Определение № 178 от 14.03.2024, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 178 гр. Варна, 13.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно частно търговско дело № 20243001000037 по описа за 2024 година И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК във връзка с чл.130 от ГПК, образувано по частна жалба на „Авмор Шипинг енд Трейдинг“ ООД в несъстоятелност, представлявано от синдика на дружеството И. П. Т. срещу определение № 3636 от 25.09.2023г. по гр.дело № 666/23г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е прекратено производството по делото по предявените искове на несъстоятелното дружество срещу „К.А.Инвестмънт“ ЕООД за прогласяване на нищожността на договор за продажба на недвижими имоти в гр.Варна, м.“Свети Никола“, обективиран в нотариален акт № 94, том I, рег.№ 1410, дело № 101/15г. на нотариус с рег.№ 205, вписан в служба по вписванията с акт № 104, том ХII, дело № 4531/15г. поради нарушение на добрите нрави и нееквивалентност на престациите, в условията на евентуалност на основание чл.40 от ЗЗД като сключен във вреда на представляваното дружеството, както и по кумулативно съединения иск на несъстоятелното дружеството срещу С. В. Д. и П. И. Д. с правно основание чл.108 от ЗС за предаване на владението върху имота, предмет на същия договор.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно.

По исковете срещу „К.А.Инвестмънт“ ЕООД оспорва извода на съда че 1 исковете за нищожност са недопустим, поради предходен иск по висящо производство между същите страни по неприключило търг.дело № 147/18г. по описа на ОС – Силистра. Твърди че в производството по търг.дело № 147/18г., по искове за нищожност на същата сделка ищци са кредитори на несъстоятелността, а синдикът е конституиран служебно от съда като съищец.

Твърди че в това производство синдикът има особено положение, различно от това на ищеца. Той не е страна по спорното материално право, не и подпомагаща страна, поради това че действа в защита на общия интерес на всички участници в производството по несъстоятелност. Сочи че ответник в производството в качеството му на необходим другар е несъстоятелното дружество, представлявано от назначен му от съда особен представител.

Твърди че в производството по гр.дело № 666/23г. страните са различни, по него страна е несъстоятелното дружество като ищец и „К.А.Инвестмънт“ като ответник, и предявеният иск е за попълване на масата на несъстоятелността .

Твърди че не е налице идентичност между двете дела от обективна и субективна страна, поради което и изводът на съда за идентичност е неправилен. Сочи също така че в качеството си на синдик в производството по търг.дело № 147/18г. е направил възражение за недопустимост на предявените от кредиторите Улибини искове за нищожност. Твърди че в случай че АС по реда на инстанционния контрол приема, че ищците нямат активна процесуална легитимация и производството по делото бъде прекратено предявеният иск по гр.дело № 666/23г. ще бъде единственият висящ съдебен иск, поради което и производството по делото следва да се спре до приключване на производството по търг.дело № 147/28г., а не да се прекратявана

По иска с правно основание чл.108 от ЗС срещу П. Д. и С. Д. оспорва извода на съда за наличие на предпоставки по чл.233 от ГПК. Твърди че предходен отказ от иск на органния представител на дружеството не може да обвърже синдика в хода на производството по несъстоятелност и не го лишава от правомощието му да попълва масата на несъстоятелността и да предяви настоящия иск. Твърди че всички действия и искове по попълване на масата са специални по отношение на общия исков процес, те се упражняват със специални правомощия спрямо общата дееспособност и имат различна правна природа. Твърди че отказът от иска от управителя има действие единствено и само до момента на открИ.е на производството по 2 несъстоятелност и овластяването на синдика да иска попълване на масата на несъстоятелността.

Оспорва извода на първоинстанционния съд че е обвързан от отказа от иска по гр.дело № 3687/13г. по описа на ОС – Варна. Твърди че не е налице идентичност между двата иска, независимо че се отнасят за един и същ недвижим имот. Сочи че искът по гр.дело № 3687/13г. е отрицателен установителен иск, а в настоящето производство е предявен иск по чл.108 от ЗС. На следващо място твърди че отказът от иска е направен от А.К., вписан като управител на дружеството към онзи момент чрез използване на неистински документи като с влязло в сила решение по иск по чл.29 от ЗТР е установено че е вписано несъществуващо обстоятелства. Твърди че отказът от иска е направен от неистинският управител на дружеството „Авмор Шипинг енд Трейдинг“ ООД. Твърди че постановяването на решение по търг.дело № 1696/14г., по описа на ВОС по иска по чл.29 от ЗТР представлява ново доказателство, че лицето направило отказа няма представителна власт, което съдът е следвало да прецени с оглед действителността на направения отказ. Твърди че субективните предели на СПН са ограничени само между страните и техните правоприемници и то само при валидно направен отказ, отговарящ на определени изисквания. Излага че при липса на валидно учредена представителна власт на К. неговите процесуални действия не са могли да обвържат с правни последици ищцовото дружество.

Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопризводствените действия по предявените искове.

Насрещната страна „К.А.Инвестмънт“ ЕООД със седалище гр.Варна, в депозиран в срока по чл.276 от ГПК писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на частната жалба.

Насрещната страна С. В. Д. и П. И. Д., и двамата от гр.Варна, в депозиран в срока по чл.276 от ГПК писмен отговор изразяват становище за неоснователност на частната жалба.

Частната жалба е подадена от надлежна в срока по чл.275 от ГПК и е допустима.

По жалбата, съдът намира следното:

3

Производството по търг.дело № 666/23г. по описа на ВОС е образувано по предявени от „Авмор Шипинг енд Трейдиниг“ ООД в несъстоятелност чрез синдика на несъстоятелния търговец, кумулативно съединени искове срещу „К.А.Инвестмънт“ ЕООД с правно основание чл.26 от ЗЗД за прогласяване на нищожен поради нарушение на добрите нрави, поради нееквивалентност на престациите на договор за продажба на недвижими имоти, находящи се в гр.Варна, м.“Св.Никола“, сключен по нотариален акт № 104/2015г., в отношение на евентуалност за обявяване на същия договор недействителен като сключен във вреда на представляваното дружество на основание чл.40 от ЗЗД, и иск по чл.108 от ЗС срещу С. В. Д. и П. И. Д., с който да се приеме за установено, че „Авмор Шипинг енд Трейдинг“ ООД в несъстоятелност е собственик на недвижим имот с идентификатор ***, по КК и КР, одобрени със заповед № РД-18-92 от 14.10.2008г., находящ се в гр.Варна, м.“Свети Никола“ и да осъди ответниците да предадат на дружеството владението на имота.

С обжалваното определение от 25.09.2023г. по гр.дело № 666/23г. първоинстанционният съд е прекратил производството по предявените искове – по исковете за нищожност на основание чл.126 ал.1 от ГПК като по-късно заведено дело между същите страни, на същото основание и със същото искане и по искът по чл.108 от ЗС на основание чл.233 от ГПК поради отказ от същия иск по предходно дело.

По исковете за нищожност:

Производството по търг.дело № 147/18г. по описа на СОС е образувано по предявени от Л.К.У. и Н. А. У. срещу „К.А.Инвестмънт“ ЕООД и „Авмор Шипинг енд Трейдиниг“ ООД в несъстоятелност, при участието на синдика на несъстоятелния търговец, искове с правно основание чл.26 от ЗЗД за прогласяване на нищожен поради нарушение на добрите нрави, поради липса на съгласие и като привиден на договор за продажба на недвижими имоти, находящи се в гр.Варна, м.“Св.Никола“, сключен по нотариален акт № 104/2015г., и като сключен във вреда на представлявания, в отношение на евентуалност за обявяване на същия договор на относително недействителен спрямо длъжника, синдика и кредиторите на основание чл.135 от ЗЗД във връзка с чл.649 от ТЗ.

От извършена от въззивния съд справка в ЕИСС се установи, че с 4 решение № 342 от 08.12.2023г. по в.търг.дело № 456/22г. по описа на АС – Варна, образувано по въззивни жалби срещу решения по търг.дело № 147/18г. исковете на кредиторите по чл.26 от ЗЗД и евентуалния по чл.40 от ЗЗД са приети за недопустими, постановеното от първоинстанционния съд допълнително решение от 22.03.2023г. по тях е обезсилено и производството по делото по отношение на тях е прекратено. Със същото решение на въззивния съд е отменено и първоинстанционното решение по чл.649 от ТЗ във връзка с чл.135 ал.3 от ЗЗД и този иск на кредиторите е отхвърлен.

Решението на въззивния съд към момента е влязло в сила.

С оглед постановеното и влязло в сила решение на въззивния съд, след постановяване на обжалваното определение, с което производството по предявените от кредиторите на несъстоятелния търговец, при участието на синдика на дружеството, идентични искове за нищожност на договор, сключен по нотариален акт № 104/2015г., е прекратено поради недопустимост на исковете, съставът на въззивния съд намира че не са налице предпоставките по чл.126 от ГПК за прекратяване на второто заведено дело при висящ процес между същите страни, на същото основание и за същото искане.

Независимо от установеното прекратяване на предходното заведеното дело и отпадането на пречката по чл.126 от ГПК, съставът на въззивния съд намира, че предявените установителни искове за нищожност на договора за продажба са недопустими поради липса на правен интерес по следните съображения:

Предявеният иск е от страна по атакуваната сделка – „Авмор Шипинг енд Трейдинг“ в несъстоятелност чрез неговия синдик и с него се цели да се отрече валидността на разпоредителна сделка с имущество на дружеството. С предявяването на иска от страната по сделката чрез нейния синдик постановеното решение ще формира СПН между длъжника от една страна и преобретателя от друга, така и по отношение на всички кредитори на несъстоятелния търговец.

В исковата молба от ищеца са изложени факти, че е налице спор за собствеността на имота между несъстоятелното дружество от една страна и трети лица, владеещи имота и придобили го от праводатели, различни от праводателя на несъстоятелния търговец. Правният си интерес от 5 установителните искове за нищожност ищецът обосновава с необходимостта да се легитимира като собственик по предявения от него иск по чл.108 от ЗС за същия имот. Правният интерес е посочен изрично в уточнителна молба вх.

№ 8232 от 31.03.2023г.

Предявеният кумулативен иск по чл.108 от ЗС е недопустим, по изложени по-долу в настоящето определение съображения, и тази недопустимост от своя страна води до липса на правен интерес от установяването на нищожността на разпоредителната сделка с имота, извършена от „Авмор Шипинг енд Трейдинг“ ООД. Недопустимостта на иска по чл.108 от ЗС и твърдението, че имотът е във владение на трети лица ответниците по иска по чл.108 от ЗС, изключва възможността имотът да бъде върнат в масата на несъстоятелността, а това означава и липсва на правен интерес от разрешаването на спора за прогласяването на нищожността на договора за продажба.

С оглед на така изложеното, съставът на въззивния съд намира исковете за нищожност за недопустими, поради липса на правен интерес, поради което и обжалваното определение в тази част следва потвърдено.

По иска по чл.108 от ЗС:

В исковата молба се твърди че имотът, притежаван от дружеството по силата на договор за продажба 2000г., прехвърлен на „К.А.Инвестмънт“ ЕООД с атакувания с установителния иск за нищожност договор за продажба, се владее от трети лица – ответниците С. Д. и П. Д.. Твърди се в исковата молба че ответниците претендират да са негови собственици, позовавайки се на поредица договори за продажба, сключени по нотариални актове, съответно от „Ренд 2015“ ЕООД, който го е придобил от „Екосити – Варна“ ЕООД, който го е придобил с договор за продажба от М.И.Д. и В.Б.Д., като последният от тях М.Д. е признат за собственик на имота по реда на обстоятелствена проверка. Не е спорно описаното в исковата молба правоприемство между лицата, придобили имота по реда на обстоятелствена проверка и ответниците Д.и.