Решение № 3230 от 22.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3230 гр. Пловдив, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Тотка Ив. Фитнева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20255330115727 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от Н. Б. С., ЕГН: **********, с която са предявени субективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437 и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899.

Ищецът твърди, че между него и „Кредисимо“ ЕАД бил сключен договор за потребителски кредит № *** от 21.09.2020 г., по силата на който получил сумата от 206.37 лева. Сочи, че в клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договора е установено задължение за потребителя за сключване на договор за поръчителство, като на това основание е сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 21.09.2020 г. с „Ай Тръст“ ЕООД, по който е установено задължение за заплащане на възнаграждение за поръчител в общ размер от 1000 лева.

Поддържа, че е заплатил сумата от 40 лева по договора за кредит, както и сумата от 180 лева по договора за поръчителство.

Твърди се, че е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и тъй като в договора е посочена единствено абсолютна стойност на годишния процент на разходите по кредита и не е посочена методиката за определяне на годишния процент на разходите, като не става ясно какви компоненти са включени в него и дали при определянето му е съобразено задължението за заплащане на възнаграждение за поръчител, което представлява разход по кредита. Счита, че с включване на задължението за заплащане възнаграждение за поръчител в годишния процент на разходите задължението на кредитополучателя би нараснало, поради което е налице заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди се, че „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД са свързани лица, доколкото „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала „Ай Тръст“ ЕООД, поради което получаваните суми по договора за поръчителство се разпределят на едноличния собственик на капитала.

Излагат се съображения за недействителност на договора за предоставяне на поръчителство, поради сключването му в нарушение на добрите нрави. Сочи се, че е налице 1 нееквивалентност на престациите.

С оглед изложеното, се моли за осъждане на ответника „Кредисимо“ ЕАД да заплати на ищеца сумата в размер на 20.45 евро, равняваща се на 40 лева - недължимо платена по Договор за предоставяне на потребителски кредит № *** от 21.09.2020 г., както и за осъждане на ответника „Ай Тръст“ ЕООД да заплати на ищеца сумата в размер на 92.03 евро, равняваща се на 180 лева - недължимо платено възнаграждение за поръчител по Договор за предоставяне на поръчителство от 21.09.2020 г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на депозиране на исковата молба в съда - 04.11.2025 г. до окончателното им изплащане.

С определение, от открито съдебно заседание, проведено на 22.05.2026 г., е допуснато изменение на предявените искове, чрез намаление на размера на първоначално предявения от ищеца против „Ай Тръст“ ЕООД иск, да заплати на ищеца сумата в размер на 67.78 евро недължимо платена по Договор за предоставяне на поръчителство от 21.09.2020 г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на депозиране на исковата молба в съда 04.11.2024 г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Кредисимо“ ЕАД е подал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер.

Признава се, че на 21.07.2020 г. между страните е бил сключен договор за потребителски кредит, както и договор за предоставяне на поръчителство, с който „Ай тръст“ ЕООД се задължило срещу възнаграждение да предостави поръчителство по договора за кредит. Сочи, че по силата на процесния договор, е отпуснал кредит в размер на 500 лева, която сума била изцяло усвоена от кредитополучателя. Кредитът бил сключен за срок от 3 месеца, при фиксиран ГЛП в размер на 38.24 % и ГПР в размер на 45.17 %, като общият размер на всички плащания възлизал на сумата от 532.20 лева.

Сочи, че ищецът е погасил изцяло и доброволно задълженията по процесния договор за кредит, предсрочно. Оспорва, че по сметката му е постъпила сума от 40 лева, с която да са били погасени задължения, различна от главница.

Оспорва изложените в исковата молба съображения за недействителност на договора за кредит, като твърди, че ищецът не е бил задължен да сключи договор за поръчителство с другия ответник, доколкото последният имал право, но не и задължение да представи обезпечение. Поддържа, че задължението за заплащане на възнаграждение по договора за поръчителство не следва да е включено в годишния процент на разходите, доколкото сключването на договор за поръчителство не е задължително за страната. Сочи, че към датата на сключване на договора за кредит кредиторът не е имал информация относно размера на дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, тъй като последният се сключва след договора за кредит. Сочи, че е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД, но двете дружества са самостоятелни и имат различен предмет на дейност, поради което ответникът няма достъп до договора за предоставяне на поръчителство. Сочи, че дори да бъдат споделени изложените в исковата молба доводи, че възнаграждението за поръчителство води до скрито обогатяване на кредитора по договора за кредит, то тези обстоятелства водят до недължимост на възнаграждението за поръчителство, но и до недействителност на договора за кредит.

Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор и от втория ответник „Ай Тръст“ ЕООД, със съображения за неоснователност на исковата молба.

Не се оспорва обстоятелството, че между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № *** от 21.09.2020 г., във връзка с който е сключен договор за предоставяне на поръчителство с поръчител „Ай Тръст“ ЕООД и потребител Н. Б.

2

С.. Твърди, че между него и „Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за поръчителство, по силата на който ответникът се е задължил да гарантира като поръчител задълженията по договора за кредит, като за тази услуга било дължимо възнаграждение в размер на 132.33 лева, платимо на 3 месечни вноски съгласно погасителен план към договора за предоставяне на поръчителство. Сочи, че възнаграждението се дължи само за периода, за който е гарантирано задължението по кредита и последното не се дължи при предсрочно погасяване на задълженията от страна на потребителя. Поддържа, че възнаграждението се дължи на лице, което по занятие предоставя услуги по гарантиране на задължения и неговият размер е съобразен с поетия от ответника риск.

Оспорва обстоятелството, че ищецът е заплатил сумата от 180 лв. по договора за предоставяне на поръчителство.

Сочи, че договорът за кредит се сключва чрез попълване на заявка на страницата на „Кредисимо“ ЕАД, като заявителят посочва дали иска кредитът да бъде обезпечен, като посочва какво обезпечение може да представи. В случай, че бъде избрана опция за сключване на договор за предоставяне на поръчителство на заявителя се предоставя информация за размера на месечната вноска, която представлява сбора между вноската по договора за кредит и вноската за възнаграждение за поръчителя. Сочи, че ако е избрана опция за сключване на договор за предоставяне на поръчителство, то след сключване на договора за кредит заявителят се прехвърля автоматично към електронната система на ответника за подписване на договора за предоставяне на поръчителство чрез уникален код.

Предвид изложеното сочи, че подписването на договора за предоставяне на поръчителство става в независима електронна среда, до която „Кредисимо“ ЕАД няма достъп и следва по време сключването на договора за кредит. Поддържа, че предоставянето на обезпечение е единствено възможност, но не и задължение за потребителя, поради което възнаграждението за поръчител не следва да бъде включено в размера на годишния процент на разходите по кредита, като сключването на договор за поръчителство не представлява задължително условие за предоставянето на кредита.

Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски. Възразява против дължимостта на такива на ищеца.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване, са отделени обстоятелствата, че: между ищецът Н. Б. С. и „Кредисимо“ ЕАД е бил сключен Договор за потребителски кредит № *** от 21.09.2020 г.; между ищецът Н. Б. С. и „Ай Тръст“ ЕАД е бил сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 21.09.2020 г. /виж Определение от 17.03.2026 г./.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите доказателства.

Следователно, съдът приема, че между Н. Б. С. и „Кредисимо“ АД е сключен Договор за потребителски кредит № *** от 21.09.2020 г. за сумата от 500 лева. От приетия като писмено доказателство по делото - процесният договор (л. 37- 39), се установява, че същият е сключен при следните параметри: сума на кредита – 500 лева, с уговорена договорна лихва, като фиксираният годишен лихвен процент по заема е 38.24 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е 45.71 %. Ищецът се е задължил да върне сумата на 3 месечни вноски, като общият размер на всички плащания е записан, че възлиза на 532.20 лева.

Според чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит, страните се споразумяват, в случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението: да 3 предостави на „Кредисимо“ банкова гаранция, съгласно Общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи Договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ юридическо лице (Поръчител) в срок до 48 часа от подаване на заявлението. В чл. 4, ал. 2 от договора е посочено, че в случай, че в посочения в ал. 1, срок, Кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от „Кредисимо“, съответно договора за потребителски кредит не поражда действие между „Кредисимо“ и кредитополучателя.

Във връзка с договора за потребителски кредит на същата дата е сключен Договор за предоставяне на поръчителство между ищеца Н. Б. С. и ответника „Ай Тръст“ ЕООД /л.

18-21/, с който дружеството се е задължило да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“, по силата на който да отговаря пред „Кредисимо“ солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договора за потребителски кредит срещу възнаграждение в общ размер на 132.33 лева, със заплащане на месечни вноски в определени размери, съобразно погасителния план. Според чл. 8, ал. 4 от Договора е предвидено, че потребителят има право да заплаща възнаграждението по банкова сметка на Поръчителя или по банкова сметка на „Кредисимо“ АД.

По делото като писмени доказателства е приети и Справка /л. 40/ от ответника „Кредисимо“ ЕАД за постъпилите плащания от ищеца Н. Б. С. към „Кредисимо“ ЕАД на сумата в общ размер на 686.82 лева, от които 500 лева – за главница, 30.19 лева – за възнаградителна лихва, 0.93 лева – за лихва за забава и 23.14 лева – неразпределена сума, както и за постъпилите плащания от ищеца към „Ай Тръст“ ЕООД в общ размер на 132.56 лева – възнаграждение за поръчителство.

Предвид така установените факти, съдът приема следното:

Относно недействителността на договора за потребителски кредит:

Съдът приема, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, сключен с „Кредисимо“ АД. Последното дружество е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл.