Решение № 170 от 02.10.2026, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. Радомир, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНТОН Р. ИГНАТОВ при участието на секретаря ВЕСКА М. КИТАНОВА като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20261730100634 по описа за 2026 година

Искът е с правно основание чл.439, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищцата В. Й. Р., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.П. ул.„Ю. Г.” № ./Ж/153, чрез адв.

Н. Ц., САК, съдебен адрес: гр.С., ул.„ П. ” № ., ет. ., офис . е предявила иск против: ответника „Т. - П.” АД, ЕИК:. със седалище и адрес на управление: гр.П, кв.„М.", ТЕЦ „Р.”, с който моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът „Т.я - П.” АД, ЕИК: . с адрес на управление: гр. П.к, кв. „М.", ТЕЦ „Р.” не притежава правото на принудително изпълнение спрямо ищеца В. Й. Р., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.

П., ул. „Ю. Гаг. № ./., по отношение на присъдените му с Изпълнителен лист от 21.12.201 З г., издаден от ПРС въз основа на ЗИПЗ № .12.07.201 З г., по ч.гр.д. № 5030/201 Зг., а именно:

679,86лв. главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2009г. до 30.04.2012г„ сумата от 134,01лв. – законна лихва за забава на месечните плащания за периода 30.08.2009г. до 25.04.201 Зг., както и допълнителните вземания.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът „Т.- П.” АД, чрез процесуалната си представителка – юрк.Анна Софрониева, е подал отговор, с който е изразил Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна.

Според твърденията в исковата молба срещу ищцата въз основа на Изпълнителен лист от 21.12.201З г., издаден от ПРС въз основа на ЗИПЗ № ./12.07.2013г„ по ч.гр.д.

1

№./201З г., е налице образувано изпълнително дело №./2013 г. по описа на ЧСИ С. Б.с район на действие Окръжен съд– П., рег. № 753, за събиране на сумите по листа, а именно:

679,86лв. главница за неплатена топлинна енергия за периодаq от 01.07.2009 г.q до 30.04.2012 г., сумата от 134,01 лв. - законна лихва за забава на месечните плащания за периода 30.08.2009г. до 25.04.201 Зг., ведно със законната лихва върху главницата смятано от датата на подаване на заявлението в съда - 11.07.201З г., до окончателно изплащане на вземането, както и сумите в размер на 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение и 25,00 лв. за държавна такса.

Горепосоченото изпълнително дело е образувано на 22.01.2014 г. пред ЧСИ Ст. Б. с искане да бъдат предприети съответните действия по събиране на притезанието. След горното по делото хронологично са се случили следните събития:

На 20.01.2014 г. по делото е изготвена сметка за размера на дълга.

На 27.01.2014 г. по делото е изискана информация от ТД на НАП;

На 03.02.2014 г. по делото е входирана справка от ТД на НАП;

На 20.02.2014 г. по делото е поставена резолюция от ЧСИ да се наложи запор на трудовото възнаграждение на длъжника;

На 18.02.2014 г. по делото е входирана молба от взискател с приложени доказателства за заплатена такса на ЧСИ;

На 18.02.2014 г. поделото е входирана справка по 191 ДОПК;

На 20.02.2014 г. по делото е изходирана ПДИ, за която липсват данни да е била връчена на длъжника;

На 20.02.2014 г. по делото е изходирано и запорно съобщение до работодател за налагане на запор на тр. възнаграждение на длъжника, за което също няма данни да е връчено по надлежния ред;

- На 20.02.2014 г. по делото е изпратено ЗС до ТД на НАП/НОИ за налагане на запор на пенсията на длъжника, който е връчен на 20.03.2014г.

На 02.06.2014 г. по делото е входирано възражение от длъжника;

На 07.02.2017 г. по делото е входирана молба от взискателя с искане за налагане на запори на банковите сметки на длъжника по конкретно посочени банкови сметки.

Други действия по делото няма.

Ответната страна не е оспорила горните твърдения.

От правна страна.

По допустимостта:

Ищцата е предявила иск по чл.439 от ГПК, като иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства, а именно - погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност, която в случая е 5 годишна и е изтекла на 07.02.2022 г.

Правният интерес е положителна процесуална предпоставка за допустимост на предявения установителен иск, за наличието на която съдът следи служебно. Той трябва да е 2 налице както при предявяване на иска, така и в хода на производството по делото.

Настъпването на обстоятелства, водещи до отпадане на правния интерес от предявяване на иска следва да бъде съобразено от съда.

В конкретния случай, настоящият състав на съда намира че предвид обстоятелството, че по отношение на ищеца е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на парично задължение, съответно било е образувано изпълнително производство за претендираните задължения, предявеният отрицателен установителен иск е допустим, тъй като ищцата се позовава на новонастъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, факти, на които длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл.439 ГПК.

Предявеният иск е допустим защото наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението.

По основателността:

Предявеният отрицателен установителен иск се основава на твърдението на ищцата, че процесните вземания са погасени по давност, в рамките на което основание съдът дължи произнасяне. С този иск се търси съдебна защита- установяване недължимост на вземане поради изтекла погасителна давност, т. е. че е погасена възможността за принудителното му изпълнение. Законът предвижда прекъсване на давността с предприемане на действия за принудително изпълнение- чл. 116, б. "в" ЗЗД.

Доколкото ищцата не оспорва основанието за пораждането на вземането и неговия размер, а претендира погасяване по давност, то значимо съобразно ТР № 2/13 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по делото се явява обстоятелството дали по образувано изпълнително производство са предприети валидни изпълнителни действия в рамките на течението на давностния срок.

В случая липсва спор между страните по отношение на това, че след датата 07.02.2017 г., когато по делото е входирана молба от взискателя с искане за налагане на запори на банковите сметки на длъжника по конкретно посочени банкови сметки., не са предприемани други действия по делото.

Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение № . от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № ./2013 г., ОСГТК, т.10, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането /чл.116 б. „в“ ЗЗД/. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и 3 извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Предвид това настоящият съдебен състав намира, че не са налице действия, прекъсващи давността, което води до единствения правилен извод, а именно, че е налице изтекла погасителна давност, поради което искът следва да бъде уважен изцяло.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал., ГПК, разноските следва да бъдат възложени на ответника, като същият следва да бъде осъден да заплати същите на ищцата. Видно от приложения списък по чл.80 ГПК, същата е направила разноски в размер на 200 е. – изплатено адвокатско възнаграждение и 25 е.- внесена държавна такса.

Относно възражението на ответника във връзка с приложението на чл.78, ал.2 ГПК, следва да се отбележи, че когато кредиторът има изпълнителен титул, признанието на иска не е достатъчно, за да бъде освободен от разноски съгласно този текст. Когато съдът е необходим, за да може длъжникът да получи със сила на пресъдено нещо установяване, че след изтичането на давността кредиторът вече не може да упражнява принудително изпълнение, самото признание на иска не освобождава кредитора от разноски. Самото наличие на изпълнителен лист и поддържаната дължимост на сумите са обусловили предявяването на отрицателния установителен иск, поради което чл.78, ал.2 ГПК е неприложим и разноските се дължат от ответника. В горния смисъл е и съдебната практика /Определение №.05.12.2023 г. и Определение № ./22.02.2018 г.на ВКС/ Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл.439, ал.1, мр. чл.124, ал.1 ГПК, от ищцата В. Й. Р., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.П., ул.

„Ю. Г.” № ., чрез адв. Н. Ц., САК, съдебен адрес: гр.С. ул.„ П. ” № ., ет. ., офис ., против ответника „Т.- П. АД, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр.П., кв.„М.", ТЕЦ „Р.”, че ответникът „Т. - П.” АД, ЕИК: ., с адрес на управление: гр. П. кв. „М.", ТЕЦ „Р.” не притежава правото на принудително изпълнение спрямо ищцата В. Й. Р., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „Ю. Г. № . по отношение на присъдените му с Изпълнителен лист от 21.12.201 З г., издаден от ПРС въз основа на ЗИПЗ № ./12.07.201 З г., по ч.гр.д. № .201 З г. суми, а именно: 679,86 лв. главница за неплатена топлинна енергия за периода, от 01.07.2009 г., до 30.04.2012 г., сумата от 134,01 лв. – законна лихва за забава на месечните 4 плащания за периода , от 30.08.2009 г., до 25.04.201З г., както и допълнителните вземания.

ОСЪЖДА „Т.- П.” АД, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр.П. кв.

„М.", ТЕЦ „Р.”, да заплати на В. Й. Р., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.П. ул.„Ю. Г.” №. чрез адв. Н. Ц., САК, съдебен адрес: гр.С. ул.„ П. ” № . ет. . офис . сумата от 225 (двеста двадесет и пет) евро- направени разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________

5