Решение № 33 от 29.01.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Казанлък, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НЕВЕНА ИЛ. ИВАНОВА при участието на секретаря АНА Н. ЦАНОВА като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИЛ. ИВАНОВА Административно наказателно дело № 20255510200942 по описа за 2025 година за да се произнесе,взе предвид:

Обжалвано е Наказателно постановление №

829228-F820739/30.03.2025г.на М.Й.Р.-Началник на отдел „Оперативни дейности“-П.,Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“.

Жалбоподателят,недоволен от наложеното му наказание,моли съда да го отмени.

Въззиваемата страна чрез пълномощника си в с.з.взема становище,че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно,и моли съда да го потвърди.

От събраните по делото доказателства,преценени поотделно и в тяхната съвкупност,и след като извърши цялостна проверка на съставения акт и на обжалваното наказателно постановление,съдът приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима.Разгледана по същество се явява неоснователна.

1

Административно-наказващият орган е приел за установено,че при извършена проверка на 22.04.2025г.в 11,00 ч. на търговски обект-бърза закуска,находящ се в гр.П.б.,ул.“Х.Б.“ № **,стопанисван от „М. ***“ ЕООД с ЕИК 203298244,било констатирано,че „М. ***“ ЕООД , в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006г.за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата,които извършват продажби чрез електронен магазин,не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект,чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство /ФУ/,с което било допуснато нарушение на разпоредбите на същата наредба.От извършено скрито наблюдение преди легитимация на органите по приходите било установено,че в 10,51 ч.на 22.04.2025г.клиент закупил 1 брой безалкохолна напитка на обща стойност 1,20 лв.,платени в брой от клиента на лицето,приело плащането в брой-И.М. М.-продавач и отчетник счетоводство,за която продажба не бил издаден фискален касов бон от монтираното,въведено в експлоатация,регистрирано и работещо в обекта към момента на проверката фискално устройство Е. с ИН на ФУ ******* и ИН на ФП ********,нито бележка от кочан с ръчни касови бележки,отговарящи на изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006г.на МФ.В генерираната КЛЕН /контролна лента на електронен носител/ за дата 22.04.2025г. от ФУ не била отразена описаната по-горе продажба на стойност 1,20 лв.Извършеното нарушение водило до неотразяване на приходи.АНО приел,че не са налице предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН.

АНО приел,че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.3 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата,които извършват продажби чрез електронен магазин,във вр.с чл.118,ал.1 от ЗДДС.

Предвид изложеното АНО наложил на „М. ***“ ЕООД административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1200 /хиляда и двеста/ лева на основание чл.185,ал.1 от ЗДДС,изр.второ във вр.с чл.185,ал.1 от ЗДДС.

2

Съдът не констатира при съставянето на АУАН и при издаване на обжалваното наказателно постановление да са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.АУАН и НП отговарят на изискванията на императивните норми съотв.на чл.42 и на чл.57 от ЗАНН.В приложеното търговско пълномощно е предоставено правомощие на упълномощения М. Д. М. да подписва и получава наказателни постановления и всички други документи,които се отнасят до фирмата,поради което съдът счита,че процесуалните права на жалбоподателя не са били нарушени.

Отразените констатации в обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление се установяват от показанията на актосъставителката С. и от приложените по делото писмени доказателства.Безспорно е установена фактическата обстановка и извършването на административното нарушение.Правилно АНО е приел,че като не е бил издаден фискален касов бон от ФУ за извършената в момента на проверката покупка,и като не е била отразена в КЛЕН тази продажба,е била нарушена нормата на чл.3,ал.1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006г.за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата,които извършват продажби чрез електронен магазин,във вр.с чл.118,ал.1 от ЗДДС.Правилно също така АНО е приел,че в случая извършеното нарушение е довело до неотразяване на приходи.

Съдът намира за неоснователно становището на жалбоподателя,че случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.Съдът намира,че случаят не е маловажен,тъй като нарушението е обичайно и не се различава съществено от други нарушения от този вид.Не се установяват обективни обстоятелства,които да са възпрепятствали задълженото лице да издаде фискален касов бон за извършената продажба.В случая нарушението е и от категорията нарушения,които водят до неотразяване на приходи-т.е.до ощетяване на фиска.Стойността на покупката,за която не е издадена касова бележка /1,20 лева/,няма никакво значение за съставомерността на деянието и за степента на неговата обществена опасност,тъй като законът поставя императивно изискване всяка извършена продажба в търговските обекти да се регистрира чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ.Т.е. това е нарушение на просто извършване.

3

Няма как да се приеме,че процесният случай представлява изключение от останалите случаи от този вид.Напротив-случаят е типичен и не е изключение от общите случаи.Поради това и не е налице малозначителност на деянието по смисъла на чл.9,ал.2 от ЗАНН,както алтернативно твърди жалбоподателят в писменото си становище.

Съдът също така не споделя становището на жалбоподателя,че АНО съществено е нарушил закона като не е посочил съображения защо е приел, че деянието на жалбоподателя не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Законът не поставя такова изискване към съдържанието на наказателното постановление и съответно-не поставя задължение за наказващия орган да мотивира защо приема, че деянието не представлява маловажен случай. В обратния случай-ако приеме,че деянието представлява маловажен случай,той е длъжен да се мотивира,но настоящият случай не е такъв.

Предвид изложеното съдът намира,че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Наложеното наказание е правилно определено по вид и размер като е наложено в размер малко над минималния,предвиден в закона,като определеният от АНО размер на наказанието съответства на тежестта на нарушението и на съотношението между смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства,което съотношение е правилно отчетено от АНО.Правилно АНО е отчел и отбелязал в наказателното постановление необходимостта от завишаване на санкцията над предвидения в закона минимален размер с оглед постановената принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“.

При този изход на делото,и тъй като въззиваемата страна чрез процесуалния си представител в с.з.е направила искане да и бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение,такова следва да и бъде присъдено в размер на 97,15 евро /левова стойност 190 лева /съобразно представения списък на разноските,който размер е в съответствие с предвиденото в чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Водим от горните мотиви съдът

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

№

829228-F820739/30.03.2025г.на М.Й.Р.-Началник на отдел „Оперативни дейности“-П.,Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“,с което на „М. ***“ ЕООД с ЕИК 203298244,със седалище и адрес на управление гр.П.б.,ул.“Г. Р.“ № ***,представлявано от М. Ив. Н. с ЕГН **********,е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1200 /хиляда и двеста / лева.

ОСЪЖДА „М. ***“ ЕООД да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 97,15 евро /левова стойност 190 лева /.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Стара Загора в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________ 5