Определение № 11389 от 23.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11389 гр. София, 23.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Гражданско дело № 20251110130152 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, уточнена с молби с вх. № 242616/11.07.2025 г. и с вх. № 277150/18.08.2025 г., подадени от М. И. А. срещу СО и М. В. Т., с която са предявени кумулативно субективно съединени искове за признаване за установено спрямо ответниците, че ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ поземлен имот с пл. №* и идентификатор *****.****.*, находящ се в СО, район "В", в. з. "С-Д", м. "О", с площ от 704 кв. м.

В исковата молба се твърди, че през 1975 г. В. Д. Г. (наследодател на ищеца) придобила правото на ползване върху процесния недвижим имот въз основа на декларация от 15.09.1975 г., собственоръчно изготвена от В.Н.Т., който получил имота на основание т. 9 и т. 11 от ПМС № **/**.**.**** г. От придобиване ползването на имота В.Г. владеела същия непрекъснато, облагородявала го и го обработвала – извършила подобрения, посадила овошки, изградила и малка жилищна постройка.

През 1994 г. Г. отправила искане до СО за снабдяване с оценка на имота с цел закупуването му. Заповедта, с която общината отказала извършването на оценка, била обявена за нищожна. През 2008 г. земята и изградената там постройка били декларирани от името на В.Г. в СО, като от тази година започнали да се заплащат и данъци за тях. След смъртта на Г. владение върху имота упражнявал нейният син – ищецът М. А., който продължавал да го стопанисва, включително и към датата на подаване на исковата молба по делото. За процесния имот били водени множество съдебни спорове, включително по предявен от М. В. Т. (наследник на В.Н.Т.) иск с правно основание чл. 26 ЗЗД, по който тя поддържала, че била собственик на имота. С 1 оглед изложеното ищецът поддържа, че за него съществувал правен интерес от предявяване на положителни установителни искове за собственост срещу СО и срещу М. В. Т., поради което моли да бъде признато за установено спрямо ответниците, че той е собственик на процесния имот на основание изтекла в негова полза придобивна давност въз основа на упражнявано повече от десет години давностно владение.

Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответниците СО и М. В.

Т., като в срока за отговор по чл. 131 ГПК са постъпили отговори, с които исковите претенции се оспорват в цялост като неоснователни.

СО сочи, че към 1967 г. процесният имот попадал в обхвата на т. 9 от ПМС №**/**** г. като пустееща земя от 700 кв. м. в землището на с. "Д", м. "П л", която същата година била предоставена на В.Н.Т., който декларирал, че щял да облагороди земята с трайни овощни насаждения и други земеделски култури, нямало да извърша строителство и нямало да продава или преотстъпва получената земя. След като през 1975 г. Т. прехвърлил предоставеното му право на лично ползване на имота, в периода от 1985 г. до 1989 г. между него и В.Г. имало съдебни спорове относно ползването на същия. В периода 1992 г. – 1998 г. в район "В" на СО били подадени няколко молби от В.Г. за закупуване на земята на основание чл. §4 б ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, като производството било прекратено поради неоснователност на молбата. През 2015 г. поземленият имот бил закупен от Н. А. Г. по договор за покупко-продажба с Б. Н. К., като по гр. д. № 48955/2020 г. по описа на СРС продажбата била обявена за нищожна, а по отношение на М. Т. било признато за установено, че Н. А. Г. не била собственик на имота. По сигнал, подаден от М. Т., служители на Общината съставили констативен протокол от 28.02.2025 г., съгласно който процесният имот бил празен и запустял, без трайно материализирани граници, с прораснала дива трева и храстовидна растителност, без следи от изкоренени дръвчета и разкопаване на имота. За него бил съставен Акт № ****/**** г. за частна общинска собственост, като в район "В" било подадено заявление от М. Т. за закупуване на земята, по което била издадена заповед по § 4б от ПЗРЗСПЗЗ за изготвяне на оценка на имота, но административното производство по така подаденото заявление било спряно до приключването на настоящото съдебно производство. Въз основа на изложените твърдения СО поддържа, че не било доказано наличието на действително упражнявано от ищеца и неговия наследодател давностно владение върху имота, което да е било явно изразено спрямо Общината като собственик на имота и спрямо В. Т. като титуляр на правото на ползване. Твърди се наличие на противопоставяне от страна на ползвателя Т. срещу упражняваното от Г. владение, както и липса на реално стопанисване на имота. Заявява се още, че липсвал субективният елемент от давностното владение, тъй като В.Г. и ищецът имали ясното съзнание, че имотът не бил тяхна собственост. Поддържа се, че имотът бил собственост на СО, именно поради което – след проследяване статута на същия – бил издаден акт за общинска собственост, като поради мораториума върху 2 придобиването по давност на имоти, частна общинска собственост, имотът не можел да бъде придобит по давност. Отправено е искане за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на сторените по делото разноски.

С подадения отговор на исковата молба М. В. Т. поддържа, че нейният наследодател В. Т. получил правото на вечно ползване върху имота съгласно Удостоверение № 961/18.02.1967 г., издадено на основание Постановление № **/**.**.**** г. на МС за използване на нестопанисваните земи около населените места, като въз основа на посоченото удостоверение В. Т. бил вписан като собственик в разписния лист на в. з. "С-Д". В удостоверението изрично било посочено, че получената земя не можело да бъде преотстъпвана и преотдавана, но правото на ползване преминавало върху наследниците на получилия вечното ползване. Твърди се, че В. Т. многократно търсел съдействие срещу наследодателката на ищеца от Общината и от МВР. По подадена от ответницата молба през 1996 г. в Общината за признаване качеството на наследник на правото на собственост върху имота била образувана преписка с вх. № РВТ18-1044, в хода на която се установило, че лицето Н.Г. било записано като собственик на имота в АГКК, като след сигнализиране на СРП по образувано наказателно производство лицето Б. Н. К. бил признат за виновен, че продал на Н.Г. процесния имот с неистински документ чрез измама, а с влязло в сила решение по гр. д. № 48955/2020 г. по описа на СРС, 35-ти състав, било признато за установено спрямо ответницата, че Н.Г. не била собственик на имота. Ищецът също предявил иск срещу Н.Г. с искане да бъде признат за собственик на имота, но производството по делото (гр. д. № 3619/2021 г. по описа на СРС, 169-ти състав) било прекратено поради отказ от исковата претенция. Съгласно влязлата в сила Заповед № РВТ23-РД09-93/22.05.2023 г. на кмета на район "В", СО, било признато правото на ответницата да придобие собствеността върху процесния имот, като за завършване на процедурата общината възложила изготвянето на оценка на имота. Междувременно в общината била получена молба от ищеца с искане за получаване на информация относно действителния собственик на имота, както и какви стъпки да предпише за придобиването на собствеността върху същия. Сочи се, че ищецът нито представял доказателства за реално упражнявано от него давностно владение върху имота, нито излагал конкретни твърдения за това. Поддържа се, че през целия релевантен период от повече от 50 години за процесния имот са се грижили ответницата и нейният наследодател, с грижата на добрия стопанин. Те, както и техни близки, посещавали имота редовно, но не били виждали там нито ищеца, нито белези за извършвани действия, съответстващи на твърдяното владение. Сочи се, че предвид действащото до 31.12.2022 г. законово ограничение за придобиване по давност на имоти – общинска собственост, ищецът не бил придобил правото на собственост върху процесния имот по давност, упражнявана спрямо СО. Поддържа се, че ответницата и нейният наследодател предприели редица правни и фактически действия, чрез които 3 манифестирали владението си върху имота, като е релевирано възражение за придобиване на същия по давност. Отправено е искане за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на сторените по делото разноски.

С отговора на исковата молба е предявен насрещен отрицателен установителен иск, по който е отправено искане да бъде признато за установено, че ищецът не притежава право на собственост върху процесния поземлен имот. Производството по насрещния иск следва да бъде оставено без движение, като на ищеца по същия се дадат указания да изложи конкретни фактически твърдения за допустимост на претенцията предвид наличието на тъждественост на нейния предмет с предмета на първоначалния положителен установителен иск, като в тази връзка съобрази следното:

Както е изяснено с Тълкувателно решение № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при отрицателния установителен иск за собственост ищецът изобщо отрича правото на ответника, поради което последният трябва да изчерпи в същия процес всички основания, на които то е могло да се породи. Когато е уважен отрицателен установителен иск за собственост, това претендирано от ответника право е отречено, без оглед на конкретно определено правопораждащо основание, а с оглед на всички възможни негови основания. При отхвърляне на иска се признава правото на собственост на ответника върху заявеното с исковата молба право. Налице е идентитет между отрицателен установителен иск и положителен установителен иск за собственост до обема на защитаваното с тях субективно материално право. Това прави по-късно предявеният иск - в отделно производство, или по реда на чл. 211 ГПК, недопустим. Същото разрешение следва да намери приложение и в хипотеза, при която двата иска са предявени в един и същи процес. Според дадените в ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, когато ищецът твърди, че притежава самостоятелно вещно право върху имота, той може да предяви както положителен, така и отрицателен установителен иск. Извод за възможността двата иска да бъдат предявени едновременно в тълкувателното решение не се съдържа. В този смисъл е изразеното становище в постановеното по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК Определение № 330 от 05.07.2016 г. по ч. гр. д. № 2108/2016 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, което настоящия състав споделя. Същото е застъпено в постановеното по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК Определение № 234 от 03.05.2012 г. по ч. гр. д. № 185/2012 г., Г. К., І Г. О. на ВКС, съгласно което исковете биха били тъждествени, само ако първоначалният положителен установителен иск се съедини с насрещен отрицателен установителен иск, какъвто е и настоящият казус. В този случай предметът на правния спор действително е тъждествен и по двата иска – правото на собственост на ищеца върху спорния имот. Същото е и когато първоначалният отрицателен установителен иск се съедини с насрещен положителен установителен иск – тук двата иска имат за предмет все правото на собственост на ответника. В тези два случая насрещните искове ще бъдат процесуално недопустими.

4

По отношение на направените от страните доказателствени искания:

Приложените към исковата молба и към отговорите на исковата молба писмени документи следва да бъдат допуснати като доказателства по делото, като на ищеца се дадат указания да завери за вярност с оригинала документите, представени с двете уточняващи молби, както и да представи в четлив препис, документа, приложен на л.

72 от делото. На ответника М. Т. също се следват указания за заверяване за вярност с оригинала на документите, представени с подадения от нея отговор на исковата молба, доколкото на част от тях заверка не е поставена. Основателно е искането на ответника Т. за задължаване на ищеца да представи в оригинал посочените в т. 5.3 от отговора доказателства, препис от които е представен с исковата молба, за задължаване на СО да представи в цялост преписката по издаването на акта за общинска собственост на процесния имот, както и за издаване на два броя съдебни удостоверения, които да послужат пред СО, район "В". Исканията на ответника Т. за допускане обяснения на ищеца по делото по реда на чл. 176 ГПК и за задължаване на СО да заяви писмено по какви причини актът за общинска собственост на процесния имот не бил вписан в Агенция по вписванията не са необходими за изясняване на спорни обстоятелства по делото. Релевантни за спора по делото са исканията на ищеца и на ответника Т. за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на по двама свидетели на всяка страна, на основание чл. 159, ал. 2 ГПК (по отношение на третия свидетел, поискан от ответника).