Решение № 20 от 23.01.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. ХАСКОВО, 23.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Р. М. К. като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско дело № 20245600500826 по описа за 2024 година от ГПК.

Производството е въззивно по реда на чл. 258, ал. 1, предл. 1-во ВЪЗЗИВНИКЪТ – „ВИВА КРЕДИТ“ АД – гр.София е останал недоволен от Решение № 494 от 18.06.2024 год., постановено по гр.д. № 1238 / 2023 год. по описа на Районен съд – Хасково, с което е прието за установено на основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.10 а, чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК, вр. чл.22 от ЗПК, чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП по отношение на дружеството, че клаузите, предвидени в чл.1, ал.3 и чл.4, ал.2 от договор за паричен заем Standart 14 № 5833313 от 30.06.2022 год., сключен с Д. К. Д., предвиждащи заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на 158.95 лева и неустойка в размер на 105.93 лева, са нищожни, и дружеството е осъдено на основание чл.55, ал.1, предл.1-во от ЗЗД да заплати на Д. сумата от 282.57 лева, като получена без основание, ведно със законната лихва, считано от 15.06.2023 год. до окончателното й изплащане, и сумата от 450 лева – деловодни разноски, а в полза на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ – ***, сумата от 1 440 лева с ДДС, представляваща възнаграждение за осъществено процесуално представителство, защита и съдействие, поради което го обжалва с искане за отмяна на решението в осъдителната му част за 1 разликата над сумата от 238.74 лева до уважения размер от 282.57 лева и постановяване на друго, с което въззивният съд отхвърли иска за посочената разлика. Излага доводи за прекомерност на адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на адвокатското дружество, осъществило процесуално представителство на ищцата.

ВЪЗЗИВАЕМАТА – Д. К. Д. – не взема становище по въззивната жалба.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по делото пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от Д. К. Д. против „Вива Кредит“ ООД – гр.София, с искане да се признае за установено в отношенията между страните, че клаузите, предвидени в чл.1, ал.3 и чл.4, ал.2 от договор за паричен заем Standart 14 № ** от 30.06.2022 год., сключен между страните, са нищожни, и за осъждане на дружеството да й заплати сума в размер на 50 лева, предявен като частичен от 270 лева, представляваща недължимо платени суми по договора, обоснован с доводи за неговата нищожност.

С молба вх.№ 1463 от 29.01.2024 год. по входящия регистър на Районен съд – Хасково, подадена от пълномощника на ищцата е заявено искане за изменение размера на осъдителния иск, предявен на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, като същият се счита предявен за сума в размер на 279.30 лева, формиран като сбор от 40.56 лева – договорна лихва, 79.79 лева – неустойка и 158.95 лева – такса за експресно разглеждане, като такива платени без основание.

С молба вх.№ 2701 от 20.02.2024 год. по входящия регистър на Районен съд – Хасково, подадена от пълномощника на ищцата е заявено искане за изменение размера на осъдителния иск, предявен на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, като същият се счита предявен за сума в размер на 282.57 лева, формиран като сбор от 43.83 лева – лихва, 79.79 лева – неустойка и 158.95 лева – такса за експресно разглеждане, като такива, платени без основание, по което искане, първоинстанционният съд се е произнесъл с определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 25.03.2024 год., уважавайки искането за допускане изменение на предявения осъдителен иск.

Решението в частта, с която е прието за установено на основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.10 а, чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК, вр. чл.22 от ЗПК, чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП по отношение на дружеството – ответник, въззивник в настоящото производство, че клаузите, предвидени в чл.1, ал.3 и чл.4, ал.2 от договор за паричен заем Standart 14 № *** от 30.06.2022 год., сключен с Д. К. Д., предвиждащи заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на 158.95 лева и неустойка в размер на 105.93 лева, са нищожни, е влязло в законна сила, поради необжалването му.

Предмет на въззивна проверка е решението в частта относно размера на уважения осъдителен иск, предявен на основание чл. 55, ал.1, 2 предл.1-во от ЗЗД, относно разликата над 238.74 лева до уважения размер на 282.57 лева.

От заключението, представено по допуснатата при разглеждане на делото пред първоинстанцонния съд, съдебно – счетоводна експертиза се установява, че в изпълнение на договора, ищцата е заплатила в полза на ответника общо сумата в размер на 812.57 лева, от която 43.83 лева – договорна лихва, 79.79 лева – неустойка и 158.95 лева – такса експресно разглеждане, за сборът от които три суми, равняващи се на 282.57 лева, до който е допуснато увеличение на иска, на основание чл.214 от ГПК, е уважен предявеният осъдителен иск.

В този смисъл съдът намира за необосновани изложените във въззивната жалба доводи за това, че искът се явява неоснователен за разликата над 238.74 лева, формиран като сбор от вземанията на неустойка и такса за експресно разглеждане до уважения размер на 282.57 лева, равняваща се на 43.83 лева – договорна лихва, доколкото на основание чл.23 от ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, при което платените такива – в случая неустойка, такса и договорна лихва, следва да бъдат върнати. В тази насока съдът споделя изцяло изложените в мотивите на обжалваното решение доводи за нищожност на целия договор за потребителски кредит, доколкото с прибавянето на неустойката от 105.93 лева и таксата за експресно разглеждане от 158.95 лева, вменени в отговорност на потребителя съгласно чл.1, ал.3 и съответно – чл.4, ал.2 от договора и признати за нищожни с обжалваното решение, което в посочената част е влязло в законна сила поради необжалването му, договореният ГПР от 47.23 % надхвърля законоустановения такъв от 50 %. В тази насока следва да бъде отчетено обстоятелството, че предоставения на ищцата кредит е в размер на 500 лева, а общата дължима от нея сума по договора е определена в размер на 812.57 лева, с което общият размер на задълженията по договора надхвърлят повече от два пъти размера на предоставения кредит, при което договорът на самостоятелно основание се явява нищожен съгласно чл.19, ал.5 от ЗПК, доколкото общия размер на задължението надвишава определения в ал.4 на същия законов текст, максимален размер.

Като необосновано съдът намира заявеното от въззивника възражение за прекомерност на присъденото в полза на пълномощника на ищцата адвокатско възнаграждение в размер на 1 440 лева с ДДС, доколкото по същото е налице произнасяне от първоинстанционния съд в производство по чл.248 от ГПК, обективирано в определение № 1314 от 03.08.2024 год., влязло в законна сила поради необжалването му.

Достигайки до същите фактически и правни изводи за основателност на предявените искове, първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което по изложените по-горе доводи следва да бъде потвърдено.

Мотивиран така, съдът

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 494 от 18.06.2024 год., постановено по гр.д. № 1238 / 2023 год. по описа на Районен съд – Хасково.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4