Решение № 308 от 19.07.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 308 гр. Пазарджик, 19.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир Лесенски при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно наказателно дело № 20245220200451 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на Т. Й. М. от гр. Пазарджик срещу наказателно постановление № 13-2400058 от 15.03.2024 г. на директор на Дирекция „Инспекция по труда” Пазарджик, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1800 лева на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.3 от КТ за нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.

Срещу наказателното постановление е подадена в срок жалба от Т. Й.

М., в която се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното постановление и се моли да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез процесуалния си представител, поддържат жалбата, ангажират доказателства и излагат допълнителни доводи по отношение незаконосъобразността на НП.

Ответникът по жалбата - директор на Дирекция „Инспекция по труда” Пазарджик - чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Моли за потвърждаване на постановлението. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

На 28.12.2023 г. около 14,15 часа служители на Дирекция „Инспекция по труда” Пазарджик, между които и свидетелката Г. Т. С., извършили проверка на строителен обект „Жилищна сграда с магазини етапно“, находящ се в гр.

Пазарджик, ******, УПИ ********

На място са заварени няколко лица, които работили по изграждането на първия етап от строителството – първи и втори етаж. Между тях бил и лицето Р. К. Г. с ЕГН: **********, който бил заварен да извършва СМР по направата на кофраж на първа плоча. На заварените да работят лица били предоставени за попълване декларации по чл.402 КТ. Г. бил неграмотен, затова декларацията била попълнена от свидетелката С., която записала „работя в строителен обект за Т.“. Г. подписал декларацията, като му било обяснено, че декларацията е за това, че са ги „хванали“ да работят на обекта.

Проверяващите установили, че собственик на имота, притежаващ разрешително за строеж, бил лицето Д. М. – син на жалбоподателя Т. М. – който бил упълномощил баща си да го представлява пред физически, юридически лица и държавни и общински органи във връзка със строителството в имота.

Извършената проверка всъщност била втора на обекта, като първата била на 12.12.2023 г. Между двете проверки контролните органи изискали информация за строежа, като установили, че изпълнител на обекта се явява по документи фирмата „ПроБилд-2017“ ЕООД, но реално строителството се извършвало от лица, които нямат общо с това дружество. Това било заявено на проверяващите от свидетеля В. П. – управител на „ПроБилд-2017“ ЕООД. С оглед установеното в хода на двете проверки инспекторите при ДИТ Пазарджик приели, че Т. М. се явява работодател на лицето Р. К. Г. и не е уредил като трудови отношенията по предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с него. За установеното свидетелката С. съставила АУАН на Т. М. на 12.01.2024 г., който жалбоподателят отказал да подпише. Въз основа на съставения АУАН, директорът на Дирекция „ИТ“ Пазарджик издал атакуваното наказателно 2 постановление. Подадена е жалба против издаденото НП и е образувано настоящото съдебно производство.

В хода на съдебното производство се установи, че жалбоподателят е постигнал устна договорка със свидетеля Й. Н. за изграждане на първия етап от строителството, според който Н. срещу сумата от 29 000 лева бил длъжен да положи основаните на сградата и да изгради първия етаж, като сумата съставлявала само възнаграждение за труд, разпределена както следва: 16 000 лева за основите и 13 000 за първия етаж. Двамата се уговорили, че организирането и извършването на строителството ще се изпълни изцяло от Н.. Тъй като се касаело за изграждане на сграда с площ над 100 кв. м., именно Н. помолил свидетеля В. П. – управител на „ПроБилд-2017“ ЕООД – с когото се познавали от години, да предостави проформа услугите на неговата фирма като изпълнител на строителството за оформяне на документацията, за което П. се съгласил. В изпълнение на устната договорка с жалбоподателя за изграждането на първия етап от сградата, Й. Н. наел на работа няколко лица, едно от които Р. К. Г.. Н. възлагал и организирал работата им, контролирал и следял за изпълнението, като всяка събота заплащал на наетите лица според уговореното между тях с оглед времето, през което са работили и извършената работа през седмицата. Парите за заплащането получавал от жалбоподателя с оглед уговорените суми помежду им. След извършената проверка от служителите на ДИТ Пазарджик, жалбоподателят, като пълномощник на сина си и Й. Н. сключили договор за изпълнение на строителството с дата 01.07.2023 г., като Н. се съгласил да подпише подобен писмен договор със задна дата с уговорката, че го подписва, за да удостовери, че действително е получил сумата в общ размер на 29 000 лв. за строителството от възложителя.

Така описаната фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани доказателства по делото – писмени и гласни, съдържащи се в показанията на свидетелите Г. С., Р. Г., Й. Н. и В. П.. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите. Те са ясни, категорични, логични и взаимно се допълват.

При така установеното е видно, че жалбата против атакуваното НП е процесуално допустима, подадена е в срок и от лице, имащо правен интерес от 3 обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следното:

Няма съмнение, че съгласно чл.1, ал.2 от КТ отношенията по предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения от каквато гледна точка са подходили служителите на ДИТ Пазарджик при извършване на проверката. Съгласно обаче ал.1 на чл.1 от КТ:

„Този кодекс урежда трудовите отношения между работника или служителя и работодателя, както и други отношения, непосредствено свързани с тях“, т.е. първо условие е, за да са налице трудови отношения е те да са възникнали между лица, които имат качеството на работодател от една страна и между работник/служител – от друга. Съгласно § 1, т.1 от ДР на КТ: „Работодател“ е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател“. Видно е, че за да се явява работодател на Г., жалбоподателят следва да е наел последния за извършване на определена работа, за определено работно време, за която евентуално след това му дължи възнаграждение. В случая подобни отношения между Т. М. и Р. Г. въобще не са възниквали преди проверката на контролните органи, тъй като по делото се установи по безспорен начин, че жалбоподателят е сключил устен договор за изработка със свидетеля Й. Н.. Този вид договор е неформален и не изисква писмена форма, която да се спазва с оглед неговата действителност. Ето защо дори конкретния писмен договор, представен по делото, който е антидатиран, се явява ирелевантен за спора, тъй като по безспорен начин се установява сключването на устен договор за изработка. Като се има предвид характеристиките на договора за изработка, уговорката между Н. и жалбоподателя е довела до сключване точно на такъв вид договор. Тя е била постигната преди започването на работата и дори преди оформянето на документите за започване на същата (именно Н. е свързал жалбоподателя с „ПроБилд-2017“ ЕООД). Цената за всеки от етапите на строежа била само за труда по изграждането. От нея Н. следвало да задържи за себе си като възнаграждение за извършената работа по възмездната сделка, но и да 4 заплаща на работниците, които да му помагат да изпълни работата по строителството. Именно Н. трябвало да организира и прецени колко и какви лица да наеме, за да изпълнят строителството на двата етапа, както и колко да им заплаща. Точно такава е била и конкретната му уговорка с Р. Г., който заяви в съдебно заседание, че именно с Н. се договорил за работата и размера на заплащането, а парите Н. получавал от жалбоподателя. Самият Г. също така заяви в съдебно заседание, че проверяващите въобще не са го питали за кой работи и изложеното в декларация, че работи за „Т.“, освен че е попълнено от свидетелката С. и подписано от Г., който е неграмотен и не е разбрал точно съдържанието на това, което подписва, очевидно и не отговаря на действително случилото се.

От събраните доказателства по безспорен начин се установи, че именно Н. е трябвало да организира и следи за изпълнението на работата на наетите лица, като жалбоподателят не е имал никакви отношения с тях, дори и не е взимал отношение по изработено на строежа и неговата точност и качество.

Той само е заплатил договорената сума на Н. въз основа на постигнатата между тях договорка. Строителните работници на обекта са били наети от Н. и именно последният като физическо лице, се явява техен работодател по смисъла на дефиницията на § 1, т. 1 от ДР на КТ - той ги е наел по трудово правоотношение, защото точно такова е възникнало за престирането на труда.

Липсват доказателства, че между жалбоподателя и Р. Г. преди проверката от служителите на ДИТ Пазарджик са били възникнали трудови правоотношения с всички елементи на такова. Трудовото правоотношение не възниква само с престирането на труд в полза на някого. Трябва и лицата да имат воля и намерение да създават трудово правоотношение помежду си с всичките му присъщи елементи. Естествено няма пречка подобни отношения, свързани със строителството, да бъдат уредени като трудови, но само след постигане на съгласие на лицата между тях за това – с уговаряне на всички елементи на трудовото правоотношение – задължения на страните, работно време, месторабота, възнаграждение, отпуски и почивки и т.н. Всяка едно правоотношение възниква след съвпадане на насрещни воли на два самостоятелни правни субекта, насочени към създаването на конкретното правоотношение. В случая очевидно между жалбоподателя от една страна и лицето Р. Г. от друга не налице такива между работодател и работник. В конкретния случай такива уговорки за престиране на труд срещу заплащане не 5 са постигани между тях.

Налице са две самостоятелни договорки, съответно две отделни правотоношения, които не образуват връзка помежду си – от една страна устен договор за изработка между жалбоподателя и свидетеля Н., а от друга – трудово правоотношение между Н. и Р. Г. по престирането и заплащането на труда на последния. В случая АНО е този, който твърди и следва да докаже, че между жалбоподателя и Р. Г. е било налице трудово правоотношение с всички белези на такова, посочени по-горе. Подобни доказателства не бяха ангажирани по делото от АНО. Тъкмо обратното – събраха се достатъчно писмени и гласни такива, че отношенията между жалбоподателя и Р. Г. не са такива като на отношения между работодател и работник/служител. В крайна сметка съгласно чл.1, ал.3 от КТ: „Този кодекс цели да осигури свободата и закрилата на труда, справедливи и достойни условия на труд, както и осъществяване на социален диалог между държавата, работниците, служителите, работодателите и техните организации за уреждане на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения“, т.е. контролните органи следва да се намесват тогава, когато са налице данни, че тези цели, свързани със свободата и закрилата на труда, справедливите и достойни условия на труд са застрашени, а не да заместват свободната воля на правните субекти и да ги принуждава да уреждат правоотношенията помежду си по какъвто и да е начин, включително и като трудови, след като последните изначално не са имали подобно намерение. В случая трудовите правоотношения не са налице между жалбоподателя и Г., а между последния и свидетеля Й. Н..