Решение № 570 от 27.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 570 гр. София, 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20231100113566 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, като правоприемник на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, с предишно наименование „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, с която са предявени срещу М. К. А. установителни искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК за съществуването на вземания, както следва: с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.430, ал.1 ТЗ за сумата от 51 922,42 лв., представляваща главница по договор за банков кредит; с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.430, ал.2 ТЗ за възнаградителна лихва върху заетата сума в размер на 1 702,96 лв. за периода 15.03.2022 г. до 15.09.2022 г.; с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за неустойка за забава за сумата от 127,11 лв., начислена върху редовно падежиралите главници, включени в неплатените месечни погасителни вноски, за периода от 15.03.2022 г. до 25.09.2022 г. с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за лихва за забава за сумата от 330,57 лв., начислена върху предсрочно изискуема главница за периода от 26.09.2022 г. до 19.10.2022 г.

Ищецът твърди, че по сключен договор за потребителски кредит от 12.01.2022 г. „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, на когото е универсален правоприемник, е предоставило на кредитополучателя заемна сума в размер на 52 250,00 лв. със срок на издължаване на кредита от 120 месеца, считано от усвояването. Съгласно уговорките в договора неизпълнение е налице, когато 1 кредитополучателят просрочи плащане на която и да е вноска за повече от 31 (тридесет и един) дни от съответната дата на дължимо плащане, като в случай на неизпълнение банката има право едностранно, с писмено уведомление до кредитополучателя, да обяви всички усвоени и непогасени по договора суми, за предсрочно и незабавно изискуеми. Ответникът не е изпълнявал в срок задължението си да погасява месечните вноски, като не е заплатил месечни погасителни вноски с падежни дати - от 15.03.2022 г. до 15.09.2022 г. включително. Предсрочната изискуемост е обявена на 26.09.2022 г. с писмо с изх. № 001 - 48349 от 09.09.2022 г., изпратено чрез Български пощи и връчено на кредитополучателя на 26.09.2022 г. Ищецът твърди, че страните са уговорили възнаградителната лихва върху ползвания кредит за първите 12 месеца да е фиксирана годишна лихва в размер на 5.50%, а след изтичане на срока, кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва, формирана от сбора на две компоненти: променлив референтен лихвен процент и надбавка в размер на 5.460 (пет цяло и четиристотин и шестдесет хилядни пункта).

Годишният процент на разходите /ГПР/ към момента на сключване на Договора за кредит е в размер на 6.01% (шест цяло и една стотни процента).

Ищецът претендира изискуема главница в размер на 51922,42 лева, включваща редовно падежирала главница в размер на 2335,42 лева за периода от 15.03.2022 г. до 15.09.2022 г. и предсрочно изискуема главница в размер на 49587,00 лева., възнаградителна лихва върху заетата сума в размер на а 1702.96 лв. за периода 15.03.2022 г. до 15.09.2022 г. и обезщетения за забава, както следва: неустойка за забава за сумата от 127 лв., начислена върху редовно падежиралите главници, включени в неплатените месечни погасителни вноски, за периода от 15.03.2022 г. до 25.09.2022 г. и лихва за забава за сумата от а 330,57 лв., начислена върху предсрочно изискуема главница за периода от 26.09.2022 г. до 19.10.2022 г. Претендира установяване на посочените вземания, както и присъждане на разноските в заповедното и исковото производство.

Ответникът не взима становище по исковете.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

За претендираните в настоящото производство суми в полза на банката са издадени Заповед за изпълнение за парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 03.11.2022 г. и изпълнителен лист, по ч.гр.д. № 57097/2022 г. на СРС, 156 състав за сумите: 51 922,42 лв. - представляваща главница по договор за потребителски кредит от 12.01.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 20.10.2022 г. до окончателното плащане, 1 702,96 лв. - представляващи възнаградителна лихва върху заетата сума за периода 15.02.2022 г. – 25.09.2022 г., сумата от 457,68 лв. - мораторна лихва за периода 15.03.2022 г. – 19.10.2022 г., както и деловодни разноски, от 2 които 1081,66 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на изпълнителния лист на 29.11.2022 г. е образувано изпълнително дело при ЧСИ К.П. с рег. № 852, район на действие СГС, като поканата за доброволно изпълнение по изпълнителното дело, заедно с копие от изпълнителния лист, е връчена на длъжника на 10.12.2022 г. На основание чл. 414 ГПК на 23.12.2022 г. длъжникът е подал в срок възражение пред СРС по ч.гр.д. № 57097/2022 г., по описа на СРС, 156 състав.

По иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, вр. чл.430, ал.1 ТЗ :

Установява се от Договор за потребителски кредит № 2201073064187130 от 12.01.2022 г., че между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД (с променено наименование „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, чиито правоприемник е ищецът „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД) и ответника М. К. А., като кредитополучател, валидно е възникнало правоотношение по договор за банков кредит, по силата на който ищецът се е задължил да предостави на ответника сумата от 52 250 лв., а ответникът се е задължил я да върне за срок от 120 месеца, считано от датата на усвояване на кредита.

Договорът е сключен в изискуемата от закона писмена форма (430, ал.3 ТЗ) и е породил действие.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че кредитът е усвоен от кредитополучателя в пълния му размер от 52 250 лв., на 12.01.2022 г. От счетоводените операции на банката е видно, че отпуснатите средства са използвани за захранване на сметка на кредитополучателя в „Уникредит Булбанк“ АД, трансфери към сметки, открити в Райфайзенбанк, плащания за погасяване на първата дължима вноска по кредита и част от втората, тегления на суми от кредитополучателя, застраховки и такси по кредита. Следователно, за кредитополучателя е възникнало задължение да върне усвоената сума съгласно постигнатите договорки между страните.

Установява се още от счетоводната експертиза, че на 15.02.2022 г. е погасено единствено задължението по първата падежна вноска по кредита и част от втората вноска за лихва. Кредитополучателят не е заплатил месечни погасителни вноски с падежни дати от 15.03.2022 г. до 15.09.2022 г.

Непогасената част от главницата е в размер на 51 922,42 лв. включваща падежирали месечни вноски, в периода до обявяване на предсрочна изискуемост 15.03.2022 г. - 15.09.2022 г., в размер на 2 335,42 лв. и предсрочно изискуема главница в размер на 49 587,00 лв.

При преценка относно изискуемостта на вземането съдът съобрази следното:

Ищецът се позовава на предсрочна изискуемост. Съдът намира, че са налице предпоставките за упражняване от страна на ищеца на потестативното право съгласно чл.60, ал.2 ЗКИ – кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски. Както бе посочено по-горе, плащанията по договора са спрели след плащане на задължението по първата падежна вноска по кредита на 15.02.2022 г.

3

Писменото уведомление, изпратено до ответника в качеството му на длъжник чрез Български пощи, с № ИЗХ-001-48349, е връчено на член от домакинството-А.а, видно от обратна разписка

№PSRFBB02OKMKP1T1RFBB2-4 (л.24 от делото) на 26.09.2022 г. Поради това съдът приема, че предсрочната изискуемост е обявена на длъжника писмено, чрез връчване на нарочно уведомление с № ИЗХ-001-48349 и е настъпила преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК. Поради това към момента на сезиране на заповедния съд вземането за главница по договора за кредит е било изискуемо.

По изложените съображения съдът приема, че вземането за главница е възникнало в предявения размер и предявеният иск по чл.422 ГПК, вр.чл.430, ал.1 ТЗ е основателен.

По иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.430, ал.2 ТЗ:

Съгласно 4.1 от договора за първите 12 месеца кредитополучателят заплаща фиксирана годишна лихва в размер на 5.50%, след което лихвата по кредита се формира от променлив Референтен лихвен процент и надбавка в размер на 5.460 пр. пункта. В чл. 4.1 до чл. 4.2.3.1 на договора е описана методиката за промяна на лихвата, в случай, че има такава.

Установява се от приетата по делото счетоводна експертиза, че предсрочната изискуемост е обявена на 26.09.2022 г., т. е. в рамките на първите 12 месеца, и размерът на лихвения процент в периода от сключване на договора до 25.09.2022 г. не е променян, т.е. първоначално определеният лихвен процент по кредита в размер на 5.50 % не е изменян и е прилаган в този размер в течение на договора. Видно от заключението, дължимата възнаградителна лихва върху падежиралите месечни вноски за главница за периода 15.02.2022 г. - 25.09.2022 г., е в размер на 1 702,96 лв. Ето защо съдът приема, че вземането в претендирания размер е възникнало, поради което искът е основателен и следва да се уважи до предявения размер от 1 702,96 лв.

По иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.92, ал.1 ЗЗД :

Основано задължение на кредитополучателя съгласно чл.430 ТЗ е да върне заетата сума в уговорения срок. Съгласно чл. 4.5. от договора за кредит при забава в плащането на дължими суми по кредита от страна на кредитополучателя, банката олихвява просрочените суми от главницата с наказателна лихва в размер на 10 пункта годишно над договорения в чл. 4.1. лихвен процент – 15.50%.

От счетоводната експертиза (колона 4 на Таблицата към задача №2) се установява, че начислената неустойка за забава върху падежиралите главници е в размер на 127,11 лв. за периода от 15.03.2022 г. - 25.09.2022 г.

Съдът приема, че в полза на ищеца валидно е възникнало вземане за неустойка по т.4.5 за сумата от 127,11 лв., начислена върху неплатените падежирали месечни вноски в размер на 2 335,42 лв. за периода 15.03.2022 г. 25.09.2022 г. Ето защо искът с правно основание чл.422, вр. чл.92, ал.1 ЗЗД следва да се уважи в предявения размер за сумата от 127,11 лв.

4

По иска с правно основание чл.422, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД:

С обявяване на предсрочна изискуемост и считано от 26.09.2022 г. кредитополучателят изгубва преимуществото на срока – да погасява на части задължението си с месечни вноски съгласно уговорения погасителен план и дължи цялата непогасена част от заетата сума. В полза на кредитора възниква вземане и за обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД в размер на законната лихва върху предсрочно изискуемата главница.

Видно от счетоводната експертизата, обезщетението за забава в размер на законната лихва върху предсрочно изискуемата главница е в размер на 330,57 лв. за периода от обявяване на предсрочната изискуемост на 26.09.2022 г. до 19.10.2022 г.

По изложените съображения съдът приема, че в полза на ищеца валидно е възникнало вземане за лихва за забава за сумата от 330,57 лв., начислена върху предсрочно изискуема главница за периода от 26.09.2022 г. до 19.10.2022 г.

По разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените разноски в заповедното производство в размер на 1 131,66 лв. и в исковото производство в размер на 2 073,36 лв., от които 1 113,36 лв., представляваща държавна такса, 600 лв., представляваща депозит за вещо лице и 360 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ.

По изложените съображения Софийският градски съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че М. К.

А., ЕГН **********, дължи на ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД, ЕИК *******, сумите както следва: на основание чл.79, ал.1, вр. чл.430, ал.1 ТЗ, сумата от 51 922,42 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 2201073064187130 от 12.01.2022 г., заедно със законната лихва от 20.10.2022 г. до окончателното плащане; на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.2 ТЗ, сумата от 1 702,96 лв., представляваща възнаградителна лихва върху заетата сума за периода 15.03.2022 г. до 15.09.2022 г. на основание чл.92, ал.1 ЗЗД, сумата от 117,11 лева, представляваща неустойка за забава, начислена върху редовно падежиралите главници, включени в неплатените месечни погасителни вноски, за периода от 15.03.2022 г. до 25.09.2022 г. на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 330,57 лв., представляваща 5 лихва за забава, начислена върху предсрочно изискуема главница от 49 587,00 лв. за периода от 26.09.2022 г. до 19.10.2022 г.