Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 643 от 12.02.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 11321/2023
Вид
Решение № 643
Подписан
12.02.2024
В сила
06.03.2024
Състав
Димитрина Илиева Тенева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 643 гр. Пловдив, 12.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20235330111321 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД М.

Д. Д., ЕГН **********, от ***, чрез адв. Н. срещу „МОЯТ КРЕДИТ“ЕООД, ЕИК 203939675, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Люлин № 7, бул. Царица Йоанна № 29, представлявно от С.А. за прогласяване нищожността на договора за кредит от *** г. поради противоречие със ЗПК, евентуално на клауза на предвиждаща заплащане на неустойка, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща ЗПК , нарушаваща ЗПК и ЗЗП. Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за кредит на *** г . за сума от 102,26 евро. ЛП е 39,60 %, а ГПР-43,05 %.

Съдържа се клауза за предоставяне на поръчитество-две физически лица отговарящи на определение условия. При неизпълнение в срок от 3 дни на това условие се дължи неустойка в размер от 53,19 евро. Не са спазени изискванията на ЗПК относно формиране на ГПР. Клаузата за неустойка е неравноправна. Противоречи на добрите нрави.

В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Потвърждава сключването на договора. Отрича неравноправността на клаузата. .

1

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени доказателства-договор за заем от *** г., погасителен план е видно, че на същата дата между страните е постигната договорка за предоставяне на ищеца от ответника в заем сума от 102,26 евро, дължима на 15 вноски при 39,60% лихва ;43,05 % ГПР. Предвидено е заплащане на неустойка от 53,19 евро Общия размер на задължението е 108,60 евро лв. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал.

1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото 2 задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 43,05 %, а възнаградителната лихва39,60%, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

Поради това съдът намира, че процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от него води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази норма от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга- към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че договорът е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, без да е необходимо да се обсъждат останалите аргументи на страните. Това налага иска да се уважи.

Предвид уважаването на главния иск съдът не дължи произнасяне по обективносъединения с него евентуален такъв.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски за държавна такса-50 лв. На 3 процесуалния представител на ищеца следва да се определи възнаграждение в размер от 400 лв.

На ответника разноски не се дължат.

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА сключеният между М. Д. Д. , ЕГН **********, от ***, и „МОЯТ КРЕДИТ“ЕООД, ЕИК 203939675, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Лю л и н № 7, бул. Царица Йоанна № 29, представлявно от С.А. договора за кредит от *** г . з а нищожен поради нарушение на ЗПК.

ОСЪЖДА „МОЯТ КРЕДИТ“ЕООД, ЕИК 203939675, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Люлин № 7, бул. Царица Йоанна № 29, представлявно от С.А. да заплати на М. Д. Д., ЕГН **********, от ***, сумата от 50 (петдесет) лв. за разноски за производството.

ОСЪЖДА „МОЯТ КРЕДИТ“ЕООД, ЕИК 203939675, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Люлин № 7, бул. Царица Йоанна № 29, представлявно от С.А. да заплати на адвокат С. К. Н. ЕИК ********** с адрес на дейност

***, сумата от 400 (четиристотин) лева за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________ 4