Решение № 7 от 20.01.2022, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Смолян, 20.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Любен Д. Хаджииванов при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Любен Д. Хаджииванов Търговско дело № 20215400900041 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 25, ал. 6 във вр. с ал. 4 ЗЮЛНЦ и чл. 124, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба на И.К. от гр. Рудозем, чрез адв. С. М., в която се твърди, че с писмо № 021/10.06.21г., връчено му на 11.06.21г., бил уведомен от председателя на Ловно-рибарско сдружение – Мадан /ЛРСМадан/, че на основание чл. 25 , ал. 2, б.“д“ от устава на сдружението, общото събрание на последното, проведено на 04.06.21г. потвърдило решение на управителния съвет на сдружението, с което му било наложено наказание изключване от членство в редовете на ЛРС- Мадан.

Ищецът оспорва това решение като нищожно, неправилно и незаконосъобразно, поради допуснато съществено нарушение на процедурните правила при приемането му, довело до нарушаване на правото му на защита.

На първо място, в протокола от проведеното на 04.06.21г. общо събрание на сдружението, въпросът за решението на УС за неговото изключване бил разгледан по т.9 от дневния ред, като му било връчено изявление само относно тази точка. Внимателният прочит на текста на 1 протокола относно това как се развило разглеждането на точката, установявало по безспорен начин, че това станало в нарушение на закона и устава.

Твърди, че докладчикът по точката не посочил кое точно решение на УС на сдружението било поставено за разглеждане и гласуване. Не бил посочен номер, датата, нито било прочетено или дадена възможност по друг начин присъстващите делегати, а в това число и ищецът, който също присъствал, да се запознаят с решението и мотивите на УС, за да го гласуват.

Не било известно как било взето решението по отношение на кворума, броя гласували и мнозинствата за вземане на решение. Посочено било общо, че ставало въпрос за решение на УС, с което ищецът бил изключен за злоупотреби с парични средства на ЛРД-Рудозем. Липсата на конкретизация за кое решение на УС ставало дума, без да било известно съдържанието му било подложено на проверка и гласуване пред ОС, което довело до нарушаване на правата на ищеца, който присъствал на събранието и изразил становище.

Този въпрос бил важен, тъй като бил поставян за разглеждане още през 2014г., когато ответното сдружение твърдяло в предходно съдебно производство /по т.д. № 69/18г. на ОС-Смолян, гр.д. № 148/2019г. на РСМадан и т.д. № 91/2019г. на ОС-Смолян/ между същите страни, че имало взето решение на УС от 22.05.2014г. за изключване, което било оспорено от ищеца като нищожно, но не пред общото събрание на сдружението, а пред съда, което станало и основание за прекратяване на съдебното производство и връщането му за произнасяне от общото събрание на сдружението. Това решение на УС от 2014г. и до момента не му било връчено по надлежния ред.

Независимо от това, безспорно било, че то било взето при нарушение на устава, което лишило К. от право на защита.

От представеното копие на протокола от 22.05.14г., безспорно се установявало, че при приемане на решението била нарушена разпоредбата на чл. 25, ал. 3 от устава, в редакцията му към 2014г., тъй като според този член наказанията се налагали от УС след изслушване на нарушителя, а ищецът не само не бил изслушан, а и не бил уведомен за заседанието на УС, както и че ще се разглежда точка, свързана с неговото изключване.

Ищецът поддържа, че била нарушена и разпоредбата на чл. 25, ал. 5 от 2 устава, тъй като това решение не му било връчено по надлежния ред – писмено и в 7-дневен срок от приемането му, като по този начин била отнета възможността на ищеца да упражни правото си на обжалване.

Ищецът твърди, че след като узнал случайно от трети лица, че било взето такова решение за изключването му през 2014г., то през 2018г. завел дело за признаване нищожността на това решение. По време на производството по оспорване на решението, с ново решение от 17.10.18г. УС отново взело решение за изключване на ищеца – твърдяна злоупотреба с парични средства на ЛРД Рудозем. К. бил поканен за изслушване и обяснения, на събранието се явил с адвокат, обяснил и представил доказателства за липса на злоупотреба с парични средства, в това число и влязло в сила постановление за прекратяване на наказателно производство от 10.05.18г. на РП-Мадан. След изслушването, председателят на УС заявил, че ще се произнесат с решение, което ще бъде връчено на ищеца, но и до момента такова съобщение не било съобщено на ищеца в писмен вид, той не бил виждал съдържанието му, поради което за нето такова не съществувало.

Поддържа, че ако все пак такова решение съществувало, то отново били нарушени правата му, тъй като не му била дадена възможност за защита.

Въпреки грубите нарушения К. оспорил по принцип решението.

Процедурните нарушения на УС на сдружението при вземане на двете решения се установявали и от факта, че ако в действителност имало решение за изключване през 2014г., без същото да е отменено по надлежния ред, то не би следвало да има второ решение на същия орган, за същото нарушение. Не намирала опора в закона упоритостта, с която УС на сдружението, въпреки постановеното от прокуратурата, продължавал да твърди обратното и да накаже К. с най-тежкото наказание изключване.

Предвид изложеното, по категоричен начин се установявало, че оспореното решение от проведеното на 04.06.21г. общо събрание на ЛРС Мадан, било взето при грубо нарушение на устава и закона, тъй като било гласувано потвърждаване на неконкретизирано с индивидуализиращите си белези решение на УС на сдружението, при положение, че този въпрос бил разглеждан два пъти и се твърдяло, че било взето такова решение. Или налице бил порок на решението, изразяващо в липса на мотиви, повторно налагане на наказание за едно и също нещо, което го правело нищожен акт.

3

Освен процесуалните пороци решението било неправилно и незаконосъобразно, тъй като не било налице посоченото в уведомителното писмо от 10.06.21г. на ЛРС-Мадан основание на чл. 25, ал. 2, б. „д“ от устава на сдружението, послужило за потвърждение на наложеното наказание за злоупотреба с парични средства на ЛРД-Рудозем. Това основание се прилагало единствено когато се касаело до злоупотреба със средства на сдружението. Според чл. 41 от устава на същото, дружината притежавала собствени средства в самостоятелна партида. К. бил обвинен, че допуснал злоупотреба със средства на ЛРД-Рудозем, т.е. не са касаело до средства на сдружението, а такива на дружината. Никъде в двете решения за изключване не се посочвало като основание за налагане на наказание злоупотреба със средства на дружината. Поради това посоченото основание за изключване – чл. 25, ал. 2, б. „д“ от устава било незаконосъобразно. Приложимият закон и правно основание за това бил чл. 25, ал. 2, б.“ж“ - по предложение на дружината, направено на основание чл. 38, ал. 6, т. 6 от устава.

Установеното по време на разследването, приключило с постановление за прекратяване на производството, водело до извод за несъставомерност на деянието, по смисъла на чл. 25, ал. 2, б. „д“ от устава на сдружението. Дори да се приемело, че деянието било умишлено, предвид малката сума от 300лв. и обстоятелствата, при които останала неотчетена, щяло да е налице и явна несправедливост и несъответствие на наказанието.

Моли съда да постанови решение, с което признае за нищожно решение по т. 9 от протокол на проведено на 04.06.21г. общо събрание на ЛРС-Мадан, с което било потвърдено решение без индивидуализация на УС на сдружението, с което на ищеца било наложено наказание изключване на основание чл. 25, ал. 2, б. „д“ от устава на сдружението, поради допуснати съществени нарушения на устава и закона, довели до нарушаване правото му на защита. Евентуално моли решението да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, в нарушение на чл. 25, ал. 2, б. „д“ от устава, поради липса на съставомерно деяние.

На следващо място, моли с решението да бъде признато за установено по отношение на ответника, че е член на ЛРС Мадан и да задължи последния да завери членската му карта след заплащане на дължимия членски внос.

Претендира разноски в производството, както и по предходните 4 производства, които били прекратявани по различни причини.

В срок е постъпил отговор от ответника ЛРС-Мадан. Ответникът считал исковете за недопустими, а в случай, че бъдат разгледани, за неоснователни.

Поддържа, че от съдържанието на исковата молба не ставало ясно дали ищецът бил член на ЛРС Мадан, не била представена членска карта или други доказателства, установяващи членските му права и правото да обжалва решенията на колективни органи на сдружението.

В представеният от ищеца протокол от заседанието на УС от 17.10.18г., самият той заявявал, е от 2014г. не бил плащал членски внос, което било основание за прекратяване на членството поради отпадане, на основание чл. 24, ал. 2, б.“а“ от устава, а от там и на правата и задълженията на членуващия, включително и правото му да обжалва решение на органи на сдружението.

На следващо място, от съдържанието на исковата молба и от приложените доказателства, било видно, че пред общото събрание на сдружението от 04.06.21г. били обжалвани решения на УС на сдружението, взети през 2014г. и 2018г. От протокола на УС от 2018г. било видно, че решение за изключване не било вземано, като въпросът бил оставен за друго заседание.

Според чл. 25, ал. 5 ЗЮЛНЦ, решенията на органите на сдружението, които били взети в противоречие със закона, устава или предходно решение на общото събрание, можели да бъдат оспорвани пред общото събрание по искане на заинтересованите членове на сдружението или на негов орган, отправено в едномесечен срок от узнаването им, но не по-късно от една година от датата на вземане на решението.

При това положение, жалбата безспорно била подадена извън определения срок, поради което следвало да бъде оставена без разглеждане, поради изтичане на срока за подаването й, като по същество крайният резултат би имал същото правно значение, каквото имало и взетото решение за потвърждаване решението на УС за изключване на ищеца, и водело до прекратяване на членството му в сдружението. Правният извод от изтичането на срока за обжалване бил окончателното погасяване на членските права на ищеца и съответно правото му да обжалва решения на органи на 5 сдружението.

По изложените съображения, ответникът намира предявените искове за недопустими, поради липса на активна процесуална легитимация на ищеца, вследствие липса на членски права в ЛРС-Мадан.

Относно неоснователността на исковете ответникът излага съображения в насока, че обжалваното решение било взето след направено обсъждане от най-висшия колективен орган на ЮЛНЦ в рамките на предоставената му компетентност, поради което не била налице възможно най-тежката форма на порок, която водела до липса на волеизявление. Според чл. 28, ал. 1, т. 10 от устава на сдружението, общото събрание било компетентно да разглежда жалби, молби и искания, и упражнявайки тези си правомощия, било направило валидно и допустимо волеизявление.

Преценката за правилност на решението следвало да се направи след обсъждане на въпроса по допустимостта на жалбата срещу решението на УС, взето през 2014г., тъй като решение за изключване през 2018г. не било взето.

Цитираната норма обуславяла извода, че жалбата на ищеца изначално била недопустима, поради изтичане на срока за подаването й, и изобщо не следвало да бъде разглеждана. Въпреки това, решението на общото събрание било взето според устава и закона. Според чл. 29, ал. 1, решенията на общото събрание се вземали с обикновено мнозинство, а в случая „за“ били гласували 51 от 53 присъстващи делегата. Решението било изготвено в писмена форма и било подписано от надлежно избраните протоколчик и председател на събранието. В протокола били отразени и направените обсъждания, поради което постановеното решение било правилно и законосъобразно.

На следващо място, оплакването, че не ставало ясно кое точно решение на УС било поставено за разглеждане и обсъждане било неоснователно, тъй като решение за изключване било взето един път, и то през 2014г. Не били верни твърденията на ищеца, че не бил уведомен за датата на провеждане на заседанието на УС от 2014г. К. бил уведомен, но не присъствал, за да изложи аргументи в своя защита. Въпросът с липсата на 300лв. бил обсъждан на ОС и това било отразено в протокола на събранието. Не можело да бъдат споделени и доводите, че парите били на дружната, а не на сдружението, тъй като според ЗЗЛОД, дружината не разполагала със собствени парични средства, а всички такива били на ЮЛНЦ, в която дружината членувала.