Решение № 4988 от 31.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4988 гр. София, 31.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира И.

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. П.а като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20241100512237 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 13884/15.07.2024 г. по гр. д. № 35330/2022 г. по описа на СРС, 64 състав при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца – „Бруната“ ООД („Далсия“ ООД) са отхвърлени предявените по реда на чл. 422 ГПК искове от „Топлофикация София“ ЕАД по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу К. К. И. и Б.И. П. (починал в хода на производството по делото и заместен от наследниците си по закон – К. Б. П. и А. Б. П.) за признаване за установено, че дължат при условията на разделна отговорност, при равни квоти, по 1/2 част всеки, от следните суми: сумата от 384,96 лева – цена за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. до имот на адрес гр. София, ул. ****, аб. № 135313, ведно със законната лихва от 12.05.2021 г. (датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, сумата от 25,94 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 15.09.2019 г. до 16.04.2021 г., сумата от 78,88 лева – цена за услуга дялово разпределение за периода 01.05.2019 – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 12.05.2021 г. (датата на подаване на заявление за издаване на заповед за 1 изпълнение) до окончателното плащане и сумата от 14,19 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 01.07.2018 г. до 16.04.2021 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 26091 по описа за 2021 г. на СРС, 64 – ти състав.

Против решението е подадена въззивна жалба вх. № 244194/26.07.2024 г. от „Топлофикация София“ ЕАД, в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът поддържа, че с молба вх. № 111664/20.12.2021 г. било изложено становище, че извършеното плащане в размер на 168,10 лева било частично, като в съдебно заседание било направено уточнение, че само задълженията на Б.И. П. били изплатени, но дължими останали вземанията на другия ответник К. К. И., която не била подала отговор на исковата молба. Моли обжалваното решение да бъде отменено в частта, с която са отхвърлени предявените искове срещу К. К. И. и да бъде постановено друго, с което те да бъдат уважени.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемите.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 35330/2022 г. по описа на СРС, 64 състав е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД против К. К. И. и Б.И. П., с която са предявени искове по чл. 422 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.

В исковата молба се твърди, че ответниците са съсобственици на топлоснабден имот в гр. София, ж.к. ****, поради което са клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката.

Поддържа, че съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди на топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.

София, които са одобрени от ДКЕР към Министерски съвет. С общите условия 2 се регулирали търговските взаимоотношения с потребителите на топлинна енергия, правата и задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията. Твърди, че ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от Закона за енергетиката, поради което и общите условия са влезли в сила спрямо него. Твърди, че с влизане в сила на Общи условия било установено, че абонатите са длъжни да заплащат месечните суми в 45дневен срок след публикуване на фактурите. Твърди, че сградата, в която се намира топлоснабдения имот има сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Бруната България“ ООД („Далсия“ ООД) суми за доставена топлинна енергия. Моли да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че дължат да заплатят съобразно дяловете си сумата от 384,96 лева – главница за топлинна енергия за периода от 05.2019-04.2020 г. и 25,94 лева – законна лихва за забава за периода от 15.09.2019 – 16.04.2021 г., както и сума за услугата дялово разпределение за периода от 05.2018-04.2020 г. в размер на 78,88 лева – главница и 14,19 лева – лихва за периода от 01.07.2018 до 16.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, за които суми била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

В срока по чл. 131 от ГПК е представен отговор на исковата молба от Б.И. П., с който е заявил, че оспорва предявените искове, тъй като исковите суми са платени изцяло.

Към първоинстанционното дело е приложено гр.д. № 26091/2021 г. по описа на СРС, 64 състав. По заявление от 12.05.2021 г., подадено от “Топлофикация София” АД е издадена заповед за изпълнение на парично, с която е разпоредено на К. К. И. и Б.И. П. да заплатят на кредитора сумите: цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. в размер на 384,96 лева цена на доставена от дружеството топлинна енергия, ведно със законната лихва от 12.05.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху последната главница от 15.09.2019 – 16.04.2021 г. в размер на 25,94 лева, цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. в размер на 78,88 лева, ведно със законна лихва от 12.05.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху последната главница за периода от 01.07.2018 г. до 16.04.2021 г. в размер на 14,19 лева, както и направените по делото разноски, от които за К. К. И.

3 задълженията били в размер на 192,48 лева – главница за топлинна енергия, 12,97 лева – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, 39,44 лева – главница за услуга дялово разпределение и мораторна лихва върху нея в размер на 7,10 лева.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното.

Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.

422 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите е допустим - предявен е от лице заявител, имащо правен интерес от установяване съществуването и изискуемостта на вземането си, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, против която е подадено възражение от длъжника.

Предявеният иск има за предмет установяване на съществуването и изискуемостта на сумата, за която гр. д. № 26091/2021 г. по описа на СРС, 64 състав е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК и е подаден в законоустановения срок. Основателността на исковете е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответницата топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума.

В конкретния случай, спорът между страните е в това дали вземането на К. К. И. е погасено чрез плащане в хода на производството, така както е приел първоинстанционният съд.

Във връзка с установяване на обстоятелството за извършено плащане по делото са събрани писмени доказателства, представени от ответника Б.И. П., 4 от които се установява, че на 27.05.2021 г. е платена сумата от 384,96 лева, главница за топлинна енергия, сумата от 78,88 лева – стойност на услуга дялово разпределение, както и дължимите по заповедта за изпълнение лихви и разноски.

В съдебно заседание, проведено на 25.10.2023 г., процесуалният представител на ищеца „Топлофикация София“ е заявил изрично, че признава, че Б.И. П. е извършил плащания, с които е погасено задължението му в цялост.

При така установеното от фактическа страна, изводите на първоинстанционният съд относно това, че вземането, за което е издадена заповед за изпълнение е погасено в цялост за целия топлоснабден имот.

Обстоятелството, че единият от съсобствениците – ответници не е подал отговор на исковата молба, не освобождава съда от задължението да постанови решението си като съобрази представените по делото писмени доказателства. По отношение на топлоснабдения имот е възникнала и съществувала съсобственост между ответниците в процесния период, поради което и плащането на цялото задължение от единия съсобственик погасява задължението на другия, като в този случай отношенията във връзка с направените разноски за заплащане на топлинна енергия следва да бъдат решавани при условията на чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността и представляват вътрешни отношения между съсобствениците, като това не се отразява върху погасителния ефект на извършеното плащане по отношение на „Топлофикация София“ ЕАД.

По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на Софийски районен съд, 64 състав, обжалваното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.

Предвид на изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 13884/15.07.2024 г. по гр. д. № 35330/2022 г. по описа на СРС, 64 състав в обжалваната му част.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на въззивника – „Далсия“ ЕООД.

5

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6