Разпореждане № 128901 от 11.09.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Частно гражданско дело 51854/2024
- Вид
- Разпореждане № 128901
- Подписан
- 11.09.2024
- Състав
- ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА ЕЗЕКИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.411,ал.2,т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.10а · Закон за потребителския кредит
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 128901 гр. София, 11.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Частно гражданско дело № 20241110151854 по описа за 2024 година
Повод за произнасяне на съда е претенция в заявлението за заплащане, такси за допълнителни услуги и такса по Тарифата, както и, съразмерно за обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Видно от твърденията на заявителя, на длъжника в заем е предоставена главница от 600 лева.
За вземането, предмет на произнасяне на съда, не следва да се издава заповед, на основание чл.411, ал.2, т.3 ГПК, в редакцията й след измененията на разпоредбата с ДВ брой 100/2019г., в сила от 24.12.2019г.
Претенцията противоречи на чл.143,ал.1,т. 5 ЗЗП, в който случай по аргумент от чл.411,ал.2,т.2 ГПК съдът не може да разпореди издаване на заповед за изпълнение, защото претенцията противоречи на закона.
Претендираната такса за допълнителни услуга, видно от описанието й в заявлението, е сума, която се начислява за поискани от длъжника допълнителни услуги.
Видно от заявлението за предоставяне на допълнителна услуга и съдържанието на самия договор за допълнителна услуга, кредиторът е обвързал предоставянето й с договора за заем – тоест, допълнителната услуга не може да се предостави на лице, което не е сключило договор за заем. Разпоредбата на чл.10а ЗПК предвижда възможност на кредитора да събира такса и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но при две условия – първо – да не се изискват такси за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита / чл.10а,ал.2/ и второ, за едно и също действие да не се събира такса повече от веднъж. /ал.3, същата разпоредба/ Законът въвежда правилото видът, размерът /***на таксата/ и действието, за което тя ще се събира, да бъдат ясно и точно определени в договора.
При систематическото тълкуване на разпоредбите, се налага извод, че таксата е дължима, само ако е уговорено по ясен и разбираем начин за какъв вид действие ще се 1 събира тя, какъв е нейният размер. Същевременно, дори ясно да е посочено горното, кредиторът не може да събира такса, ако същата е свързана с усвояването или управлението на кредита.
Видно от вписването в споразумението за допълнителни услуги, таксата се дължи за „1. Приориетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит;2.Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски;3.възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски;4.възможност за смяна датата на падежа;5. Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Услугите съставляват услуги по управление на кредита, поради което и за тях кредиторът няма право да начислява такса. Едновременно с това, такса не се дължи и тъй като в договора не е предвиден нейния размер / посочен е размер на вноската/, а дори да се приеме, че размерът е определяем, при извършване на аритметична операция, то не е посочено за коя услуга каква сума се дължи, каквото е изискването на ал.3 на чл.10аЗПК.
Разпоредбата на чл.10а ЗПК, е императивна, тъй като въвежда изискване, което не може да се променя по волята на страните. Съдът служебно следи за приложението на императивни разпоредби, поради което и без нарочно възражение заявлението се отхвърля на това основание. Недължима е и таксата от 30 лева, тъй като не е предвидена в договора, а в Тарифа на кредитора, нито таксата за извънсъдебно събиране на вземането при забава за повече от 30 дни, в размер 400 лева –същата е предвидена в Тарифа, не в договора.
Предвид на обстоятелството, че законната лихва е изчислима върху главницата 600 лева, то и СРС отхвърли за горницата, над дължимата по главница, с оглед разпоредбата на чл.86 ЗЗД, въз основа на която СРС изчисли същата.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението, в частта му за заплащане на 240 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги Фаст, сумата 360 лева неплатено възнаграждение за закупен пакет Флекси,сумата 30 лева такса и сумата 400 лева такса, за обезщетение за забава в размер на законната лихва над сумата 22,60 лева за период 20.5.2024г.-26.8.2024г., както и над сумата 25 лева държавна такса.
Разпореждането може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя пред СГС..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2