Решение № 128 от 01.06.2020, Районен съд - Казанлък

Р Е

Ш Е Н

И Е гр.Казанлък, 01.06.2020г.

Казанлъшкият районен съд, наказателно отделение, четвърти наказателен състав, в публично съдебно заседание на двадесети май две хиляди и двадесета година, в състав: председател: Михаил

Михайлов, при участието на секретаря Атанаска Джагълова, постави за разглеждане докладваното от съдия Михайлов АНД №1380/ 2019г. по описа на същия съд и за да се произнесе взе предвид следното:

Обжалвано е наказателно постановление №ОП-227/ 11.09. 2019г.,издадено от И. Г. И.-секретар на Община- Казанлък, упълномощена от кмета на Община-Казанлък. Въззивникът мотивира жалбата си с твърдението, че не бил допуснал административно нарушение. В с.з. сочи аргументи в подкрепа на жалбата си.

Въззиваемата страна, чрез свой процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Административно-наказващият орган приел за установена следната фактическа обстановка: „На 16.06.2019г. в 23.55ч. в гр.К. на ул.„К.“№* лицето С.Х.Б. използва аудио-визуална техника по начин, нарушаващ спокойствието на живущите наоколо граждани. Акт бланков номер серия АА №174698 и №866 по описа на РУ на МВР Казанлък е съставен в присъствие на нарушителя и свидетеля С. Ж. Т. с адрес: гр.К., ул.„Д-р С.“ №*. В законоустановения тридневен срок не са получени писмени възражения. Нарушението не следва да се счита за маловажен случай, тъй като силната музика пречи за пълноценния отдих на почиващите граждани. С настоящото деяние лицето виновно е нарушило чл.3 т.1 от Наредба №1 за опазване на обществения ред на територията на Община Казанлък.“

За извършеното административно нарушение на 16.06.2019г. е съставен акт за установяване на административно нарушение с бланков номер серия АА №174698 и №866. Същият е връчен на нарушителя, който не е направил възражение, както при връчването му, така и в тридневния срок по чл.44,ал.1 от ЗАНН.

Актосъставителят в с.з. изцяло потвърди приетата от него за установена фактическа обстановка и свидетелства, че докато е бил извън сградата, в която живее нарушителя, е чувал музиката, слушана от последния, която според него е била силна. Заяви, че към момента на проверката не е имал техническо средство за измерване на шума.

В с.з. жалбоподателят твърди, че е слушал музика от телевизионен канал, празнувайки с приятели рождения си ден, като при това същата не е била силна.

АНО, с оглед на изложеното и отчитайки засегнатите с извършеното нарушение обществени отношения, е достигнал до извода, че процесния случай не следва да бъде квалифициран като маловажен, по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

При наличието на така установената фактическа обстановка секретарят на Община-Казанлък приел, че жалбоподателя виновно е нарушил чл.3,т.1 от Наредба №1 за опазване на обществения ред на територията на община Казанлък, поради което и на основание чл.53 от ЗАНН и чл.60,т.2 от същата наредба наложил на нарушителя административно наказание- глоба в размер на 30 лева.

Жалбата е подадена в срок и от лице, имащо право на такава, съгласно разпоредбата на чл.53,ал.2 от ЗАНН.

Тъй като не съществуват законови пречки за обжалване на наказателното постановление съдът приема, че жалбата е допустима, а разгледана по същество същата е отчасти основателна. В хода на настоящото административно-наказателно производство не беше наведено убедително доказателство, което да потвърди,че жалбоподателя не е извършил административното нарушение,предмет на настоящото административно-наказателно производство. Само изложеното от последния в жалбата му и голословното му твърдение, че е работил само „един малък телевизор, на средно положение“ не е достатъчно, за да приеме съда, че наказателното постановление следва да бъде отменено, още повече, че в с.з. бе потвърдено от актосъставителя, че е чул силна музика при пристигането му на адреса на въззивника. В случая, макар същия да не е разполагал с уред, с който да измери създадения от нарушителя шум, определящи са не стойностите на децибелите при евентуалните им измервания, а възприятията на живущите наблизо съседи. Показанията на свидетеля М. са убедителни и са послужили като основа за формирането на несъмнен извод за виновно осъществяване на състава на вмененото на жалбоподателя административно нарушение. Ето защо съдът намира, че в хода на административно- наказателното производство бе доказано по безспорен и категоричен начин, че С.Х.Б. е използвал аудио-визуална техника по начин, нарушаващ спокойствието на живущите наоколо граждани.

При извършената проверка, относно формалните изисквания на ЗАНН, обаче съдът констатира нарушение на процесуалните правила по налагане на административно наказание.

В конкретния случай в АУАН нарушената разпоредба е конкретизирана по чл.3,ал.1,т.3 от Наредба №1 на Община Казанлък, докато наказващият орган е квалифицирал деянието на жалбоподателя по чл.3,т.1 от Наредба №1 за опазване на обществения ред на територията на Община Казанлък. Очевидно между двете разпоредби съществува различие в цифровото им изписване. Такова има и относно приложимия нормативен акт, тъй като дори и да се приеме, че актосъставителя словесно го е изписал частично, а АНО изцяло, Наредба №1 за опазване на обществения ред на територията на Община Казанлък не съществува.

Налице е Наредба №1 за осигуряване на обществения ред в Община Казанлък. Разпоредбата на чл.3 от същата гласи: „За осигуряване на условия за спокойствие, труд и отдих на гражданите се забранява:

1.Вдигането на шум,смущаващ спокойствието на обитателите в жилищните сгради в часовете:

-в работни дни: от 14,00ч. до 16,00ч. и от 22,00ч. до 07,00ч.;

-в почивни и празнични дни: от 13,00ч. до 16,30ч. и от 22,00ч. до 09,00ч.

2.Свиренето на музикални инструменти и пеенето, репетиране, преподаване и музициране в жилищните сгради без осигурени ефикасни обезшумителни мерки в часовете по т.1 3.Използването на аудио-визуална техника по начин, който смущава спокойствието на гражданите в часовете за отдих, определени в т.1.

4.Дейности от стопански и битов характер, производствена дейност и занаятчийски услуги в жилищните сгради и предизвикващи шум, независимо от произхода му, смущаващ спокойствието на обитателите в жилищните сгради в часовете за отдих, определени в т.1.“

От изложеното дотук става ясно, че при съставяне на АУАН и при издаване на обжалваното наказателно постановление не са били спазени изискванията на императивните разпоредби, съответно на чл.42,т.5 и чл.57,ал.1,т.6 от ЗАНН. Това поставя нарушителя в невъзможност да разбере в какво точно се изразява вмененото му във вина нарушение и в съответствие с него да организира защитата си. Касае се за съществено нарушение на процесуалните правила, което е самостоятелно основание за отмяна на НП.

Индивидуализирането на нарушените законови разпоредби е една от най-съществените гаранции за правото на защита на нарушителя, който още в началния етап от започналото против него производство следва да знае каква е юридическата формулировка на нарушението, за което е обвинен, за да може да организира защитата си и да ангажира доказателства и прави възражения относно констатираното административно нарушение.

АУАН е основен процесуален акт във фазата по установяване на административното нарушение. Законосъобразното му оформяне е равнозначно на законосъобразно образуване на самото производство. Ето защо, с неговото оформяне се свързват точно определени изисквания на закона, а именно да е съставен в писмена форма и да съдържа предвидените в чл.42 от ЗАНН реквизити. Тези формални изисквания са възведени от закона, не само защото чрез съставянето на акт се установява административно нарушение, но и защото освен това актът има и тази функция- официално обвинение в извършване на правонарушение. Нарушителят е в правото си да се защити още в момента на съставяне на акта. Пълното текстово и цифрово посочване на нарушената разпоредба е не само формален, но и съдържателен елемент. Тук стои въпросът за предварителната защита на нарушителя, тя е предварителна, защото предхожда налагането на наказанието. Тази норма безусловно е императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения към административно-наказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършено, за да може да организира защитата си в пълен обем, поради което незаконосъобразно съставения АУАН води до незаконосъобразност на издаденото въз основа на него НП.“ Константна е съдебната практика, че не посочването и/или неясното и неконкретно посочване на нарушените правни норми води до ограничаване на правото на защита на посоченото за нарушител лице.

Административно-наказателното производство е формален процес, поради въведените изисквания за форма, съдържание и процедура за съставените актове и издадените наказателни постановления, като само редовно изготвените такива имат доказателствена стойност и могат да са основание за налагане на административно наказание.

С оглед изложеното, съдът приема, че при издаване на наказателното постановление, административно-наказващия орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, поради което същото е незаконосъобразно и следва да бъде отменено на това основание.

Поради изложените дотук съображения и на основание чл.63,ал.1,предл.III от ЗАНН съдът

Р Е

Ш И :

ОТМЕНЯ наказателно постановление №ОП-227/ 11.09. 2019г.,издадено от И. Г. И.-секретар на Община- Казанлък, упълномощена от кмета на Община-Казанлък, с което на С.Х.Б.,ЕГН **********,***, е наложено административно наказание- глоба в размер на 30/тридесет/ лева.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че самото то и мотивите към него са изготвени, пред Административен съд гр.Стара Загора.

Районен съдия: