Решение № 960 от 30.06.2026, Административен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 960

Видин, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Видин - I състав, в съдебно заседание на девети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

АНТОНИЯ ГЕНАДИЕВА

При секретар ВЕРЖИНИЯ КИРИЛОВА като разгледа докладваното от съдия АНТОНИЯ ГЕНАДИЕВА административно дело № 20267070700190 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба на Н. Д. С., [населено място] против Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № GPAM – 2127567 от 19.01.2026г. на мл. автоконтрольор към сектор ПП, при ОДМВР Монтана, с която е приложена принудителна административна мярка по чл.171,т.1,б.“з“ -“гг“ от ЗДвП.

В жалбата се развиват съображения, че заповедта е незаконосъобразна и необоснована, както и че при издаването ѝ е нарушен и процесуалният закон. Твърди се също, че изложената в обжалваната ПАМ фактическа обстановка не отговаря на действителната такава.

Иска се да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваната заповед. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата, в придружителното писмо, взема становище за неоснователност на подадената жалба. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски.

От данните по делото във връзка с оплакванията в жалбата, Административният съд намира същата за допустима, тъй като е подадена в законовия срок и от надлежна страна.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Видно от обстоятелствата, описани в Акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ на 19.01.2026г. около 11,46 часа, в община Монтана на път I - 1, км 87 + 300, с посока на движение от [населено място] към [населено място], С. е управлявал товарен автомобил БМВ Х 3 Х ДРАЙВ 20 Д с рег. № СА 9730 ХМ, чужда собственост. Товарният автомобил бил със служебно прекратена регистрация от 09.10.2025г. поради непрехвърляне в срок. При горните обстоятелства спрямо същия е издадена процесната ЗПАМ за извършено от него нарушение по чл.140,ал.1 от ЗДвП. При извършената проверка за нарушение на чл.140,ал.1,пр.1 от ЗДвП - управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, на същия като водач е съставен и АУАН от 19.01.2026г., в който са описани горните обстоятелства.

Въз основа на така съставения АУАН, на същата дата – 19.01.2026г. е издадена и заповед за прилагане на ПАМ, в която са описани същите факти.

По делото е приложено доказателство за това, че служебно е прекратена регистрацията на товарния автомобил на 19.10.2025г. Представени са и доказателства, че С. не е собственик на въпросния товарен автомобил. С. е служител на „Химремонтстрой“ АД, което дружество е закупило въпросния автомобил от „Енеркемикал“ ООД. От приложеното по делото удостоверение за актуално състояние е видно, че представител на дружеството собственик на автомобила е Т. Т..

Като служител на „Химремонтстрой“ АД на С. е предоставен въпросния товарен автомобил, като автомобилът е бил с поставени регистрационни табели и с всички редовни документи на автомобила. С., като водач на автомобила не е знаел за прекратената му регистрация.

Не е спорно, че автомобилът е бил предмет на сделка между две дружества „Енеркемикал“ ООД и „Химремонтстрой“ АД, като представителя на дружеството – купувач не е изпълнил задължението си за пререгистрация на автомобила в 2 – месечен срок от прехвърлянето му.

При така изложената фактическа обстановка и на основание чл.171,т.1,б.“з“,“гг“ от ЗДвП мл. автоконтрольор към сектор ПП при ОДМВР Монтана е приложил спрямо жалбоподателя принудителна административна мярка, с която временно е отнето СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл.175,ал.3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Представени са доказателства, че по същото време е била извършена и проверка по преписка № ЗМ - 73/ 26г. по описа на РУ Монтана, за евентуално извършено престъпление по чл.345,ал.2 от НК. С Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 31.03.2026г. на РП Монтана, последната е отказала образуването на досъдебно производство по посочения текст и срещу С., поради липса на вина, с оглед обстоятелството, не е знаел за прекратената регистрация и в неговото съзнание е съществувала представата, че управляваният от него автомобил е с редовна регистрация.

Горната фактическа обстановка се доказва от събраните писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу годен за обжалване административен акт, от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Според разпоредбата на чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат с мотивирана писмена заповед на ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени длъжностни лица. Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган – мл. автоконтрольор в сектор ПП при ОДМВР-Монтана.

Съгласно чл.172,ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от представената Заповед № 301з-4401/09.10.2024г. на Директора на ОД на МВР-Монтана, като ръководител на служба за контрол, същият е оправомощил назначените по график служители на длъжност „мл. автоконтрольор“ в сектор ПП при ОДМВР да прилагат ПАМ, вкл. такива по чл.171,т.1,б“з“ от ЗДвП, каквато е процесната, за нарушения по ЗДвП на територията, обслужвана от ОД на МВР-Монтана, поради което съдът приема, че оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган.

Обжалваната заповед е постановена в предписаната от закона форма, като са изложени фактически и правни основания съобразно изискването на чл.59,ал.2 от АПК.

Същата обаче е постановена в несъответствие с материалния закон и целта на закона.

В конкретния случай, ПАМ е наложена на основание чл.171,т.1,б.“з“,“гг“ от ЗДвП, поради това, че жалбоподателят е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Тъй като не е бил прехвърлен в срок, автомобилът е със служебно прекратена регистрация от 09.10.2025г.

Съгласно чл.171,т.1,б.”з”(нова - ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025г.) от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство” се прилага на водач, извън случаите по букви "а" - "ж", който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от: гг) 6 месеца - за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3 и др.

В настоящия случай принудителната мярка е издадена без да е разгледано и обсъдено наличието на субективния елемент от състава на формалното административно нарушение по чл.175,ал.3 от ЗДвП: управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. В случая водачът не е собственик на управляваното моторно превозно средство, което в момента на проверката е имало поставени регистрационни табели и регистрационен талон, поради което жалбоподателят, като ползвател, не е имало как да разбере, че регистрацията на автомобила е била прекратена служебно, на основание чл. 143,ал.15 от ЗДвП.

Според посочената като нарушена разпоредба на чл.140,ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Санкцията за нарушаване на тези изисквания е предвидена в нормата на чл.175, ал.3 от ЗДвП: наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

В разпоредбата на чл.143,ал.15 от ЗДвП е предвидено, че служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано ППС на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Съгласно чл.18б,ал.1,т. 10 от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, прекратяване на регистрацията по чл.18, ал. 1, т. 2 се извършва: по чл.143,ал.15 от ЗДвП на регистрирано ППС на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

В случая е безспорно, че жалбоподателят е управлявал автомобил, който е бил със служебно прекратена регистрация. По преписката обаче липсват каквито и да е доказателства водачът да е знаел за така извършеното прекратяване на регистрацията. Действително органите на отдел „Пътна полиция“ нямат задължение да уведомяват за служебното дерегистриране на автомобила. Това обаче не означава, а и законът не установява презумпция за знание на това обстоятелство (прекратяването на регистрацията) от страна на трети лица, на които е предоставено за ползване превозното средство. От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е служител в търговско дружество „Химремонтстрой“ АД, представител на което е закупил въпросният автомобил на 07.08.2025г.

По делото няма никакви данни, още по - малко доказателства водачът да е бил уведомен от работодателя си, че автомобилът е с прекратена регистрация. Доказателства в тази насока не са и събирани.

За да бъде едно деяние административното нарушение, то следва да е извършено виновно (чл. 6 от ЗАНН). Деянието е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Очевидно в случая деянието не е извършено умишлено, като спорът е дали нарушението, изразяващо се в управление на процесния автомобил с прекратена регистрация, е извършено от страна на оспорващия при форма на вината непредпазливост. Съгласно чл. 11, ал. 3 от НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати.

С оглед установените по делото факти и обстоятелства не може да се приеме, че вината на адресата на процесната заповед е доказана. С оглед обстоятелството, че автомобилът е бил с регистрационни табели и СРМПС, и самият собственик не е бил уведомяван за прекратената регистрация, жалбоподателят като лице, на което превозното средство временно е предоставено за ползване и то в изпълнение на служебните задължения на последния, не само обективно не е могъл, но и не е бил длъжен да знае, че управлява дерегистрирано МПС. Тези обстоятелства изключват непредпазливостта като форма на вина и водят до извод за несъставомерност на деянието, респективно за липса на административно нарушение.

Служебната дерегистрация на МПС по своя характер представлява ПАМ по смисъла на чл. 22 от ЗАНН и за да произведе своето правно действие, актът, с който същата е наложена, следва да е влязъл в сила. Обстоятелството, че принципно автомобилът подлежи на дерегистрация в хипотезата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, не влече след себе си като пряка последица знанието на собственика му досежно този факт, доколкото той категорично не може да знае точно в кой момент/на коя дата, автомобилът вече е дерегистриран. След като на водача на 19.01.2026г. не му е било известно, че автомобилът е дерегистриран, той не е осъзнавал общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на автомобила и не е предвиждал или допускал настъпването на общественоопасни последици. Ето защо липсва, както умисъл, така и небрежност: незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост. Отсъствието на субективната страна от състава на нарушението по чл.175,ал.3 от ЗДвП прави деянието, осъществено от жалбоподателя, несъставомерно. Налице е извинителна грешка по чл. 14, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН, тъй като липсва умисъл за извършване на нарушението, защото на жалбоподателя не е бил известен факт, който принадлежи към състава на нарушението: дерегистрацията. В конкретния случай е изключен не само умисълът, но и непредпазливостта. Деянието е извършено при обстоятелства, при които отпадат всички форми на вината и следователно не се явява административно нарушение, тъй като не е извършено виновно, въпреки наличието от обективна страна на елементите от състава му.