Решение № 261438 от 28.04.2022, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Гр.София, 28.04. 2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение II- В въззивен състав, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА М.ОВА-ТОНЕВА

Мл.с-я ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА

При секретаря

Юлиана Шулева

И прокурора сложи за разглеждане

Като изслуша докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 13260 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК/въззивно обжалване/.

Подадена е въззивна жалба от Г.В.У., ищец пред СРС, срещу решение № 75984 от 24.04.2020 г., постановено от СРС, Първо ГО, 51 състав по гр.д.№ 39261 по описа за 2019 г., с което не е била уважена претенцията му по чл.45, ал.1 ЗЗД.

Излагат се доводи за неправилност на така постановеното решение. СРС не бил разбрал отношенията между страните по спора. СРС не бил обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, а подходил избирателно.Не бил обсъдил близката родствена връзка между ответницата и разпитаните свидетели. Съдът се позовал на факти, които към момента на постановяване на решението не били установени с влязъл в сила съдебен акт. Нямало такъв акт и по въпроса дали е упълномощен от бабата на ответницата или не. Като СРС неправилно бил достигнал до извода, че въззивника не бил упълномощен. Действително, първоначално не бил упълномощен, но впоследствие било издадено от бабата на ответницата пълномощно поради което този порок бил саниран. Разписката на която съдът се позовавал била абсурдна. Тази разписка била оспорена от ищеца, тъй като същата не била издадена от него. Съдържанието на разписката било невярно.

Ако се приемело, че същата е достоверна, то се сочи, че не се бил възползвал от посочената в нея възможност да задържи 30 % от сумата. От СРС били допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в недопускането на поисканите от него доказателствени средства, а именно разпит на ответницата по реда на чл.176 ГПК, неиздаване на съдебно удостоверение, което довело и до неизясняване на спора от фактическа и правна страна и нелогични изводи. Поради недопускането на тези доказателства останал неизяснен въпроса защо жалбата до СРП е подадена 6 месеца след контактите им. Не ставало ясно дали ответницата, ако била получила парите щяла да подаде жалба до СРП. Противоправно било ответницата да се облагодетелства от тези пари.

Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и вместо това да постанови друго с което да уважи претенцията му.

Претендират се разноски.

Постъпил е отговор от Ц.Г.Г., ответник пред СРС. Излагат се доводи за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното съдебно решение. Счита, че не са допуснати сочените от въззивника нарушения при постановяване на решението от СРС. Обжалваното от въззивника решение било правилно и обосновано; събраните доказателства били изключително подробно анализирани. Сочи, че СРС бил отчел факта, че свидетелката Г.М.е майка на ответницата. Никъде в мотивите си СРС не се бил позовал на висящото наказателно производство по нохд № 18466/2016 г. на СРС, НО, 98-ми състав. Счита, че изпълнителните деяния били подробно описани от ответницата в жалбата й до Прокуратурата.съдебната практика била категорична, че значение в сезиращите молби до компетентните органи имат изложените обстоятелства, а не цитираните състави от НК. Сочи, че в пълномощното от 07.03.2014 г. , издадено в полза на У. името на М.М.изрично били посочени действията за които е извършено упълномощаването. Никъде не било посочено, че се потвърждават извършените от него действия без пълномощно. По отношение на представената разписка от 10.03.2014 г. се сочи, че нейната автентичност не била оспорена от въззивника в дадения от СРС, срок. Доказателствените искания на въззивника били преклудирани и направени за първи път с въззивната жалба.По отношение на искането по чл.176 ГПК сочи, ме такова било направено пред СРС, но съдът го оставил без уважение, тъй като отговори на въпросите по молбата от 08.01.2020 г. не било необходимо. По тези обстоятелства ответницата била изразила становище в отговора по исковата молба. Повторно направеното такова искане било оставена от СРС без уважение като преклудирано. Относно искането за издаване на съдебно удостоверение до общината в с.Видаре, счита, че същото е прекрудирано защото било направено във второто публично съдебно заседание пред СРС, както и било неотносимо. Правилно СРС го оставил без уважение. Сочи, че съжденията на въззивника не отразявали събраните по делото доказателства. Претендират се разноски.

По допустимостта на въззивната жалба:

За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 27. 05.2020 г. Въззивната жалба е подадена на 10.06.2020 г. /по пощата/.

Налице е правен интерес от обжалване.

Следователно въззивната жалба е допустима.

По основателността на въззивната жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим процес.

По доводите във въззивната жалба:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че по делото не било спорно, че ответницата Ц.Г.Г. е сезирала СРП чрез подаване на жалба от 09.07.2014 г. Според ищеца подаването на такава жалба било противоправно, тъй като с жалбата си ответницата била изнесла клеветнически твърдения по отношение на ищеца за извършени от него престъпления по чл.143, ал.1 НК, по чл.206, ал НК и по чл.209, ал.1 НК. От значение за реализирана на състава на престъплението „клевета“ било какви са изложените от дееца обстоятелства, които според него представлявали престъпление, а не цитираните състави от НК. В случая в жалбата си ответницата била изложила, че чрез заплаха от унищожаване на изпълнителния лист, издаден в полза на М.Н.М., Г.У. я принудил да подпише разписка, че е получила сума пари, които не й е предал.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установявало, че твърденията на ответницата в жалбата й до СРП са верни. По делото била приета самата разписка от 10.03.2014 г. от която било видно, че Ц.Г. е заявила чрез нея, че е получила в заем от Г.У. сумата от 15 000 лв. с краен срок на връщане -30.04.2014 г. като било посочено, че при невръщане на тази сума в уговорения срок У. има право да задържи за себе си 30 % от сумата, която ще получи по предявения изпълнителен лист пред „Б.В.И.Г.“ АД за плащане на обезщетение в полза на М.Н.М.. Свидетелката Г.М.М.потвърждавала, че дъщеря й е подписала разписката без да е получила сумата в размер на 15 000 лв. от Г.У., тъй като се притеснявали, че изпълнителният лист ще бъде унищожен и след като не успели да го вземат от ищеца. СРС е кредитирал тези показания, тъй като били логични и последователни независимо, че свидетелката била майка на ответницата.

Фактът, че ищеца е държал изпълнителния лист и не го е предал на правоимащото лице се потвърждавало и от показанията на свидетеля Д.П.. Свидетелят П.заедно с друг негов колега били упълномощени от бабата на ответницата, за да поискат от ищеца така издадения изпълнителен лист, но У. отказал да им го предаде. Това обстоятелство се потвърждавало от показанията на свидетелката Д.П., която сочела на проведена такава среща, на която двамата адвокати искали У. да им даде листа, но той отказал. С процесната жалба ответницата била изразила мнение, че У. е извършил престъпление по чл.206, ал.1 НК като в тази връзка била посочила, че У. бил присвоил цялата сума, присъдена като обезщетение на баба й . като я бил получил по своя банкова сметка ***. По делото не било спорно, че сумата присъдена на бабата на ответницата като обезщетение, е била преведена по сметката на У.. Това се установявало и от представеното по делото платежно нареждане от 24.06.2014 г. за сумата в размер на 32 694,70 лв. Това се установявало и от споразумението по щета № 471708091201674/6, копие на писмо от 01.07.2014 г. с което застрахователят бил уведомил М.Н.М. за превеждане на сумата по сметката на адв.У., копие на писмо от Г.У. до М.Н.М. с което писмо ищецът бил признал, че е получил съответната сума. Действително в полза на ищеца било дадено пълномощно от М.М.да получи обезщетението по негова сметка, но от показанията на свидетелката Г.М.било видно, че ищецът спрял да си вдига телефона, когато ответницата Г. го търсила, а един ден се обадил и казал, че застрахователят е отказал да плати обезщетението поради изтекла давност.След което ответницата се обадила на застрахователя, който й казал, че обезщетението е преведено на адв.У.. От събраните по делото доказателства се установявало, че към датата на подаване на жалбата от страна на ответницата – 09.07.2014 г. част от обезщетението било преведено на Станислав и М.П., но ответницата не знаела това. От показанията на свидетелката Г.М.се установявало, че У. е бил канен неколкократно да плати сумата, вкл. от М.Н.М. по нейна банкова сметка, ***. При това положение съдът е достигнал до извода, че ответницата при депозиране на жалбата пред СРП е била със съзнанието, че ищецът е задържал за себе си цялата дължима на баба й, сума.

Това означавало, че Г. е действала със съзнанието, че Г.У. е присвоил изплатеното в полза на баба й обезщетение, което обосновавало извод за липса на съзнание, че приписаното престъпление не е извършено. По отношение на престъплението по чл.209, ал.1 НК Г. била посочила в жалбата си до СРП, че ищецът се опитал да я заблуди, че застрахователят е отказал да изплати обезщетение, за да може той да го присвои. Действително, по делото било представено писмо от 09.06.2014 г. от което се установявало, че „Б.В.И.Г.“ АД е уведомило адв.У. като пълномощник на М.Н.М., че е взето решение, с което се отказва изплащане на обезщетението поради изтекла погасителна давност. От представените по делото копие от спогодба от 18.06.2014 г. и платежно нареждане от 24.06.2014 г.било видно, че застрахователното дружество се е задължило да плати на М.Н.М. застрахователното обезщетение и е наредило сумата да бъде преведена по банковата сметка на ищеца на 24.06.2014 г. От показанията на Г.М.се установявало, че в телефонен разговор, след като вече обезщетението е било платено, У. заявил на Ц.Г., че застрахователят е отказал плащане поради изтекла давност. След като Г. узнала факта, че сумата е преведена по банков път по сметката на ищеца, го канела да я предаде или преведе по банков път на М.Н.М., но това не се случило. Това дало повод на ответницата да подаде жалбата до Прокуратурата. При тези си констатации

СРС е достигнал до извода, че към момента на подаването на жалбата, ответницата била действала със съзнанието, че У. е искал да я заблуди чрез твърдението, че застрахователят е отказал да плати обезщетението поради изтекла давност, за да задържи вече получената сума за себе си, т.е. в този случай липсвало съзнание, че приписаното престъпление не е извършено. От събраните по делото доказателства се установявала верността на част от твърденията в жалбата до СРП, а по отношение на друга част ответницата била действала с убеждението, че съответните деяния, квалифицирани от нея като престъпления по чл.143, ал.1 НК, по чл.206, ал.1 НК и по чл.209, ал.1 НК, са извършени от ищеца. При това положение ответницата се била възползвала от правото си по чл.45 КРБ. В случая по делото не били събрани доказателства от които да е видно, че ответницата била подала жалбата до СРП с единствената цел да навреди на ищеца. Точно обратното, установявало се, че жалбата била подадена от ответницата с цел да защити правата на М.Н.М.. При това положение предявеният иск по чл.45 ЗЗД бил неоснователен и като такъв е отхвърлен.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, приема следното:

За да бъде основателен иска за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД, следва да се установи, че е налице осъществено противоправно деяние/действие или бездействие/, вина, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди.