакцията й относима към датата на извършване на деянието за превишаване разрешената максимална скорост в извън населено място за превишаване от 41 до 50 км/ч, водачът се наказва с глоба 400 лева. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо.

В конкретния случай, съставеният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство формално отговаря на изискванията на чл.189 ал.4 от Закона за движението по пътищата, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения със Заповед № 8121з-931/20.08.2016 г. на Министъра на вътрешните работи образец.

В този мисъл, настоящият съдебен състав намира за уместно да посочи, че макар Законът за движението по пътищата, в разпоредбата на чл.189 ал.11, да предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление, това приравняване следва да се приеме, че е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила наказателни постановление и електронни фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне и реквизити на наказателното постановление, въведени в разпоредбите на 5

ЗАНН и по отношение на електронния фиш. За разликите между НП и електронния фиш, от гледна точка на реквизити и процедура по съставяне и връчване, следва да се държи сметка, като се изхожда не само от изричната законодателна уредба, но така също и тяхната специфика и правна природа, както и от целите на законодателя, преследвани при регламентиране на уредбата относно електронния фиш. По тези съображения, а и следвайки чисто етимологически от наименованието на атакувания акт, се налага найнапред извода, че в случая не е налице фигурата на административнонаказващ орган, а в закона е употребено понятието „издател на електронния фиш”, сред реквизитите, на който пък не е предвиден подпис на съответното длъжностно лице и печат на учреждението. Последното е от значение за формиране на извода на съда за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в изложения аспект, като възраженията, базиращи се на формално, както се е изразил жалбоподателя основание, се явяват неоснователни.

Категорично не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателя и застъпената теза в представената от него съдебна практика относно приложението на чл.189, ал. 4 ЗДвП, като дори само от етимологията на всеки от изразите, логическото, езиково и правно свързване на изразите в нормата, следва извода, че употребеният израз „в отсъствие на контролен орган”, касае заснемането на нарушението. В случай, че се приеме обратното, тогава средството за измерване на скоростта и заснемане няма да е посочено, че следва да бъде автоматизирано и би се достигнало до абсурдния извод, че е наложително присъствието и извършване на действия по боравене с това средство от нарочен оператор, каквато очевидно не е идеята на законодателя, насочена към стремеж за изключване или поне ограничаване на човешкия фактор при заснемане и установяване по този начин на нарушението. Освен това, така или иначе Електронния фиш, както и наказателното постановление, за разлика от АУАН, няма изисквания да се съставят в присъствие на нарушителя, а само му се връчват, за да се приеме, че текста на чл.189, ал.4 ЗДвП въвежда такива, а все пак може да се открие и разлика в понятията контролен орган от една страна и административнонаказващ орган, респ. издател на електронния фиш – от друга, което също изключва възприетото от жалбоподателя тълкуване на закона.